Р
Е Ш Е
Н И Е № 27/15.2.2019г.
гр. Ямбол, 15.02.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 329 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК въз основа на жалба подадена от Х.Д.У. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0261-000314/14.12.2018 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, с която на Х.Д.У. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, поради допуснати съществени нарушения на административно-наказателната процедура предвидена в ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита и до цялостно опорочаване на издадената заповед, т.к. не са налице изискванията за форма-липсват както фактическите и правни основания за издаването й, така и на обосновка на обстоятелствата налагащи прилагането й, поради което се претендира да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.М., който подържа жалбата като допълва, че в случая не е установено по безспорен начин, че управляваното двуколесно моторно превозно средство е действително такова. Иска се да бъде уважена жалбата и да се присъдят направените по делото разноски.
За ответника се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна, претендира за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.12.2018 г. около 16,15 часа в гр.Елхово на ул.“П.“-посока към ул.“Т.м.“, при кръстовището между ул.“Т.м.“ и ул.“Б.“ служители към ОДМВР-Ямбол РУ Елхово спрели за проверка двуколесно моторно превозно средство марка „Сузуки“ без регистрационен номер и установили, че се управлява от Х.Д.У., при тестването на който в 17,40 ч. с техническо средство дрегер DRUG CHEK 3000 за употреба на наркотични вещества констатирали такава на ТНС-тетрахидроканабинол.
За посоченото са съставени АУАН № Д649355/13.12.2018 г., който е подписан от Х.Д.У. без възражения и Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като на водача е издаден талон за изследване № 000067/13.12.2018 г.
Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 13.12.2018 г. Х.Д.У. ***, но е отказал да му бъде извършено медицинско изследване.
Според даденото от Х.Д.У. писмено Сведение от 13.12.2018 г., същия на предния ден е изпушил половин цигара марихуана.
Разпитаните по делото като свидетели К., М. и С. *** дават показания, че на 13.12.2018 г. са били съвместен наряд в гр.Елхово, като на ул.“Т.м.“ на кръстовището на ул.“П.“ и ул.“Б.“ са спрели двуколесно моторно превозно средство управлявано от Х.У., на което МПС се е возил и С.Б.. При извършената проверка с техническо средство се е установило, че водача е употребил наркотични вещества, заради което е бил придружен до Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Елхово, но лицето е отказало да даде биолигична проба. Свидетелите са категорични, че превозното средство е било със запален двигател към момента на спирането му, но не могат и не са определили кубатурата му, т.к. не е било регистрирано.
Според свидетеля С.Б. двамата с Х.У. са се возили на мотора, но не са палили двигателя, а са го бутали и са се спускали по инерция когато са ги спрели полицаите.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0261-000314/14.12.2018 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово е наложил на Х.Д.У. принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на Х.Д.У. и подписано лично от него на 14.12.2018 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0261-000314/14.12.2018 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, с която на Х.Д.У. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник сектор Пътна полиция-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.1, б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно (до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца) отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство след като е употребило наркотични вещества или техни аналози, която употреба да е установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 13.12.2018 г. около 16,15 часа в гр.Елхово на ул.“П.“-посока към ул.“Т.м.“, при кръстовището между ул.“Т.м.“ и ул.“Б.“ жалбоподателят Х.Д.У. е управлявал двуколесно моторно превозно средство марка „Сузуки“ без регистрационен номер след употреба на наркотично вещество ТНС-тетрахидроканабинол, установена с техническо средство дрегер DRUG TEST 3000, с което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Не може да бъде споделена защитната теза на оспорващия, т.к. от една страна вида на управляваното моторно превозно средство не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма и е без значение какъв е точния му вид или кубатура на двигателя, като в тази насока безспорно е установено, че се касае за такова средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, т.к. е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. От друга страна водача не може да черпи права от противоправното си поведение да управлява нерегистрирано и неустановено по вид моторно превозно средство. В случая са без значение както обстоятелството дали превозното средство в момента на спирането му е било с включен двигател, въпреки че работата на двигателя е безспорно установена, така и повода за извършване на проверката – по подаден сигнал или инцидентно.
Неоснователно е и твърдението, че в оспорената заповед не е посочен приложимия закон, т.к. същия е цитиран нееднократно в заглавната и обстоятелствената й част, поради което не се създава неяснота за това.
Въпреки дадените на оспорващия изрични указания за носената доказателствена тежест, същия не ангажира доказателства, с които да установи твърденията в жалбата си или да опровергае верността на събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да се наложат различни правни изводи. В дази връзка съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Б. заради тяхната изолираност и противоречие с останалите събрани по делото данни.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Х.Д.У. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0261-000314/14.12.2018 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, с която на Х.Д.У. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Х.Д.У. *** да заплати на ОД на МВР – Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете