№ 4077
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20221110200326 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав, в
публично съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
1
и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 326 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 4086940, издаден
от МВР-СДВР, с който на Б. Г. Г. е наложено административно наказание
глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Претендира и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител, е депозирал становище, с което оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на ел. фиш.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
23.12.2020 г. в 12:17 часа, в гр. София, на бул. Околовръстен път номер 13, с
посока на движение от бул. България към бул. Бр. Бъкстон, в населено място,
при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, управлява лек
автомобил Мерцедес Ц 350 4 Матик, с рег. № ***, със скорост на движение 92
2
км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 42 км/ч –
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпилото по удостоверение от акредитираната Полицейска
лаборатория, техническото средство, с което е заснето нарушението,
представлява мобилна камера, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
а процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства на л. 30 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък, от 08.12.2020 г., включително и към
датата на нарушението е била 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно материалния закон, а това е довело и до наличието на съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат компенсирани на настоящия
етап от производството.
Така например, АНО неправилно е приел, че разрешената скорост на
движение е 50 км/ч за населено място. От доказателствата по делото обаче се
установи, че преди датата на процесното нарушение регулацията на
движението е била променена, с поставено знаково стопанство, като
разрешената скорост, към датата на деянието вече е била увеличена на 80 км/ч
и същата е била сигнализирана с пътен знак В-26. Като не е отчел тази
промЯ., АНО е допуснал необоснованост на ел. фиш в тази му част, а това е
довело и до нарушение на материалния закон, защото превишението на
скоростта не е с 42 км/ч, както това е било прието в електронния фиш. Този
порок обаче не би могъл да бъде компенсиран на настоящия етап от
3
производството, тъй като не е достатъчно да се преквалифицира нарушението
от такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За да се
премине към тази правна квалификация е необходимо обаче, преди това да се
измени съществено фактическата обстановка по административното
обвинение, като се приеме, че жалбоподателят е нарушил забрана, въведена с
пътен знак. Такова обвинение обаче на него не му е било повдигано, той не се
е защитавал по него и за съда е недопустимо да процедира по този начин
(това следва и по аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН), тъй като в противен случай сериозно би било накърнено правото на
защита на санкционираното лице. Тъй като констатирания порок не може да
бъде компенсиран на настоящия етап от производството, поради това
атакувания ел. фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
300 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба № 4086940, издаден
от МВР-СДВР, с който на Б. Г. Г. е наложено административно наказание
глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на Б. Г. Г. с ЕГН: **********, сума в размер на 300 лева, дължими за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5