Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен
състав в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря Снежана Колева и с
участието на прокурор Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВАНД № 748 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
решение от 30.10.2019 г. по НАХД 13686/2018 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 110 състав е признал подсъдимия Н.К.Н. за виновен в това, че
на 04.03.2018г. в гр. София, на ул. „Княз ********без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал
високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло 0.38 гр., с процентно
съдържание на активно действащ компонент кокаин 59,0
% , на
стойност 60,80 лева /шестдесет
лева и 80 ст./, като кокаинът е вещество с висока степен на риск, съгласно
Приложение № 1 във вр. с чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП, а именно Списък № 1 – „Растенията и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като деянието
представлява маловажен случай, поради което на основание чл. 78а от НК, го е
освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а, ал.
5 вр. ал.3, т.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер
на 1000 /хиляда/
лева.
По
въззивна жалба на защитник на подсъдимия е образувано ВАНД 748/2020 г. по описа
на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувано постановеното решение
на СРС с доводи за неправилност и
незаконосъобразност.
В
допълнението към въззивната жалба защитникът на подсъдимия излага доводи за
липса на безспорни доказателства, които да установят, че доверителят му е
извършил инкриминираното деяние, навеждат се твърдения, че свидетелските
показания са противоречиви и несигурни, че не констатират с категоричност действията
на подсъдимия и фактите, които са относими към престъплението. Защитната теза съдържа
твърдения за процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, свързани
с приобщаването на наркотичното вещество – кокаин, излагат се възражения
относно съставянето на протокола за доброволно предаване. Според защитата липсват данни за обективна и
субективна съставомерност на извършеното деяние, навеждат се твърдения и за
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК поради липса на обществена
опасност или незначителна такава на деянието.
С
жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В
проведеното разпоредително заседание на 24.02.2020 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В
хода на съдебните прения пред въззивна инстанция защитникът на Н.Н. пледира, че
не е доказано по безспорен и категоричен начин подзащитният й да е извършил
престъпление. Посочва, че приемо- предавателният протокол не е съставен по
надлежен ред. Прави искане за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 9, ал.
2 от НК.
Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд, намира че подадената жалба е
неоснователна. Посочва, че решението на СРС е правилно, законосъобразно и
обосновано. Не намира процесуални нарушения при извършване на процесуално-следствените действия по приобщаване
на инкриминираното вещество към наказателното производство.
Софийски градски съд като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита,
че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в цялост в мотивите към решението. Въззивният съдебен състав
изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в
следното: Около 01.10
часа на 04.03.2018 г. в град София, свидетелите И.Г.И., Д.Г.Д.и Р.Н.С.- полицейски служители
при 01 РУ – СДВР - МВР, изпълняващи задълженията си като автопатрул ППГ - 210 в района
на
ул. „Александър Батенберг“, намирайки
се на
ул. „************, спрели за проверка лек автомобил марка “Ауди”,
модел „А5“ с ДКН *******, управляван от обвиняемия Н.К.Н. *** към ул. „Ген.
Гурко“. Свидетелите установили миризма на алкохол от страна на водача на лекия
автомобил. Полицейските служители намерили поведението на Н.Н. за изнервено и
притеснено, заради което свидетелят Д. попитал обвиняемия дали притежава
забранени от закона вещества и предмети. На този въпрос водачът на спрения лек
автомобил отговорил положително и заявил, че притежава „малко амфетамини“, след
което извадил от десния джоб на панталона си самозалепващо се пликче, съдържащо
вещество под форма на бучки. Същият заявил пред полицейските служители, че
желае да предаде доброволно намиращото се в негово владение вещество. За
извършената проверка и установените обстоятелства било докладвано на ОПП –
СДВР. На място пристигнал екип от ОПП –
СДВР като Н. отказал да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо
средство „Алкотест - Дрегер“, при което му е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 609273 и издаден талон за медицинско изследване, което се
провежда в МБАЛ „Св. Анна“. Н. бил транспортиран в лечебното заведение, за да
му бъде взета кръвна проба за изследване и в присъствието на доктор Андоновска отказал
да даде кръв за извършване на изследването. След това полицейските служители
откарали обв. Н. към 01 РУ СДВР, където с
протокол за доброволно предаване предал един брой самозалепващо се пликче,
съдържащо неизвестно вещество на бучки, за което по-рано уведомил полицейските
служители. За
процесния случай било образувано бързо производство на основание чл. 356, ал. 3
във вр. с ал. 1, т.1 от НПК за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК по описа на 01 РУ – СДВР, като
същото впоследствие било преобразувано в наказателно производство протичащо по
общия ред, като провелото се досъдебно производство приключило с внасяне на
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по отношение на
обвиняемото лице – Н.Н.. За да постанови
обжалваното решение, решаващият съд е провел съдебното производство по реда на
чл. 375 и сл. от НПК. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е
обсъдил достатъчно задълбочено събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за
доказване: обясненията на обвиняемия, показанията на
свидетелите Р.Н.С., И.Г.И., Д.Г.Д., /показанията на свидетелите, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 4, вр. ал.1
т.2 пр.2 от НПК
/, П.Д.С., К.КЧ.,
протокол за доброволно предаване от 04.03.2018 г. /
л. 18 от ДП/, протокол за личен обиск на лице от 04.03.2018 г. /л. 9 от ДП/, заповед за
задържане на лице от 04.03.2018 г. /л.8 от ДП/, декларация /л. 10 от ДП/, разписка за върнати вещи и пари от задържано лице /л. 11 от ДП/, заповед № 1030/04.03.2018 г. за ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /л. 12 от ДП/, заповед № 1059/04.03.2018 г. за ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /л. 13 от ДП/, талон за
изследване № 0025826 /л. 13 от ДП/, АУАН № 609273 /л.
15 от ДП/, лист за преглед на пациент /л. 16 от ДП/, справка /л. 26/, експертна
справка № 864 – X/2018 /л. 29 от ДП/, протокол за
оценка на наркотични вещества /л. 44 от ДП/, приемно-предавателен протокол № 54502 от
03.05.2018 г. /л. 45 от ДП/, справка за
съдимост /л. 61 – 63 от ДП/,
справка УИСП /л. 63 от ДП/, писмо до ЦМУ
за изпращане на съхранение на веществени доказателства по делото /л. 46 от ДП/, заключението
на вещите лица по изготвената и приобщена по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л. 47 – 52 от ДП/. Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено
съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства
и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни
изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно
по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите. Въззивният съд преценява,
че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
По
време на съдебното производство пред първа инстанция са разпитани полицейските
служители С.,И.и Д.. Същите в съдебното заседание заявяват, че не нямат ясен
спомен за процесния случай и единствените сведения, които дават във връзка с него
са свързани с деня, когато са били дежурни, мястото,
където е станала проверката, както и приблизителното време от денонощието,
когато е извършена проверката. Съдът намира липсата на конкретни спомени за
нормално обстоятелство предвид това, че при осъществяване на служебните си
компетенции полицаите извършват много рутинни проверки и е напълно закономерно
да не си спомнят за конкретен случай от своята работа. Поради това
първостепенния съд е приобщил по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК техните показания, дадени в хода на досъдебното
производство. От показанията на полицейските служители С.,И.и Д. става ясно, че
на 04.03.2018 г. по време на изпълнение на служебните си задължения са спрели
за проверка лекия автомобил на обвиняемия като свидетелят Д. заявява в
съдебното заседание, че поводът за спиране на автомобила е свързан с извършване
на проверка, която е провокирана от поведението на обвиняемия. При извършване
на проверката са усетили мирис на алкохол идващ от обвиняемия, поради което
са повикали за съдействие екип ОПП -СДВР
за извършване на тест на водача за наличието на алкохол. От приобщените
показания от досъдебното производство става ясно, че според полицейските служители Н. бил видимо
притеснен и неспокоен, поради което свидетелят Д. го попитал дали не притежава
забранени от закона вещества и предмети, на който въпрос обвиняемият отговорил
положително и че възнамерява да предаде наркотичното вещество доброволно, което
направил в 01 РУ – СДВР. Показанията на
свидетелите в своята цялост са последователни, достоверни, кореспондират изцяло
с доказателствената съвкупност и като такива настоящата съдебна инстанция ги
кредитира изцяло. Същите възпроизвеждат личните си впечатления във връзка с
извършената проверка и съответстват на събраните писмени доказателства досежно
последователността на предприетите следствени действия.
Въззивният
съд не съзира наличие на заинтересованост от страна на свидетеля Д., още
повече, че дадените от него сведения не противоречат на събраната и приобщена
по процесното производство доказателствена съвкупност. По време на провелото се съдебно следствие пред първа инстанция
са разпитани и свидетелите П.Д.С. и К.КЧ.. Същите излагат информация пред съда
относно процедурата по предаване на наркотичното вещество, както и относно
реквизитите на протокола за доброволно предаване. Свидетелят Савинов
потвърждава, че той е подписал протокола за доброволно предаване като излага
информация, че когато лицето доброволно заяви, че ще предаде вещество, го водят
в районно управление, а когато откаже - се изпраща огледна група на мястото на
проверката. Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетеля, като
последните си кореспондират изцяло с останалите гласни доказателства и
потвърждават показанията на останалите разпитани полицейски служители относно
начина на предаването на наркотичното вещество. Свидетелят Чавдаров също е
разпитан по време на съдебното следствие пред първа инстанция, като последният дава
сведения, че няма особени спомени за случая, но казва, че като експерт
запечатва веществата, които се предават доброволно, но неговото име не се
отразява в протокола. Свидетелят излага твърдения също относно процедурата по
предаване на иззетото вещество.
Единствените източник на доказателствена
информация, който е в противоречие с показанията на свидетелите, са обясненията
на самия обвиняем. Правилно първостепенният съд не ги е кредитирал, като е
изградил фактическите си и правни изводи въз основа на останалите
доказателствени източници. Тъй като обвиняемият не се признава за виновен в
съдебната фаза на процеса, съдът следва да отбележи, че обясненията му влизат в
колизия с останалия доказателствен материал по делото, който съдът е приел като
достоверен и обективен. Ето защо настоящият състав също намира, че в случая
обясненията на обвиняемия по-скоро имат защитна
функция и целят изграждането на защитна версия на последния и като
такива не следва да бъдат кредитирани. Обясненията му освен валидно
доказателствено средство се явяват и средство за защита срещу така повдигнатото
му обвинение. В процесния случай дадените от Н. обяснения правилно са преценени
от контролирания съд именно в светлината на ефикасно средство за защита, с
което същият се опитва да обори тезата на прокуратурата. В този ред на мисли,
въззивният съд се солидаризира с извода на първата инстанция, че на обясненията
на Н. не следва да се дава вяра. Настоящата
инстанция се присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на
писмените доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се
от останалия доказателствен материал по процесния случай. С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК
въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията,
изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради
което намира за необходимо да посочи следното: Направено е възражение в допълнението към
въззивната жалба, свързано с процедурата по предаване на наркотичното вещество,
както и дали е съставен надлежно протокола за доброволно предаване. Настоящата
инстанция намира направеното възражение за неоснователно. По
своята същност и характеристики протоколът за доброволно предаване представлява
писмено доказателство, материализиращо на хартиен носител предаване на
определени вещи и имащ доказателствено значение досежно отразените фактически
обстоятелства във връзка с времето, мястото, участващите лица и описаните като
вид, външни особености и количествени измерения на приобщените предмети.
Визираният протокол от 03.04.2018 г. съдържа необходимите реквизити – дата и
място на извършеното действие по предаване на инкриминираното прахообразно
вещество. На следващо място, твърдението на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на протокола за доброволно предаване, изразяващо се в
липса на посочен час на съставянето, както и липса на изписване на номера на
досъдебното производство не намира опора в данните по делото. Непосочването на
точния час на съставяне на протокола, както и на номера на досъдебното производство
не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и не предпоставя изключване на протокола от доказателствената
маса, както и не води до невъзможност предаденото вещество да бъде ценено. Относно
възражението свързано с цифровото отбелязване
при съставяне на талона за запечатване на предаденото вещество,
настоящата инстанция се присъединява към мотивите на районния съд, че
отразеното цифрово отбелязване е по-скоро означение на районното управление, а
не точен час и това е така, тъй като е оставено известно разстояние в полето за
час, а цифровото означение е попълнено непосредствено до РУП. С оглед на което въззивният
съд намира протокола за доброволно предаване за годен доказателствен източник,
още повече, че съпоставен с останалия доказателствен материал се намира във
взаимовръзка с него и не удостоверява различни твърдения по процесния случай. По отношение на съдебното минало на обвиняемия, съдът даде
вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за настъпили
реабилитация по право, с оглед на което към датата на извършване на
престъплението - 04.03.2018 г., той не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
Правилно районният съд е дал вяра и на
заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Същата е изготвена обективно и компетентно и няма причина да не бъде кредитирана
от съда. В
хода на наказателното производство е изготвена и физикохимична експертиза на
предаденото от обвиняемия с протокол за доброволно предаване бяло вещество под
формата на прах и бучки, находящо се в един хартиен пакет, който пакет е представен
за изследване в полиетиленов плик, запечатан с печати 045 НЕКД – СДВР и с
етикет серия А № 0380890. От заключението се установява, че представеното за
изследване вещество е наркотично вещество – кокаин, с нетно тегло от 0,38 грама
с процентно съдържание на кокаин 59 %. Настоящата
инстанция кредитира изготвената от вещото лице експертиза като правилна и
обоснована, а и тя е неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че обвиняемият Н.Н. е осъществил с действията си обективните и субективните
признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. От
обективна страна безспорно се установява, че на 04.03.2018 г., в град София, на
улица „Княз ************, държал самозалепващо се пликче, съдържащо бяло
прахообразно вещество с нето тегло 0,38 грама, в което се доказва наличие на 59 %
съдържание на кокаин, на стойност 60,80 лв. Същевременно кокаинът е
високорисково вещество, включено в Списък I на
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Обвиняемият не е представил разрешително за държане на веществото. Налице е и
другият елемент от обективната страна на извършеното деяние - случаят да е
„маловажен“. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият случай е
именно такъв с оглед на ниската стойност на веществото, което Н. държал, както
и с оглед на чистото му съдебно минало, което го характеризира като лице с
ниска степен на обществена опасност. Налага се извод, че вредните последици от
деянието са незначителни, което съответно води до констатацията, че извършеното
от обвиняемия следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК. Поради това и
настоящата съдебна инстанция се присъединява към изложеното от първостепенния
съд и намира, че в процесния случай не е налице „малозначителност“ на деянието
по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК. За да е един случай малозначителен, разпоредбата
на закона изисква да са налице определени обстоятелства, при които обществената
опасност и противоправността на деянието се изключват. Не е престъпление това
деяние, което макар и формално да осъществява признаците на инкриминирано в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Настоящата инстанция се
солидаризира с първостепенния съд, че процесният случай не е малозначителен.
Вярно е, че стойността на наркотичното вещество, което обвиняемият е държал е
ниска, като самото то е в малки количества - 0,38 гр. От друга страна става
въпрос за високорисково наркотично вещество, което е със сравнително високо
съдържание на основно вещество – 59% кокаин. Поради това въпреки незначителното
количество на предмета на престъплението, същият се характеризира с относителна
опасност. Тук следва да бъде и отчетен и факта, че Н. е употребявал наркотични
вещества и че инкриминираното поведение не съставлява инцидентен случай в
живота на обвиняемия. С оглед на което не може да се приеме, че се касае за
незначителен случай. Деянието е съставомерно и от
субективна страна, тъй като обвиняемият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал, че държи забранено от закона вещество, съзнавал е общественоопасният
характер на извършеното деяние и общественоопасните му последици, целейки
тяхното настъпване. Субективната страна на извършеното деяние изцяло се доказва
от събраният доказателствен материал. Контролният съд намира възражението на
защитата за липса на субективна страна за неоснователно, тъй като видно от
доказателствения материал Н. е предал доброволно наркотичното вещество като
преди това е заявил на полицейските служители, че държи в джоба си забранени от
закона субстанции. Контролиращият
съд намира, че първостепенният съд правилно е приложил чл. 78а от НК, тъй като
са налице предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна отговорност
чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 354а, ал. 5 от НК наказание „глоба “ в размер до 1000 лева. Обвиняемият е неосъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
и от деянието не са настъпили имуществени вреди, поради което в случая са
налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК. Настоящата инстанция счита,
че при определяне на размера на административното наказание глоба районният съд
е спазил разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания,
като правилно е определил размера на глобата в минимума. Настоящата инстанция
се присъединява към разсъжденията на първата инстанция, че наложеното
административно наказание ще въздейства в пълна степен за постигане на целите
на наказанието. Воден от гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдена изцяло, поради
което и на основание чл. 334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2019 г. по НАХД № 13686/2018г. на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 110 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.