Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. 11.11.2020
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.
Секретар: НевенаИ.
като
разгледа докладваното от съдията Ж.И.
гр. дело № 1417 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединение искове за заплащане на
обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди правно основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата Г.А.М. твърди, че на 09.03.2018г. било образувано ДП №178/2018г.
по описа на РУ МВР гр. Д., пр. пр. №281/2018г. по описа на РП гр. Д., по реда
на чл. 212, ал. 2 от НПК - с първото действие по разследването, а именно оглед
на местопроизшествие. С Постановление от 03.09.2018г., в качеството на
обвиняемо лице по посоченото ДП, била привлечена Г.А.М. за това, че на
09.03.2018г. в гр. Д.без съгласието на притежатели на изключителни права върху
марки използвала в търговската си дейност марките „Филип Плейн“, „Дискуеърд“,
„Версаче“, „Армани“, „Лакост“ и „Поло Ралф Лорън“, обекти на тези изключителни
права, като предлагала за продажба стоки /дрехи/, носещи знаци, идентични със
знаците на посочените марки - престъпление по смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК.
Със същото постановление спрямо нея била взета и мярка за неотклонение
„подписка“. Същата била предадена на съд с обвинителен акт от 07.01.2019г. и
било образувано НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.. В проведено на
12.02.2019г. разпоредително съдебно заседание по посоченото дело, след вземане
на становище по въпросите, уредени в чл. 248 от НПК, от страна на защитата били
наведени твърдения за допуснати в хода на досъдебното производство отстраними
съществени процесуални нарушения и било направено искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебна фаза на наказателния
процес. Същите не били приети от съда и с определение така направеното искане
било оставено без уважение. От страна на защитата била депозирана въззивна
частна жалба против постановеното определение, като с определение
№132/21.03.2019г. по в. ч. н. д. №185/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Х.производството
по НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.било прекратено и делото било
върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила. С постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура
гр. Д.наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- гр. Д.било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на
обвинението, а взетата мярка за неотклонение „подписка“ била отменена. Същото
било обжалвано от защитата пред Районен съд гр. Д.по отношение на правното
основание, въз основа на което досъдебното производство било прекратено. С
определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.постановлението
било потвърдено като законосъобразно и обосновано. Последното било обжалвано
пред Окръжен съд гр. Х., като било потвърдено с Определение №340/30.10.2019г.
по в. ч. н. д. №558/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Х., което било
окончателно. Тоест, Постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Д.за
прекратяване на наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ-
гр. Д.влязло в сила на 30.10.2019г.
След привличането й в качеството на обвиняемо лице и взетата мярка за
неотклонение, Г.А.М. търпяла неоснователно последиците от действията на
прокуратурата. В хода на досъдебното производство били извършени множество
неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели, привличане като
обвиняемо лице, връчване на обвинителен акт, в последствие и участие в
образуваното съдебно производство и др. Това обусловило множество пътувания на М.
до гр.Д.. Стигнало се до злепоставянето й пред семейството, децата, близките,
приятелите и колегите й. По този начин в продължение на повече от година и
половина неизвестността от наказателна репресия дала своето негативно отражение
върху Г.М.. Преживеният стрес провокирал появата на семейни проблеми -
общуването в семейството станало затруднено, често се стигало да скандали.
Голяма част от хората в обкръжението на Г. започнА.да се отдръпват от нея и тя
почувствала, че губи уважението на приятелите си. Допълнителни вреди създавало
обстоятелството, че повдигнатото обвинение било за престъпление в област, която
била основна професионална реализация на обвиняемата. Тоест, засегнати били
репутацията и доброто име на Г.А.М. като търговец. Налице бил отлив на клиенти,
поради което същата нямала желание да работи. Отделно от това, след изземане на
стоката ищцата затворила обекта си и повече не го отваряла.
