Р Е Ш Е Н И Е
№
15.03.2021 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 414/2020 г.
по описа на РС - ****, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от П.И.П., ЕГН **********, против „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
вр. чл. 257 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба
вх. № 3630/29.07.2020 г., ищецът твърди, че на 07.05.2015 г. между М.А.М., ЕГН **********
и ответникът е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите по полица № BG/06/115001256015, валидна от 09.05.2015 г. до 09.05.2016 г., за лек
автомобил марка „Сеат", модел „Толедо" с ДК № ****.
Излага, че при ПТП на 05.06.2015 г.,
около 14:00 часа, на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, А.М.А.,
управлявайки горното МПС загубила управление над автомобила, той напуснал
пътното платно и самокатастрофирал, като се ударил в крайпътно дърво. Твърди, че бил пътник в
автомобила и при така описаното ПТП получил следните телесни увреждания:
съчетана травма - глава, таз, крайници - мозъчно сътресение, счупване на първа
дланна кост на дясна длан, счупване на дясната лакътна кост, счупване на лявата
бедрена кост с голяма дислокация, многофрагментно счупване на таза вдясно -
дясна хълбочна и срамни кости, дясна тазобедрена ямка, охлузвания в областта на
гръдния кош и долните крайници, плеврален излив вдясно. Твърди също, че тези травми
причинили принудително болнично лечение от 05.06.2015 г. до 21.07.2015 г. в
МБАЛ „Света Анна - Варна” АД и продължително възстановяване в домашни условия,
което не е завършило и досега. Изпитвал силни болки по цялото тяло, не можел да се движи. На 10.06.2015 г.
била извършена операция на таза с поставяне на вътрешна фиксация. Постъпил за
втори път за лечение във Военномедицинска академия в гр. София, където
претърпял втора операция, при която поставеният метал бил отстранен, бил
отстранен и част от хрущяла на ставата. След изписването от болницата ищецът продължил да се
лекува вкъщи без да може да става.
В
резултат на причинените му травми от описаното ПТП претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и медицински консумативи, като за периода от 23.08.2016 г. до 06.02.2017
г. е извършил във връзка с лечението си разходи в общ размер на 9990.00 лева.
Предявил претенция пред ответното застрахователно дружество за доброволно
плащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди. При определяне на
обезщетението ответникът признал за свързани с лечението на получените травми,
вследствие на процесното ПТП, част от разходите, а именно тези, посочени в
исковата молба в табличен вид от 1 до 8 и от 11 до 13, като по отношение на същите приел, че е налице 50%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и намалил с 50%
размера на обезщетението. В резултат на това от общо претендираната за
доброволно плащане сума в размер на 9990.00 лева ответникът изплатил на ищеца на
11.07.2019 г. сума в общ размер на 4515.00 лева, представляваща обезщетение на
причинените му вследствие на процесното ПТП имуществени вреди.
Посочва, че е предявил иск за обезщетение на
причинените му неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП пред Софийски
градски съд, по който било образувано г. д. № 7075/2017 г., по което е
постановено решение № 11/03.01.2019 г. и решение № 2509/15.11.2019 г. по описа
на САС, влезли в сила на 10.01.2020 г.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди в резултат на ПТП от 05.06.2015 г. в размер на сумата от 5475.00
лева, представляваща разликата между общия размер на извършените от ищеца
разходи, в периода от 23.08.2016 г. до 06.02.2017 г. в размер на 9990.00 лева и
заплатеното от застрахователя обезщетение за имуществени вреди в размер на 4515.00
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане. Посочва банкова сметка, *** /л. 213/. Претендира разноски. Представя списък на разноските,
фактура, удостоверение за регистрация по ЗДДС и фактура от 28.07.2020 г. /л.
233 – 235/. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в случай че
възнаграждението на адвоката на ответното дружество надвишава минимално
установения размер /л. 136/.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното
дружество, чрез своя процесуален представител, е подал писмен отговор, с който оспорва
предявената претенция изцяло, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на застрахователна полица № BG/06/115001256015
г. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от
09.05.2015 г. до на 09.05.2016 г., сключена за лек автомобил „Сеат Толедо”, per. № ****, собственост на М.А.М.. Не оспорва обстоятелството, че
на 05.06.2015 г., около 14:00 ч., на път III- 208 при 4 км., между с. **** и
гр. ****, водачът А.М.А. е загубила управление над лек автомобил „Сеат Толедо”,
peг. № ****, вследствие на което
е напуснала пътното платно и се е ударила в крайпътно дърво, както и че ищецът,
като пътник, е пострадал и е получил следните телесни увреждания: съчетана травма глава, таз, крайници-мозъчно
сътресение, счупване на първа дланна кост на дясна длан, счупване на дясната
лакътна кост, счупване на лявата бедрена кост с голяма дислокация,
многофрагментно счупване на таза в дясно-дясна хълбочна и срамни кости, дясна
тазобедрена ямка, охлузвания в областта на гръдния кош и долните крайници,
плеврален излив в дясно. Не отрича, че от
адвокат И.Й., като пълномощник на П.И.П., е депозирана претенция, по реда на
чл. 380, ал. 1 от КЗ, по повод която е била образувана преписка, заведена под №
43072951700125. Представените от ищеца медицински документи са били разгледани
от експертна комисия при застрахователя, като при определяне на обезщетението
са отчетени всички обстоятелства, относно механизма на пътния инцидент,
механизма на настъпване на уврежданията, съобразена е установената съдебна
практика по аналогични случаи, като комисията е определила на пострадалото лице
обезщетение за причинените му имуществени вреди, в размер на 9030.00 лева, която сума е била намалена с 1/2, с оглед отчетено
съпричиняване от страна на ищеца. Получената при намаляването сума в размер на 4515.00
лева е била изплатена по посочената банкова сметка ***. Противно на
изложените в исковата молба доводи, ответникът твърди,
че с така изплатеното обезщетение, в полза на ищеца са репарирани имуществените
вреди, причинени му вследствие на настъпилото застрахователното събитие от
05.06.2015 г. Твърди също, че с поведението си, към момента на настъпилото
на 05.06.2015 г. ПТП, ищецът съществено е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Относно така направеното възражение се позовава на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като твърди, че П.П. е пътувал в
увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан,
в нарушение на разпоредбата на чл.
137а, an.
1 от Закона за движение по
пътищата. Твърди,
че е налице и допълнително обстоятелство в подкрепа на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно това, че
поведението на ищеца е било рисково, с оглед факта, че същият е пътувал в
автомобил, управляван от неговата майка след употреба на алкохол. Установеното количество на алкохол в кръвта на А.М.А. от
2,5 промила и 3,1 промила в урината се намирало в границите на тежка степен на алкохолно опИ.е, при
която мозъчната дейност е силно подтисната, тежко са нарушени ориентацията,
движенията, съобразителността и вниманието, което счита, че е било напълно
разпознаваемо от стана на ищеца при полагане на нормално проявена дължима
грижа. Твърди още, че част от претендираните разходи са необосновани и
че липсва безспорно установена причинна обусловеност между тях и травматичните
увреди, ненасени на П.И.П. при събитието от 05.06.2015 г. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на
05.06.2015 г. е настъпило ПТП на описаното в исковата молба местоположение на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, при което водачът А.М.А., управлявайки горното МПС, е загубила
управление над автомобила, вследствие на което същият е напуснал пътното платно
и се е ударил в крайпътно дърво, че ищецът, като пътник, е пострадал и е
получил описаните в исковата молба увреди; че към датата на застрахователното събитие
- 05.06.2015 г., гражданската отговорност на водача на посочения лек автомобил,
с ДК № ****, собственост на М.А.М., е била
застрахована при ответника, съгласно действаща, валидна и покриваща съответния
риск ЗП № BG/06/115001256015 г. от 09.05.2015 г., със срок на покритие
09.05.2015 г. – 09.05.2016 г.; че застрахователят е уведомен за настъпилото
събитие; че по предявената от ищеца претенция,
по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ застрахователното дружество е определило на
пострадалото лице обезщетение за причинените му имуществени вреди, в размер на 9030.00
лева, която сума е била намалена с 1/2,
с оглед отчетено съпричиняване от страна на ищеца и получената при намаляването
сума в размер на 4515.00 лева е била изплатена по посочена банкова сметка ***.
Съдът приема тези
факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
По делото са приети: писмо от Гаранционен фонд с изх. № 24-01-773/27.11.2015 г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1641 от 05.06.2015 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2015г. с
продължение и препис от същия; албум на ПТП от 04.08.2015г.; протокол за оглед
на местопроизшествие от 25.06.2015 г. и препис от същия; албум за извършен
допълнителен оглед на л.а. „Сеат Толедо" с рег. № **** по ДП-202/2015 г., съдебномедицинска експертиза № 419-2015; епикриза ИЗ №
9534/2015 от 21.07.2015 г.; епикриза ИЗ № 4066 от 12.10.2015 г.; Експертно
решение № 3740/174/16.12.2015 г.; решение № 11/03.01.2019 г. по г. д. № 7075/2017
г. по описа на СГС; решение № 2509/15.11.2019 г. по гр.д. № 1499/2019 г. по
описа на Софийски апелативен съд, справка по гр.д. № 7075/2017 г. на СГС; медицинско
направление/искане от 25.06.2015 г.; молба доброволно плащане до „ДЗИ - Общо
Застраховане" АД с приложена обратна разписка до от 17.06.2019 г., писмо от „ДЗИ -
Общо Застраховане" АД с изх. № 0-92-1031/12.07.2019 г., платежно нареждане
№ FT192624768110/11.07.2019
г.; справка по чл. 366 ГПК; 14 бр. фактури за периода от 23.08.2016 г. до
06.02.2017 г., както и преписка по ДП № 202/2015 г.
по описа на РУ – ****, от които се установява, че на
05.06.2015 г. около 14:00 часа, на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, А.М.А.,
управлявайки горното МПС, собственост на М.А.М., е загубила управление над
автомобила, той е напуснал пътното платно и е самокатастрофирал, като се ударил
в крайпътно дърво, при което настъпва ПТП със загинали –
А.М.А., И. П.И., а П.И.П. е с фрактура на двата крайника и със съмнение за
фрактура на таза. Материалните щети са: силно деформирана предна част на
автомобила. Отразена е схема на ПТП и разположение на автомобила. Изготвени са
албуми за оглед и допълнителен оглед, съдебно – медицинска експертиза с
описание на травматичните увреждания на П.П., епикризи и експертно решение на
ТЕЛК относно състоянието на пострадалия.
Установява се, че с
решение № 11/03.01.2019 г., постановено по г. д. № 7075/2017 г. на Софийски
градски съд е осъдено „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД да заплати на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр.
с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на П.И.П. сумата от 76 000 лева застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените
травматични увреждания и сумата от 200 000 лева – болки и страдания от
смъртта на баща му И. П.И., настъпили в пряка причинно – следствена връзка от
ПТП на 05.06.2015 г. път ІІІ - 208 при 4
км., между с. **** и гр. ****, виновно причинено от водача на лек автомобил:
марка „Сеат", модел „Толедо” с ДК № ****, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
с полица № BG/06/115001256015,
валидна от 09.05.2015
г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 05.06.2015 г., до окончателното изплащане. Със същото
решение е отхвърлена претенцията за заплащане на неимуществени вреди за телесни
увреди за разликата над сумата от 80 000 лева до пълния претендиран размер
от 150 000 лева, както и претенцията за неимуществени вреди от смъртта на
бащата на ищеца за разликата над сумата от 200 000 лева до пълния
претендиран размер от 250 000 лева и е отхвърлен на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 5% претенцията за заплащане на
неимуществени вреди за телесни увреди за разликата над сумата от 76 000
лева до сумата от 80 000 лева. С влязло в сила решение № 2509/15.11.2019
г. по в.г.д. № 1499/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 11/03.01.2019 г.,
постановено по г. д. № 7075/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която
искът на П.И.П. против „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД за заплащане на
застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените
травматични увреждания е отхвърлен за разликата от 76 000 лева до
114 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до
окончателното плащане, като вместо него е постановено друго, с което на
основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД „ДЗИ
– общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на П.И.П. още 38 000 лева, като
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, причинени от ПТП на 05.06.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 05.06.2015 г. до
окончателното плащане, като в останалата обжалвана част решението на СГС е
потвърдено.
По делото е прието заключение на съдебно -
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните. Въз основа на всички
изследвани материали във връзка с процесния инцидент, вещото лице сочи следния
механизъм на ПТП и техническа причина за ПТП: управляваният от водача А.М.А.
л.а.м. марка „Сеат", модел
„Толедо" с ДК № ****
се е движел със скорост над 90 км/ч в дясна пътна лента при две срещуположни
пътни ленти в ширина на пътното платно в посока гр. ****, самокатастрофира в
ляв банкет, след напускане на лентата си за движение. След излизане от ширината
на пътната си лента автомобилът се насочва в ляво, преминава ширината на
насрещната пътна лента и навлиза в левия банкет, който е бил затревен и залесен
с ниска и висока растителност. При движението си спрямо пътния банкет
автомобилът се удря последователно в две крайпътни дървета, като поваля първото
и се установява при второто в неподвижно състояние. Автомобилът е установен с
тежка деформация на купето по дължина и в предна дясна част с преместване
отпред назад на роговата и облицовъчна конструкция на купето, преместване на
предна дясна колонка. Седалките и арматурното табло с намиращ се в лявата му
част волан, били установени с конкретна силна деформация и преместване отпред
назад към вътрешността на купето. При установената и при позволена скорост на
движение на автомобила, водачът А. е нямала техническа възможност да
предотврати ПТП посредством аварийно спиране или маневра в рамките на
изследваното разстояние от излизане от праволинейно движение до навлизане в
левия банкет за времето от около 1 секунда.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
по делото няма данни, според които да е налице друга техническа причина, която
да е извела автомобила в ляво от пътното
платно. Налице е относително малък ъгъл на преместване на автомобила в ляво,
което не е характерно за удар между два автомобила, а и няма данни за такива
неща. Счита, че има по – голяма
вероятност за субективен фактор от страна на водача.
По делото е прието заключение на съдебно -
медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, а и неоспорено от страните. Въз основа на всички изследвани
материали, вещото лице дава заключение, че описаните в исковата молба
травматични увреждания са в причинна връзка с настъпилото на 05.06.2015 г. ПТП.
Вещото лице посочва, че разходите от 23.08.2016 г. до 19.12.2016 г. за масажи и
КАТ са във връзка с общо тонизиране на организма, възстановяване на мускулен
тонус и подобряване на обема на движение в ставите като следствие на
обездвижването от съчетаната травма и последиците от претърпените оперативни
интервенции. Разходите от 04.01.2017 г. до 16.01.2017 г. са във връзка с
наложилата се смяна на дясната тазобедрена става с изкуствена поради развилата
се асептична некроза на главата на дясната бедрена кост – пряка последица от
травматичното увреждане на таза. Експертът дава заключение, че приложените към
исковата молба фактури са свързани с извършването на посочените в същата
разходи през периода от 23.08.2016 г. до 06.02.2017 г., с изключение на Пулсов
пистолет.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
Пулсовият пистолет е вид вибратор и същият може да се използва например при
схващане на врата от настинка, както и за мускулни спазми.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно
– медицинска и автотехническа експертиза. Същото не е оспорено от страните. Въз
основа на всички изследвани материали, вещите лица дават заключение, че леки автомобили марка
„Сеат", модел „Толедо" фабрично са окомплектовани с пет броя
обезопасителни колани, четири от които са триточкови, а коланът за пътника в
средата на задната седалка е двуточков. Обезопасителните колани за пътниците на
задната седалка са три броя. Траекторията на движение на тялото на пътник в
купето на лек автомобил в общи линии е подчинено на действието на физични
закони. При вариант на движение на автомобила и поставен обезопасителен колан
движението на тялото съвпада с движението на купето на автомобила след
настъпване на произшествие. При настъпване на произшествие при вариант без поставен
обезопасителен колан, тялото на пътниците запазва състоянието си до момента на
настъпване на произшествието. Движението на тялото в салона на автомобила е
хаотично, като често се наблюдава и напускане на тялото на пределите на купето
и при отворена врата или счупено стъкло, тялото може да излети извън пределите
на купето. Експертите считат, че към момента на ПТП и получаването на
травматичните увреждания П. е бил без поставен обезопасителен колан. При
правилно поставен обезопасителен колан, в зависимост от местоположението на
пострадалия, биха се реализирали типични увреждания по гръдния кош под формата
на ивицести кръвонасядания, ако същият е седял в ляво или в дясно, и
хоризонтално разположено ивицесто кръвонасядане, ако същият е бил разположен в
средата на задната седалка.
По приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на допуснатата съдебно – медицинска експертиза по писмени данни,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, вещото лице
дава заключение, че при аутопсията на А.М.А. проби кръв и урина е установено
наличие на летливи вещества, в т. ч. етилов алкохол в концентрация: в кръвта –
2,5% промила и в урината – 3,1% промила. Посочените концентрации съответстват
на тежка степен алкохолно опИ.е, която клинично се ограничава със стойности от
2,5% до 3%. Установената от експерта по – висока концентрация на алкохола в
кръвта показва стадий на елиминация /излъчване на алкохол от организма/ и
свидетелства, че са изминали няколко часа след като в кръвта е била
максималната концентрация. Като стойност, излъчващото се от организма количество
алкохол, се приема средно за 0,15% за час. От данните на досъдебното
производство и аутопсията вещото лице прави извод, че смъртта на А. е настъпила
на местопроизшествието и се дължи на несъвместимите с живота травматични
увреждания. При посочените травми не би могло да се приеме период на
преживяване по – голям от няколко минути. След спиране на жизнените процеси се
прекратява и разграждането, и елиминацията на алкохола от организма. По тази
причина концентрацията на летливите вещества във взетите проби от кръв и урина
по време на аутопсията следва да се счита равна на тази, която е била към
времето на произшествието. Алкохолното повлияване е пряко свързано с
концентрацията в кръвта, а не в урината. За да определи количеството приет
алкохол при дадена концентрация в кръвта вещото лице е използвало формула, като
е взело за стойности за теглото на пострадалата - 60 кг, а за алкохола – 40
градуса. Резултатът от изчисленията е показал, че максималната концентрация от
2,5% се достига при прием на 84 g – 96 градусов спирт,
или количеството приет концентрат следва да е не по – малко от 250 милилитра, а
при концентрация 3,1% се получава количество 104 g
– 96 градусов спирт над 300 милилитра, като при алкохолни напитки с по – ниско
алкохолно съдържание /вино, бира/ горните концентрации се достигат с прием на
значително по – голямо количество питие: близо 900 милилитра – 11 градусово
вино и към 2000 милилитра – 4 градусова бира. Като показател за степента на
алкохолно опИ.е към времето на инцидента следва да се приеме концентрацията на
алкохола в циркулиращата кръв, тъй като тя оказва пряко въздействие. В случая
същата се равнява на 2,5% или гранична стойност между клинично разграничените
средна и тежка степен на алкохолно опИ.е. Според заключението алкохолното повлияване
има изключително изразени индивидуални особености при всеки човек и зависи от
множество фактори, както от страна на организма /телесна маса, пол,
физиологични особености, заболявания/, така и от вида на напитката, честотата
на употреба, консумация на храна и др. При по – ниски концентрации на алкохол в
кръвта симптоми на повлияване могат да не бъдат явно проявени и да останат
незабелязани от околните. При стойности, отнасящи се към тези за средна към
тежка степен на алкохолно опИ.е, обичайно признаците са лесно различими в
поведението на повлияния, като би могла да се долови и миризма на алкохол около
него. Предвид влиянието на алкохола върху мозъчната дейност обичайно се счита,
че при концентрации над 1,5 – 1,7% човек е сигурно повлиян. Повлияването се
изразява в нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени
реакции. Посочените нарушения лесно могат да се проявят в процеса на шофиране,
предвид завишените изисквания към вниманието, съобразителността и реакциите при
упражняване на тази дейност. Възможните функционални разстройства на дишането и
сърдечната дейност, както и неврогенната симптоматика, са налични и се
проявяват в различна степен вече към тежката степен на опИ.ето.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че стадият на
елиминация настъпва, когато количеството
на алкохола достигне максималната си концентрация в кръвта и след като се
задържи на определено ниво, понякога е от порядъка на час, започва неговото
излъчване от организма, т.е. започва да нараства концентрацията в урината.
Паралелното изследване едновременно на концентрацията на алкохол в кръвта и
урината, дава възможност да се определи точно този стадий. Когато е по-висока
концентрацията в кръвта, тогава има стадий на резорция, т.е. още алкохолът се
всмуква от стомашно-чревния тракт и концентрацията в кръвта нараства. Когато се
достигне максималната концентрация спрямо изпитото количество, вече започва
стадият на елиминация и затова в случая, предвид на това, че концентрацията в
урината е с 0.6 промила по-висока, експертът приема този стадий на елиминация. Според
вещото лице това косвено говори, че е спрял приема на алкохол към времето,
когато са взети съответните проби, дори няколко часа преди това, защото ако е
настъпил стадия на елиминация, т.е. алкохолът вече започва да се излъчва, а
приемът продължава, доста късно се изравняват концентрациите в кръвта и
урината. В случая към момента на смъртта концентрацията на алкохол в кръвта е била
2.5 промила. Вещото лице заявява, че не може се ангажира със становище за
точния период на прием на алкохола, но може да се ангажира с това, че предвид
разликата от 0.6 промила в кръвта и урината и условието, че средно около 0.15
промила се излъчват на час от организма, това значи че са минали около 3-4 часа
след като е преустановен приема на алкохола, т. е. приемът на алкохол е бил
преустановен 3-4 часа преди самото събитие. Посочва, че приемът на храната,
смилането, освобождаването на стомаха също е един характерен жизнен процес,
който също има някакви етапи. Така описано в протокола от аутопсията
съдържанието в стомаха, показва че 2-3 часа преди това състояние не е приемана
храна, защото обикновено 2 часа е периода при който стомахът се освобождава, но
зависи от количеството приета храна. Според вещото лице е възможно изобщо да не
е приемана храна. Пояснява, че при горна граница на средна степен – 2.5
промила, обичайно има нарушения най-напред в настроението, емоциите,
координациите на движенията, възможна е несигурна походка, завален говор,
фъфлене, нарушение в реакциите, те би следвало да са изключително забавени,
възможни са и някои физиологични проявления, които обаче няма как да се видят
от околните, а именно: сърцебиене, учестено дишане; възможно е да се усеща
миризма на алкохол около алкохолноповлияния. Уточнява, че е поносимостта към
алкохола е изключително индивидуална и съответно към различните количества
алкохол. Посочва, че има хора, които и при много малко количество приет
алкохол, проявяват обичайните признаци на средна и тежка степен, докато при
други признаците не са така ясно изявени. При тази степен също така е възможно
да има хълцане, кихане, свързани с дразненето на алкохола. Относно миризмата на
алкохол около алкохолноповлияния в по-тясно пространство посочва, че зависи от
околните и техните индивидуални особености и от обонянието им. Уточнява, че в
протокола за аутопсия е написала: „миризма на алкохол“, но това не е един
доказателствен признак, а е нещо усетено допълнително по време на аутопсията.
Показателният признак е концентрацията на алкохол, която е установена. При тази
средна степен може да има залитане, буквално невъзможност за пазене на
равновесие, а при шофирането са необходими много по-съсредоточени да са
вниманието и реакциите.
По делото са
приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля М.А.М.,
дядо на ищеца по майчина линия, който посочва, че дъщеря му живеела на горния
етаж в неговата къща. На 05.06.2015 г. той бил със жена си на ливадата. Върнали
се към 11:30 ч. – 12:00 ч., обядвали и около 12:50 ч. той легнал да си почива,
когато А. отворила вратата на стаята му и му казала, че ще вземе колата да отиде
до **** за медицинско. Свидетелят не знае дали е пила алкохол. Говорът ѝ
не бил завален, нито е фъфлела, добре приказвала, като трезвен човек. Посочва, че тя не се е хранила, а е пила само
едно кафе. Той ѝ казал да вземе колата от гаража и да отиде. В този
момент бившият му зет и внукът му не били в дома на
свидетеля. Те живеели във ****, а свидетелят - в ****. А. му казала, че ще мине
да вземе П. и И.. Тя тръгнала в 12:50 ч., но свидетелят не знае дали се е
отбивала някъде по пътя. А. употребявала алкохол, когато се съберат с компания
и им дойдат гости. Тогава пиели по една ракия или 1-2 чаши вино или бира.
Твърди, че тя не се е напивала да прави щуротии и че той не я е забелязал да
пие постоянно алкохол. Заявява, че ако е разбрал, че е пияна, нямало да ѝ
даде колата, за да тръгне.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 257 КЗ /отм./, във
вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние
на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение и медицински консумативи в посочените размери.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора
– вкл. за съпричиняване на резултата, а именно: че ищецът е пътувал в
увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан, както и че същият е
пътувал в автомобила, управляван от неговата майка А.М.А. след употреба на
алкохол, с установеното количество на алкохол в
кръвта от 2,5 промила и 3,1 промила в урината, че това количество се намира в
границите на тежка степен на алкохолно
опИ.е, както и да установи обективния факт на знание на
увредения, респ. възможността за узнаване при проявена нормална дължима грижа,
че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил
алкохол, а
при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да
докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от КЗ
/отм./ обект
на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, доколкото
същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен характер, трябва да
е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите, спрямо увредения -авторство; противоправност;
вина; причинна връзка между вредите и поведението на водача на
МПС. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В настоящия случай между
страните по делото не е налице спор както относно факта на настъпилия
деликт, така и че към датата на ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответното застрахователно дружество и
собственика на автомобила. С оглед на това, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от деликта.
С оглед възраженията
на ответника спорни по делото са следните обстоятелства: налице ли е причинна
обусловеност между претендираните от ищеца разходи и травматичните увреди,
нанесени на същия при процесното ПТП, както и по въпросите налице ли е
съпричиняване на резултата предвид това, че ищецът е пътувал в лекия автомобил
на задната седалка без поставен обезопасителен колан и че същият е пътувал в автомобила, управляван от неговата майка А.М.А. след
употреба на алкохол, като е знаел или при проявена нормална дължима грижа е
имал възможност да узнае, че водачът е употребил алкохол.
От приетото по делото заключение на съдебно -
автотехническата експертиза, се установява механизмът на настъпване на ПТП,
като при изслушването в съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че по
делото няма данни за наличието на друга техническа причина, която да е извела
автомобила в ляво от пътното платно. Счита, че има по – голяма вероятност за
субективен фактор от страна на водача.
При
тези данни, съдът намира за доказано, че инцидентът е настъпил именно по
посочения от ищеца механизъм, отразен и в протокола за ПТП. Съгласно
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Не се установява това правило да е спазено от
водача. Отделно, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая, това правило
несъмнено е било нарушено от водача на МПС.
Поради изложеното, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно в причинна връзка с поведението на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с посочената разпоредба на ЗДвП, което от своя страна води до несъмнен извод за наличие на един от елементите от фактическия състав на претенцията – наличие на противоправно поведение. Вината при извършване на това поведение се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като по този въпрос по делото не се спори.
За установяване на
твърдените от ищеца увреждания, причинната връзка между тях и процесното ПТП,
кои от получените от ищеца травми са наложили посочените в исковата молба
разходи през процесния период и за наличието на връзка между представените
фактури и посочените в исковата молба разходи за процесния период, по делото е
допусната и изслушана съдебно – медицинска експертиза. Според заключението описаните в исковата молба травматични увреждания са
в причинна връзка с настъпилото на 05.06.2015 г. ПТП. Вещото лице посочва, че приложените
към исковата молба фактури са свързани с извършването на посочените в същата
разходи през периода от 23.08.2016 г. до 06.02.2017 г., с изключение на Пулсов
пистолет, като при изслушването в съдебно заседание пояснява, че Пулсовият
пистолет е вид вибратор и същият може да се използва например при схващане на
врата от настинка, както и за мускулни спазми.
Горното
дава основание на съда да приеме, че предявеният иск в частта, с която се
претендират разходи, направени за лечение и
медицицински консумативи в периода от 23.08.2016
г. до 06.02.2017 г. за Пулсов
пистолет – 200.00 лева с ДДС по фактура № **********/06.02.2017
г. е неоснователен и недоказан.
По
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че ищецът е пътувал в
увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан:
По делото не се спори, че ищецът е пътувал на
задната седалка на лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и по този начин е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Съдът
намира, че относно това възражение е налице влязло в сила съдебно решение – по г.д.
№ 7075/ 2017 г. по описа на Софийски градски съд. С решение № 2509/ 15.11.2019
г., постановено по в.гр.д. № 1499/2019 г. по описа на САС е прието, че
възражението за съпричиняване е доказано от страна на същия ответник и че
приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е в размер на
5%. Следователно, в настоящото производство съдът не може да изследва соченото
възражение, тъй като относно същото е налице произнасяне на съд, разглеждащ
последиците на процесното ПТП относно причинените на ищеца неимуществени вреди.
При повторно разглеждане на това възражение би могло да се стигне до противоречиво
решаване на същия въпрос, което е недопустимо. Соченият факт се ползва със сила
на пресъдено нещо и обвързва настоящия съдебен състав.
Съгласно трайната
съдебна практика – в частност решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/09 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/12 г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на
ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК,
II т.о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, за да бъде намалено на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Относно това възражение вече е налице влязло в сила съдебно
решение и въпросът не може да бъде пререшаван. В този смисъл е и представеното
от ищеца решение № 307/01.08.2014 г. по г.д. № 773/2012 г. на ВКС, IV
г.о., според което вече установеното с влязло в сила решение за извършването на
деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово
/процентно/ участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е
предмет на установяване по новото дело.
По възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че поведението на
ищеца е било рисково, с оглед факта, че същият е пътувал в автомобил,
управляван от неговата майка след употреба на алкохол:
Възражението за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД може да се прави само в производството по иск за обезщетение на
претендираните вреди. Когато е претендирано обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и по тази претенция е постановено влязло в сила съдебно
решение, а след това се претендира обезщетение за претърпените имуществени
вреди, се касае за ново материално право и нов иск с ново правно основание, макар
и двата иска да се предявяват между едни и същи страни. Първият иск се основава
на непозволеното увреждане и правното основание е чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. Вторият иск се основава на
непозволеното увреждане и е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД. Общият
факт по двата иска е непозволеното увреждане. Този факт остава непроменен и във
второто производство. Затова във второто производство се приема това, което е
установено от съда с влязло в сила решение по първото производство /деяние,
противоправност, причинна връзка, вреди, вина, съпричиняване, и прочее
възражения/, а във второто производство новият факт е само вида на вредите –
имуществени, и само те подлежат на доказване. Непозволеното увреждане,
като установен вече с влязло в сила решение факт, не подлежи на преразглеждане,
а трябва да се приеме такова, каквото е установено от съда по първото
производство. Ако в първото производство е направено възражение за
съпричиняване от пострадалия и то е уважено, това съпричиняване следва да се
приеме и във второто производство и обезщетението за имуществени вреди да се
намали с процента, с който е намалено обезщетението по първото дело. Ако не е
направено възражение за съпричиняване или то е било отхвърлено от съда с влязло
в сила решение, във второто производство възражението за съпричиняване не може
да се прави или ако е направено, трябва да се отхвърли.
Предвид изложеното и с оглед
обстоятелството, че в хода на производството по г. д. № 7075/2017 г. на
Софийски градски съд, ответното дружество е въвело възражение са съпричиняване
единствено с твърдението, че ищецът е пътувал на задната седалка в увреждащия
лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, въвеждането в последващ
процес на различни основания за това правонамаляващо възражение е недопустимо
/в този смисъл влязло в сила решение № 308/12.02.2021 г. по в.г.д. № 2971/2020
г. на ОС – Варна/.
Независимо от горното, съдът намира за необходимо
да посочи следното:
Разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в
причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият
съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването
на вредата или е превърнал създадената от деликвента реална опастност в
действителност. Съпричиняването е налице, когато пострадалият е създал
определен риск и този риск се е реализирал посредством извършения от друго лице
деликт.
С
т. 7 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, съставлява рисково поведение, когато то е
проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, за когото е налице
знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа. Касае се за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното ПТП. С оглед на това, прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо в тази хипотеза, като степента на съпричиняване се преценява
във всеки конкретен случай.
Правновалидното
/изключая малолетните, запретените и пр./ знание на пострадалия за употребата
на алкохол от водача подлежи на установяване в съдебното производство с всички
допустими доказателствени средства, като е достатъчно доказване на
знание у пострадалия за употреба на алкохол от водача, без да е необходимо
доказване на вида и количеството алкохол, прието от него. В настоящия случай по делото не е спорно, че водачът на лекия
автомобил е употребил алкохол, установена е и концентрацията на алкохол в
кръвта, но не се установи ищецът да е знаел, че майка му - водач на процесния
автомобил е употребила алкохол преди процесното ПТП. За установяване на
обстоятелството, че на ищеца е било известно обстоятелството, че за времето
преди пътния инцидент родителите му са употребили алкохол, разпитаният по
делото свидетел М.М., баща на А. и дядо на ищеца, заяви, че на 05.06.2015 г. до обяд не си е бил вкъщи и
не знае дали А. е употребила алкохол. Той разговарял с дъщеря си около 12:50,
когато легнал да си почива, а тя отворила вратата на стаята му и му казала, че
ще вземе колата да отиде до **** за медицинско, казала му също, че ще мине да
вземе П. и И.. Той ѝ отговорил да вземе колата от гаража и да отива.
Свидетелят твърди, че говорът ѝ не бил завален, нито е фъфлела, добре
приказвала, като трезвен човек. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични,
последователни и по делото няма данни, които да им противоречат. По делото не
се установи какви са били отношенията между майката и сина през този или близък
до произшествието период, респ. не се установи знание у сина за системна
злоупотреба на майката с алкохол и неговата способност да разпознава признаците
и проявлението на алкохолно опИ.е в поведението на човек, в частност – на
неговата майка. В тази връзка следва да се посочи, че заключението на назначена по делото съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни само по себе си не е релевантно за
доказване на знанието на пострадалия че водачът на увреждащото МПС е употребил
алкохол над допустимите 0.5 промила.
Що се отнася
до възражението на ответника за наличие на възможност у пострадалия за
узнаването на този факт при проявена нормална дължима грижа, следва да се
посочи, че към датата на ПТП същият е бил непълнолетен /16 годишен/, като по
делото няма данни за психическата и емоционална зрялост на пострадалия. Дори да
се приеме, че същият е бил психически и емоционално зрял в степен типичната за възрастта,
на която е бил,
евентуалното доказване на възможността за
узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в
което е пътувал, е употребил алкохол, не е достатъчно, за да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Това е така, доколкото в конкретния случай
по делото има данни, че момчето е живеело с баща си в населено място, различно
от местоживеенето на майката и че последната е отишла да ги вземе с колата, за
да пътуват до гр. ****. При тези обстоятелства, дори да се приеме за доказана
възможността за узнаване от увредения, че водачът на МПС е употребил алкохол,
от събраните по делото доказателства не се установява в кой момент е възникнала
тази възможност за пострадалия – преди или след качването в автомобила и ако е
след потеглянето на автомобила, дали тази възможност се е осъществила
непосредствено след качването или в по – късен момент, когато действията на
водача са я създали и когато вече е било безвъзвратно късно. Нещо повече, в
заключението на назначена
по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни и в поясненията,
дадени в съдебно заседание вещото лице изрично сочи, че алкохолното повлияване /поносимостта към алкохола/
има изключително изразени индивидуални особености при всеки човек и зависи от
множество фактори, както от страна на организма /телесна маса, пол,
физиологични особености, заболявания/, така и от вида на напитката, честотата
на употреба, консумация на храна и др.
Уточни, че в случая приемът на алкохол е бил преустановен 3-4 часа преди самото събитие. Относно миризмата
на алкохол около алкохолноповлияния в по-тясно пространство посочи, че зависи
от околните и техните индивидуални особености и от обонянието им. Уточни, че в
протокола за аутопсия е написала: „миризма на алкохол“, но това не е един
доказателствен признак, а е нещо усетено допълнително по време на аутопсията. Ето защо съдът приема, че наведеното
възражение за съпричиняване не беше установено от страната, която носеше
доказателствената тежест за това.
С оглед
изложените съображения съдът приема иска за
присъждане на обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 5475.00 лева, представляващи разликата между
общия размер на извършените от ищеца разходи за лечение в периода от 23.08.2016
г. до 06.02.2017 г. в размер на 9990.00 лева и заплатеното от застрахователя
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4515.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане за доказан до размера от 5275.00 лева, като
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5475.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Така уважената претенция от 5275.00 лева, на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, ще следва да бъде намалена със сумата от 263.75 лева, съобразно приетия
размер на приноса на пострадалия - 5%, т. е. искът за имуществени вреди ще
следва да бъде уважен за сумата от 5011.25 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба – 05.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
По отговорността за
разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат в
полза и на двете страни по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК по
съразмерност. Ищецът е направила съответно искане, представила е списък по чл.
80 ГПК /л. 233/ и доказателства за
сторени такива в размер на 219 лева – ДТ, 506 лева – депозити за допуснатите
експертизи, 840 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Ето защо съразмерно
на уважената част от иска, от разноските в общ размер на 1565 лева, на ищеца се
дължат 1432.43 лева.
Ответното
дружество също претендира разноски, но не представя списък на разноските. По
делото документално са установени направени от ответника разноски, а именно: 620
лева депозити за допуснатите експертизи и за един свидетел. Ищецът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие за процесуалния представител на ответника. Ето защо при
направени разноски от общо 620 лева, на ответника съразмерно на отхвърлената
част от иска, се дължи сумата от 22.65 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****да
заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 5011.25
лева /пет хиляди и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
разликата между изплатеното обезщетение от ответното застрахователно дружество
в размер на в размер на 4515.00 лева и действително
претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на път ІІІ - 208 при 4 км., между с. **** и гр. ****, на 05.06.2015 г., извършено по вина на А.М.А.
при управлението на МПС - лек автомобил марка
„Сеат", модел „Толедо" с ДК № ****, за което МПС към 05.06.2015 г. е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, изразяващи се в направени от ищеца разходи за лечение и медицицински консумативи в периода от 23.08.2016
г. до 06.02.2017 г. в размер на 9990.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 5275.00 лева до пълния претендиран размер от 5475.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради приет принос в размер на 5% претенцията
за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за лечение и медицицински консумативи в периода от 23.08.2016
г. до 06.02.2017 г. за разликата над сумата от 5011.25 лева до сумата от 5275.00 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1432.43 лева /хиляда
четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ****сумата от 22.65 лева /двадесет и два
лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: