№ 22500
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110155441 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 262 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Ищецът Т. В. Г. извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува трудово отношение, възникнало с въз основа на трудов договор, по силата на
което заемал длъжността “Пазач, денонощна охрана”. Същият сочи, че за периода м. август
2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м. юни 2023г. отработил часове над нормата. В
исковата молба са релевирани твърдения, че ответникът не платил на ищеца допълнително
възнаграждение за 15 септември 2023г., каквото е дължимо на всички служители.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 6519,52 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в периода м. август 2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м.
юни 2023г. и сумата 350 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 15
септември 2023г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда довод, че
задължението за плащане на трудово възнаграждение за извънреден труд е погасено чрез
плащане на 12.10.2023г. Относно иска за допълнително трудово възнаграждение са наведени
доводи, че със Заповед № РД- 620 от 12.09.2023г. е наредено изплащане на допълнително
трудово възнаграждение на педагогически и непедагогически персонал за 15 септември, при
спазване на изискванията на чл. 13, ал. 2 Вътрешните правила за работна заплата.
Ответникът развива съображения, че ищецът няма право да получи допълнително трудово
1
възнаграждение, тъй като по отношение на него има образувано дисциплинарно
производство.
В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не съществува спор между страните и се установява от събраните писмени
доказателствени средства, чрез трудов договор № 20/ 20.04.2021г., че между страните е
възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор, по силата на което
ищецът заемал длъжността “Пазач, денонощна охрана”, при пълно работно време, по
месечен график. Страните са договорили основно трудово възнаграждение в размер на 650
лева, допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в размер на 20
%, в размер на 130 лева и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на
1 лев/ час. С допълнително споразумение № 221- ДС/ 07.09.2022г., трудовият договор е
изменен по отношение на размера на основното трудово възнаграждение и допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като страните са постигнали
съгласие същите да бъдат в размер на 746 лева и 21%- 156,66 лева.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в П.Г.П.С.Т.Т., утвърден със Заповед №
РД- 531/ 14.09.2022г., продължителността на работния ден е фиксирана в индивидуалния
договор на всеки член на училищния екип. Работното време за длъжността “пазач,
денонощна охрана”, съгласно утвърдения график е с почивка: дневна смяна от 12,00 часа до
13,00 часа (при 8- часов работен ден), междинна смяна: от 11,00 часа до 12,00 часа (при 4-
часов работен ден), нощна смяна: от 21,00 часа до 22,00 часа (при 12- часов работен ден).
Със заповед № РД- 583/ 10.09.2021г. и заповед № 1/ 15.09.2022г. работодателят е утвърдил
работно време за длъжността “пазач, невъоръжена охрана”, база Горубляне, което да се
определя на база ежемесечен график при сумирано изчисляване на работното време, без да е
посочен сумарен период.
Съгласно заповед № РД- 215/ 01.03.2022г,, работното време, съгласно чл. 22 Правилника
за вътрешния трудов ред за лица, назначени на длъжност “пазач, невъоръжена охрана” е,
както следва: при 12-часово дежурство, с начало 7,00 часа и край 19,00 часа и почивка от
12,00 часа до 13,00 часа; с начало 19,00 часа и край 7,00 часа, и почивка от 21,00 часа до
22,00 часа; при 8- часово дежурство, с начало 8,00 часа и край 16,30 часа, с почивка от 12,00
часа до 13,00 часа; при 4- часово дежурство, с начало 9,00 часа и край 14,00 часа, с почивка
от 11,00 часа до 12,00 часа.
Със заповед № РД- 588/ 10.09.2021г. е утвърден график за работното време на
административен и помощно обслужващ персонал, в сила от 15.09.2021г.
Със заповед № РД- 531/ 14.09.2022г. е утвърден график за работното време на
2
административен и помощно обслужващ персонал, в сила от 15.09.2022г.
От представения график за работно време на административния и помощния персонал,
съгласно чл. 22, ал. 3 и ал. 5 Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 181 КТ, утвърден със
Заповед № РД- 586/ 10.09.2021г., се установява, че за длъжността “пазач, невъоръжена
охрана” е определен сменен режим на работа с продължителност на смените 12 часа, по
утвърден график. Видно от представения график за график за работно време на
административния и помощния персонал, съгласно чл. 22, ал. 3 и ал. 5 Правилника за
вътрешния трудов ред и чл. 181 КТ, утвърден със Заповед № РД- 531/ 14.09.2022г. за
длъжността “пазач, невъоръжена охрана” е определен сменен режим на работа, съгласно
утвърден график.
Със заповед № РД- 620/ 12.09.2023г. на директора на П.Г.П.С.Т.Т.- гр. София е наредено
да се плати на педагогическия и непедагогически персонал допълнително трудово
възнаграждение за 15 септември, като за непедагогически персонал, заемащ длъжността
“пазач, невъоръжена охрана” е определено допълнително трудово възнаграждение в размер
на 350 лева. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 10. ал. 3, т. 9 Вътрешните правила за
работна заплата, имат лицата, които към датата на изплащане на възнаграждението се
намират в трудово правоотношение с ответника, не са в процес на прекратяване на договора,
спрямо тях не е образувано дисциплинарно производство и не им е наложено
дисциплинарно наказание.
От представеното платежно нареждане се установява, че на 19.10.2023г. ответникът е
платил на ищеца сумата 1979,56 лева, с посочено основание за плащане доплащане за
извънреден труд.
От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателствени средства се
установява, че с писмо, изх. № 498/ 14.09.2023г. работодателят е поискал обяснения на
работника за неявяването му на работа в периода 06.06.2023г.- 19.06.2023г. и на 12.09.2023г.
С писмо, изх. № 68/ 04.10.2023г. работодателят е поискал от работника обяснения за
неявяването му на работа в периода 27.09.2023г.- 04.10.2023г.
Със заявление от 05.10.2023г. ищецът е изразил желание да прекрати трудовия договор
по взаимно съгласие, считано от 05.10.2023г. От удостоверяването върху молбата се
установява, че на същата дата ответникът е изразил съгласие с предложението на ищеца.
Със заповед № РД 15- 30/ 05.10.2023г. трудовият договор между страните е прекратен
по взаимно съгласие, на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 05.10.2023г.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, за периода 01.08.2021г.-
30.06.2022г. и за периода 01.09.2022г.- 30.06.2023г. на ищеца е начислено и платено брутно
трудово възнаграждение в размер на 23342,24 лева. През посочения период работодателят е
начислил и платил на ищеца възнаграждение за нощен труд и труд, положен по време на
официални празници, съответно в размер на сумата 1680 лева и сумата 445,70 лева. През
посочения период ищецът е отработил 3885,95 часа труд (след превръщане на нощните
часове в дневни), от които 861,95 часа извънреден труд. Размерът на възнаграждението за
3
извънреден труд е 5533,34 лева. След отчитане на извършеното на 12.10.2023г. плащане на
сумата 2594,86 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение (сумата 1979,56 лева,
представляваща възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и удръжки),
неплатена е сумата 2938,48 лева. Във вариант, след приспадане на установените часове за
почивка от отработените часове, ищецът е отработил 3534,95 часа труд, от които 524,50
часа- извънреден труд. Възнаграждението за 524,50 часа извънреден труд е в размер на
сумата 3328,56 лева. След отчитане на извършеното на 12.10.2023г. плащане на сумата
2594,86 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение (сумата 1979,56 лева,
представляваща възнаграждение след приспадане на дължимите данъци и удръжки),
неплатена е сумата 733,70 лева.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. А. Г. Великов, се
установява, че през периода от 2021г. до 2023г. свидетелят заемал длъжността “пазач”.
Продължителността на смените била 24 часа. Свидетелят сочи, че в действителност
продължителността на работното време на работниците, изпълняващи длъжността “пазач”
била 24 часа.
Съдът счита, че следва да кредитира показанията на св. В.. Същият е бил колега на
ищеца и е имал същите служебни задължения. Последователно и непротиворечиво
свидетелят излага преките и непосредствените си впечатления касателно
продължителността на работното време, организираната почивка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска за възнаграждение за възнаграждение за извънреден труд:
Не съществува спор по делото, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищецът е
заемал длъжността “пазач, денонощна охрана”. Не е спорно, че ищецът е полагал труд при
сумирано изчисляване на работното време.
Според разпоредбата на чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Извънреден, във връзка със
законовата дефиниция на понятието в чл. 143, ал. 1 КТ, е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. За основателността на тази претенция е необходимо да бъдат осъществени следните
юридически факти: 1. полаган труд извън установеното за длъжността работно време (преди
и след работно време, в почивни дни и по време на официални празници); 2. по
разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието, като в доказателствена
тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, както и продължителността на положения
извънреден труд и размера на дължимото за така извършената работа възнаграждение.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на работника
или служителя по предявения иск по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ е да установи положен
4
от него труд в почивни и празнични дни, който за него се явява извънреден, за което са
допустими всички доказателствени средства, в това число и гласни доказателства. От
съвкупната преценка на събраните доказателства, в т.ч. представените графици и от
заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че през процесния
период ищецът е положил труд над установената норма, който се явява извънреден, за което
работодателят дължи възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 9г Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО), отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
инспекцията по труда. Следователно, за да се приеме, че е положен извънреден труд в
случая, следва да се установи, че ищецът е полагал труд в повече от установената норма за
периода, а тя се изчислява като броят работни дни в съответния период се умножи по 8 часа,
съобразно правилото на чл. 9б, ал. 1, изр. 2 НРВПО.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 2 Наредба № 2/22.04.1994 г. за
реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя,
дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано
отчитане на работното време при спазване изискванията на КТ относно междудневната и
междуседмичната почивка. Тъй като е било налице особен режим на работа в процесното
звено, от работодателя е определен сменен режим на работа на охранителите, поради което
съдът приема, че те са полагали труд при ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а
КТ.
Относно въпроса следва ли в работното време да се включат почивките, следва да се
посочи следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2013г. на
ОСГК на ВКС, обичайната организационна форма на работното време е прекъсването му с
една или няколко почивки (чл. 151, ал.1, изр. първо КТ). При тази организационна форма е
приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КТ, според която почивките не се включват в
работното време. С оглед естеството на работата обаче, работодателят може да организира
непрекъсваем работен процес на смени (дежурства). Разликата между двете организационни
форми е, че в първата хипотеза работникът или служителят може да разполага, както намери
за добре с времето за почивка, а във втория случай е длъжен да присъства физически на
място, определено от работодателя. Разграничителният критерий за включване на почивките
в работното време е дали по време на дежурството работникът е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът има такова
задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част (време за спане, храна и
физиологични нужди), се счита за работно време.
Съдът намира, че поначало изпълняваната от ищеца длъжност "охранител" предполага
непрекъснато изпълнение на трудовите му задължения. От една страна това следва от
режима на работа на ищеца, установен по делото - работа на смени с точно определено
5
начало, приемани по график и сдавани на следващата дежурна смяна. От друга страна това
следва от естеството на извършваната работа- обектът, в който ищецът работи, следва да
бъде охраняван във всеки един момент през цялото време на дежурството. Противното би
обезсмислило наличието на охрана на обекта през останалото време. От обстоятелството, че
ищецът е бил длъжен да изпълнява задълженията си на охранител и да се намира на
определеното му от работодателя работно място през цялото работно време, обаче, не
следва задължително заключението, че същият не е могъл да разполага, както намери за
добре с времето си за почивка, а е следвало да присъства физически на определено място.
Това не следва и от самата организация на работа- на смени. Същевременно именно
невъзможността на работника да ползва почивката си по избран от него начин представлява
предпоставка за включването на нейната продължителност в работното време, съгласно
цитираното тълкувателно решение. В конкретната хипотеза ищецът не е представил
доказателства, че по време на почивката е следвало да присъства на работното място и не е
могъл да разполага с времето за почивка.
През призмата на изложеното, следва да се приеме, че почивката не следва да бъде
включена в работното време.
При изложение съображения, следва да бъде възприет втория вариант от заключението
на вещото лице, при който почивката не е включена в работното време.
Относно доводите на ответника, следва да се посочи, че искът за заплащане на
извънреден труд по чл. 262 КТ във връзка с чл. 143 и следващите от КТ е един, а това по кое
време е положен е относимо само към определяне на размера му, респ. е въпрос по същество
на спора- така определение № 401/ 18.09.2018г. по ч.гр. дело № 2007/ 2018г., ГК, ІV г.о. на
ВКС. Съгласно съдебната практика (определение № 415/ 26.10.2020г. по гр. дело № 2918/
2020г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС), понятията нощен труд, извънреден труд и труд по време на
празнични дни са въведени от КТ поради приложимите различни ценови ставки за
заплащането на този труд, макар да се касае за едно и също трудово възнаграждение,
дължимо от работодателя. Обстоятелството, че положеният от работника или служителя
труд е през различни периоди или интервали от време, касаещи различната
продължителност на работното време за част от тези периоди законодателят е предвидил
различно заплащане на труда, не могат да обусловят извод за наличие на повече от едно
субективно материално право за заплащане на трудово възнаграждение.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд и неговото уважаване до сумата на 733,70 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода м. август 2021г.- м. юли 2022г. и м.
септември 2022г.- м. юни 2023г. В частта от сумата 733,70 лева до сумата 6519,52 лева
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно иска за допълнително трудово възнаграждение за 15- ти септември:
Спорът между страните е концентриран върху това дължимо ли е допълнително трудово
възнаграждение за Първия учебен ден при образувани дисциплинарно производство спрямо
6
ищеца.
Със заповед № РД- 620/ 12.09.2023г. на директора на П.Г.П.С.Т.Т.- гр. София е наредено
да се плати на педагогическия и непедагогически персонал допълнително трудово
възнаграждение за 15 септември, като за непедагогически персонал, заемащ длъжността
“пазач, невъоръжена охрана” е определено допълнително трудово възнаграждение в размер
на 350 лева. В заповедта е посочено, че съгласно чл. 10. ал. 3, т. 9 Вътрешните правила за
работна заплата, имат лицата, които към датата на изплащане на възнаграждението се
намират в трудово правоотношение с ответника, не са в процес на прекратяване на договора,
спрямо тях не е образувано дисциплинарно производство и не им е наложено
дисциплинарно наказание.
Образуването на дисциплинарно производство срещу работник не означава, че то
винаги ще приключи с налагане дисциплинарно наказание. До влизане в сила на заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание се счита, че работникът не е извършил нарушение
на трудовата дисциплина. Следователно няма как да се приеме, че същите са в идентично
положение с лицата, на които вече е наложено дисциплинарно наказание с влязъл в сила акт.
В светлината на изложеното, ограничаването на правата на привлечените към
дисциплинарна отговорност, преди да им бъде наложено наказание, нарушава в
недопустима степен същите.
Настоящият съдебен състав счита, че ограничаването на имуществените права на
работника, чрез изключването му от лицата с право да получат допълнително трудово
възнаграждение, поради висящо, но неприключило дисциплинарно производство
противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията и чл. 8, ал. 2 КТ. По този начин, в
недопустима степен се засягат правата на работника за получаване на допълнително
възнаграждение.
Изложеното обуславя извод, че в случая са налице предпоставките за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете. Конкретиката на случая сочи, че защитата на ищеца е
осъществена по реда на чл. 38 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
7
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита
от страна на адвоката, относима към предмета на спора, събраните доказателства,, счита, че
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 1100 лева. Съразмерно с уважената част от исковете, на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в размер на 173,53 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. В настоящия случай ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение. Отговорността на страните за разноски по чл. 78
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81
ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния
случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на
8
устните състезания, като ищецът е представил доказателства за извършването им.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 926,47 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Предвид посоченото, ответникът следва да
бъде осъден да плати в полза на съда държавна такса в размер на 50 лева и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 63,10 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Г.П.С.Т.Т., с ЕИК **********, да плати на Т. В. Г., с ЕГН **********,
сумата 733,70 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода м. август
2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м. юни 2023г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба- 09.10.2023г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 262 КТ и сумата 350 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 15- ти септември, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба- 09.10.2023г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаграждение за извънреден труд за периода м. август
2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м. юни 2023г. над сумата 733,70 лева до сумата
6519,52 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Г.П.С.Т.Т., с ЕИК **********, да плати на адв. И. В. Ю. сумата 173,53
лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита на Т. В. Г., с ЕГН **********, в
производството по гр. дело № 55441/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав,
на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Т. В. Г., с ЕГН **********, да плати на П.Г.П.С.Т.Т., с ЕИК **********,
сумата 926,47 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.П.С.Т.Т., с ЕИК **********, да плати по сметка на Софийски районен
съд сумата 50 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и
сумата 63,10 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10