Наказателното преследване се отразило изключително силно както върху
семейството, приятелите и колегите на Г.А.М., така и върху общото й
психологично състояние. Тя се чувствала оскърбена, унизена и потисната от
неоснователно повдигнатото й обвинение. Изпитвала чувство на срам относно този
етап от живота си. Скоро след привличането й като обвиняема започнА.да се
появяват проблеми със съня, които продължавА.и до днес. Станала неуверена,
страхувала се, че имала реална възможност да бъде призната за виновна в нещо,
което не била извършила. Сериозно били засегнати честта и достойнството й. И
към настоящия момент често се връщала към преживяното, като не можела да приеме
факта, че била несправедливо обвинена.
Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били
неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се
определял на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС № 4/1968г. и практика на ВКС при определяне на размера на неимуществените
вреди следвало да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди
и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка
относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния
размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имА.значение
по делото. В настоящия случай, предвид характера на посочените по-горе
претърпени душевни страдания, тяхната продължителност, отражението им върху
личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството
на увреденото лице, както и предвид трудовата дейност на ищцата, счита, че
справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконното обвинение в извършване на престъпление се явявал такова в размер на
сумата от 3000лв. /три хиляди лева/.
Отделно от горното, във връзка с воденото срещу нея наказателно
производство Г.А.М. извършила разходи за адвокатска защита и процесуално
представителство в размер на общо 3500лв. /три хиляди и петстотин лева/.
Заплатила сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева/ по Договор за правна защита
и съдействие №01/02.01.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП
№178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса. След
образуване на съдебното производство заплатила сумата в размер на 1000лв.
/хиляда лева/ по Договор за правна защита и съдействие № 13/12.02.2019г. с
предмет защита на подсъдимо лице по НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр.
Д.в съдебната фаза на процеса, в това число участие в разпоредително съдебно
заседание и обжалване на актове на съда. След връщане на делото в досъдебна
фаза на процеса Г.М. заплатила сумата в размер на още 1000лв. /хиляда лева/ по
Договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г. с предмет защита на
обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на
процеса след връщане на делото на РП Д.след отменителното определение на
Окръжен съд гр. Х.. Посочените 3 договора били представени по досъдебното
производство с нарочна молба и били приложени към него. Освен това Г.М.
извършила разходи за адвокатска защита и процесуално представителство и във
връзка с обжалването на Определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по
описа на Районен съд гр. Д.. Заплатила сумата в размер на 500лв. /петстотин
лева/ по Договор за правна защита и съдействие №74/12.08.2019г. с предмет
изготвяне и подаване на жалба против посоченото определение и процесуално
представителство във връзка с подадената жалба. Всички посочени разходи
представлявА.имуществени вреди, произтичащи от неоснователното обвинение срещу
ищцата, като били налице доказателства, че същите били реално извършени.
С оглед гореизложеното счита, че бил осъществен фактическият състав за
ангажиране отговорността на държавата за дейността на провозащитните й органи,
визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемото лице и други следствени действия,
предявяване на разследването и др., съдебна фаза на производството, и второ,
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението с
влязло в сила постановление на прокурора. Налице били също така претърпени
имуществени и неимуществени вреди, както и пряка причинна връзка между тях и
неправомерните действия на правозащитните органи.
Искането на ищеца до съда е да
постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на Г.А.М., следните суми:
1. Сумата в размер на
3000лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - душевни страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена
последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от
общ характер по чл. 172б, ал. 1 от НК, наказателното производство, по което е
прекратено с постановление на прокурора поради недоказаност на обвинението;
2. Сумата в размер на
3500лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляващи имуществени вреди -
извършени разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението, от които:
- 1000 лв. /хиляда лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие №01/02.01.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП
№178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса;
- 1000лв. /хиляда лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие №13/12.02.2019г. с предмет защита на подсъдимо лице по НОХД
№10/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.в съдебната фаза на процеса, в това
число участие в разпоредително съдебно заседание и обжалване на актове на съда;
- 1000 лв. /хиляда лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие №32/23.04.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП
№178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса след връщане
на делото на РП Д.след отменителното определение на Окръжен съд гр. Х.;
- 500 лв. /петстотин лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие №74/12.08.2019г. с предмет изготвяне и подаване на жалба против
Определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.и
процесуално представителство във връзка с подадената жалба.
