Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1698 04.12.2020 г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на дванадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в публичното заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Дарин Х.
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД
№ 1819 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Росица Паязова- началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-гр.Бургас, против Решение № 900 от 16.07.2020 г. по н.а.х.д. № 1654 от 2020
г. на Районен съд – гр.Бургас (РС), с което е отменено изцяло наказателно
постановление № 20-0769-000341 от 25.02.2020 г., издадено от касатора.
С НП, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, на ответника по касация е наложена „глоба“ от 700 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Позовава се на ръководството
за употреба на процесното техническо средство, с което е измерена наказуемата
скорост на водача и на реквизитите в изготвената снимка, вкл. Данни за
измерената скорост и дистанцията до измерваното МПС. Сочи се, че в ъглите на
снимката има маркери указващи положението на лазерния лъч върху полета на
наблюдението на камерата. Тези маркери били видими и върху представения по
делото снимков материал, като представя и копие на ръководство за потребителя с
онагледяване местата на които са разположени маркерите. Оспорва се
констатацията на съда досежно протокола за използване на АТСС, който е приет от
съда като негодно доказателство за установяване на разположението на
техническото средство. Описва се и номера на снимката /клипа/, който е
генериран, както и неговото отразяване в приложена разпечатка от АИС АНД.
Изтъква, че относно изясняване на някои обстоятелства би могло да се проведе
допълнителен разпит на актосъставителя или да бъде ангажирана експертиза.
Иска се отмяна на решението, с което е отменено
процесното НП и постановяване на съдебен акт, с който НП да бъде потвърдено
изцяло. В съдебно заседание- касаторът не се явява и не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ- В.Т.Х., редовно уведомен, не се
явява и не се представлява. Не взема становище по оспорването.
ПРОКУРОРЪТ дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на РС-гр.Бургас, като
правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1
от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери
следното:
С НП № 20-0769-000341 от 25.02.2020 г. водачът В.Х.
е санкциониран за това, че на 09.11.2019 г. в 16.02 часа, в Община Бургас, на
път първи клас I-9, управлявал лек автомобил „Мини Купър“, с рег.№ А 0845 НМ, собственост
на Илиана Илиева, с наказуема скорост 131 км/ч, при разрешена скорост за
движение, въведена с пътен знак В-26- до 80 км/ч, за посоченото място. Сочи се,
че скоростта е установена със СПУКС ARH CAM
S1, с фабричен номер 11743D1, снимка №
0033158, показана на водача при връчване на акта за установяване на нарушението
и представената декларация, съгласно чл.188 от ЗДвП. Описва се, че е направен
толеранс от -3% от измерената скорост /136км/ч/. Според квалификацията на
нарушението описана в НП е нарушена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, и съгласно
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени двете административни наказания- глоба от
700 лева и лишаване от право да се управлява МПС за 3 месеца.
Представени са документи удостоверяващи
годността на техническото средства за измерване. Безспорно е по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че процесното техническо
средство, с което е измерена скоростта на управлявания от ответника автомобил е
„преносима система за контрол на
скоростта на МПС“.
Съгласно декларация по чл.188 от ЗДвП изготвена
на 25.11.2019г., се установява, че на 09.11.2019г. около 16.02 часа процесният
автомобил, с рег.№ А 0845 НМ е управляван от В.Т.Х..
В хода на касационното производство са
представени ръководство на потребителя на техническото средство ARH CAM S1, както и
преглед на запис с нарушение, относно установяване номера на клипа, а именно
8602 посочен в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Районен съд – Бургас отменил наказателното
постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че от така
представената по делото снимка се установява движение на три автомобила един
след друг. Според решаващият състав не става ясно защо се приема, че именно
първият автомобил се движи с установената скорост, при положение че и трите
превозни средства са заснети с много малка разлика в ъгъла на заснемане. На
следващо място, съдът се позовава на изискването съгласно чл.10, ал.3 от
приложимата наредба от 12.05.2015г. за реда и условията за използване на АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР. Като взел
предвид указаното в тази норма, т.е. изискването да се изготвя снимка на
разположението на уреда, при положение, че средството е временно разположено на
участък от пътя и съобразил липсата на такава снимка, РС-гр.Бургас обосновал извода,
че не може да се приеме за установено мястото на уреда, което се сочи в
изготвения след това протокол. При тези констатации, съдът констатирал и
нарушение на чл.8 от наредбата, съгласно който при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото на разполагане АТСС се определя така, че
средството да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната
с ограничение на скоростта. Допълнително, съдът се позовал и на несъответствие
между номера на снимката и посочените цифрови показатели за видеозаписите,
съгласно процесният протокол по чл.10 от наредбата. С така констатираните
пороци в хода на производството, съдът обосновал извод за незаконосъобразност
на издаденото НП и го отменил изцяло, като присъдил и в полза на жалбоподателя
сторените в процеса разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
МНОЗИНСТВОТО на настоящия съдебен състав счита, че
решението на Районен съд-Бургас е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Според мнозинството на настоящата инстанция, съдебното
решение не е съобразено с ангажираните в процеса писмени доказателства и с
отмяната на НП съдът нарушил материалния закон. В хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не са ограничени
правата на страните, но обоснованият извод за незаконосъобразност на НП не се споделя
от мнозинството на този съдебен състав. Съображенията за това са следните:
Безспорно е по делото, че именно ответникът по
касация е управлявал автомобила на инкриминираната дата и място, което и се
установява от подадената от В.Х. декларация по чл.188 от ЗДвП. По същество не
се оспорва измерената скорост, нито валидността на техническото средство, а от
представените по делото доказателства се установява, че процесното техническо
средство е годно, като е установило движение на лекия автомобил в този пътен
участък с превишена скорост, която след приспадане на дължимия толеранс е
определена правилно. За установеното нарушение правилно са наложени двете
кумулативно предвидени в закона наказания и то във фиксирания от законодателя
размер, който не подлежи на редуциране.
Според мнозинството на състава, представените по
делото писмени доказателства, в това число и приложените в касационното
производство ръководство на потребителя на процесното техническо средство,
установяват, че са спазени изискванията за правилно отчитане на скоростта и
доказване на нарушението, с оглед нормативните изисквания. Касационната
инстанция счита, че протоколът по чл.10 от наредбата е официален документ и е годно
доказателствено средство, с оглед отчитане на материалната му удостоверителна
сила, респективно установените с него факти и обстоятелства, включително
разположението на техническото средство, поради което липсата на снимка за
разположението на уреда не води до незаконосъобразно документиране на
извършената проверка и не може да бъде основание за отмяна на НП. Отделно от
това, представените писмени доказателства установяват, че действително е
измерена скоростта на управлявания от В.Х. автомобил, което се установява и от
видимите в края на изображението маркери /от двете страни/ на снимката, с което
няма съмнение, че измерената скорост е именно на управлявания от водача В.Х.
лек автомобил. Приложената разпечатка, установява, че номерът на клипа
действително е обхванат от данните, съдържащи се в процесния протокол /начало и
край на видеозаписите/, поради което съображенията на предходната инстанция за
незаконосъобразно документиране на процесното нарушение обусловило и отмяната
на НП не се споделят от мнозинството на касационния състав.
При отчитане на така посочените факти и
обстоятелства, съдът намира, че оспореното решение на БРС е валидно и
допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Липсват
основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с
оглед депозираните в процеса писмени доказателства, поради което с отмяната на
първоинстанционния съдебен акт следва да се постанови ново решение по
съществото на спора и НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.
МНОЗИНСТВОТО на касационната инстанция счита, че
липсват основания за отмяна на НП, както неправилно е постановил районния съд.
В допълнение, нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност и не може да се приложи чл.28
от ЗАНН. В заключение, касационната жалба е основателна и следва да бъде
уважена, т.е. решението на БРС да бъде отменено изцяло, а НП да бъде потвърдено
изцяло.
По изложените съображения, на основание чл.222, ал.1, вр. с чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд- Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 900 от 16.07.2020 г.
по н.а.х.д. № 1654 от 2020 г. на Районен съд – гр.Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-000341
от 25.02.2020 г., издадено от Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. /О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия
Димитър Гальов – докладчик по
КАНД № 1819 по описа за
2020г. на Административен съд- гр.Бургас
Подписвам настоящият съдебен
акт с особено мнение, тъй като не споделям част от съображенията на
мнозинството от състава, обусловили отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на решение за потвърждаване на процесното НП. Съображенията ми за
това са следните:
Вярно е, че от ангажираните
писмени доказателства в процеса се установи, че т.нар. „маркери“ онагледяващи
положението на лазерния лъч на техническото средство съответстват на разположението
на лекия автомобил „Мини Купър“, управляван от В.Х., както и че номера на клипа
се включва в диапазона на изготвените клипове в деня на проверката-
09.11.2019г. и в този смисъл, тези съображения на предходната инстанция за
отмяна на НП не могат да бъдат споделени.
Въпреки представените
допълнителни писмени доказателства, приложени към касационната жалба, остава
неопроверган факта, който е бил констатиран и от предходния решаващ състав, а
именно, че в случаят органите извършили пътен контрол не са спазили изискването
на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з- 532 от
12.05.2015г. на Министъра на МВР за условията
и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата. Както е отбелязано и в решението на настоящата инстанция, сред
основанията за отмяна на НП в решението на БРС е и липсата на изискуемата
дигитална снимка.
Съгласно чл.10, ал.3 от наредбата „При работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. По делото е безспорно обстоятелството, че такава снимка
не е направена. Видно и от съставеният протокол, на мястото съдържащо такова
означение е посочено, че няма изготвена снимка. Освен това, видно от съдържанието
на протокола, липсва отразяване на номера на служебен автомобил, в случай, че
техническото средство е монтирано в МПС. Следователно, официален документ,
какъвто несъмнено съставлява протокола удостоверява факта, че използваното в
случая техническо средство за измерване на скоростта е „временно монтирано на участък от пътя“, тъй като видно от
характеристиките му е „преносима система
за контрол на скорост-та…“/л.13 от първото дело/, а както вече бе
отбелязано не се и твърди да е монтирано в служебен автомобил, нито се
установява такова обстоятелство в писмените доказателства или в показанията на
изслушания по делото свидетел- актосъставителя.
Мястото на разположение на контролния уред е от
съществено значение за установяване на действителната скорост на движение, с
оглед съпоставяне разположението и на ограничителния знак, тъй като в случаят
ограничението е въведено именно с пътен знак.
Нормата на чл.8 от наредбата определя изискванията за
разполагане на АТСС. Действително, съставеният протокол по чл.10 е официален
документ, както се сочи в настоящото решение, но мястото на разположение на
уреда на временно монтирано на пътя АТСС следва да се установи със съответна
снимка, онагледяваща това разположение. Нещо повече, тази снимка би доказала
спазване на нормативните изисквания за коректното разполагане на уреда, което в
случаят не е сторено от органите на пътния контрол.
В този смисъл, след като издателят на нормативния акт е
указал, че изготвяния протокол следва да се съпровожда със снимка на разположението
на уреда за установяване на факта къде се намира техническото средство,
временно разположено на участъка от пътя, освен наличието на това писмено
доказателство следва да е изготвена и снимка. Последната е изискуемо от
нормативния акт доказателствено средство, с оглед установяване на точното
място, където е измерена т.нар „наказуема скорост“, защото именно този факт е
от първостепенно значение за доказването на вмененото на водача нарушение. След
като вмененото нарушение на ответника по касация не е доказано с изискуемите от
нормативния акт доказателствени средства в тяхната пълнота, извършването на
нарушението остава недоказано, тъй като не кореспондира на стандартите въведени
с приложимата наредба. Касае се за специфични изисквания за доказване на нарушение,
установено чрез използване на АТСС временно монтирано на пътя, а ако самият
протокол явяващ се официален документ бе достатъчно условие за установяване на
това нарушение издателят на нормативния акт не би въвел подобни изисквания към
службите за контрол, вменявайки им задължението по чл.10, ал.3 от наредбата.
По изложените съображения, считам, че решението на РС-гр.БУРГАС
е ПРАВИЛНО, като краен резултат и следваше да бъде оставено в сила, поради
което подписвам настоящото решение с особено мнение.
Съдия-
докладчик: