ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр. ХАСКОВО, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20235600600046 по описа за 2023
година
Производство по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Производството пред Хасковският окръжен съд е образувано по
частен протест на прокурор от ТО – Ивайловград при РП - Хасково срещу
протоколно определение от 16.12.2022 година, постановено по НОХД №
527/2022 г. на Районен съд - гр. Харманли, с което на основание чл. 248, ал. 5,
т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство е прекратено и делото
върнато на РП – Хасково- ТО Ивайловград за отстраняване на допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на
подсъдимия.
В частния протест се излагат възражения във връзка с приетата
от районния съд теза, че е допуснато отстранимо съществено процесуална
нарушения, изразяващо се в разминаване между обстоятелствената част на
обвинителния акт и неговия диспозитив, доколкото правната квалификация
не намирала опора в твърденията, изложени в обвинителния акт. Спорният
момент се свежда до липсата на отбелязване в текста на обвинителния акт, че
деянието е извършено при условията на „повторност в немаловажен случай“.
Според прокурора понятието „немаловажен случай“ било реципрочно на
маловажен случай и било винаги налице, когато не е налице маловажният
случай, а това ставало ясно от посочването на фактите, които мотивирали
наличието му (предишно осъждане, квалифицирано деяние, извършено в
изпитателния срок). Основанията да се счита, че случаят е немаловажен са
посочени в обвинителния акт, без изрично да е изписано, че случаят е
немаловажен. Това обаче не водело до нарушаване правата на обвиняемия,
1
още повече, че не ставало ясно с какво точно са нарушени тези негови права.
При предявяване на обвинението обвиняемият в присъствието на защитник
заявил, че е разбрал в какво е обвинен и се е признал за виновен. От друга
страна, районният съд не посочил в протоколното си определение с какво
точно са нарушени правата на обвиняемия, а същото не се явявало бланкетна
норма и следвало да се мотивира с основателни аргументи. Основните
реквизити на обвинителния акт относно престъплението, времето, мястото и
начинът на извършването му били налице като минимално изискването за
спазване на процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на
протоколното определение и връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия
защитник, които не вземат становище по него.
Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест,
материалите по делото и след цялостна проверка на протестираното
определение на РС - гр. Харманли, намира следното:
Въззивният протест е процесуално допустим и подаден в срок,
поради което следва да бъде разгледан. Разгледан по същество е
неоснователен.
Пред Харманлийският районен съд е образувано НОХД №
527/2022 г. по внесен обвинителен акт срещу И. М. С. за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1 НК за това, че в периода (за времето от) 16.12.2021 г. до 18.12.2021 г. в
село В., община Х., от жилищен имот (къща), чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот (премахната стъклена част на прозорец),
отнел чужди движими вещи на обща стойност 81.20 лв. от владението на Н. Р.
А., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
В проведеното разпоредително заседание по делото, районният
съд приел, че е налице непълнота в твърденията на прокурора, тъй като
правната квалификация не намирала опора в изложените твърдения в
обвинителния акт - липсвали изобщо твърдения на прокурора, защо приема,
че описаното от него деяние представлява немаловажен случай и има правна
квалификация по т. 7 от ал. 1 на чл. 195 НК. Освен това, липсвало и твърдение
за повторност, като е налице само изброяване на предходните осъждания на
подсъдимия, но без посочване по какъв начин те влияят на правната
квалификация. С тези мотиви съдът е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия и е
прекратил съдебното производство, като е върнал делото на прокуратурата.
Настоящата въззивна инстанция намира, че изводите на
районния съд в конкретния случай са правилни и отразяват адекватно
прилагане на правните норми във връзка с правото на всяко привлечено към
наказателна отговорност лице да знае в какво именно е обвинено и срещу
2
какви факти се защитава. С обвинителния акт се повдига обвинението, по
което съдът дължи произнасяне, както се очертава и рамката на предмета на
доказване в съдебното производство. В ТР № 2/2002 на ОСНК се пояснява, че
първоначалното привличане на лицето в качеството му на обвиняем очертава
основните параметри, свързани със съдържанието на деянието, като
съвкупност от фактите и правната квалификация. Последното обаче, в хода на
разследването, търпи динамична промяна, която се следва от попълване на
делото с доказателства. Именно поради тази причина на прокурора се
предоставя процесуалната възможност посредством обвинителния акт да
конкретизира обвинението, като изпълни със съдържание и посочи всички
онези факти, въз основа на които е формулирано последното и срещу които
именно се защитава вече обвиняемият, респ.подсъдимият. Тези факти освен,
че следва да бъдат посочени, също така следва да получат и съответна правна
квалификация и това следва да бъде отразено както в обстоятелствената част,
така и в диспозитива на обвинителния акт. Фактите и тяхната правна
квалификация представляват единство, от което обвиняемият е в състояние да
узнае в пълна степен и изцяло в какво точно се обвинява, за да може да
подготви своята защитна теза и свързаните с нея доказателствени искания. Да
се приеме противното, би означавало обвиняемият да узнае само фактите, на
които се позовава държавното обвинение, но да не му е ясно с коя
наказателна норма се свързват тези факти и какви последици произтичат от
това за неговата наказателна отговорност.
В настоящия случай, на първо място, следва да се подчертае, че
в протеста прокурорът възразява срещу прекратителното определение, тъй
като в него се посочвало разминаване между обстоятелствената част на
обвинителния акт и неговия диспозитив. Всъщност, в определението съдът е
посочил, че не тази хипотеза е налице, а е налице втората такава – непълнота
в твърденията на прокурора по отношение на две обстоятелства, а именно за
„немаловажен случай“ и „повторност“ по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
Въззивният състав не споделя доводите на прокурора, че тъй като
немаловажният случай бил реципрочното понятие на маловажен случай и от
това следвало да се разбира, че винаги, когато не е налице маловажен случай,
то следва, че е налице немаловажен случай. За прецизност, следва да се
посочи, че прокурорът вероятно е имал предвид не понятието реципрочност, а
per argumentum a contrario. Този довод съставлява тълкуване на правната
норма, което е принципно вярно от теоретична гледна точка, но в
обвинителния акт не се излагат тълкувания на правните норми, а факти и
обстоятелства, тяхната правната квалификация и поддържащите ги
доказателства. Не може да се очаква от обвиняемия (който в повечето случай
не притежава и специални юридически познания) да подлага на собствено
тълкуване изложеното в текста на обвинителния акт, за да достигне
самостоятелно до извода, какво всъщност е имало предвид държавното
обвинение. Напротив, на обвиняемия следва да му бъде предоставена в
достатъчно разбираема и ясна форма информация какво точно деяние е
3
извършил, какви са обективните признаци на това деяние и каква е неговата
правна квалификация.
В случая прокурорът не е въвел в текста на обвинителния акт
твърдения защо е налице повторност и защо е налице немаловажен случай.
Посочени са предходните осъждания на обвиняемия, но това не изпълва
стандарта за яснота и изчерпателност на обвинителния акт. Аргументът, че
при предявяване на обвинението обвиняемият в присъствието на защитник
заявил, че е разбрал в какво е обвинен и се е признал за виновен, не може да
санира пропуска в обвинителния акт. Предявяването на обвинението като
процесуално – следствено действие има своята процесуална стойност в етапа
на досъдебното производство, но съдебното производство се образува въз
основа на обвинителния акт. Недостатъците на последния не могат да бъдат
отстранени чрез позоваване на други, редовни процесуални действия от
досъдебното производство. Възражението, че от протестираното определение
не ставало ясно и кои точно права на обвиняемия са нарушени и по този
начин се формулирала една бланкетна норма, не се споделя от настоящия
съдебен състав. Всъщност, напълно ясно е кое право се нарушава – правото
на защита и по-конкретно, правото на обвиняемия да узнае в какво се
обвинява, за да подготви своята защитна позиция в хода на съдебното
производство. Обвинителният акт очертава фактическите рамки на
обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята
обстоятелствена част той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно
описание на всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на
деянието. Прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства
определят, от една страна предмета на доказване, а от друга - дават
възможност за адекватна защита на обвиняемия, респ. подсъдимия по
изложените от прокурора факти. Правото на защита винаги е нарушено, ако е
налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаеща
описание на съществени обективни признаци на деянието, обосновали
правната му квалификация. В настоящия случай държавното обвинение се
позова на квалифициран тежко наказуем състав на кражба и следва да има
пълна яснота по отношение на съставомерните признаци, обуславящи по-
тежката правна квалификация, а именно „повторност в немаловажен случай“.
Такива липсват и крайните изводи на районния съд са правилни.
С оглед горните съображения протестираното определение,
като правилно следва да се потвърди, поради което Хасковският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.12.2022 г. по
НОХД № 527/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна
прокуратура – Хасково, ТО – Ивайловград.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5