3. На основание т. 4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по
т. гр. д. №3/2004г. на Върховен касационен съд, ОСГК, претендира и законна лих***а
върху сумите, считано от 30.10.2019г., датата на която е влязло в сила Постановление
от 17.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Д.за прекратяване наказателното
производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- гр. Д., до окончателно изплащане
на сумите.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК, при
евентуално уважаване на исковата ни претенция, моли присъдените суми да бъдат
преведени по следната банкова сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД на ”К. и С.-
Адвокатско дружество”, със седалище и адрес на управление **, за което
дружеството е упълномощено изрично.
В срока по чл.131 ГПК представителят на Прокуратура на Република България, е подал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на исковите претенции, като
излага следните съображения:
ЛипсвА.доказателства за претърпени неимуществени вреди. В тежест на
ищцата било да докаже както вредите, непосредствената им връзка с обвинението
за престъпление от общ характер, така и техния размер.Счита претендирания
размер на обезщетение за завишен.
Обвинението спрямо ищцата Г.А.М. не било за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Мярката й за процесуална принуда била най-леката
такава - „подписка“.Наказателното производство протекло в разумни срокове
/ищцата била привлечена като обвиняема на 03.09.2018 г., а на 17.05.2019 г. -
наказателното производство било прекратено/.
В постановлението за прекратяване /л.3/ бил направен изводът, че били
установени данни за административно нарушение по смисъла на чл. 81, ал.1 от
ЗМГО от ищцата Г.А.М. - в този смисъл с поведението си тя най-малко допринесла
за търпените неимуществени вреди, като на основание чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ прави
искане същото обезщетение да бъде значително намалено.
Недоказани били твърденията на ищцата Г.А.М. за изключително тежки и
интензивни отрицателни преживявания от обвинението срещу нея, които да са дА.отражение
върху здравето и психиката й. Не били ангажирани доказателства за наличието на
пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу нея наказателно
производство и посочените обстоятелства в исковата й молба.
II. По отношение на претенцията в размер на 3500лв. за имуществени
вреди, за заплатени адвокатски възнаграждения.
Същата претенция била недоказана по основание и размер. Делото не се
отличавало с фактическа и правна сложност. Сред получените в Прокуратура на РБ
съдебни книжа по делото не се намирал договор за правна помощ и пълномощно за
настоящото производство по ЗОДОВ. Счита, че платеното адвокатско
възнаграждение, посочено в Договор за правна защита и съдействие
№01/02.01.2019г.; Договор за правна защита и съдействие № 13/12.02.2019г.;
Договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г.; Договор за правна
защита и съдействие №74/12.08.2019г. надвишавало предвиденото минимално такова
в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, като на основание чл. 78, ал.
5 ГПК прави изрично възражение за неговата прекомерност, тъй като наказателното
производство не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание, ищцата и процесуалният й представител заявяват, че
поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете по
направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и от приложените НОХД № 10/2019г. на РС – Д.,
ВЧНД № 185/2019г., ЧНД № 299/2019г. на РС – Д., ВЧНД № 558/2019 г. на ОС – Х., ВЧНД
№ 491/2019 г. на ОС – Х., както и от приложения заверен препис на ДП №
178/2018г. по описа на РУ – Д., се установява, че:
На 09.03.2018г. е било образувано ДП №178/2018г. по описа на РУ на МВР
- Д.с първото действие по разследването, видно от протокол за оглед на местопроизшествие
от 09.03.2018г. (л.87-88 от настоящото дело).
С постановление от 03.09.2018г. по ДП №178/2018г. по
описа на РУ на МВР - Д.(л. 98 от настоящото дело) ищцата Г.А.М. е била
привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и й е била
взета мярка за неотклонение „подписка“. Това процесуално действие и
непосредствения след това разпит на обвиняемата са били извършени в
присъствието на упълномощен адвокат – адв. К., с пълномощно от 03.09.2018г.
(л.97 от настоящото дело).
На 09.01.2019г. е бил внесен в РС – Д.обвинителен акт, с който Г.А.М. е
била предадена на съд и е било образувано НОХД №10/2019г. по описа на Районен
съд - Д.. В проведено на 12.02.2019г.
разпоредително съдебно заседание, в което са взели участие подсъдимата и
защитникът й, е било направено искане от последния за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на досъдебна фаза, което не е било уважено и
делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Защитникът
адв. К. е депозирал въззивна частна жалба против постановеното определение,
като с определение №132/21.03.2019г. по в. ч. н. д. №185/2019г. по описа на
Окръжен съд - Х.съдебното производството е било прекратено и делото е било
върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
С постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура - Д.(л.250 от
настоящото дело) наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- Д., водено срещу Г.А.М. е било прекратено,на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението, а
взетата мярка за неотклонение „подписка“ е била отменена.
Горепосоченото постановление е било обжалвано от защитника на Г.А.М. –
адв. К. по отношение на правното основание, въз основа на което досъдебното
производство е било прекратено. С определение №120/26.07.2019г. по ЧНД
№299/2019г. по описа на Районен съд - Д.постановлението е било потвърдено. Това
определение отново е било обжалвано от адв. К. и е било потвърдено с определение
№340/30.10.2019г. по в. ч. н. д. №558/2019г. по описа на Окръжен съд - Х., влязло
в сила на 30.10.2019г.. Към въззивната частна жалба е бил приложен договор за
правна защита и съдействие №74 от 12.08.2019г. с уговорено възнаграждение от
500 лева за изготвянето й и за процесуално представителство в производството
пред ОС – Х.(л. 6 от ВЧНД 491/2019г.).
В настоящото производство са представени следните договори за правна
помощ, сключени между адв. К. и Г.Али М., във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство (хронологически описано по - горе), а именно:
- договор за правна защита и
съдействие №01/02.01.2019г., с предмет защита на обвиняемо лице по ДП
№178/2018г. по описа на РУ на МВР - Д.в досъдебната фаза на процеса, с
уговорено адвокатско възнаграждение 1000 лв. /хиляда лева/, с отбелязване, че е
платено в брой (л. 19 от настоящото дело);
- договор за правна защита и
съдействие №13/12.02.2019г., с предмет защита на подсъдимо лице по НОХД
№10/2019г. по описа на Районен съд - Д.в съдебната фаза на процеса, в това
число участие в разпоредително съдебно заседание и обжалване на актове на съда,
с уговорено адвокатско възнаграждение 1000 лв. /хиляда лева/, с отбелязване, че
е платено в брой (л. 20 от настоящото дело);
- договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г., с предмет
защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в
досъдебната фаза на процеса след връщане на делото на РП Д.след отменителното
определение на Окръжен съд - Х.с уговорено адвокатско възнаграждение 1000 лв.
/хиляда лева/, с отбелязване, че е платено в брой (л. 21 от настоящото дело);
- както и посоченият по – горе приложен по ВЧНД №491/2019 г. на ОС – Х.договор
за правна защита и съдействие №74/12.08.2019г. с уговорено адвокатско възнаграждение
500 лв. /петстотин лева/ за изготвяне и подаване на жалба против Определение
№120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.и
процесуално представителство във връзка с подадената жалба.
Видно от известие за доставяне (л.22 от настоящото дело) договор за
правна защита и съдействие №01/02.01.2019г.; договор за правна защита и
съдействие № 13/12.02.2019г. и договор за правна защита и съдействие
№32/23.04.2019г. са били изпратени от адв. К. и получени в РУ – Д.на
08.05.2019г., но съдът констатира, че не са налични в приложеното по настоящото
дело заверено копие на ДП №178/2018г. по описа на РУ на МВР – Д..
За изясняване на обстоятелствата във връзка с претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие воденото срещу нея наказателно производство, са
разпитани свидетели А.Х. и В.Й.. Свидетелката Христова разказва, че е близка
приятелка на майката на Г. и че непосредствено след случилото се на пазара в Д.през
пролетта на 2018г., отишла у тях и видяла Г. много разстроена, трепереща, защото
я били обвинили, че продавала „някакви тениски“. Казва още, че Г. не е продавала на пазара в Д., работила друго
– работила в предприятие, чистила, а била отишла на пазара само да види
синовете си, които продавали там. Стреснала се много. Започнали проблеми със
здравословното й състояние, започнала да се оплаква от болки в корема, не спяла
вечер, имала проблеми с „гушата“. Лично свидетелката я водила по лекари и
лекарите казали, че няма проблем със стомаха и с щитовидната жлеза, а всичко
било на нервна почва и на стресова основа. Пиела валериан, валидол, билки,
вследствие на които се поуспокоила, това продължило около година и нещо, от
година вече била спокойна, но споменът и стресът си оставали. Свидетелката В.Й.
пък разказва, че са приятелки с Г. от 2016г. и че Г. продавала на пазара в Д.мъжки ризи, където
имала магазин (маса). Децата на Г. си купили някаква стока за тях, но я били
оставили при Г. и после обвинили Г., че продавала тази стока. Това се случило
през пролетта на 2018г., когато свидетелката Йорданова й звъннала по телефона и
Г. била много разстроена и й казала, че нещата са много зле. Вследствие на това
Г. много се разстроила, много се стресирала, изпаднала в депресия, пиела непрекъснато валидол и валериан,
открили й нервен стомах. Отказала се от магазина си, само казвала на
свидетелката: „Какво ще стане? Какво ще ме направят“. Свидетелката казва още,
че не знае дали Г. е била викана в полицията и дали е ходила на съд.
Съдът кредитира изцяло показанията на двете свидетелки в частта относно
преживените негативни емоции от ищцата и влошаването на здравословното й
състояние, вследствие образуваното досъдебно производство и в последствие от
повдигнатото обвинение срещу нея, тъй като в тази част са еднопосочни,
взаимодопълващи се, както и житейски логични. В останалата част свидетелските
показания по отношение на това какво е работила ищцата – дали тя или синовете й
са продавали на пазара в Д.и дали се е отказала от тази си дейност, вследствие
повдигнатото й обвинение, са противоречиви. Св. Христова казва, че Г. е
работила друго, а синовете й били тези, които продавали на пазара в Д., а тя
била отишла при тях, а св. Йорданова, че Г. продавала на пазара и че се е
отказала от тази си дейност след като я обвинили. Не се събраха други
доказателства в тази насока, подкрепящи показанията на едната или на другата
свидетелка, поради което като взаимоизключващи се, съдът не кредитира показанията
и на двете свидетелки в тези им части.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основанието
за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ищцата е по чл. 243, ал. 1, т.
2 от НПК – недоказаност на обвинението, което съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, а именно, че деянието не е извършено от лицето ( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г.,
ОСГК на ВКС).
Обстоятелството,
че на ищцата е било повдигнато обвинение, наказателното производство, по което
е било прекратено, само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни преживявания в емоционалната
сфера на ищцата.
|
|
|
|
|
Следователно предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
По отношение на размера му, съдът съобрази следното:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва, на основание чл. 52 ЗЗД,
да се определи по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В частност
при исковете по чл. 2 ЗОДОВ
за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, следва да се съобразят постановките на т. 11 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК.
От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия
именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна
система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на
конкретния индивид. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът следва да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, а в противен случай
съдът присъжда обезщетение само за "нормално очакваните" вреди на
едно пълнолетно лице от накърняване правата му от неоснователното обвинение –
притеснения от воденото наказателно производство, неудобства от взетите мерки
за процесуална принуда, както и от продължителността на производството.
В случая при
определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД,
съдът взе предвид:
- тежестта на
повдигнатото обвинение /за престъпление по чл. 172б, ал.1 НК, което не е тежко
по смисъла на чл. 93, т.7 НК/;
- вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е
проведено и съдебно производство /било е проведено само разпоредително съдебно заседание по образуваното НОХД 10/2019
г., след което по линията на инстанционния контрол и в закрито заседание съдебното производството е било прекратено и
делото е било върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила и на досъдебна фаза е било прекратено
с прокурорско постановление/;
- продължителността на
наказателното производство /на 03.09.2018г. ищцата е била привлечена като
обвиняема и на 17.05.2019г. е било прекратено наказателното производство с
постановление от същата дата, т.е. касае се за срок малко повече от 8 месеца /;
- видът на взетата
мярка за неотклонение /най – леката мярка „подписка“ за срок малко повече от 8 месеца/,
- влошаване на
здравословно състояние /по делото, от подробно анализираните при изложението на
фактическата обстановка свидетелски показания, се установяват негативни емоции
като безпокойство, стрес, притеснения, нарушения в съня, т.е. обичайните за
всяко едно лице, подложено на наказателна репресия, които пак според същите
показания вследствие прием на валидол, валериан и билки са отшумели за срок
около година, т.е. отшумели са към настоящия момент и то без да се е наложило
сериозно медикаментозно или друго лечение. От разпита на двете свидетелки се
установява още, че при медицинските прегледи е било констатирано, че ищцата няма физиологични проблеми със стомаха и с
щитовидната жлеза, а дискомфортът, който е изпитвала и болките в стомаха са били
„на нервна почва и на стресова основа“/;
- конкретните
преживявания на ищеца и отражение върху живота й /по делото не се събраха
доказателства установяващи промяна в семейството, професионалната и обществена
среда на ищцата, както бе посочено и при изложението на фактическата обстановка,
съдът не дава вяра на показанията на св. В.Й.,
че вследствие на повдигнатото й обвинение, ищцата се е отказала от работата си
на пазара в Д., предвид изложеното от другата свидетелка Христова, че Г. никога
не е работила на пазара в Д.и че там продават синовете й, а не тя/;
- други
обстоятелствата, относими към характера на увреждането /чисто съдебно минало на
ищцата, което обичайно и житейски логично води до това, че човек без осъждания
по – тежко приема едно такова наказателно преследване срещу него/;
- и като отчете и
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи,
съдът определи, че
справедливото обезщетение на претърпените от ищцата вреди, вследствие воденото
срещу нея наказателно производство, което е било прекратено, е в размер на 1 500
лева. Определяне на обезщетение в по - висок размер няма да е съответно на
конкретните установени по делото обстоятелства. На обезвреда подлежат само вредите,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираните от процесуалния
представител на ищцата съдебни решения в писмената му защита не са по
аналогични случаи.
Неоснователно е
твърдението на процесуалния представител на ищцата, че наказателното производство
срещу ищцата е продължило година и половина. Действително досъдебното
производство е било образувано на 09.03.2018г.
с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие, но ищцата е
била привлечена като обвиняема едва на
03.09.2018г., т.е. пет месеца по – късно. Действително също така постановлението
за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила на
30.10.2019г., но същото е било постановено още на 17.05.2019г. и е било
обжалвано от защитника на ищцата по отношение на основанието за прекратяване.
Т.е. към дата 17.05.2019г. ищцата е била с ясното съзнание, че производството
срещу нея е приключило, а въз основа на подадената от защитника й жалба
положението й не може да бъде утежнено (т.е. прекратителното постановление не
може да бъде отменено), като същевременно евентуалната промяна в основанието на
прекратяването (вместо това, че не е доказано деянието да е извършено от
лицето, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление) е
ирелевантна и не би довела до възникване на повече права в нейната правна сфера
/в този смисъл и решение № 309740 от
10.01.2018 г. на СРС по гр. д. № 51864/2017 г./.
Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на ищцата за
злепоставяне на ищцата пред семейството й, деца, близки, приятели, за
отдръпване от нея, за скандали в семейството и за това, че същата е затворила
търговския си обект на пазара в Д., доразвити подробно в писмената защита –
никакви доказателства в тази насока не се събраха по настоящото дело. Дори
напротив, от казаното от двете свидетелки по делото може да се направи извод за
подкрепа и съпричастност от тяхна страна към ищцата– успокоявали са я, водили са
я на лекари, излизали са заедно и т.н. А по отношение на професионалната сфера,
на база посоченото по – горе, съдът приема, че не е била засегната. Наложилите
се медицински прегледи, установими от свидетелските показания, са взети предвид
от съда при определяне на обезщетението. Отделно от това, съдът намира за нужно
да отбележи, че стресът, безпокойството и притеснението, за което свидетелките
говорят, касаят основно и преимуществено периода, непосредствено след
09.03.2018г., когато е бил извършен огледа, към който момент и до 03.09.2018г.
ищцата не е имала качеството обвиняем. Както и св. Йорданова казва ищцата в
последствие не й е казвала да е била викана в полицията или в съда.
Ето защо, съдът намира за основателен искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди до размера от 1 500 лева, като над този размер до
пълния претендиран размер от 3000 лева следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съдът намира, че така
определеното обезщетение не следва да бъде редуцирано, на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, с оглед направеното възражение от ответника. Според
разясненията, дадени от ВКС в т. 3 от ТР №
3/2004 г., ОСГК, в случаите, когато е установено, че пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява съобразно
степента на съпричиняване. Такова съпричиняване е налице, когато пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, и примери за
това са, когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е
направил неистински признания за авторство на престъплението, въвел е органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства
или да се забави или опорочи разследването на престъпление. Конкретни твърдения
и доказателства за подобно поведение от ищцата в случая не са налице, поради
което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Липсва
виновно допринасяне за увреждането и в случаите, в които е осъществено
административно нарушение, но въпреки това деятелността е преследвана по
наказателноправен ред. В този смисъл са и решение № 51 по гр.
д. № 4621/2015 г., III г. о., решение № 244
по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., решение № 112 по гр.
д. № 372/2010 г., IV г. о., Решение № 253 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
704/2019 г., IV г. о.
По отношение на
иска за имуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК при
иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
В
Наказателно-процесуалния
кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по
отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези
разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за
обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в
ЗОДОВ. По отношение на отговорността за вреди от неизпълнението на задължения с
определено съдържание е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД,
че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да
избегне, като положи грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност няма
нужда от подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези
вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите,
които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са
следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за
тяхното обезщетяване.
Когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело (както е в случая), в правомощията на съда по
иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал,
тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
Вземайки
предвид гореизложените съображения и установените по делото факти, съдът
намира, че като имуществена вреда следва да присъди в полза на ищцата само
заплатените от нея адвокатски възнаграждения в размер на 1000 лева по договор за правна защита и съдействие
№01/02.01.2019г., с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа
на РУ на МВР - Д.в досъдебната фаза на процеса и в размер на 1000 лева по договор
за правна защита и съдействие №13/12.02.2019г., с предмет защита на подсъдимо
лице по НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд - Д.в съдебната фаза на
процеса, в това число участие в разпоредително съдебно заседание и обжалване на
актове на съда, т.е. 1000 лева – за досъдебната фаза и 1000 лева за съдебната
фаза. Действително минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно
чл. 12 и чл.13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за дело, за престъплението, по което се
предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, какъвто е настоящият
случай, е в размер на 600 лева за досъдебна фаза и 600 лева за съдебна фаза по
дела. Съдът обаче в настоящото производство не е длъжен да се съобрази с този
минимален размер и като отчете извършените от адв. К. действия в двете фази,
намира, че следва платените от Г.Али М. адвокатски възнаграждения от по 1000
лева за всяка от двете фази да й бъдат признати за имуществени вреди.
Не така стои въпросът обаче с изплатено от Г.Али М. адвокатско
възнаграждение от 500 лв. по договор за правна защита и съдействие
№74/12.08.2019г. за изготвяне и подаване на жалба против определение
№120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.и
процесуално представителство във връзка с подадената жалба. Съдът намира, че в
случая изплатеното адвокатско възнаграждение не е в причинна връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за
тяхното обезщетяване. Нещо повече, жалбата на адв. К. по в. ч. н. д.
№558/2019г. по описа на Окръжен съд - Х.е била оставена без уважение и е било
потвърдено обжалваното определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по
описа на Районен съд -Д.. В случая прекратителното постановление на прокурора е
било обжалвано от адв. К. досежно и само относно основанието за прекратяване,
жалбата му е била отхвърлена по ЧНД №299/2019г., той е обжалвал и това
определение и отново е била отхвърлена жалбата му по в. ч. н. д. №558/2019г.,
за което производство е бил уговорен хонорара от 500 лева, от което е видно
опосредяването на връзката, предвид това че наказателното производство е било
прекратено вече, а жалбите на адвоката досежно основанието за прекратяване, не
са били уважени.
Не следва също така да бъде признато като имуществена вреда изплатеното
от Г.Али М. на адв. К. възнаграждение от
1000 лева по договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г., с предмет
защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в
досъдебната фаза на процеса след връщане на делото на РП Д.след отменителното
определение на Окръжен съд – Х.. Както бе посочено и по – горе, за досъдебната
фаза е било уговорено и платено на адв. К. възнаграждение от 1000 лева и то е
важимо за всички извършени действия в досъдебната фаза, включително при връщане
на делото на прокурора. Приемането на противното означава да се признае хонорар
от 2000 лева за досъдебна фаза, значително надхвърлящ минималното адвокатско
възнаграждение за досъдебна фаза и несъобразяване с фактическата и правна
сложност на делото. Отделно от това, съдът констатира, че след връщане на
делото на прокурора с определение на съда от 21.03.2019г., единственото
извършено действие с участието на обвиняемата и нейният защитник е било на
23.04.2019г. (когато е бил подписан и договора за правна помощ за тези 1000
лева) и това действие е било –
предявяване на разследването (л.246 от настоящото дело), след което
производството е било прекратено с прокурорското постановление (л. 250).
Предвид това, съдът приема, че обвиняемата не е положила дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед очакваните усилия и труд,
които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата и предвид
това, че вече е бил уговорен и платен от нея на адвоката хонорар от 1000 лева
за досъдебната фаза. В случая уговарянето на още едно адвокатско възнаграждение
от 1000 лева (само два месеца по – късно след първоначално уговореното за
досъдебната фаза) надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, поради което то няма за
причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То следва да
остане в тежест на неположилата дължима грижа обвиняема, тъй като е в причинна
връзка с нейното поведение.
Предвид гореизложеното, искът за заплащане на имуществени вреди следва
да бъде уважен до общия размер от 2000 лева и отхвърлен над този размер до
пълния претендиран общ размер от 3500 лева.
По отношение на претендираната законна лихва върху присъдените
обезщетения, съдът намира, че същата е дължима от 30.10.2019г. – датата, на
която е влязло в сила постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Д.за
прекратяване на наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ-
гр. Д., до окончателно изплащане на сумите
съгласно т. 4 от Тълкувателно решение
№3/22.04.2005г. по т. гр. д. №3/2004г. на Върховен касационен съд, ОСГК.
По отношение на разноските в настоящото производство: На основание чл.
78, ал.1 ГПК направените от ищцата разноски следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от исковата претенция, което прави сумата от 597,69
лева. Ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
поради което съдът не може служебно да се произнася по този въпрос.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на Г.Али М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на
1 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато
й обвинение в извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК по ДП №178/2018г. по описа на РУ на МВР - Д.,
като наказателното производство е прекратено с влязло в законна сила на
30.10.2019г. постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура – Д., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдения размер от 1500
лева до пълния претендиран размер
от 3000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на Г.Али М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 2000
лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатени адвокатски възнаграждения от 1000
лева по договор за правна защита и
съдействие №01/02.01.2019г. и от 1000 лева по договор за правна защита и
съдействие №13/12.02.2019г.), в резултат на незаконно повдигнато й
обвинение в извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК по ДП №178/2018г. по описа на РУ на МВР - Д.,
като наказателното производство е прекратено с влязло в законна сила на
30.10.2019г. постановление от
17.05.2019г. на Районна прокуратура – Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2019г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата
над присъдения размер от 2000 лева
до пълния претендиран размер от 3500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати
на Г.Али М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 597,69 лева, представляваща
направените от нея разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: