В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че с фактура № * от 08.10.2007 г. продал на ответника като му прехвърлил собствеността и му предал 2 бр. климатици – по вид и стойност, с включен ДДС – подробно посочени в самата фактура. Отделно от това извършил и монтаж на продадените с фактурата вещи. Твърди, че фактурираната сума за продажба на вещите, ведно с дължимия ДДС, ответника следвало да му изплати изцяло, по банков път в тридневен срок, считано от деня следващ издаването, с начин на заплащане – по сметка / с платежно нареждане/. До настоящия момент ответника не му заплатил стойността на продадените от него вещи по фактурата. Няколкократно след издаване на фактурата канил ответника да му заплати дължимите суми по тях, но същият отказвал да стори това,т.е. налице е пълно неизпълнение от страна на ответника на задължението му. Твърди още, че ответника му дължи и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД – лихва за забавено плащане по фактурата, в размер на 975.77 лв., върху сумата в размер на 2 500.00 лв. /представляваща главница/ - за времето от 12.10.2007 г. до деня на предявяване на исковата молба, респ.до 04.10.2010 г. или ответника му дължи общо сумата в размер на 3 475.77 лв. Правили опити извънсъдебно да уредят отношенията си с ответника, но същия отказва да изпълни задължението си към него и да му плати дължимите суми, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата в размер на 3 475.77 лв., от която 2 500.00 лв. главница по ф-ра № */08.10.2007 г.; 975.77 лв. – обезщетение за забава – мораторна лихва за забавено плащане по фактурата за времето от 12.10.2007 г. до деня на предявяване на исковата молба – 04.10.2010 г., както и законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане и направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от А. Д., като моли за неприсъствено решение. Ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по иска. Не е представил писмен отговор. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Няма спор, че ответникът е закупил и получил от ищеца фактурираните във Фактура № */08.10.2007 г. два броя климатици „..................” и „...............”. Стойността е 2500.00 лв., с включено ДДС. С покана за доброволно изпълнение ищеца е поискал изпълнение на задължението по доставените и монтирани от него климатици „...............” и „................” и поканата е получена от управителя на ответника на 09.06.2009 г. По делото са представени Удостоверения от 05.06.2010 г. и от 04.10.2010 г. за актуалното състояние на страните, доказващи тяхната легитимация. От изготвената Съдебно-счетоводна експертиза е видно, че фактура № */08.10.2007 г. е осчетоводена съгласно изискванията на счетоводното законодателство при ищеца и по нея няма извършени частични плащания. Лихвата за забава, считано от 12.10.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба е в размер на 975.78 лв. Съдът прие представеното заключение като компетентно изготвено. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявените искове е по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Налице са кумулативните предпоставки, визирани в чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на Неприсъствено решение. Според чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Ответникът е бил уведомен за тези последици. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, искът е допустим и вероятно основателен, т.е. налице са предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като същото се основа на наличието на посочените предпоставки. То не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага, след обявяването му. Съдът намира, че предявеният иск в размер на 2 500.00 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Безспорно е обстоятелството, че ответникът е закупил и получил процесните движими вещи от ищеца на стойност отразена във Фактура № */08.10.2007 г. и към настоящия момент не е изпълнил задължението си. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен за сумата 975.78 лв. При неизпълнение на парично задължение е налице забава в изпълнението, поради което продавачът може да иска обезщетение до размер на законната лихва от деня на забавата.Съгласно заключението на вещото лице, дължимата сума върху главницата от 2500.00 лв. за периода от 12.10.2007 г. до 04.10.2010 г. е в размер на 975.78 лв. Върху главницата от 2500.00 лв., се дължи и законна лихва, считано от 06.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото ответникът, ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1089.10 лв., от които 139.00 лв. – ДТ; 850.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 100.00 лв. за експертиза. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА „. Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. Н., О. С., У. В. К. № 4, В. Б, . 1, А. 3, представлявано от управителя Б. О. Б., ЕГН *, да заплати на „М.-В. М.”, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление Г. К., О. К., Б. Т., бл................, В. Г, . .., представлявано от В. К. М. – управител, сумата 2 500.00 лв., представляваща дължима и незаплатена цена по Фактура № */08.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2010 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 975.78 лв. - изтекла лихва за забава за периода от 12.10.2007 год. до 04.10.2010 г. и разноски по делото в размер на 1089.10 лв. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я: /п/ |