Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На петнадесети
септември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1505 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с
правно основание чл. 432 КЗ, както и иск по чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н.С.А.,
ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. - САК, с която е
предявен пряк иск за осъждане на Н.Б.Б.А.З.със
седалище и адрес ***, да заплати на ищеца сумата 200000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 21.08.2017 г., при което починал сина му С.Н.С., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Твърди се в
искована молба, че на 21.08.2017 г., около 01:28 ч., по път II-74,
с посока на движението от гр. Търговище към гр. Велики Преслав, водачът Б. Ю.А.
управлявал л.а. „Ауди А6" с немски per. № *****. Сочи се, че при км.
22+300 м., при преодоляване на ляв завой, поради управление на автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост, Б.А. отклонил автомобила надясно от пътното платно,
напуснал пътя и автомобилът се преобърнал в крайпътна нива. В следствие на
удара, на място починал пътуващият на предната дясна седалка С.Н.С..
По случая било образувано досъдебно производство № 668/2017 г. по описа
на РУ „Полиция" гр. Търговище, пр.пр. № 2229/2017 г. по описа на ОП
Търговище. Сочи се, че починалият С.С. е първороден син на ищеца Н.А.. Твърди се, че поради
онкологично заболяване и извършена оперативна интервенция на ларингса, ищецът е
загубил гласа си и може да комуникира само с помощта на технически средства.
Това довело до фактическа раздяла със съпругата си. Твърди се, че от децата му, единствено
починалия С.поддържал близки контакти с баща си, така че загубата му е още
по-голяма. Твърди се, че ищецът Н.А. е изпитал най-голямата мъка, която може да
сполети един родител - да изпрати детето си до последния му дом. Твърди се, че мъката, която изпитва по
загубения си син е неутешима.
Сочи, че към датата на ПТП - 21.08.2017 г. л.а. „Ауди А6" с per. № ***** е притежавал
валидна застраховка „Гражданска Отговорност" на автомобилистите № D/5508/*********, валидна до 16.08.2020 г.,
сключена с немския застраховател „EUROPA Versicherung AG - чужд застраховател,
действащ на територията на ЕС, чийто представител за уреждане на претенции на
територията на Република България се явява „Авус България Регулиране на
щети" ЕООД. Предявена била доброволна претенция за определяне и заплащане
на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като била
образувана щета № BGS- 00795/10.10.2017г.,
въпреки това, в тримесечния срок, определен от закона, обезщетение не е
заплатено. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
С молба с вх.№ 90587/ 29.06.2018 г. ищецът Н.А. е поискал замяна на първоначалния
ответник Национално бюро на българските автомобилни застрахователи с ответника
„Е.Ф.“ АД ФР Германия - „EUROPA
Versicherug AG“, в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на л.а. „Ауди
А6" с немски per. № *****.
С молба вх.№ 124993 / 02.10.2018г. ищецът Н.А. уточнява, че на основание
чл.232 ГПК оттегля исковете срещу Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи.
С в.с. определение постановено
в з.з. на 27.11.2018г. на
основание чл. 228 ГПК първоначалния ответник по делото НББАЗ е заменен с ответника
„Е.Ф.“ АД, вписано в търговския регистър на съда в Кьолн, ФРГ, с № *****, със седалище и адрес на управление ФР Германия,
гр.Дортмунд, бул. *****. Производството в частта спрямо първоначалния ответник -
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е прекратено, поради
оттегляне на иска.
Н.Б.Б.А.З.чрез
пълномощника си адв.Н. с молба от
26.11.2018г., моли на основание чл.78, ал.4 ГПК да му бъдат присъдени разноски
в размер на 7 560лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 ГПК, представен с отговора на исковата молба.
В срока по чл.
367 от ГПК ответното „Е.Ф.“ АД, чрез пълномощника адв.Т. Б. ***, е депозирало
отговор на ИМ, в който исковата претенция е оспорена по основание и размер. В
отговора е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като се твърди, че същия е бил без поставен
обезопасителен колан. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.
Оспорва и акцесорната претенция.
В открито съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.Д. поддържа предявените искове.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното „Е.Ф.“ АД не
се представлява. В писмено становище вх.№2600371/14.09.2020г. ответното дружество
чрез пълномощника
си адв.Т. Б. моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да се
отхвърлят като недоказани.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като
прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото Удостоверение
за семейно положение, съпруг/а и деца изх.№11294 /28.08.2017г. издадено от Община Търговище, се установява,
че ищецът Н.С.А.
е баща на С.Н.С. ЕГН **********, починал на 21.08.2017 г., като има още
три по-малки на възраст деца. /л.9 от делото/
От приетия Констативен протокол с пострадали лица №165 от 21.08.2017г. и
план –схема на ПТП изд. от ОДМВР Търговище, е видно, че на 21.08.2017 г., около 01:28 ч., по път II-74, настъпило ПТП с л.а. „Ауди А6" с per. № *****, с
водач Б. Ю.А., при което пострадали двама от пътниците - Г.Ф.К.– фрактура на
таз, а С.Н.С. на 31г. починал. /л.6-л.8 от делото/
С присъда №8 от
08.05.2019г. по НОХД №34 /2019г. на по описа на Окръжен съд Търговище подсъдимият Б. Ю.А. е
признат за виновен в това, че на 21.08.2017 г, на път II-74 км, до гр.
Търговище, при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил телесна повреда и
смърт на повече от едно лице, а именно: смърт на С.Н.С. и средна телесна повреда
на Г.Ф.К., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, с
оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 4 вр. ал. 1
вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от
свобода”, при „общ” режим, както и на „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство”, за срок от шест години.
В представения препис от съдебно – химическа експертиза по ДП № 668/2017 г.
по описа на РУ „Полиция" гр. Търговище, след кръвен анализ на проба иззета
на 21.08.2017г. от водача Б. Ю.А. е установен положителен резултат за употреба
на кокаин. /л.110 – л.111 от
делото/
С решение №177 от 23.12.2019г. на
Варненски апелативен съд по ВНОХД № 311/2019г., е потвърдена присъда №
8/08.05.2019г. на Окръжен съд Търговище по НОХД № 34/2019г.
С решение № 52
от 4 юни 2020г. по к.н.д. № 161/2020г. на
ВКС, ІІІ НО, е оставило в сила въззивно решение № 177 от 23.12.2019г. на Варненски апелативен съд по ВНОХД № 311/2019г./препис на
л.175 - л.179 от делото/
Съдът приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила на 04.06.2020г. присъда
по НОХД №34 /2019г. на по описа на Окръжен съд Търговище, която на основание
чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между
пътно – транспортното произшествие и
смъртта на С.Н.С. - син на ищеца.
От приетото неоспорено заключение на СМЕ с
в.л. д-р В.Т. – специалист съдебна медицина, се установява, че в резултат на ПТП
на 21.08.2017г. С.Н.С. на 31г. е получил
следните травматични увреждания: травматично разрушаване на главата с откъсване
на голяма част от горната част на черепа-лицевия и мозъковия съчетано с
разкъсване и размачкване на малкия и главния мозък. Вещото лице се позова на
данните от огледния протокол от 21.08.2017г., както и на данните от аутопсията
обективирана в СМЕ на труп № 77/2017г.
Вещото лице д-р Т. пояснява, че констатираното увреждане се дължи на
ударно притискане на главата съчетано с приплъзване между твърди тъпи предмети,
като такива са части на автомобилното купе и терена. В заключението на СМЕ е
обоснован извод за наличие на пряка и
непрекъсната причинноследствена връзка между механизма на
пътнотранспортното произшествие /напускане на пътното платно и преобръщане в
крайпътна нива/ и причинените травматични увреждания и настъпилия смъртен
изход.
В
заключението на СМЕ е обоснован извод, че предвид механизма на
пътнотранспортното произшествие, вида, анатомичната локализация и характера на
причинените травматични увреждания на пострадалия С.Н.С., с категоричност може да се твърди,
че последният е пътувал без
поставен обезопасителен колан, което е допринесло за изпадането му от
автомобила с последващото притискане на главата му от преобръщащия се
автомобил. Вещо лице д-р Т.формира
извод, че при този механизъм на ПТП и наличие
на поставен обезопасителен колан пострадалият не би изпаднал от автомобил и не биха били налице условията довели до получаването на констатираната
тежка травма на главата.
Приетото неоспорено заключение на
СМЕ, съдът възприема по реда на чл.202 от ГПК, като обективно, компетентно и
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
От изслушаната по делото
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице доц. инж.А.П.А. се установява,
следния механизъм на ПТП: на 21.08. 2016 г. около 01,05 часа на път II-74 км.
22+100, съгласно констативния протокола за ПТП в района пред „Държавен
резерв-Търговище“ в посока от гр. Търговище към гр. Велики Преслав в дясната
пътна лента се е движил л.а. „Ауди А6", с немски per. № *****, управляван
от Б.М.А. със скорост 115 - 120 км/ч. Пострадалият пътник С.Н.С., е пътувал на
задно дясно място в автомобила. Пътните условия са били нощни, суха асфалтова
настилка. При навлизане в ляв завой,
поради високата си скорост на движение около 119 км/ч, превишаваща критичната
103 км/ч, при която настъпва неконтролирано движение със странично занасяне,
автомобилът е продължил да се движи по крива с по-голям радиус от радиуса на
завоя и към края на левия завой е преминал диагонално през левия банкет. След
това е пропаднал с предното си дясно колело в отводнителния канал, при което
предното дясно колело се е ударило във външната бетонна стена на канала. Поради
ексцентрицитета на ударната сила в това колело, автомобилът е започнал да се преобръща
пред дясната си страна и продължил да се движил почти успоредно на пътя в
слънчогледова нива, със сложно транслационно и ротационно по трите си оси
движение с галопиране, предизвикано от ударите при приземяването си. Сочи се,
че във фазата на това движение при преобръщането от лежащо положение на дясната
си страна към лягане на автомобила на покрива си, главата на С.е излязла най-
вероятно през отвора на задното стъкло и е била притисната към терена от
задната дясна част на покрива и буквално е била смачкан. В заключението на АТЕ
е обоснован извод, че причината за настъпване на произшествието е в действията
на водача на л.а. „Ауди А6“ , който е допуснал движение с скорост около 119
км/ч, значително над критичната за безопасно движение над 103 км/ч, с което е
предизвикал излизане на автомобила в дясно от платното за движение и настъпване
на преобръщаното му.
Доц. инж. Анегелов сочи, че лекия автомобил „Ауди А6“ е заводски оборудван с
колани на всичките 5 места, като за да бъде изхвърлен от автомобила загиналия С.Н.е
бил без поставен предпазен колан.
Приетото неоспорено заключение на САТЕ
с в.л. доц. инж.А.П.А., съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
По почин на ищеца е разпитан в о.с.з. на 21.01.2020г. свидетелят Ф.С.С./56г., без
родство/. В показанията на свид. С.сочи, че с ищеца Н. са близки приятели. Посочва, че Н. има четири деца, но само синът му С.общувал
с баща си. Другите деца на Н. не го посещавали, защото живеели с майката, а родителите
били разделени и в конфликт. Свид. С.посочва,
че С.сезонно работел в чужбина - в гр.
Касел, Германия. Ходел за няколко месеца, връщаше се в България и пак заминавал.
Бащата и сина поддържали контакт помежду си постоянно. Докато бил в България, С.живеел
при баща си. Свидетелят разбрал от ищеца за смъртта на С.. Сочи, че смъртта на С.се
отразила много тежко на Н.. Бащата не бил добре здравословно и тежко приел
смъртта на сина си. Плачел и страдал. След смъртта на сина си, Н. се променил,
затвори се в себе си, постоянно мислел за загиналия си син. Свидетелят сочи, че
ищеца има проблеми с кръвното налягане и като цяло не е добре здравословно. Свид.С.сочи, че заедно с ищеца ходили да сложат паметник и
ограда на мястото на инцидента.
Съдът кредитира показанията на свид. Стоянов, доколкото почиват на преки
лични впечатления и изхождат от
незаинтересовано от изхода на спора лице.
По делото
не е спорно, че
към датата на ПТП, по отношение на лек автомобил „Ауди А6" с peг. № ***** е
била налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № D/5508/*********,
валидна до 16.08.2020г., сключена с немския застраховател „EUROPA Versicherung
AG - чужд застраховател, действащ на територията на ЕС.
Наличието на застраховка „Гражданска
отговорност” с полица №
D/5508/*********, е отразено в Констативен протокол с пострадали лица №165 от
21.08.2017г. С писмо изх.№1357 от 24.10.2017г. „Авус България Регулиране на
щети" ЕООД като кореспондент, уведомило адв.Елдъров /като представител на
ищеца/, че EUROPA Versicherung AG е потвърдило застрахователното покритие по
щета № BGS- 00795/10.10.2017г., във връзка с ПТП от 21.08.2017г. настъпило в
България, като са изискани преписи от СМЕ, АТЕ и крайния прокурорски акт./л.10 от
делото/
Предявена
била доброволна претенция за определяне и заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца Н.А. неимуществени вреди, като била образувана щета №
BGS- 00795/10.10.2017г.,
Не е спорно, че застрахователно обезщетение не е
изплащано на ищеца.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Съдът намира, че предявения пряк иск
с пр.основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предвид поддържаните в
исковата молба твърдения е допустим.
По
същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 21.08.2017г. Безспорно е установено, че смъртта на С.Н.С. е
в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП на 21.08.2017г., като безспорно се
установява виновното противоправно поведение на водача на увреждащото МПС – Б.А.,
който по непредпазливост в нарушение на правилата за движение по пътищата е
причинил процесното ПТП, което се установява, както от влязлата в сила присъда
на Окръжен съд Търговище, по НОХД № 34
/2019.год., така и от приетото в настоящото производство заключение на вещото
лице по САТЕ.
От
страна на деликвента Б. са нарушени са правилата за движение по пътищата - чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, поради управление на автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост /около 120 км./ч/, отклонил автомобила надясно от пътното платно, като
автомобилът се преобърнал в крайпътна нива, както и забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като шофирал след употреба на наркотични вещества /кокаин/ и по непредпазливост причинил
смъртта на С.Н.С.. Следователно следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответното дружество за настъпилите вреди.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното,
съдът приема, че е извършено противоправно деяние от Б.А..
По отношение на останалите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на
ответното застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото обстоятелството, че
„Е.Ф.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с който е
причинено ПТП, с оглед на което искс правно основание чл.432, ал.1 КЗ е доказан
по основание.
По размера:
Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените
вреди, които ищецът Н.А. е претърпял вследствие смъртта на сина си С.Николаев.
Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания, мъка и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на първороден син, с когото ищецът, който е инвалидизиран се е намирал в
отношения на взаимна обич и привързаност.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение
на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии
са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна
практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване
на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които
формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за
постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от
деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания на свид. Стоянов, от които се установява, че ищецът
Н.А. –родител на починалия С./на 31 -годишна
възраст/ - има четири деца, най –голямото от които е починалия. Те живеели
заедно, били особено близки и се разбирали, като след фактическата раздяла на
ищеца със съпругата му, само С.общувал с баща си, а други деца били с майка си.
Ищецът изключително трудно приел загубата на най –големия си син. Смъртта на С.,
настъпила в момент, когато баща му има особена нужда от помощта и подкрепата на
сина си, предвид инвалидизирането му и загубата на гласа му. Следва да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането – 2017г. обществено икономическа обстановка в
страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени от смъртта на сина му
С., при установените релевантни за спора обстоятелства ще бъде постигнато с
обезщетение в размер на 150 000 лева.
При това положение, съдът следва да
разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възражението
за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наведено своевременно в отговора на ИМ.
По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от
ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., и др.),
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и
сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
В Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите,
а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или
бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и
решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието,
че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В случая от заключението на приета по делото САТЕ, се установява, че
за да бъде
изхвърлен от автомобила загиналия С.Н.е бил без поставен предпазен колан. В
приетото неоспорено заключение на СМЕ също е обосновано, че предвид механизма
на пътнотранспортното произшествие, вида, анатомичната локализация и характера
на причинените травматични увреждания на пострадалия С.Н.С., с категоричност може да се твърди, че последният е пътувал без поставен
обезопасителен колан, което е допринесло за изпадането му от автомобила с
последващото притискане на главата му от преобръщащия се автомобил.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав определя 20 % съпричиняване
на вредоносния резултат при ПТП от пострадалото лице.
На ищеца след приспадане от размера на определеното обезщетение от 150 000лв., на сумата съответни на
приетата степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от починалото лице, дължимото обезщетение е в размер на сумата 130 000 лв. За тази
сума претенцията е основателна, като за разликата до 150 000лв., следва да бъде
отхвърлен поради съпричинаване, а до пълния предявен размер от 200 000лв., като
неоснователен.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата от Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или
трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само
в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В настоящия случай, ищецът е заявил претенциите си пред застрахователя на
10.10.2017 г. В исковата молба обаче се
претендира законна лихва считано от
датата на предявяване на иска.
Поради това и оглед диспозитивното начало, обезщетенията за неимуществени
вреди са дължими от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 02.02.2018г.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Право на разноски има и първоначалния ответник – НББАЗ, спрямо
когото производството е прекратено, съгл. чл.78, ал.4 ГПК.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски,
съгласно чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
С оглед частично уваженият иск, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат Й.Д., следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер
на – 3 595 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът „Е.Ф.“ АД дължи заплащане на
държавна такса по сметка на СГС за уважената част от иска в размер на 5200лв.,
както и 260 лв. депозити за експертизи,
съразмерно уважената част.
С оглед изхода на спора по главния
иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете общо сторените разноски са 6240 лв. адвокатското възнаграждение и 430 лв. депозити за вещи
лица и свидетел. Съдът намира за основателно въведеното от пълномощника на
ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение
претендираното от ответника в размер на 6240 лв.. При отчитане на
действителната фактическа и правна сложност на делото и минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /5530 лева /,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1936 лева и 280 лв. разноски за САТЕ и СМЕ или общо
2216лв.
На първоначалния ответник НББАЗ, спрямо когото производството
е прекратено, се дължат разноски съгл. чл.78, ал.4 ГПК, като същия претендира разноски
в размер на 7 560лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, съобразно списък по
чл.80 ГПК. С молба вх.№9229 / 24.01.2019г. ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на НББАЗ, предвид кратката продължителност
на делото спрямо този ответник. Съдът, намира възражението за основателно,
предвид размера на адв. хонорар спрямо действителната фактическа и правна
сложност на спора, като адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
на 4 976,40 лв. с ДДС по реда на чл.9, ал.1 от НМРАВ, доколкото
представителството е изчерпано с подаване на отговор на исковата молба.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Е.Ф.“ АД, вписано в ТР на
съда в Кьолн, ФРГ, с № *****, със седалище и адрес на управление ФР Германия,
гр.Дортмунд, бул. *****,
да
заплати на Н.С.А., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45,ал.1 ЗЗД, сумата от 130
000 (сто и тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му С.Н.С. в
резултат на ПТП, настъпило 21.08.2017год., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 02.02.2018г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения размер до 150 000лв., поради установено съпричиняване,
а до целия предявения размер от 200 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.Ф.“ АД, вписано в ТР на съда в
Кьолн, ФРГ, с № *****, със седалище и адрес на управление ФР Германия,
гр.Дортмунд, бул. *****, да заплати на адв.Й.Д., на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3 595 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.С.А., ЕГН **********, да
заплати на „Е.Ф.“ АД, вписано в
търговския регистър на съда в Кьолн, ФРГ, с № *****, със седалище и адрес на
управление ФР Германия, гр.Дортмунд, бул. *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
по делото в размер на 2216 лв.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН ********** да заплати на Н.Б.Б.А.З.със седалище и адрес ***, на основание чл.78,
ал.4 ГПК, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 4
976,40 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД, вписано в ТР на
съда в Кьолн, ФРГ, с № *****, със седалище и адрес на управление ФР Германия,
гр.Дортмунд, бул. *****, да заплати
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5200 лв., както и 260 лв.
депозити за експертизи, съразмерно уважената част
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: