№ 147
гр. Ихтиман, 15.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.ев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г.ев Административно
наказателно дело № 20211840200738 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №529113-0346431/31.07.2020г.,
издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което
на С. Ф. ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв..
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и нарушението не е извършено.
Поддържа се, че търговският обект не е работил поради внезапно влошаване на
здравословното състояние на управителя на дружеството жалбоподател. Твърди се, че
завареното в търговския обект лице не е служител на дружеството, а е бил помолен от
управителя единствено да проверява дали не е извършено посегателство и да включва
периодично отоплението. Поддържа, че фискалното устройство е включено за първи
път от проверяващите служители.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В писмено
становище поддържа, че НП е основателно и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срок (видно от разписка на л. 8 гръб от делото НП е
връчено на 19.11.2021г., а видно от пощенско клеймо на л. 7 от делото жалбата е
депозирана на 26.11.2021г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
АУАН е издаден за това, че на 16.12.2019г. в 09,50ч. в гр. К., ул. Р. К. №1, в
търговски обект- хранителен магазин, стопанисван от „С. Ф.“ ЕООД, представлявано
от С. Г. Н., е установено, че разчетната касова наличност спрямо ДФО Х е в размер на
00,00лв., а фактическата касова наличност спрямо изготвен опис на паричните
средства е 93,70лв.. В АУАН е посочено, че установената разлика не е отразена във ФУ
чрез функцията „служебно въведени суми“, която ФУ притежава.
По делото е представен Протокол за извършена проверка, съответстващ на
отразеното в АУАН, опис на парични средства в каса и дневен отчет.
От писмени обяснения на Д. К. от 16.12.2019г. (денят на проверката) се
установява, че в същите е посочено, че лицето помага на С. Н. (представител на
дружеството жалбоподател) чрез отваряне на обекта поради ниски температури, тъй
като С. Н. е в болница, че Д. К. няма трудов договор, не знае как се работи с касов
апарат, помага като приятел, за да опази обекта и не извършва продажби.
От представената епикриза се установява, че С. Н. към датата на проверката е
била настанена в болнично заведение поради рязко влошаване на здравословното й
състояние.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
В хода на съдебното производство е приобщена по съответния ред и заповед за
компетентност.
От показанията на св. О. Т. и св. Ф. Р. се установява, че по време на проверката
според дневния финансов Х отчет е нямало продажби и сумата е била 0лв., а касовата
наличност е била около 90лв.. Установява се също така, че дневния финансов Х отчет
обхваща конкретния ден и в него няма да личат преходно въведени служебни пари или
извършени продажби от предходни дни.
От показанията на св. Й. Т.- служител на РУ- К., присъствал по време на
проверката, се установява, че същият не е възприел лично извършването на
контролната попука, а служителите на НАП са го повикали и са му казали, че не е
издадена касова бележка, след което св. Т. е влязъл в обекта и е възприел отварянето на
касовия апарат и броенето на парите в касата. Свидетелят предполага, че ФУ не е било
включено, но не е сигурен.
2
От показанията на св. К.- лицето, което е било заварено в търговския обект, се
установява, че в деня на проверката същият е отишъл в търговския обект по молба на
настанената в болница по това време С. Н., за да предотврати замръзване на стоката
поради ниските температури, че е обяснил на служителите на НАП, че обектът не
работи, че не е извършвал продажби, както и че няма трудов договор, касовият апарат е
бил изключен и свидетелят не знае как се работи с него. Свидетелят заявява, че
проверяващите са включили касовия апарат и са изкарали „голяма бележка“.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите О. Т. и Ф. Р. в частта, в която
заявяват, че обектът е работил и е направена контролна покупка, като св. К. е приел
заплатената сума, но не им е издал фискален бон или бележка от кочан. Показанията
им в тази част са в противоречие с показанията на св. К. и най- вече с писмените
обяснения на същия, дадени в деня на проверката, които напълно кореспондират и с
показанията му пред съда. В този смисъл съдът приема, че позицията на св. К. е
последователна и без противоречия от самото начало, поради което следва да му бъде
дадена вяра. Този извод не се разколебава от показанията на служителя на РУ- К.- Й.
Т., от които се установява, че същият не е възприел извършването на покупката, а е
повикан след това и служителите на НАП и е присъствал на отварянето на касовия
апарат и броенето на парите в касата.
Ето защо съдът приема за установено по делото, че по време на проверката
търговският обект не е работил, тъй като единственият работник в него и негов
собственик е бил в болнично заведение поради влошено здравословно състояние, а
намиращото се в обекта лице (св. К.) е бил там, за да пусне отоплението, без да е
работил в обекта и без да може да борави с фискалното устройство. В този смисъл е и
възприетото в представеното към жалбата Решение №295/06.03.2020г. по адм. дело
№109/2020г. по описа на АССО (потвърдено с Решение №13693/04.11.2020г. по адм.
дело №6426/2020г. на ВАС), с което е отменена Заповед за налагане на ПАМ-
запечатване на търговски обект, касаеща същата проверка.
Наред с това от показанията на служителите на НАП- свидетелите О. Т. и Ф. Р.,
се установява, че в отпечатания дневен финансов Х отчет няма да личат преходно
въведени служебни пари или извършени продажби от предходни дни.
След като търговският обект не е работил и в дневния финансов Х отчет не
личат преходно въведени служебни пари или извършени продажби от предходни дни,
то в настоящото производство не бе установено по несъмнен начин, че констатираната
фактическа наличност от 93,70лв. не е отразена във ФУ чрез функцията „служебно
въведени суми“. С оглед събраните доказателства е напълно възможно тази сума да е
от предходни дни и поради това да не е отразена в дневния финансов Х отчет за датата
на проверката, тъй като обектът не е работил известно време поради влошаването на
здравословното състояние на управителя на дружеството.
Гореизложеното води до извод за недоказаност на нарушението, имайки
предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на
тежестта на доказване, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.
На следващо място, дори и да се приеме, че твърдяното нарушение е доказано,
то в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН . Важността
на обществените отношения, регламентирани с разпоредбите на Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. и необходимостта от стриктно спазване на изискванията за регистрация
и отчетност при осъществяване на търговските операции, не изключват изначално
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН за този вид нарушения. Преценката дали конкретно
3
извършено нарушение разкрива признаците на маловажен случай, следва да се направи
с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея, като
маловажен случай може да се квалифицира този, при който извършеното нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретния
случай определящ според настоящия съдебен състав е размерът на въведената в касата
и неотразена във ФУ сума – 93,70 лв.. Също така обектът не е работил и не са
регистрирани други нарушения от същия вид. Това дава основание нарушението да
бъде определено като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Гореизложеното представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №529113-0346431/31.07.2020г., издадено
от началника на Отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на С. Ф.
ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4