№ 216
гр. С., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500305 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №465/29.05.2024г. по гр.д.
№2125/2024г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че П. Г. Я. е
осъществил домашно насилие спрямо М. Р. К. в присъствието на малолетното дете Р. П. Я.,
родена на *********, като са му наложени следните мерки за защита от домашно насилие:
П. Г. Я. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Р. К. и
малолетното дете Р. П. Я., родена на *********; забранено е на П. Г. Я. да доближава на
разстояние по-малко от 20 метра М. Р. К. и малолетното дете Р. П. Я., както и жилището,
което обитават М. Р. К. и малолетното дете Р. П. Я., находящо се на адрес: с. С., общ. С., ул.
„И.“ №**, за срок от 6 месеца, считано от 29.04.2024г.; забранено е на П. Г. Я. да
осъществява контакт с М. Р. К. под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна
или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за
срок от 6 месеца, считано от 29.04.2024г. С решението е постановено на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН като защитна мярка, определеният по гр.д. №3591/2023г. на СлРС режим на лични
отношения между малолетното дете Р. П. Я. и родителя – извършител на домашно насилие
П. Г. Я. да се осъществява в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по
ЗЗДН или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по
местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник, за срок от 6 месеца,
считано от 29.04.2024г. С Решението П. Я. е осъден да заплати държавна такса по сметка на
СлРС в размер на 25 лева и разноски на молителката в размер на 850лв.
1
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство П. Г. Я.
изцяло.
Във въззивната жалба, въззивникът П. Я. чрез пълномощника адв. В. С., посочва, че
обжалваното решение е неправилно, немотивирано и непълно. Съдът напълно автоматично,
без задълбочен анализ, приел за достоверни изложените в молбата твърдения. Съдът не
отчел, че съжителството между страните продължило по-малко от 6 месеца. Посочва, че
съдът в решението си преповторил твърденията на молителката без да ангажира способ за
доказване, за изясняване на действителната фактическа обстановка, като недопуснал
свидетели в процеса. Така той бил лишен от възможност за защита и за установяване на
своите твърдения. Останало недоказано твърдението, че по време на съвместното
съжителство, той упражнявал физически, психически и вербален тормоз спрямо
молителката. Счита, че с оглед недопускането на свидетели, по делото останало недоказано
твърдяното осъществяване на акт на домашно насилие. Доказването следвало да бъде
безспорно и категорично по отношение на време, място, начин на извършване и авторство.
Такова доказване не било проведено. Намира за несъставомерно доказателство съдебно-
медицинското удостоверение, тъй като то било издадено два дни след инкриминираната
дата. С гласни доказателства биха се изяснили фактите, но такива не били допуснати.
Липсвало пълно и главно доказване на твърденията на молителката и на неговата вина.
Съдебният акт бил своеобразен преразказ на твърденията в молбата, но не и анализ на
факти и събития. Въззивникът посочва, че за три години и половина той непрестанно се е
грижил за молителката и детето, бил е част от живота на детето, никога не е обиждал
молителката и нейните родители. С оглед липсата на доказване на твърдения акт на
домашно насилие, който и не бил и описан конкретно, молбата за защита се явявала
неоснователна. Акта на насилие следвало да се установи не само с декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, но и със свидетелски показания, каквито не били допуснати. Поради това
счита, че районният съд не е установил в цялост фактическата обстановка. С оглед
изложеното въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред
двете съдебни инстанции разноски.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
насрещната страна - молителката в първоинстанционното производство М. Р. К., отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, подаден от молителката в първоинстанционното
производство М. К. чрез пълномощника адв. А. А., се оспорва жалбата като неоснователна.
Въззиваемата намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и
моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че съдът е анализирал подробно всички
събрани по делото доказателства, от които се установило по безспорен начин извършеното
от въззивника домашно насилие. Посочва, че по делото били събрани редица писмени
2
доказателства, установяващи акта на насилие и уврежданията на молителката. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза
на производството.
В с.з., въззивникът П. Г. Я., редовно призован, се явява лично е с процесуален
представител по пълномощие адв. В. С., който поддържа подадената жалба и моли за
уважаването й. Счита, че по делото няма събрани доказателства да упражнено спрямо
молителката домашно насилие. С недопускането на свидетели районният съд е създал
дискредитираща обстановка и невъзможност за доказване твърденията на молителката. Не
били налице предпоставки, доказващи категорично извършването на акт на домашно
насилие. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата М. Р. К., редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. А., която оспорва подадената въззивна
жалба, като неоснователна и поддържа изложените в отговора на същата съображения.
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея.
Пред въззивната инстанция се събраха писмени доказателства относно обстоятелства,
настъпили след подаване на въззивната жалба, а именно:
С постановление от 17.06.2024г. РП – С. е отказала образуване на досъдебно
производство и е прекратила преписката, образувана по заявление на М. И. К. /майка на
молителката/ относно възникнал скандал и причинена средна телесна повреда на дъщеря й
при ПТП.
На 12 и 19 юни 2024г. са се провели две срещи на въззивника П. Я. с малолетното
дете Р. Я.а в Центъра за социална рехабилитация и интеграция и синя стая – С., в
присъствието на социален работник и психолог. Срещите са преминали спокойно, без
3
проблеми, като детето е било спокойно през цялото време и е проявило близост при
общуването с баща си.
Следва да се отбележи, че значителна част от оплакванията във въззивната жалба са
за неизяснена в цялост фактическа обстановка, поради недопускане на гласни
доказателствени средства от първоинстанционния съд. Въпреки, че само по себе си това
оплакване е основателно /незаконосъобразно районният съд е отказал събиране на
своевременно заявени гласни доказателства и на двете страни по спора/, то с въззивната
жалба и с отговора на същата доказателствени искания за допускане и събиране на гласни
доказателствени средства, не са направени, въпреки оплакванията от неправилното
процедиране на съда в тази насока. Въззивната инстанция служебно, без надлежно искане от
страна, не може да събира гласни доказателства.
Поради това, въз основа на събраните от първоинстанционния съд писмени
доказателства, които са непротиворечиви и неоспорени от страните, съдът намира, че
фактическата обстановка е установена по начина, по който е отразена в обжалваното
първоинстанционно решение. Въз основа на нея, въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които изводи са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства не променят
установената фактическа обстановка, а я допълват само с обстоятелства за проведени срещи
на бащата – въззивника с детето, при спазване на установените мерки за закрила и в
постановената от съда защитена среда. Установява се спазване на постановената мярка по
чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неустановеност на акта на
осъществено домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете /акта е извършен в
негово присъствие/ са неоснователни.
Районният съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от М.
Р. К. с изложени твърдения за осъществено на 27.04.2024г. в гр. С. домашно насилие спрямо
нея, изразяващо се в силно изблъскане с ръка от автомобила на ответника при опит да
оправи обезопасителния колан, поставен на малолетното дете Р., а след това и умишлено
блъсване с лекия автомобил, в резултат на което молителката пада на земята, извършено в
присъствието на малолетното им дете Р. П. Я., родена на *********
Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в разпоредбата
на чл.3, т.2 от ЗЗДН – спрямо лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство.
Разгледана по същество молбата за защита е основателна.
От събраните пред районния съд писмени доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин твърдения от молителката факт на
осъществено на 27.04.2024г. около 10,00 часа в гр. С., домашно насилие по отношение
лично на молителката М. К. от страна на нейния бивш съжител П. Я., явяващ се акт на
4
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо насилие –
грубо изблъскване от лек автомобил и впоследствие удряне с автомобила.
Настоящия състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните по
делото писмени доказателства – лист за преглед на пациент в КДБ/СО при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД от 27.04.2024г., 11,30 часа и съдебно-медицинско удостоверение от
29.04.2024г., документите, съдържащи се в преписката, образувана по повод заявленията,
подадени от М. И. К. /майка на молителката/ и П. Г. Я. до РУМВР – С., както и
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява твърдението на молителката, че е при
вземане на малолетното дете Р. П. Я., родена на ********* от баща й за осъществяване
режим на лични отношения, при опит на молителката М. К. да оправи, постави правилно
обезопасителния колан на детето, била грубо изблъскана от колата от ответника, който след
това запалил лекия автомобил и умишлено я блъснал с него в областта на лявата
подбедрица и лявото бедро.
Във връзка със съдебно-медицинското удостоверение №34/29.04.2024г., следва да се
посочи, че същото е издадено в първия работен ден след инцидента, въз основа на
освидетелстване на пострадалото лице, като съдебният лекар е отчел и официалната
медицинска документация от прегледа в КДБ/СО, издадена непосредствено след инцидента.
По отношение на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, следва да се посочи, че тя е
годно доказателствено средство за осъществения акт на насилие, по силата на разпоредбата
на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, като по делото не са ангажирани от ответника доказателства,
които да разколебават нейната доказателствена сила и да опровергават, установените в нея
обстоятелства. Напротив, установеното от нея се подкрепя напълно от останалия събран по
делото доказателствен материал /писмените доказателства/.
Възраженията във въззивната жалба за недоказаност на акта са неоснователни, тъй
като въпреки оплакванията в жалбата за неправилно недопускане на гласни доказателствени
средства, той не е направил такова искане с въззивната жалба. По този начин неговите
възражения са голословни и неподкрепени с абсолютно никакви доказателства по делото.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно и
категорично посочения акт за осъществено домашно насилие от ответника спрямо
молителката.
Безспорно, този акт е осъществен в присъствието на малолетното дете на страните –
то е било в колата и е възприело всяко едно действие на ответника спрямо молителката,
след което по време на пътуването с лекия автомобил до РПУ – С. е плакало и търсило
майка си, казвало, че баща му я блъснал и и непрекъснато питало за нея. По този начин,
съдът приема категорично, че е осъществено и спрямо детето акт на насилие по смисъла на
чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Следва да се обърне внимание на страните, че обтегнатите отношения между тях се
отразява изключително негативно върху детето, което се нуждае от спокойна среда,
пълноценно общуване и с двамата си родители и техните близки.
5
С оглед на изложеното, въззивният състав споделя категорично извода на
първоинстанционния съд за осъществено домашно насилие спрямо молителката и
опосредствано и спрямо детето, присъствало на акта на насилие спрямо майка му. Поради
това, въззивната жалба е неоснователна.
По отношение на мерките за закрила следва да се отбележи следното:
Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5, ал.1
от ЗЗДН. Съдът, след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие,
заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на
защита за нея, преценява кои от мерките да наложи. Съдът не е обвързан от исканите от
молителката мерки за защита.
В случая, районният съд е наложил напълно подходящи, съобразени с особеностите
на конкретния случай и отношенията между страните мерки за защита.
Срокът, за който посочените мерки са наложени – 6 месеца, следва да се посочи, че е
определения към минималния такъв и настоящият състав намира за подходящ. При
определянето му и неговото начало, съдът е съобразил продължителността на
производството и действието на наложените със заповедта за незабавна защита мерки и
отражението им върху ответника, както и върху отношението и контактите му с
малолетното дете Р.. Съдът правилно е приложил марка по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, като е
постановил действащия режим на лични отношения между ответника и малолетното дете да
се осъществява за правилно определения срок от 6 месеца в защитена среда. Това
процедиране въззивният съд споделя напълно. Освен това оплаквания във въззивната жалба
в тази насока няма направени.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора, на ответника в
първоинстанционното производство са възложени разноските по делото.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да понесе своите
разноски, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна направените от нея
разноски в доказания размер от 800лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50лв. по сметка на СлОС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №465/29.05.2024г., постановено по
гр.д.№2125/2024г. по описа на С.ски районен съд.
6
ОСЪЖДА П. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „Б. М.“ *-*- * да заплати на М.
Р. К. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., ул. „Изгрев” №10 сумата от 800лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „Б. М.“ *-*- * да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на СлОС държавна такса за въззивното обжалване в размер
на 12,50лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7