№ 125
гр. Варна , 03.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901087 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СОЧИ СТАР” ЕООД,
гр. Варна, против „ИСКРА 1” ЕООД и „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД, гр. Варна,
за прогласяване нищожността на договор от 08.02.2013 г. за продажба на
вземане по изпълнителен лист от 10.01.2013 г., издаден въз основа на
Решение № 1821/19.12.2012 г. по възз.т.д. 2634/2012 г. на ВОС и решение №
3860/03.09.2012 г. по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС, сключен между „ИСКРА 1”
ЕООД като цедент и „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД в качеството му на цесионер,
като абсолютно симулативен, на осн. чл. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, както и
в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора за
цесия от 08.02.2013 г., сключен между ответниците, поради накърняване на
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Твърди се в исковата и допълнителната искова молба, че с влязло в сила
решение № 3860/03.09.2012 г. по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС /потвърдено с
решение № 1821/19.12.2013 г. по въззивно търговско дело № 2634/2012 г. по
описа на ВОС/ ищецът е осъден да заплати на дружеството „ИСКРА 1” ЕООД
сумата от 21816.87 лева, представляваща дължимо възнаграждение по
сключен между страните Договор за ексклузивно търговско посредничество
от 25.05.2009 г., сумата от 9090.37 лева, представляваща уговорена неустойка
по договора, законна лихва върху главницата от 01.04.2011 г. За посочените
суми е издаден изпълнителен лист от 10.01.2013 г. в полза на „ИСКРА 1”
ЕООД. С преводно нареждане от 04.02.2014 г. ищецът е платил по банков път
1
на „ИСКРА 1” ЕООД изцяло задължението по изпълнителния лист, като със
споразумение от същата дата дружеството, чрез тогавашния му законен
представител С.Д.С. е заявило, че с плащането на сумата от 39 951 лева
страните са уредили изцяло взаимоотношенията си по изпълнителния лист и
съдебните дела, по които е издаден. Ищецът излага, че на 08.02.2013 г. между
„ИСКРА 1” ЕООД и „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД е сключен договор за цесия с
предмет вземането по изпълнителния лист от 10.01.2013 г. Отрича до датата
на соченото плащане от 04.02.2014 г. получаването на уведомление за
извършената цесия, както и твърди, че цедентът „ИСКРА 1” ЕООД нито
превел в полза на цесионера платената му от ищеца сума, нито върнал същата
на последния. Сочи също, че цената по цесията не е ефективно платена, а е
направено прихващане срещу задължението на ИСКРА 1” ЕООД, поето по
договор за заместване в дълг от същата дата - 08.02.2013 г. Описва
поредицата от образувани изп. дела, въз основа на изпълнителен лист от
10.01.2013 г., както и предприетите по тях действия, като с твърдения за
недобросъвестно поведение на взискателя – цесионер по атакувания договор
за цесия, ищецът изброява основанията си за нищожност на същия, поради
накърняване на добрите нрави. Липсата на намерение за обвързване на
страните по договора за цесия, като основание за неговата привидност, е
обоснована с твърдения за уговорка за „обратна цесия“, както и такива за
отношенията между „ИСКРА 1” ЕООД и „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД по
договора за заместване в дълг, за който ищецът твърди, че е умишлено
създаден, за да няма плащане на цената по договора за цесия. В тази връзка са
изложени и твърдения за недобросъвестно поведение на „ЗЛАТНА ПАЛМА”
ООД в качеството му на кредитор на заместените с договора длъжници К. и
Н.Н., които също не са имали воля за извършеното заместване в част от дълга
им. Друга част от аргументите на ищеца касаят представителството на двете
ответни дружества от един и същи адвокат в други цитирани съдебни
производства, по които и ищецът е страна, както и упражняване на контрол и
принуда от страна на „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД спрямо „ИСКРА 1” ЕООД.
Като основен довод, обаче, ищецът подчертава липсата на уведомяване за
извършената цесия до датата на извършеното от него плащане, а нотариална
покана, ведно с уведомление за цесията, твърди че е получил след това. С
оглед въведените в отговора на „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД възражения за
недопустимост на производството, които съдът ще изброи по-долу, в
2
допълнителната искова молба /ДИМ/ поддържа, че в предходните
производства, включително това по т.д. № 355/2014 г. на ВОС не е заявявана
нищожност на сочените сега основания, които не са преклудирани.
В депозираните отговори на исковата молба и ДИМ ответникът
„ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД излага подробни доводи за недопустимост на иска,
като сочи, че с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 355/2014 по описа на
ВОС, предявеният от ищеца иск по чл. 439 от ГПК е отхвърлен, съответно
решението на ВОС има обвързваща сила относно установената с него
действителност на договора за цесия, както и факта на уведомяване на
длъжника за нея. Сочи се и Определение от 29.10.2020 г. по т.д.№ 524/2020 г.
на Варненски апелативен съд, с което съдът е отменил определение на
Окръжен съд – Добрич, постановено по ч.т.д.№ 120/2020 г., с което е
допуснато обезпечение на бъдещия, вече настоящ иск на молителя „СОЧИ
СТАР“ ЕООД, предявим срещу „ИСКРА 1” ЕООД и „ЗЛАТНА ПАЛМА”
ООД за прогласяване на договор за цесия от 08.02.2013 г. за нищожен като
симулативен, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ по изп. дело 290/2016 г. на ЧСИ Слави Сербезов, с рег. № 739
при КЧСИ, като е отхвърлил молбата за обезпечение на бъдещия иск с
мотиви за неговата недопустимост. Мотивите на апелативния съд касаят
преклудиране на фактите, на които ищецът основава претенцията си за
прогласяване на нищожността на договора за цесия в производството,
проведено по иска по чл. 439 от ГПК, както и липсата на правен интерес за
установяване на нищожността му извън това производство, в което се цели
именно прекратяване не принудителното изпълнение.
Другият ответник по иска „Искра 1“ ЕООД е процесуално пасивен.
При извършена служебна справка съдът констатира, че пред ВОС е
било образувано т.д.№ 355/2014 г., в което е бил разгледан и отхвърлен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК на „СОЧИ СТАР“ ЕООД против „ЗЛАТНА
ПАЛМА” ООД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 39950.97 лева, по изпълнителен лист 10.01.2013
г., издаден въз основа на Решение № 1821/19.12.2012 г. по възз.т.д. 2634/2012
г. на ВОС и решение № 3860/03.09.2012 г. по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС.
Разгледаните и решени в това производство основания за уважаване на
3
предявения отрицателен установителен иск са били нищожност на договора
за цесия от 08.02.2013 г., поради заобикаляне на закона, евентуално поради
липса на предмет, неликвидност на вземането към момента на цедирането му,
а също несъобщаване цесията на длъжника. С решението си по делото съдът е
приел, че не са налице сочените от ищеца основания за нищожност на
цесията, както и че в качеството му на длъжник същият е бил уведомен за нея
с получаване на призовката за доброволно изпълнение по изп.дело № 268/
2013г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712 при КЧСИ, на дата
14.02.2013 г., т.е. близо година преди твърдяното от него плащане в полза на
„ИСКРА 1” ЕООД (04.02.2014 г.), както и подписаното с него споразумение
за пълно погасяване на задълженията по изп. лист от 10.01.2013 г. Решението
на ВОС по т.д. № 355/2014 г. е потвърдено с Решение от 29.12.2014 г. по т.д.
№ 577/2014 г. на Варненски апелативен съд, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение от 11.2.2016 г. по т.д. 156/2015 г. на
ВКС.
С оглед наличието на предходно проведено между страните
производство, в което са били разгледани и решени твърдените от ищеца
основания за нищожност на процесния договор за цесия, а също и въпроса за
уведомяването му като длъжник по иска с правно основание чл. 439 от ГПК,
завършило с влязло в сила решение, по което следва да се зачете силата на
пресъдено нещо относно фактите, настъпили до приключване на съдебното
дирене, съдът намира за необходимо изследването на правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящите искове, респ. фактите на които същите
се основават.
На първо място, въпросът се свежда до това дали ищецът следва да
изчерпи всички основания за нищожност на сделка в едно производство, а на
следващо дори и при отрицателен отговор – как последното рефлектира
върху правния интерес от водене на настоящия иск, който винаги се
преценява с оглед конкретно въведените фактически твърдения и пряката
цел, която ищецът преследва /от гледна точка на защитими права/.
Настоящият състав съобразява практиката, съгласно която при предявен
установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в
исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо
4
обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната
сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в
същото производство да съедини и други искания за недействителност на
същата сделка или да стори това в отделен процес /така Решение № 198/
10.08.2015 г., по гр. д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г. о., решение №
ЗЗ/02.07.2015 г., по гр. д. № 3903/2014 г. и много други/. Т.е. на първия въпрос
следва да се отговори, че принципно ищецът не е длъжен в едно производство
да релевира всички основания, предвидени в закона за нищожност на сделка.
По въпроса за правния интерес, в случая на трето за процесния договор
за цесия, лице:
Ищецът в настоящото производство оспорва действителността на
сделка, по която не е страна, поради което за обосноваване на правния си
интерес същият следва да посочи положителната правна промяна, която би
настъпила за него в случай на уважаване на иска и прогласяване на
атакуваната сделка за недействителна и тя следва да е различна от
прекратяване на принудителното изпълнение, която цел се преследва в
производството по отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК. /така
Определение № 40 от 25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4750/2017 г., III г.
о./. Именно тук следва да се има предвид и предмета на спора по
приключилото с влязъл в сила акт производство по иска по чл. 439 от ГПК.
Така, като съобразява изложените с исковата и уточняващата към нея
молба факти, повторени също и в допълнителната искова молба, а и като се
държи сметка за изложеното в отговора и допълнителния отговор относно
отношенията между страните съдът намира, че макар формулирани като нови
основания за нищожност на договора за цесия, длъжникът по този договор и
ищец в настоящото производство по същество основава претенцията си на
факти, които вече са били разгледани в предходно приключило с влязъл в
сила акт производство, съответно са преклудирани.
Правнията си интерес ищецът обосновава предимно с твърдения за
изпълнение на стария кредитор – цедента, преди довеждане на цесията до
знанието му, а този факт вече е установен със сила на пресъдено нещо в
производството по т.д.№ 355/2014 г. на ВОС, а именно, че длъжникът е
платил на цедента след узнаване за цесията. Освен това, фактите на които
5
основава твърденията си за нищожност, поради симулация са в основната си
част идентични с тези, разгледани в производството по т.д.№ 355/2014 г. на
ВОС, но като основание за установяване заобикалянето на закона и касаят
отношенията между цедента и цесионера по друг договор, този за заместване
в дълг. Между другото, тук следва да се отбележи, че твърденията за
упражнена принуда от страна на „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД спрямо „ИСКРА
1“ ЕООД при подписване на договорите за цесия и за заместване в дълг, са
основание за унищожаемост на сделката, на която може да се позовава само
страната с опорочената воля, но не и трето за сделката лице.
Фактите, на които ищецът се позовава, за да установи нищожност на
договора за цесия на другото твърдяно основание – накърняване на добрите
нрави, са свързани основно с поведението на цесионера и взискател по
образуваното от него изпълнително дело, а не с порок на прехвърлителната
сделка. Всъщност, освен поведението на цесионера „ЗЛАТНА ПАЛМА” ООД
по образуваните изпълнителни дела с предмет процесните вземания, други
нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по т.д.№
355/2014 г. на ВОС, не се твърдят. Поради изложеното предявените искове за
прогласяване нищожността на договор за цесия от 08.02.20013 г., поради
неговата симулативност, както и поради накърняване на добрите нрави, се
явяват лишени от правен интерес.
Следва да бъде направен обобщаващият извод, че друг интерес освен
избягване на принудително изпълнение длъжникът не аргументира, а същият
е отречен с влязлото в сила решение по т.д. № 355/2014 г. по описа на ОС
Варна, тъй като е прието, че фактическият състав по чл. 99 ал.4 от ЗЗД е
завършен. Обстойните аргументи в исковата и допълнителната искова молба
касателно вътрешните отношения между цедент и цесионер не обосновават
правно защитим интерес предвид ефекта на цесията, който не променя по
никакъв начин единственото качество на длъжник на третото лице, в случая
ищец.
В контекста на изложеното съдът намира, че са предявени искове при
отсъствие на правен интерес, поради което и производството следва да бъде
прекратено.
На ответника „Златна палма“ ООД, като заявени в срока по ГПК се
6
присъждат разноски за процесуално представителство в производството по
ч.т.д. № 120/2020 г. по описа на ОС Добрич /с правно основание чл. 390 от
ГПК/ и в настоящото в общ размер на 2400 лева по списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършени разходи /л. 151 по делото/.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1087/2020 г. по описа на
ВОС, ТО, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА „СОЧИ СТАР“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да
заплати на „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД, ЕИК ********* , гр. Варна сумата от
2400 /две хиляди и четиристотин/ лева разноски за процесуално
представителство в производството по ч.т.д. № 120/2020 г. по описа на ОС
Добрич и в настоящото, на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7