РЕШЕНИЕ
№ 260707 20.11.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На трети ноември две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 2811 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на М.Г.К. с ЕГН ********** и И.Б.К. с ЕГН **********,***, против „ОДАНС ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
бул.„Патриарх Евтимий“ № 15, ет.1, ап.3, представляван понастоящем от
управителя С.В.Г.. Ищците предявяват осъдителен иск за сумата от 11 341 лв. – връщане на платеното
по договор за туристически пакет № 17119/ 24.01.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума от подаването на молба за обезпечаване на бъдещ иск на
23.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират и присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
Ищците твърдят, че с ответното
дружество - туристически оператор и туристически агент са обвързани от
сключения на 24.01.2020г. договор за туристически пакет № ***, с който
ответникът се задължил да организира и проведе екскурзия до Бразилия,
Аржентина, водопадите на Игуасу, Уругвай и Парагвай от 11.03.2020г. до
22.03.2020г. Ищците заплатили договорената цената на екскурзията/ почивката от
общо 11 341 лв., както следва : депозит в размер на 5 533,00 евро или 10 822
лв. - на 24.01.2020г. и остатъкът от 520 - лв. е заплатен чрез пое терминал на
27.01.2020г. Предвид бързото разпространение на коронавируса (COVID - 19) в
Италия, голямото количество починали и възрастта на ищците, те се съобразили с
указанията на националния здравен инспектор от 08.03.2020г. и обявеното от
Министерството на външните работи на 09.03.2020г. повишено ниво на риск за
пътуващи към Италия, поради което на 09.03.2020г. синът им Б.К. уведомил
ответника от името на родителите си, че те отказват да пътуват за Буенос Айрес
през Рим, Италия - предложил екскурзията да бъде отложена за есента, когато
била предвидена нова такава, а при невъзможност за отлагане да бъде
възстановяване на заплатената от ищците сума. До 13.03.2020г. ответникът не
отговорил на това предложение, отправено по и-мейл поради което ищците
изпратили официална покана, получена на 13.03.2020г. На 18.03.2020г. ответникът
уведомил ищците за отказа си да отложи екскурзията им или да им възстанови
заплатената сума. Ищците основават правото си да прекратят безвиновно договора
преди изпълнението му на разпоредбата на чл.89, ал.5 от Закона за туризма, като
се позовават на разпространението на болестта COVID – 19, което представлява
наличие на непреодолими и извънредни обстоятелства по смисъла на чл.3,
т.12 и точка 31 от преамбюла от
Директива (ЕС) 2015/ 2302 на Европейския парламент и на Съвета и на § 68д от
Допълнителните разпоредби на ЗТ. Съгласно на Директива (ЕС) 2015/2302 на
Европейския парламент относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги.
Ответникът в преклузивния срок по
чл.131 ал.1 ГПК представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава, че
страните са обвързани от описания договор за туристически пакет, по който
ищците са заплатили процесната сума. Твърди, че ответното дружество е изпълнило
договорните си задължения съобразно договора, общите условия, ЗТ и от Директива
(ЕС) 2015/ 2302 – след плащането на депозита по договора ответникът е закупил
самолетни билети, заплатил е резервации за нощувки съобразно програмата и е
сключил и заплатил медицински застраховки за пътуващите, за което ищците са
били своевременно уведомени. Оспорва твърдяното наличие на „непреодолими и
извънредни обстоятелства“ по смисъла на закона. Въпреки неучастието на ищците,
обявената екскурзия била проведена успешно съобразно предварителната програма,
като на 10.03.2020г. превозвачът Алиталия е направил промяна на закупените
билети по маршрута София – Буенос Айрес, като мястото на прикачването е
променено от Рим на Амстердам. Ответникът се позовава на т.16.3. от общите
условия, съгласно която при отказ от самолетна екскурзия в срок по-малък от 30
дни туроператорът удържа 100% от цената на екскурзията, като сочи, че ищците са
заявили своя отказ само 2 дни преди началната дата на екскурзията. Твърди освен
това, че към месец март 2020г. не е било възможно да бъде потвърдено включване
на ищците в планираната такава екскурзия за есента на 2020г., тъй като към
момента не е имало достатъчен брой заявени участници.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
във връзка с чл.89, ал.6 вр. ал.5 от Закона за туризма /ЗТ/.
Страните не
спорят, че са били обвързани от представения договор за туристически пакет № ***,
сключен на 24.01.2020г., с който ответникът се задължил да организира и проведе
екскурзия до Бразилия, Аржентина, водопадите на Игуасу, Уругвай и Парагвай от
11.03.2020г. до 22.03.2020г. Ищците заплатили договорената цената на
екскурзията от общо 11 341 лв., както следва : депозит в размер на 5
533евро /10 822 лв./ - на 24.01.2020г. и остатък от 520 лв. - на
27.01.2020г. Ответникът започнал изпълнение на договора като закупил самолетни
билети от Алиталия с първоначален маршрут за заминаването на 11.03.2020г. София
– Рим, Рим – Буенос Айрес, а за връщането на 22.03.2020г. Рио де Жанейро – Рим
и Рим – София. На 06.03.2020г. ответникът уведомил ищците, че се налага още
едно прекачване – съответно София – Белград – Рим. Съгласно приложените билети
и полетната информация за трансфера в Рим, летище Фиумичино на 11.03.2020г. е
описано, че пристигането е терминал 3 в 20,00 часа и излитането за Буенос Айрес
е от терминал 1 в 21,45 часа.
Не се спори също и
е ноторно известно, че в началото на месец март зачестяват новините за бързо
разпространение в света на коронавирусната инфекция COVID – 19 и за нарастващ брой на заразените от този вирус и починали лица в
Италия, както и на официална информация, че възрастните хора и тези със съпътстващи
заболявания са изложени на по-голям риск. Във връзка с разпространението в
Италия на този коронавирус (COVID-19) още на 23.02.2020г. Министерството на външните
работи на България повишава индекса на риска при пътуване до страната на ниво 4
: „предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна, освен при
крайна необходимост“ - Error! Hyperlink reference not valid..
Не се спори също, че към този момент двамата ищци са съответно на 74 години и
на 69 години. В съответствие с тази информация и с указанията на държавния
здравен инспектор да се избягват екскурзионни пътувания, на 09.03.2020г. ищците
чрез своя син Б.К. отправят по имейл уведомление до ответното дружество, че се
отказват от пътуването, тъй като същото е през Рим, Италия. Отправят искане за
отлагане на екскурзията им за есента на 2020г., а при невъзможност за връщане
на заплатеното от тях.
На 10.03.2020г.
превозвачът Алиталия прави промяна на полета по закупените самолетни билети по
маршрута София – Буенос Айрес, като елиминира прекачването в Рим, Италия и го
заменя с Амстердам, Нидерландия – съответно София – Амстердам и Амстердам -
Буенос Айрес. Не се установява по делото ищците да са били своевременно
уведомени за тази промяна. Липсват твърдения и доказателства за изменения в
маршрута при завръщането на 22.03.2020г. Видно от плана на пътуването и
приложените самолетни билети, на 22.03.2020г. полетите са Рио де Жанейро - Рим,
летище Фиумичино – пристигане в 07,00 часа на терминал 1 и излитане в 15,20
часа Рим, летище Фиумичино, терминал 2 –
София.
Не се спори също,
че ищците не са се явили и не са участвали в договорената екскурзия.
На 13.03.2020г. във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 с решение на Народното събрание
е обявено извънредно положение в Република България.
От представеното в
хода на производството писмо от представителя на Алиталия за България се
установява, че авиопревозвачът е възстановил на ответното дружество „Оданс
Травел“ стойността на самолетните билети на ищците – общо 2 811,44 лв. /по
1 402,72 лв. за билет/. Не е спорно по делото, че тези суми не са
възстановени от ответника на ищците.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Страните са
обвързани от процесния договор за туристически пакет, сключен при общи условия,
по който ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП, а ответното дружество има качеството на туроператор и на търговец по
смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. За правоотношението е приложим Законът за
туризма, който след 2018г. е изменен в съответствие с Директива (ЕС) 2015/ 2302
на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. относно пакетните
туристически пътувания и свързаните с тях пътнически услуги - изрично с новата
норма на чл.89, ал.5 от ЗТ е регламентирано, че пътуващият има право да
прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на
туристически пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на
непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително
изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. На
основание нормата на ал.6 при прекратяване на договора за туристически пакет
съгласно ал.5 пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.
Основният спорен
по делото въпрос е дали в случая е налице тази законова хипотеза, съответно
дали към момента на изявлението на ищците за прекратяването на договора –
09.03.2020г. са налице твърдяните непреодолими и извънредни обстоятелства.
Легална дефиниция на „непреодолими и извънредни обстоятелства“ е дадена в
нормата на § 68д от ДР на ЗТ – това са обстоятелства, които са извън контрола
на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да
се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното
предотвратяване. Примерно изброяване на извънредните непреодолими
обстоятелства, които могат да бъдат основание за едностранно несанкционирано
прекратяване на договора от страна на потребителя са дадени и в т.31 от
цитираната относима Директива (ЕС) 2015/ 2302 – „Пътуващите следва да имат и
право да прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на
такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде
засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства.
Това може да включва например война, други сериозни проблеми със сигурността,
като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище
на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като
наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно
безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за
пакетно туристическо пътуване.“.
Съдът намира за
установено по делото, че данните от началото на месец март 2020г. за силното
разпространение на коронавирусната инфекция на територията на Италия,
причиняваща висока смъртност сред населението, съпътствани от обявения от МВнР
на РБ индекс 4 на риска при пътуване до Италия и последвалото обявено
извънредно положение в нашата страна, представляват именно такива извънредни
непреодолими от ищците обстоятелства – налице са сериозни рискове за човешкото
здраве, произтичащи от огнище на сериозна болест на територията на държава, в
която се прави трансфер, като с оглед възрастта на ищците тези рискове се
приемат за значителни. Към момента на изявлението им за прекратяване на
договора не е налице изменение на обявеното пътуване на 11.03.2020г.,
предвиждащо трансфер в Италия, Рим, а обратното пътуване на 22.03.2020г. също
включва трансфер на летище Фиумичино, Рим, Италия, който налага престой на
пътуващите на територията на летището, в затворено помещение в продължение на
сравнително некратък период от време /8 часа и 20 минути/, предполагащ контакт
с летищния персонал и други пътуващи. При тези обстоятелства липсват данни, въз
основа на които да се приеме, че е елиминиран рискът от разпространяване и
заразяване с инфекциозното заболяване с епидемично разпространение.
Действително
приложимите към процесното правоотношение общи условия към договора на страните
за туристически пакет установяват, че при отказ от пътуване в самолетна
екскурзия, направен в срок по-малък от 30 дни, туроператорът удържа 100% от
цената на екскурзията /чл.16.3/, но тази клауза на общите условия противоречи
на императивна законова норма /чл.89, ал.5 и 6 от ЗТ/, поради което е нищожна
на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Освен това, тази клауза на общите
условия, която не е индивидуално уговорена договорна клауза, е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.4 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да задържи
заплатени от потребителя суми, в случай че последният откаже да изпълни
договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при неизпълнение на договора от страна на
търговеца. Изложеното е и основание за нищожност по смисъла на чл.146, ал.1 от
ЗЗП.
По тези
съображения съдът приема, че за ищците е съществувало валидно правно основание
да развалят процесния договор за туристически пакет – чл.89, ал.5 от ЗТ, като
за туроператорът не е налице основание за задържане на заплатената от ищците
цена, която следва да им върне на основание чл.89 ал.6 от ЗТ. Поради това
предявеният иск е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.86
ал.1 вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и законна лихва върху главницата,
начиная от претендираната начална дата на забавата 23.03.2020г., която не е
оспорена от ответника.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците и направените
по делото съдебни разноски в размер на общо 1 358,64 лв., включващи 453,64
лв. – заплатена държавна такса, 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и
5 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Действително съгласно
т.5 от тълкувателно решение № 6/ 17.10.2013г. по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС в отговорността за разноски се включват и тези, направени за обезпечаване
на иска, но по настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства за
наличието на производство по обезпечаване на настоящия иск преди предявяването
му, поради което съдът не може да присъди претендираните за такова производство
съдебни разноски, основани само на изходящи от страната документи. Останалите
претендирани разноски за куриерски услуги и банкови комисионни не представляват
разноски по водене на делото по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК, поради което не
се включват в обхвата на отговорността на ответника.
Неоснователно е
ответниковото възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв., тъй като то незначително надвишава
минималния размер, установен с нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 870,23 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ОДАНС ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
бул.„Патриарх Евтимий“ № 15, ет.1, ап.3, представляван понастоящем от
управителя С.В.Г., със съдебен адрес *** – адвокат В.н. – С., да заплатят на М.Г.К. с ЕГН **********
и И.Б.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат К.Ж. – М., сумата
от 11 341 лева – връщане на
платеното по развален договор за туристически пакет № ***/ 24.01.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 23.03.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 1 358,64
лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД