№ 136
гр. Балчик, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20243210100206 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** – Г, срещу Н. С. Ж., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от *** лв., представляваща главница за стойността на незаплатена
електроенергия за периода от *** г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № *** и
абонатен № ***, находящ се в ***, за която сума са издадени 3 бр. фактури, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от *** лв., представляваща сбора
от мораторната лихва по процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от
счетоводните документи до 16.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 719/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик.
По твърдения в исковата молба, ответникът Н. С. Ж. е клиент на ищцовото
дружество по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на
потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично
известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което
същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38
от Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че за периода от ***
1
г. до *** г. ответникът е потребил реално електроенергия на стойност *** лв., за която са
издадени фактури в периода от *** г. до *** г., но същата не е заплатена в уговорения срок.
Затова счита, че ответникът дължи още лихва за забава, която за периода от датата на падежа
на всяко задължение до 16.11.2023 г. възлиза на *** лв. Твърди, че за посочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал
указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения по същество моли да
бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните
вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото
производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № *** г. ищецът, чрез процесуалния му представител юриск. Я. Н.,
моли за отхвърляне на иска поради извършеното плащане на *** г. Претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
Л. Х., сочи, че е погасил задълженията си към „Енерго – Про Продажби“ АД чрез
извършеното плащане в хода на процеса, поради което моли за отхвърляне на иска.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването
и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Последните се установяват от материалите по
приобщеното ч. гр. д. № 719/2023 г. на РС - Балчик, според които по подадено на 28.11.2023
г. заявление от "Енерго-Про Продажби" АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. С. Ж. за процесните суми, като заповедта
е връчена на длъжника (сега ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и установителните
искове срещу него са предявени в указания на заявителя (ищец) едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо съществуването
на обективираните в заповедта за изпълнение вземания за главница за незаплатена
консумирана електроенергия по издадени от "Енерго-Про Продажби" АД фактури, както и
начислена лихва за забава върху просрочената главница. Следователно основателността на
претенциите е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1) валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод доставка на електроенергия за процесния обект на потребление,
2) реално доставяне и потребление в посочения отчетен период на начисленото с процесните
фактури количество ел. енергия и неговото отчитане по предвидения ред в Общите условия
2
на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, 3)
настъпила изискуемост на задължението за заплащане на цената на потребената ел. енергия,
както и 4) неизпълнението му. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания, и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точното изпълнение.
Безспорно по делото е, а и се установява от приобщената справка от Служба по
вписванията – гр. Балчик, че от *** г. ответникът е собственик на *** ид. ч. от процесния
обект на потребление, представляващ сграда за обитаване, находяща се в ***.
Между страните не е спорно обстоятелството, че потребителят Н. С. Ж. и
ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби“ АД са били обвързани от договорно
правоотношение по повод доставката на електроенергия за процесния обект на потребление
с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в ***.
Не е спорно също, а се установява и от представените от ищеца писмени
доказателствени средства (извлечение за фактури и плащания за клиентски № *** и справка
за потреблението на същия клиент), че за отчетния период от *** г. до *** г. в обекта са
потребени количествата електроенергия, остойностени с издадените от ищеца фактури в
общ размер на *** лв. Безспорно е също, че изискуемостта на вземанията по фактурите е
настъпила, че дължимата главница не е заплатена от потребителя преди завеждане на
делото, както и че към 16.11.2023 г. лихвата за забава възлиза на *** лв.
Няма спор, че след завеждане на исковия процес - на *** г. ответникът е заплатила
дължимите от него суми за главница по издадените фактури и начислените лихви за забава.
Това обстоятелство се потвърждава и от представените от ответника фискални бонове от
посочената дата.
Плащането в хода на процеса представлява факт, който е от значение за съдебно
предявените притезателни права на ищеца, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК следва да бъде взет предвид при решаване на правния спор. Съобразявайки това
плащане, съдът приема, че процесните вземания са погасени чрез реално изпълнение,
поради което предявените осъдителни искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Въпреки изхода на делото, доколкото искът се явява неоснователен поради
извършено плащане в хода на процеса, съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от
ищеца разноски в исковия процес в общ размер на 175.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна
такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
3
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75.00 лв. (25.00 лв. за
заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като тази сума
също следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** – Г, срещу Н. С. Ж.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от *** лв. (петстотин двадесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за
периода от *** г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***,
находящ се в ***, за която сума са издадени 3 бр. фактури, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от *** лв. (четиридесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва по процесните
фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 16.11.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 719/2023 г.
по описа на Районен съд – Балчик, поради извършено плащане на посочените суми в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. С. Ж., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 175 лв. (сто
седемдесет и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА Н. С. Ж., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 75.00 лв.
(седемдесет и пет лева) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
4
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5