Р Е
Ш Е Н
И Е № 35
гр. Стара Загора, 28.02.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Минка Петкова
и
с участието на прокурора: Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 518 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.Й.К. ***, чрез адв.М.,
против Решение № 54/07.11.2019г., постановено по АНД № 276/2019г. по описа на Районен
съд Чирпан, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-0375-000377/20.05.2019г., с изложени оплаквания за неговата
незаконосъобразност, като постановено в нарушение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора от събраните по делото доказателства пред районния съд не
е установено той да е управлявал товарния камион. По тази причина счита наказателното
постановление за неправилно и незаконосъобразно, доколкото издаденият АУАН се
базира на предположения. Въз основа на изложени в жалбата съображения по
наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението на РС Чирпан и
постановяване на друго, с което санкционния акт да бъде отменен.
Ответникът по касация Районно управление Чирпан към ОД
на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на Г.Й.К. ***, против наказателно постановление №19-0375-000377 от 20.05.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР,
РУ Чирпан, с което въз основа на АУАН серия „АА“, бланков №205687/24.04.2019г.,
на К. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.Й.К. на
24.04.2019г., около 11:00 часа, в с.Стоян Заимово, на ул. Без име, на път
66608, км 9+700м, в посока от изток на
запад, като водач лишен от СУМПС, е управлявал т.а. ЗИЛ 131, с рег. ***,
собственост на „Респект-07“ ЕООД, Булстат *********, като отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер №7510, инв. №0021,
както и да получи талон за медицинско изследване №0013615. С това деяние се
сочи за нарушена разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
С
обжалваното съдебно решение, Районен съд Чирпан е потвърдил посоченото наказателно
постановление като правилно законосъобразно. Прието е, че фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се
установяват от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта,
кореспондиращи помежду си и със съдържането на представения талон за медицинско
изследване. В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не е констатирал
съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или
издаването на наказателното постановление, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност и обуславящи отмяната му. Констатирано е, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложени са
съображения, че в случая липсват смекчаващи вината обстоятелства, тъй като
видно от представената справка от ОД на МВР Стара Загора, сектор „ПП“ жалбоподателят е санкциониран 15 пъти за нарушение на ЗДвП и
КЗ с влезли в сила наказателни постановления. Според първоинстанционния съд наложеното наказание е индивидуализирано правилно,
отчетени са от АНО всички обстоятелства от значение за отговорността на санкционираното
лице, като наказанието е съобразено с целите на чл.12 от ЗАНН и съответства по
вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение.
Оспореното въззивно решение е правилно от гледна точка
касационните критерии за проверка. В случая не се спори, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и е отказал изследване на кръв. Спора по делото е
управлявал ли е К. на посочените в наказателното постановление дата и място процесния
товарен автомобил. За установяване на това обстоятелство и в изпълнение на
задължението си по чл.107, ал.2 НПК въззивният съд е изчерпал възможните
средства и способи за събиране на доказателства, като е разпитал всички
присъствали на случилото се свидетели, а по делото са приложени и материали по
адм.дело №378/2019г. по описа на АС Стара Загора, което е с предмет оспорване
на наложена ПАМ на К. във връзка със случилото се. Макар касационният състав да
счита, че е недопустимо обсъждането показанията на Г.Й.К., дадени в
административното производство по адм.дело №378/2019г. по описа на АС Стара
Загора, тъй като същите не са събрани в съдебно административнонаказателното
производство по реда на НПК – устно и непосредствено, в останалата си част въззивният
съд е формирал вътрешното си убеждение върху годен доказателствен материал. В
хода на съдебното следствие са извършени съответните съдебно-следствени
действия, като са разпитани всички присъствали на случилото се лица. Видно
техните показания са се оформили две групи свидетели – актосъставителят Х.Д.Х.,
който сочи, че е видял лично касатора да управлява товарния автомобил и лицата А.М.М.и
Р.П.Ш., които свидетелстват, че К. не е управлявал автомобила. След събиране на
тези доказателства, съдът в съответствие на чл.107, ал.5 НПК, ги е подложил на
внимателна проверка, извършил е задълбочен техен анализ, като ги е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил подробни мотиви за това, кои от тях
счита за достоверни и кои не кредитира с доверие. Въз основа обсъждането на тези
доказателства въззивният съд е направил фактическия извод, че касатора в
настоящото производство е управлявал процесното МПС и е отказал да му бъде
извършена проверка за алкохол, както с техническо средство, така и с
доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване.
Настоящата касационна инстанция не може да коригира
тези фактически изводи. Обратното би означавало касационната инстанция да се
превърне във въззивна, като установи нови факти, или в ревизионна, като отрече
обосноваността на фактическите констатации, направени от районния съд. Това е
извън правомощията на настоящия състав, тъй като чл.219
от АПК, приложим по силата на чл.63, ал.1 ЗАНН, забранява на касационния съд да прави нови фактически
установявания, а отсъствието на необосноваността в списъка с касационни
основания по чл.348 НПК
във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН препятства повторния анализ по същество на доказателствените
материали с цел промяна на фактическите заключения, изведени от предходната
инстанция. Само в допълнение на приетото от районния съд следва да се отбележи,
че към доказателствения материал е приобщен и съставения срещу касатора АУАН,
който е подписан без възражения от санкционираното лице, което също сочи за
обоснованост на приетата от АНО и въззивния съд фактическа обстановка.
В
разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват
пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение
чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, при извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с
техническо средство. Когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство същото следва да се подложи на алтернативните способи за изследване,
установени в чл.3а от Наредбата, а именно – доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо
лабораторно изследване.
Отговорността
при неизпълнение тези способи за изследване е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП, където е предвидено, че отказът на водач за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В
случая съставомерните по чл.173, ал.3 от ЗДвП обстоятелства по отношение на К.
са установени в хода на административното производство и не са оборени в хода
на съдебното производство, поради което се налага, че правилно
административнонаказващия орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на касатора, като е наложил предвидените в чл.174, ал.3, предл.2-во
от ЗДвП наказания. В случая са налице материалноправните предпоставки за това,
а именно – отказ на водач на МПС за извършване на проверка с техническо
средство за установяване на алкохол в кръвта или доказателствен анализатор,
както и неизпълнение на предписание за химическо лабораторно изследване.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно
основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №54/07.11.2019г. по АНД № 276/2019г. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.