Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2129 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.12.2018 год., постановено по
гр.дело №63108/2016 год. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, е отменено на основание
чл. 358, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 188, т. 1 КТ наложеното на Е.К.Д. със Заповед №РД-06-147
от 19.10.2016 год. на главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД дисциплинарно
наказание „забележка“, като ответникът „Б.п.“ ЕАД е осъден да заплати по сметка
на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Б.п.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт
противоречал на разпоредбите на чл. 187, т. 3 и т. 4 КТ и чл. 189 КТ. Неправилно първоинстанционният съд бил
приел, че деянието на ищеца не представлява дисциплинарно нарушение. На
05.08.2016 год. на ищеца било възложено да извърши проверка на правните
основания, да проучи възможностите за обжалване и даде становище за
законосъобразност на протокол за извършена проверка от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ в Софийска централна пощенска станция с
вх.№04-00-1409 от 03.08.2016 год. Срокът за изпълнение на поставените задачи
бил 2 работни дни. Същият предал становището си на 11.08.2016 год. и не бил
спазил дадения му срок – обстоятелство, което не бил оспорил в рамките на
дисциплинарното производство. Според длъжностната характеристика за длъжността
„главен юрисконсулт“, ищецът следвало да изпълнява всички задачи по
правно-нормативно обслужване на дружеството, възложени лично от директора на
дирекцията, като планира самостоятелно работата си, но при спазване на
поставените срокове. Той нямал правомощия да изменя срокове, да преценява
тяхната основателност и последиците от неспазването им, като изтъква факти за
обжалването на горепосочения протокол. Ако същият имал определена трудност или
други съображения по поставената задача, то той трябвало да ги изложи пред своя
ръководител. Ищецът обосновавал своето забавяне с натовареността си при
изпълнение на служебните задължения. Видно било обаче от представената по
делото справка, че в периода от 05.08.2016 год. до 10.08.2016 год. не му били
възлагани други задачи, т.е. той имал достатъчно време, за да предприеме
необходими действия и проучвания. Освен това представеното от него становище
било бланкетно, не отговаряло на поставените изисквания в резолюцията на
директора на дирекция „Правна дейност“ и не било представено в указания срок –
т.е. налице било пълно неизпълнение на възложената работа, респ. нарушение на
трудовата дисциплина. Нямало данни ищецът да е извършил проверка на актуалните редакции
на нормативните актове, хипотези и диспозиции на правните норми и евентуални
изключения, които биха били благоприятни за неговия работодател. Неправилно СРС
бил приел, че в случая не е налице произвеждане на некачествена продукция по
смисъла на чл. 187, т. 4 КТ, тъй като не били формулирани ясни и конкретни
изисквания относно съдържанието на изискваното от ищеца становище. Поставената
на ищеца задача била конкретна. Изпълнението на задачата в срок също било част
от критериите за определяне на една продукция като качествена, като в случая
забавеното и бланково становище на ищеца било принудило директора сам да се
запознае с протокола и да прецени неговите основания за обжалване. Неоснователно
било твърдението на ищеца, че отклоненията в качеството на неговия
интелектуален труд били незначителни. Също така сочи, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание било съобразено и с тежестта на извършеното нарушение.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата Е.К.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че не били налице нарушения по чл. 187, т. 3, пр. 1 и т. 4 КТ.
Извършил бил проверка в Регионалното управление на ответника, като получил
информация какво било изпълнено от предписанията на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и кои предписания не могат да бъдат изпълнени поради
кратките срокове. Извършил бил проверка на всички наредби, по които били
направени предписанията и бил преценил, че същите са правилно дадени съобразно
откритите нарушения. Тези от предписанията, които не можело да се изпълнят
поради кратките срокове, следвало да се обжалват, за да се удължат сроковете и
да се изпълнят, за да не бъдат наложени санкции. Изготвената от него докладна
записка не се отклонявала от заданието, въпреки бланкетния й характер. Нямало
данни по делото, че за ответника е била създадена трудност във връзка с
обжалването на предписанията, които не могат да се изпълнят в срок. От момента
на предаването на докладната записка – 11.03.2016 год. до последния срок за
обжалване на предписанията – 17.03.2016 год., оставали 6 дни, т.е. имало достатъчно
време за реакция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 188, т. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да бъде посочено следното:
Безспорно е по делото, че между
страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът Е.К.Д. е изпълнявал длъжността „старши юрисконсулт“ в Дирекция „Правна
дейност“ в Централното управление на „Б.п.“ ЕАД.
Представена е длъжностна характеристика
за длъжността „старши юрисконсулт“, връчена на ищеца /обстоятелство, което
същият не отрича/, според която основните му задължения включват: изпълнението
на всички задачи по правно-нормативното обслужване на дружеството в областта на
нормативната уредба и процесуалното представителство, възложени от ръководителя
на сектора, ръководителя на отдела или лично от директора на дирекцията;
осъществяване на процесуално представителство на дружеството по дела;
самостоятелно планиране на работата в рамките на предоставените му правомощия
при спазване на поставените срокове; заместване на ръководителя на сектора при
негово отсъствие в рмките на предоставените му правомощия.
Спорният по същество във въззивното
производство въпрос е свързан с наличието
на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по
тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, изключение от забраната за служебна проверка на
правилността на решението на първостепенния съд е допустимо единствено при
нарушение на императивна материалноправна норма – порок, който може да бъде
констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като
основание за предприетото обжалване. В случая, въззивният съд, като инстанция
по същество, следва да обсъди и спазването на императивните норми на чл. 193 и
чл. 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание.
На първо място, СГС приема, че
необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на
нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението
по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с
оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието,
спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания
работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при
обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя
начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи
/без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е
работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за
налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по
съдебен ред /като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или
служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички
направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта
да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито
са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на
извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в
този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV
г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че заповедта,
с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „забележка“, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата, на
която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са
обстоятелствата, при които то е извършено и в какво се изразява нарушението.
Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда
описаното нарушение – чл. 187, 1, т. 3 и 4 КТ, но евентуалното
несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по
себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно
представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на
дисциплинарно наказание.
Изпълнени са и изискванията на чл.
193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, а и е безспорно
между страните, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били
поискани обяснения в разумен срок /достатъчен, с оглед конкретните
обстоятелства/ именно във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез
посочване на начина /обстоятелствата/ и момента на извършването му, като Е.Д. е
дал писмени такива /л. 9- 11 от първоинстанционното дело/, което също означава,
че е разбрал какво точно нарушение му се вменява. Т.е. на ищеца е била
предоставена реална възможност да упражни правото си на защита.
Не се спори, че са спазени и
сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан,
обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество
на спора – за осъществяване на нарушенията и съответствието им с наложеното наказание,
което работодателят следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ – може да бъде осъществена.
Неизпълнението на определена работа
по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1
КТ е съществено нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение
поначало се осъществява чрез бездействие., но може да бъде осъществено и чрез
действие – когато работникът или служителят работи не това, което му е
възложено или следва от характера на определената работа.
Производството на некачествена
продукция по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ е особена форма на неточно
/лошо/ изпълнение. То се състои в произвеждане на материални и/или
интелектуални продукти, които се отклоняват от установените стандарти за
качество. Степента на това отклонение може да бъде различна – незначителна до
пълна негодност на продукта за използване на предназначението му, но законът не
придава значение на това. Това нарушение е резултатно.
В разглеждания случай задължението, неизпълнението на които е послужило за основание за налагане на
дисциплинарното наказание "забележка", е включено в длъжностната характеристика на ищеца. Същият е следвало да изготви в определения от работодателя срок – 2
работни дни, правно становище във връзка с възложената му на 05.08.2016 год.
задача: да извърши проверка на правните основания, да проучи възможностите за
обжалване и даде становище за законосъобразността на протокол за извършена
проверка от Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“ в Софийска
централна пощенска станция с вх.№04-00-1409 от 03.08.2016 год. Становището е
било предадено на работодателя на 11.08.2016 год. – след дадения срок.
Настоящият съдебен състав счита, че не
е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
определена работа по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ, тъй като отклонението на
изпълнението от страна на ищеца във времево отношение не е равнозначно на пълно
неизпълнение – становището е предадено шест дни преди да изтече 14-дневният
срок за обжалване на предписанията на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция
по труда“. Т.е. в частност забавеното изпълнение има по-скоро отношение към
качествата на ищеца да изпълнява ефективно възложената му работа, но не
съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
На следващо място следва да се
посочи, че доколкото като основание за дисциплинарната отговорност на ищеца
работодателят е посочил резултатно нарушение на трудовите задължения – чл. 187,
ал. 1, т. 4 КТ, то това предпоставя осъществяването на два допълнителни
признака – противоправен резултат и причинна връзка между него и деянието. В
частност е несъмнено, че с поставената на ищеца задача работодателят е целял да
получи правни съвети относно това дали е допуснал нарушения на трудовото
законодателство и законосъобразно ли са наложени принудителните административни
мерки, респ. има ли основания за тяхното оспорване.
В изготвеното от ищеца становище се
съдържа отговор, макар и лаконичен, на горепосочените въпроси, а именно че
предписанията по т. 2, 3, 7 и 8 вече са изпълнени, което имлицитно предполага и
мнение за наличие на нарушения от работодателя съответно по чл. 13, ал. 1 и ч.
11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, по чл. 4а от Наредба за работното време,
почивките и отпуските и по чл. 403а, ал. 1 КТ, както и че сроковете за
изпълнение на предписанията по т. 1, 4, 5 и 6 са недостатъчни, тъй като е необходимо
заключение на службата по трудова медицина /по т. 1/, провеждането на
обществена поръчка /по т 4/, а оборудването с подходящи столове изисква още
време, което също предполага мнение за наличието на нарушения съответно по чл.
217, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване вр. с чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999
год. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, по чл.
170, ал. 1 и чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване и по т. 3.2 от Норми за
физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични
изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси № 5
на МНЗ вр. с чл. 219 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
А при липсата на каквито и да било
доказателства, че дейността на работодателя съответства на изискванията на
закона – на горепосочените нормативни актове, т.е. има основание за оспорване
на всички или някои от наложените принудителни административни мерки и/или че
изпълнението на дадените предписания е възможно в определените от контролния
орган срокове, т.е. няма основание за оспорване на принудителните
административни мерки, то при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд приема,
че изготвеният от ищеца интелектуален продукт не е негоден за използване според
предназначението му, т.е. не е налице нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ.
В този смисъл релевираната претенция се
явява основателна и подлежи на уважаване, както е приел и първоинстанционният
съд.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответникът
по жалбата /ищецът/ не претендира разноски във въззивното производство, поради
което и СГС не дължи произнасяне по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.12.2018 год., постановено по гр.дело
№63108/2016 год. по описа на СРС, ГО, 68 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/