Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
29.06.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Ц.
Чакърова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1934
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск, предявен
от К.Т.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.-К., против Ц.Д.М., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че с ответницата
сключили граждански брак на 30.05.2004 г., за който бил съставен акт за
граждански брак № 5/30.05.2004 г. От брака си имали родени две деца: Т. К. А.,
ЕГН: **********, родена на *** г. и Т. К. А., ЕГН: **********, роден на *** г.
Твърди, че с влязло в сила на
06.01.2016 г. решение № 395/10.12.2015 г., постановено по гр. дело № 365/2015
г. по описа на К. р. с., втори гр. състав, бил прекратен брака им с развод,
като съдът предоставил упражняването на родителските права върху двете деца на
ответницата и осъдил ищеца да им заплаща, чрез тяхната майка и законен
представител Ц.Д. А., месечна издръжка по 120 лв., считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното ѝ изплащане.
Със съдебното решение съдът
определил и режим на лични отношения между бащата и децата, както следва: всяка
първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, от 9.00 часа
на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледната и
Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по
времето на личните празници на бащата – рожден ден и имен ден.
Твърди, че в бракоразводния процес
предявил насрещен иск да му бъде предоставено упражняването на родителските
права върху малолетното им дете Т. К. А., което от фактическата им раздяла с
ответницата до датата на предявяване на иска и по време на висящността на
процеса живеело при него, в семейното им жилище, като ищецът полагал
ежедневните грижи за него, подпомаган от родителите си.
След развода дъщеря им останала
да живее при него, в дома му на посочения по-горе адрес, като категорично
отказала да отиде да живее със своята майка. Ищецът продължил да полага всички
грижи за нея и да осигурява издръжката ѝ, като ответницата не оказвала
никаква материална подкрепа, в т. ч. не плащала никакви парични средства за
нейната издръжка.
Независимо, че дъщеря им останала
да живее при него, ответницата настоявала ищецът да ѝ заплаща присъдената
месечна издръжка за нея в размер на 120 лв. Тези пари фактически се ползвали от
ответницата за нейни лични нужди. За принудително събиране на присъдените суми
за издръжката на двете им деца, ответницата образувала изпълнително дело №
39/2016 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Р. с. - гр. К.. На
07.04.2016 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение с изх. №
2218/31.03.2016 г. На 14.04.2016 г. заплатил в брой на ответницата, както
следва: 720 лв. – дължимата издръжка за децата за периода от 06.01.2016 г. до
06.04.2016 г., натрупаната до момента лихва за забава и разноските по
изпълнителното дело, за което същата подписала разписка. Видно от приложените
към исковата молба разписки и вносни бележки, ищецът бил заплатил на
ответницата дължимите издръжки за периода от 06.04.2016 г. до месец юли 2017
г., след което продължил да плаща само издръжката за сина си Т..
Поради променените обстоятелства,
свързани с местоживеенето и полаганите грижи за детето Т., ищецът предявил
срещу ответницата обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2
във връзка с чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2, и чл. 143, ал. 2 от СК. С
Решение № 253/19.07.2017 г., постановено по гр. дело № 96/2017 г. по описа на
Карловски районен съд, втори гр. състав, влязло в сила на 25.03.2019 г., било
изменено решение № 395/10.12.2015 г., постановено по гр. дело № 365/2015 г. по
описа на К. р. с., втори гр. състав, в частта относно упражняването на
родителските права, режим на лични отношения, местоживеене и издръжка, като
били предоставено на ищеца упражняването на родителските права по отношение на
детето им Т. К. А., ЕГН **********, било определено местоживеене на детето при
баща му, определен бил режим на лични отношения на майката с детето, като била
осъдена ответницата да заплаща на ищеца – в качеството на баща и законен
представител на малолетното дете Т. К. А., месечна издръжка в размер на 120
лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2017 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че в периода от
06.01.2016 г. до 20.07.2017 г. ответницата получила за издръжка на детето им Т.
19 вноски по 120 лв. в общ размер 2280 лв. С тази сума същата се обогатила
неоснователно за сметка на обедняването му, тъй като не полагала ежедневната
грижа за детето им и не участвала в разходите по издръжката му, която поел
изцяло той. Получената от ответницата сума била ползвана за нейни лични нужди,
а не за месечната издръжка на детето им, което през целия този период живяло
при баща си и той заплащал всички разходи за него. С оглед горното, за него бил
налице правен интерес от предявяване на иск за връщане на неоснователно
получените от ответницата суми, с които той се обеднил, като вноските от
24.01.2017 г. до 20.07.2017 г. - 6 вноски по 120 лв. или на обща стойност 720
лв., са били получени от ответницата на отпаднало основание - измененото
Решение № 395/10.12.2015 г., постановено по гр. дело № 365/2015 г. по описа на
К. р. с., втори гр. състав.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди
ответницата да му заплати получената без основание сума от 2280 лева, с която
се е обогатила за сметка на неговото обедняване, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019 г., до окончателното
изплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответницата не депозира отговор
на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание същата се явява
лично и оспорва иска. Твърди, че подпомагала финансово дъщеря си, независимо,
че останала да живее при ищеца.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са
родители на ненавършилите пълнолетие деца Т. К. . ЕГН: ********** и Т. К. А., ЕГН: **********, родени
от брака им, сключен на 30.05.2004 г.
От приложеното в заверен препис
решение № 395/10.12.2015 г., постановено по гр. дело №365/2015 г. по описа на К.
р. с. се установява, че бракът между страните е бил прекратен с развод, като
съдът е предоставил упражняването на родителските права върху двете деца на
ответницата и е осъдил ищеца да им заплаща, чрез тяхната майка и законен
представител Ц.Д. А., месечна издръжка по 120 лв., считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане. Със съдебното решение съдът е
определил и режим на лични отношения между бащата и децата, както следва: всяка
първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, от 9.00 часа
на първия ден до 18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледната и
Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по
времето на личните празници на бащата – рожден ден и имен ден.
От приложеното изпълнително дело
№ 39/2016 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Р. с. - гр. К. се
установява, че на 07.04.2016 г. ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2218/31.03.2016 г. за принудително събиране на присъдените
суми за издръжката на двете им деца. По изпълнителното дело е приложена
разписка (л.38), с която ответницата удостоверява, че на 14.04.2016 г. е
получила от ищеца сумата от общо 1150.94 лева, включваща 720 лв. – дължимата
издръжка за децата за периода от 06.01.2016 г. до 06.04.2016 г., 10.94 лв. – лихва
за забава, 350.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и 70.00 лв. –
разноски по изпълнителното дело.
От приложените към исковата молба
8 бр. разписки за платени суми, вносна бележка от 29.12.2016 г. на „А. Б. Б.“, 7 бр. вносни бележки на „Банка Д.“
ЕАД от 16.01.2017 г., 17.02.2017 г., 14.03.2017 г., 19.04.2017 г., 16.05.2017
г., 16.06.2017 г. и 20.07.2017 г., се установява, че ищецът е заплатил на
ответницата дължимите издръжки за двете деца (по 120 лева за всяко дете) за
периода от 06.04.2016 г. до месец юли 2017 г., след което е продължил да плаща
само издръжката за сина си Т..
Приложено е гр. дело № 96/2017 г.
по описа на К. р. с., от което се установява, че с Решение № 253/19.07.2017 г.,
влязло в сила на 25.03.2019 г., е изменено решение № 395/10.12.2015 г.,
постановено по гр. дело № 365/2015 г. по описа на К. р. с., втори гр. състав, в
частта относно упражняването на родителските права, режим на лични отношения,
местоживеене и издръжка, като е предоставено
на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето им Т. К. А.,
определено е местоживеенето на детето при баща му, определен е режим на лични
отношения на майката с детето и е осъдена ответницата да заплаща на ищеца – в
качеството на баща и законен представител на малолетното дете Т. К. А., месечна
издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
24.01.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
ѝ до окончателното плащане.
От показанията на св. М. И. Я. се
установява, че познава страните по делото от повече от 15 години, когато все
още са били съпрузи. Били приятелски семейства, а ищецът бил кръстник на детето
на свидетелката. След развода родителските права върху двете ненавършили
пълнолетие деца били присъдени на ответницата Ц.М., но въпреки това, дъщеря им
Т. останала при баща си. Според свидетелката детето отказало да живее при майка
си и всички разходи по отглеждането ѝ се поемали от бащата. Независимо от
това, ответницата настоявала да получава присъдената от съда издръжка за детето
и опитите на ищеца да се разберат не дали резултат. Ответницата образувала
срещу него изпълнително дело и в крайна сметка го принудила да ѝ плати
издръжка за детето, което той отглеждал. След това продължил повече от година да
плаща издръжката по банков път, като в
някои случаи, по негова молба и от негово име преводите ги правела и
свидетелката. Според свидетелката единствените средства, които майката отделяла
за дъщеря си били суми от порядъка на 5-10 лева, когато случайно я срещнела
някъде.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД по отношение на платените 13
вноски за издръжка в периода от 06.01.2016 г. до 24.01.2017 г. и чл.55, ал.1,
предл. 3-то от ЗЗД – по отношение на платените 6 вноски за издръжка в периода
от 24.01.2017 г. до 20.07.2017 г.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Общият
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на
друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за
обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване
актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи
за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са
били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за
чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно
обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице,
на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически
събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно
намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена
облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия
състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува
връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването
и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е
необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка
безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
Ако
предявеният иск е основателен, обеднилото се лице може да иска връщане на
по-малката от двете стойности – на обогатяването и на обедняването, а за
обогатилото се лице възниква задължение
да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не
надхвърля по размер стойността на обедняването.
С
Решение № 134 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на правния въпрос за
дължимата издръжка, когато детето е живяло с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. ВКС приема, че когато
родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична
издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на
когото е предоставено упражняването на родителските права (тъй като правото на
издръжка принадлежи на детето), ако липсва споразумение за предоставянето
ѝ в натура. В случаите, когато решението относно родителските права не е
приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството
относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите
грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване
на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено,
респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез
предоставянето ѝ. Прието е също, че е без значение за този извод дали
ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, включително
чрез постигнато извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина
за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при
настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за
плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят да
престира два пъти по едно и също задължение и ответницата да се обогати
неоснователно.
От
събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен начин, че в периода от 06.01.2016 г. до 24.01.2017 г., т. е. след
даване ход на устните състезания по гр. дело № 365/2015 г. по описа на РС К.,
по което дело съдът е предоставил упражняването на родителските права на
майката и е осъдил ищеца да плаща издръжка на двете си децата, малолетната
тогава Т. К. А. е живяла с баща си и същият ѝ е осигурявал необходимите
средства за издръжка. По този начин ищецът е изпълнил вмененото му с посоченото
съдебно решение задължение за издръжка на детето, макар едновременно с това да
е разходвал и средства по отглеждането ѝ. Ищецът е полагал всички грижи
за Т. А., като този факт се установи от показанията на св. Я., а за твърденията
на ответницата, че е подпомагала дъщеря си финансово не са ангажирани
доказателства. Изложеното навежда на извод за неоснователно обогатяване на
ответницата, която в периода от 06.01.2016 г. до 24.01.2017 г. е получила сумата
от общо 1560.00 лева
за издръжка на детето Т. А., въпреки, че детето е живяло и е отглеждано от
ищеца.
По
изложените съображения, искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан и съдът го уважава в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3-то
от ЗЗД:
Понятието
„отпаднало основание“ се определя в правната теория и съдебната практика по
следния начин – към момента на получаване на имуществената облага правното
основание съществува. Впоследствие обаче отпада основанието, въз основа на
което е получена престацията, като отпадането е с обратна сила – основанието следва да е обезсилено от
момента на неговото възникване (правните последици са заличени от момента на
тяхното възникване). Ако прекратяването на основанието важи само занапред (за в
бъдеще), даването на имуществената облага, респективно нейното получаване до
този момент е основателно.
В
практиката на ВКС (напр. решение № 26 от 28.2.2013 г по т.дело № 297/12 г на
ВКС, ТК, Второ Т. О) се застъпва трайното становище, че в случаите на предявена
искова претенция за връщане на сума, платената на отпаднало основание е
достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е
установяването на основанието.
Както
вече се посочи, с Решение № 253/19.07.2017 г., постановено по гр. дело №
96/2017 г. по описа на К. р. с., е изменено решение № 395/10.12.2015 г.,
постановено по гр. дело № 365/2015 г. по описа на К. р. с., в частта относно
упражняването на родителските права, режим на лични отношения, местоживеене и
издръжка, като е предоставено на ищеца упражняването на родителските права по
отношение на детето Т. К. А., определено е местоживеенето на детето при баща
му, определен е режим на лични отношения на майката с детето и е осъдена
ответницата да заплаща на ищеца – в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Т. К. А., месечна издръжка в размер на 120
лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2017 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното
плащане.
Решението
по гр. дело № 96/2017 г. по описа на К. р. с. е влязло в сила на 25.03.2019 г.,
т. е до тази дата е съществувало основание (решение № 395/10.12.2015 г., по гр.
дело № 365/2015 г. по описа на К. р. с.) ищецът да заплаща издръжка на детето
си Т. К. А.. Постановено е месечната издръжка да се заплаща от майката със
задна дата – считано от 24.01.2017 г., което означава, че направените в периода
24.01.2017 г. – 20.07.2017 г. 6 месечни вноски от по 120 лева или общо 720
лева, са престирани от ищеца на отпаднало основание.
Изложеното
обуславя основателност и на този иск, поради което съдът следва да го уважи
изцяло.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва
да осъди ответницата да заплати на ищеца направенените разноски в общ размер на 591.20 лева, от които 500 лева за
адвокатско възнаграждение и 91.20 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД Ц.Д.М., ЕГН: **********,*** да ЗАПЛАТИ на К.Т.А., ЕГН: **********,***, сумата от 1560
лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), с която Ц.Д.М. се е обогатила неоснователно за
сметка на неговото обедняване, вследствие платени от К.Т.А. в периода от 06.01.2016 г. до 24.01.2017 г. 13 месечни вноски от
по 120.00 лева за издръжка на детето Т. К. А., ЕГН: **********,
ведно
със законната лихва върху сумата от 1560.00 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 11.12.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.
3-то от ЗЗД Ц.Д.М., ЕГН: **********,*** да ЗАПЛАТИ на К.Т.А., ЕГН: **********,***,
сумата от 720.00 лв. (седемстотин и двадесет лева), получена на отпаднало
основание – изменение на решение № 395/10.12.2015 г., постановено по гр. дело №
365/2015 г. по описа на К. р. с., ведно със законната лихва върху сумата от 720.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019 г., до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА Ц.Д.М., ЕГН: **********,*** да ЗАПЛАТИ на К.Т.А., ЕГН: **********,*** направените по
делото разноски в размер на общо 591.20 лв. (петстотин деветдесет и един лева и
двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: