МОТИВИ
към Присъда № 25/14.05.2019 год., постановена по
ВНОХД№105/2019год.
С Присъда № 101/19.12.2018год.,
постановена по НОХД №928/2018год. РС-Хасково е признал подсъдимата Г.Б.Д.,
родена на ***г***,*******, **** ******, ******,
с ******, ******, *****, ЕГН-********** за невинна в това, че в периода от
месец февруари до месец септември 2014г.
включително, в с.*******, обл.Х. и в гр.Х. при условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т. *** относно основанието за
получаване от нейна страна на парична сума в размер 12 250 лева и 260 евро
/равняващи се на 508,51 лева по курса на БНБ към момента на извършване на
деянието/, а именно за извършването на правна услуга от З. Н.
Ш. от гр.К. /**** от АК-*****/, както и за неговото
лечение в Р.Т и И. и с това му
причинила имотна вреда общо в размер на 12 758,51 лева - престъпление по
чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение.
Недоволeн от постановената присъда e
останал прокурорът при РП-Хасково, който я протестира. Оплакванията в протеста
са за неправилност и необоснованост. От събраните по делото доказателства по
категоричен и безспорен начин се установявало извършеното от обективна и субективна
страна от Г.Д. престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Неправилно съдът
при правилно изяснена фактическа обстановка анализирал доказателствените
източници, като дал вяра на свидетелите А.
и Г., подценявайки тези на свидетелите Р., К. и Т., както и
част от писмените доказателства и по този начин стигнал до неправилни
фактически и правни изводи. Следвало да се вземе предвид отдалечения период на
развитие на събитията, което затруднявало коректността и точността в спомените на двамата свидетели Ю.Т. и Ф.Т., н
това не водело непременно до игнориране на показанията им. Иска се отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна.
Представителят
на ОП- Хасково поддържа протеста. Становището му е за частична основателност на
жалбата, тъй като за част от сумата от 5000лв. едно от деянията, не било
доказано.
Адв. З. като
защитник на подсъдимата оспорва протеста и намира същия за неоснователен.
В последната си
дума и пред въззивната инстанция подс. Г.Д. иска да бъде оправдана, тъй като се
счита за невиновна.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда на посочените в
нея оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Присъдата е
постановена на 19.12.2018год., а протестът е подаден 20.12.2018год., в законовия
срок и се явява допустим. Разгледан по същество, е частично основателен.
Районният съд е
постановил присъдата си при изяснена фактическа обстановка. Събрани са
доказателства, относими към извършеното деяние. Фактическата обстановка е била
правилно възприета и правилно изложена в мотивите към постановената присъда, но
като е анализирал превратно доказателствата въз основа на нея, РС е направил
погрешни и необосновани изводи, касаещи част от извършените от подсъдимата деяния. Установено
е, че през лятото на 2013 г. свидетелят Ю.Х.Т. закупил двуетажна
къща в с. ******, обл. Х., на ул. „И.“ №*. В нея живеел
със семейството си - ****** му Ф.Х.Т. и **** му Х. /на ** години/, който
страдал от ***** *****. Няколко месеца
след като се заселил да живее в с.*****, Ю.Т. се
запознал с подсъдимата Г.Б.Д., която живеела в къщата на *** си, в близост до тази на свидетеля. Г.Д. живеела
сама, тъй като била *****. През определен
период от 2014г. Ю.Т. започнал да работи в дома на Г.Д. ***. Тя го наела да се
грижи за градината и животните й. Тъй като двамата се сближили и често пътували
до гр. К., Ю.Т. споделил с Д., че през 2010 г. дал в заем сумата
от 2 000 лева на негов познат – св. Д. Р. М. от с.Ж. б., общ.С., обл.Х., с когото се запознал,
докато ходел при ****** си в същото
село. Въпреки че разполагал със собственоръчно написана разписка, издадена от М., последният отказвал да му върне парите. Тъй като Ю.Т.
търсел юридическа помощ за разрешаване на този проблем, подсъдимата му казала,
че **** й Я. Г.Д.,***, имала
състудент на име З. Ш., който работел като ******
в гр.К. Убедила Т., че ***.Ш. е много добър професионалист и че именно
той щял да му свърши работа. Тогава св.Ю.Т. дал на Г.Д. копие от разписката,
съставена от св.Д. М. за сумата от 2 000 лева, за да я предостави на ****.
На неустановена
дата през месец февруари 2014г. подс.Г.Д. казала на св.Ю.Т., че се била
срещнала с ****.З. Ш. и че той успял „да уреди нещата". В къщата на
подсъдимата в с.******, обл.Х. и в присъствието на *****
на Ю.Т. - св.Ф.Т., подсъдимата му предала бележка, на която със син химикал
пишело “2 000 лева, 800 лева лихва и 750 лева за адвокат“. Подсъдимата
казала на Ю.Т., че посочената в бележката сума в размер на 2 000лв. била
преведена по неговата сметка заедно с лихвата в размер на 800 лева, като
вписаните в бележката 750лв. представлявали разноски /хонорар/ за свършената
работа от ***.З. Ш., които тя трябвало да му предаде. Без да оформят
разписка, св.Ю.Т. дал на Г.Д. сумата от 750 лв. за извършената „правна услуга“
от ***.З. Ш., като в този момент не се замислил откъде адвокатът
или подсъдимата знаят номера на банковата му сметка. Впоследствие Ю.Т. неколкократно
проверявал в „Пощенска банка АД“, където имал сметка, дали има преведени пари
по нея, както твърдяла подсъдимата. Установил, че няма такива суми по сметката
му в „Пощенска банка" - клон К.. Въпреки това и
благодарение на дадените му от Д. уверения, бил убеден, че адв.З. Ш. от негово име е
завел и спечелил делото срещу св.Д. М.
На неустановена
дата през месец март на 2014г. подс.Г.Д. отново посетила св.Ю.Т. *** и му
поискала пари за лечение на ***.З. Ш. Казала, че заради сериозно заболяване адв.З. Ш. се намира в
болница в гр.И., Р.Т и му трябвали спешно пари, а ***** му, с която се познавала, идвала у тях, плачела и се
молила за пари. От името на ***.З. Ш. подсъдимата поискала
Т. да даде колкото може за неговото лечение. Свидетелят Ю.Т. съжалил
адв.Здравко Шопов и решил да му помогне със сумата 6 000 лева, които имал налични
в дома си. Тези пари били част от сумата 10 000 лева, която той бил изтеглил на
10.09.2013 г. от клон на „Пощенска банка" в гр. К.
/видно
от приложения по ДП документ на л.32/ за ремонт на къщата и от които похарчил
4000 лв. Остатъкът от 6 000 лева оставил за бъдещи разходи. Именно тази сума от
6 000 лв. дал в брой на Г.Д. *** в присъствието на жена си - св.Ф.Т. /показания
пред настоящия съдебен състав на 14.05.2019год./. Подсъдимата и Т. не оформили
разписка или друг документ, тъй като свидетелят се доверил на Г.Д.. Той
повярвал на думите й, че парите ще му бъдат върнати, което подсъдимата
аргументирала с това, че до два месеца ***.З. Ш. щял да продаде
къщата си в гр.К. и да върне
парите, дадени му за лечение.
Няколко месеца
след това подс.Г.Д. отново поискала пари от св.Ю.Т. за лечението на ***.З. Ш. Тя го
уверила, че състоянието му се влошило и затова му предстояло преместване в
израелска болница. Помолила го да помогне с колкото може. Не посочила конкретна
сума, но отново обещала, че след като продаде къщата си в гр.К., ***.З. Ш. ще му
възстанови парите. Заявила още на Т., че продажбата на къщата не е била
реализирана до този момент, защото Ш. „бил само по болници“. Т. се съгласил да
даде пари, които има по банковата си сметка и затова той и Д. ***. Т. посетил
клон на „Пощенска банка АД“, но не изтеглил пари. Същия ден двамата посетили
гр.К., където в клон на същата банка Т. извършил банкова
операция, с която прехвърлил сумата от 5 000 лева от една сметка в друга
сметка /и двете негови/, а след това изтеглил сумата 2 775,60 лева.
Няколко дни след
10.09.2014год. подсъдимата отново отишла в дома на Т. *** и поискала от
семейството всички пари, с които разполага, отново за да ги предостави на ***. Ш. за лечението му. Свидетелите Т. дали на Г.Д. сумите
от 500 лева и 260 евро, които съхранявал
в дома си за лечение в гр.С. Отново
подсъдимата Д. заявила, че трябват още пари за лечението на ***.З. Ш. и не му достигат средства. На предаването на тези
пари присъствала ****** му св. Ф.Т.,
която е категорична пред настоящия състав и преповтаря показанията си пред
първата инстанция и тези на ДП, че това били последните им спестявания, които
пазели за лечение на **** й.
След този случай
подсъдимата преустановила посещенията си в дома на свидетелите Т.. Когато я
видели в къщата й в с. *******, последните
настоявали да им върне парите, но Д. все отговаряла, че няма пари. Св.Ю.Т.
разбрал, че е бил измамен, а след среща с ***.З. Ш. в гр.К. узнал, че той никога не е бил болен, никога не е лежал в болница в гр.И. или И., никога не са
му били правени операции в болници, никога не е завеждал дело от негово име във
връзка със заема му от 2 000 лева, дължими от св,Д.
М. Тези обстоятелства му се изяснили, когато започнал да търси подсъдимата и в гр. К. и многократно искал от нея да му върне
парите. Заявил й, че ако му върне парите няма да подава жалба срещу нея. Подсъдимата
нищо не казвала, освен че няма пари.
Описаната
фактическа обстановка е установена по безспорен начин от показанията на св. Ю.Т.,
Ф.Т., З. Ш., св.Ч., свидетелите М.
К. и Д. Р.- ***** на подсъдимата
и св. Т. и заключението по назначената пред настоящата инстанция икономическа
експертиза, ведно с банковите извлечения, както и приобщените по реда на чл.283 НПК материали по ДП.
Първостепенният
съд се е доверил на показанията на свидетелите А.,
Х. и Г., според които
подсъдимата през 2014 година е живяла преимуществено в гр. К., а не в гр.
Х. Св. А. била помолена от подсъдимата да почисти къщата й в
с. *******, защото щяла да се ползва заедно с
двора й от св. Г., който
кандидатствал по програма „**** *****“ и щял да отглежда
зайци. Техните показания изцяло са имали за цел да оборят тези на свидетеля Ю.Т.
и на ***** му Ф.Т.
относно времето, през което той е полагал грижи за двора на подсъдимата през 2014
год., за да бъдат игнорирани и относно главните за доказване факти. Показанията
на първите свидетели обаче изцяло противоречат на дадените от свидетелите Т. и
на депозираните пред РС показания на свидетелите К.
и Р.- **** на подсъдимата
и на сем. Т.. Последните, от своя страна, са заявили, че са ходели в къщата в
с.****** и са помагали на подсъдимата, но в тези
случаи винаги им е отключвал св. Ю.Т., а К.
дори чистел клетките на зайците, работел с фрезата. Самата подсъдима му давала
указания, че св. Т. има ключ за двора и че именно той щял да му отваря, което
се случило през 2014 год. Св. Р. твърди, че Ю.Т.
се грижел за двора и градината на подсъдимата, а преди това за тях се грижел нейния
**** Л. Не знае св. Г.
да е ползвал двора. Преди Ю. да започне да идва в двора й, там работело едно
момче, което починало и имал по- голям брат, който идвал един или два пъти. И
двамата свидетели са еднопосочни в показанията си и консолидират дадените от св.
Ю. и Ф.Т.. Установяват, че подсъдимата се е сближила със св. Т., после му е
предоставила ключа, за да се грижи за двора и животните й и това се е случило
през 2014 год., като до есента на същата година, Т. е работил в двора на Д..
Въпреки косвени,
но не съвсем извън всички подлежащи на доказване факти, тези показания са в
унисон с показанията на Ю.Т. и съдът ги кредитира относно периода, за който той
твърди,че са се развили събитията - от началото на 2014 год. до есента на
същата година.
На една друга
плоскост следва да бъдат разгледани приетите от РС за достоверни показания на
свидетелите А., Х. и Г., които, освен че взаимно не се припокриват, са
противоречиви относно времето, и относно самото присъствие на Г. в дома на подсъдимата.
В крайна сметка
показанията на Р. и К. в достатъчна степен подкрепят достоверността
на посоченото от свидетелите Ю.Т. и Ф.Т. относно годината, през която св. Т. е
работел в дома на подсъдимата, а от тук и времето, пред което между двамата са
се развили гореописаните лични и финансови отношения. Установи се, че въпреки
възрастта на двамата пострадали и отдалечеността във времето на извършените от
подсъдимата деяния, опитите на защитата да внесе съмнения в паметта на
свидетелите Ю.Т. и Ф.Т. са неуспешни. Именно техните показания са
последователни и непротиворечиви относно главните факти, подлежащи на
доказване, с изключение на предадената от св. Т. сума от 5000 лв., за да се
снабди с която той е посетил клон на „Пощенска банка АД“ в гр.Х.. Несъответствието на показанията му с констатацията
на в.л. К. и банковите извлечения, не установяват по несъмнен за съда начин
предаването на тази сума на 10.09.2014год., както посочва Т. в показанията си. Видно
от заключението на експерта К., разпитана пред настоящия съдебен състав, както
и от приложените банкови извлечения и документи по ВНОХД 105/19год. и на л. 29
от ДП, на 10.09.2014г. св.Ю.Т. действително е извършил безкасов банков
превод на сумата от 5 000 лв. от неговата банкова
сметка, *** „Пощенска банка", клон гр.К.,
като на същата дата той е изтеглил 2775,60 лв., а не 5 000 лева.
Според св.Т., поводът
за посещението на банката било поредното искане от страна на подсъдимата за лечението
на ***. Ш. в И., в който смисъл са и показанията на и на св. Ф.Т..
И според двамата, след като подсъдимата е дошла да поиска още пари, заедно със
св. Т. ***, за да може Т. да изтегли каквато сума има в банката и да й я
предаде за целта. Показанията му се потвърждават от извършения превод и
направено теглене на дата 10.09.2014 год., но за друга сума, която вместо в гр.
Х., е била изтеглена в гр. К. Не се установи по един
безспорен начин фактът на предаване на сума от 5000 лв. на подсъдимата, като в
случая има и разминаване между установеното от писмените доказателства и
показанията на св. Т. и в мястото на предаване на такава сума. Именно поради
констатираното разминаване в показанията на Т. и събраните писмени
доказателства досежно превода, тегленото и мястото на извършване на тези
операции, настоящият съдебен състав не
кредитира показанията му единствено в тази част. Действително св. Ф.Т.
потвърждава казаното от съпруга си, но нейните показания възпроизвеждат
фактите, които са й били съобщени от Ю.Т. и на които самата тя не е била
очевидец. Поради това съдът не прие за доказано, че подс. Д. е получила
процесната сума от 5 000лв.
За разлика от
показанията в тази част, показанията на Ю.Т. за останалите суми, които е дал на
подсъдимата в посочените поредност и основание, се подкрепят от тези на св. Ф.Т., която също е присъствала на предаването на сумите. И
двамата свидетели Ю.Т. и Ф.Т. са последователни и категорични в показанията си,
дадени пред настоящия съдебен състав, както и приобщените по реда на чл.
281,ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК, дадени от св. Ю.Т. на 28.11.2016год., на
01.06.2016год., 13.12.2016год. по ДП № 159/2016год. на ОД на МВР – Х. Много
подробно св. Ф.Т. разказва за отношенията им с подсъдимата Д., като нейните
показания напълно кореспондират с тези на св. Ю.Т. относно всички съществени за
предмета на доказване факти. Тези показания, наред показанията
на св. З. Ш. изграждат цялостната картина, характеризиращо поведението на
подсъдимата през инкриминирания период и поясняват хронологията на събитията,
които описват свидетелите Т.. Св. Ш. си спомня, че подсъдимата го е посетила на два пъти в кантората му в гр.
К. през 2015год. ,т. е доста след
разигралите се през 2014год. събития. Първият път било, когато донесла копие от
договор за заем за сумата от 2000 лв., сключен между Ю.Т. и друго лице. Той й
обяснил, че трябва Т. лично да го упълномощи и да му заплати хонорар. След
време отново го посетила, при което той попитал какво става с това лице, тя му
отговорила, че бил на лечение в С., което обстоятелство не се потвърждава от св. Т..
През пролетта на 2016 год. адв. Ш. го помолил да слезе в кантората му/двете кантори
се намирали в една и съща сграда в гр. К. /. Там
присъствал св. Ю.Т., който го запитал за лечението му в чужбина и дали е
получавал парични суми от Г.Д., идело реч за около 16 000лв. по негови
спомени/, но той категорично отрекъл да е бил болен, да се е лекувал и да е
получавал каквито и да било суми от Д.. Подробности за случилото се разбрал от адв. Ш. От колегата си адв. Ч. разбрал за образуваното изпълнително дело за сумата от 2000 лв. през
2014год., което обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Д. Ч.-****** от АК-К. Самият той е бил ангажиран от св. Т. през 2014 год. да подаде
пред РС-Хасково заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 2000 лв., като въз основа
на това заявление е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и впоследствие и изпълнителен лист, въз
основа на който пък било образувано изпълнително производство пред ЧСИ Калинка
Араклиева. Изнесените по-горе факти от св.Ч. се подкрепят
изцяло от приложените по
приобщеното към доказателствения материал ч.гр.д №45/2014г. по описа на
РС-Хасково, видно от които е, че иницииралото заповедното производство заявление
е подадено по пощата от адв.Д. Ч. в качеството му на пълномощник на Ю.Т., входирано в съда на 16.01.2014г. и след отстраняване на нередовностите по него
е била издадена Заповед №118/31.01.2014г., а впоследствие и изпълнителен лист, получен
от адв.Ч. на 20.08.2014г. От заявената
от този свидетел информация се установява и факта, че за предприетите от него и описани по –горе процесуални действия е
уведомявал и запознавал св.Т., който по неясни за него причини се отказал от
услугите му като адвокат. Така разгледаните показания съдът намира за
достоверни и съответстващи на коментираните писмени доказателства и им се довери,
така както и първоинстанционния съд. Всъщност действията на подсъдимата Д. през
м. февруари 2014 год., насочени към убеждаването на Т. за свършената от адв. Ш. работа,
обясняват внезапния отказ на пострадалия от услугите на адв. Ч., а посещението на Д. при адв. Ш. година след
получаването на парите несъмнено са илюстрация на намерението й да прикрие
стореното , още повече че към този момент тя е съзнавала формираните вече у Т.
съмнения за измамливите й действия и упоритите му искания за връщане на парите.
Правилно РС е приел, че така заявената
от защитника теза не намира основание в процесуалния закон и не държи
сметка на положенията, залегнали в разпоредбите на чл. 14, ал.2 от НПК /че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила/ и на чл. 117 от НПК /-че със свидетелски
показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и
които допринасят за разкриване на обективната истина/. Правилни са и изводите,
че е достатъчно предаването на посочените суми да се доказва по безспорен и
непротиворечив начин от показанията на свидетелите на обвинението, пък били те
и пострадали и че за установяването на този факт не е необходимо изискването и
прилагането на допълнителни писмени доказателства, за разлика от гражданското
съдопроизводство. Доколкото при предаването
на една от инкриминираните суми в размер на 5000 лв. се заявява от самия
пострадал и конкретния начин на фактическото сдобиване с нея -изтеглена в брой
от банковата му сметка в гр. Х. преди да бъде
предадена на подсъдимата, противно на приложените по делото нареждане за кредит
и банково извлечение, този факт поставя под съмнение достоверността на
показанията на свидетеля Т., че в действителност е предал процесната сума на
подсъдимата, поради което настоящата инстанция, както и първата такава, прие
този факт за недоказан.
Настоящият състав кредитира показанията
на свидетелите Ю. и Ф.Т., заключението на експерта в.л. К., банковите
извлечения, приобщени по производството пред въззивната инстанция, както и тези
по ДП, от които се установява къде, кога и в какви отношения са били
подсъдимата и св. Ю.Т., създалото се доверие, хронологията на предаването на
сумата от 7250лв. и 260 евро, равняваща се на 508,51лв. по курса на БНБ от
пострадалия на подсъдимата Д. и основанието за това. Тези доказателства
кореспондират и с казаното от свидетелите Ш.
и Ч., както и
свидетелите К. и Р. Показанията на тези свидетели са обективни,
ясни и последователни и анализирани в съвкупност, установяват по безспорен
начин възприетите от настоящия съдебен състав факти. Тези гласни доказателства
по един несъмнен начин водят до фактически изводи, съществени за отговора на
въпросите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на
извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено.
Въз основа на
посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до правни
изводи, а именно, че с действията си подсъдимата Д. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал. 1 вр.чл.26,ал.1 НК.
Преценени
в съвкупност, писмените и гласни доказателства водят до единствения възможен
извод, че подсъдимата Г.Б.Д., родена на ***г***, ЕГН ********** от обективна и
субективна страна в периода от месец февруари до месец септември 2014г.
включително, в с.*******, област Х. при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т.
*** относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума в размер
7 250 лева и 260 евро /равняващи се на 508,51 лева по курса на БНБ към момента
на извършване на деянието/, а именно за извършването на правна услуга от З. Н. Ш. от гр.К. /*** от АК-*****/, както и за
неговото лечение в Р.Т и И и с това му причинила имотна вреда общо в размер на
7 758,51 лева- престъпление по
чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, за което съдът я призна за виновна,
като по първоначално предявеното обвинение относно извършване на престъплението
и в гр. Х., както и за сумата от 5000/ пет хиляди/ лева на
основание чл.304 от НПК я оправда.
За съставомерността на деянието по чл.
209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого
заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на измамата е
неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за
вземане на последващите решения, с които се намалява патримониума на
пострадалия за сметка на имущественото облагодетелстване на дееца. Възбуждането
на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на
една невярна представа и има определен принос за заблуждението, а поддържането
на заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя, с които
същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.
По делото безспорно се установи, че подсъдимата е въвела в заблуждение
пострадалото лице, като го е убедила, че
***. З. Ш. е извършил правна услуга, за която следва да му се заплати
сумата от 750 лв., а после – че същият има нужда от пари за лечение, с което е
мотивирала Т. да й е предаде цитираните суми. Ръководен от тези неверни
представи, допълнени с увещанието, че „**** ******“ скоро ще продаде свой имот и ще се разплати с
подпомогналите лечението му лица, Т. е удовлетворил искането на Д. и на три
пъти й е предал пари, с които разполагал. Така той извършил акта на имуществено
разпореждане, от който настъпил и съставомерен резултат – причинената имотна
вреда. В този смисъл между отделните деяния на подсъдимата и престъпния
резултат е налице пряка причинно-следствена връзка.
Престъплението е
осъществено при условията на чл. 26 ал.1 НК, тъй като отделните 3 деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, като всяко от тях се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
От субективна
страна при осъществяване на престъплението, подсъдимата е действала с пряк
умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и е целяла
настъпването на общественоопасните му последици. Съзнавала е, че съобщените
пред свидетелите факти – извършената правна услуга от свидетеля Ш. и нуждата от средства за негово лечение,
са неверни, като тази информация е целяла да създаде некореспондиращото с
действителността основание за предаване на сумите, да формира неверните
представи у Т., които да го мотивират да сключи заемна по характера си сделка,
считайки, че в посочения от подсъдимата
срок, парите ще му бъдат върнати и смятайки, че те се предоставят чрез
подсъдимата на свидетеля Ш. за извършената
от него работа, респ. за заплащане на лечението му чужбина. Безспорно е налице
и необходимата причинна връзка между породените чрез действията на Д. неверни
представи и предприетия от Т. разпоредителен акт – даване на парите в заем и то
не лично на подсъдимата, а на близкия й адвокат, който в представите на Т. е
бил и негов пълномощник в мнимото разрешаване на правния спор със свидетеля М. Поведението
на подсъдимата при формирането на противоправната мотивация у пострадалия
илюстрира и изначалното й намерение заемният договор да не бъде изпълнен, тъй
като заблудата е обхващала не само основанието за получаване на сумите, но и
лицето, което е техен получател, тъй като подсъдимата се е представила за
пълномощник на другиго, от чието име привидно е договаряла, в това число
обяснявайки кога и по какъв начин парите ще бъдат върнати от това лице. Безспорно
тези действия са били насочени към постигането на преследваната користна цел -
да набави за себе си имотна облага, доколкото доказателствата по делото не
установяват облагодетелстване на друго лице.
При определяне
на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, стойността на предмета на
престъплението, степента на обществена опасност на дееца, както и наличието на
смекчаващи или отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Съдът
наложи наказанието в размер, близък до неговия минимум при условията на чл. 54 НК, след като прие превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид сравнително високата стойност на
имотната вреда, обстоятелството, че измамата е била осъществена с три отделни акта,
както и това, че поддържането на заблуждението е продължило в рамките на месеци. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства отчете добрите характеристични данни, чистото съдебно минало,
трудовата ангажираност. Затова наложи наказание „лишаване от свобода „за срок
от 1 година и 6 месеца“.
Като взе
предвид, че са налице материалноправните предпоставки на закона - подсъдимата
не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и размера
на наложеното наказание, както и че за целите на чл.36 НК не е необходимо да се
изтърпи ефективно, съдът намира, че следва за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на подсъдимата, изтърпяването на същото следва да
бъде отложено при условията на чл.
66ал.1 НК за срок от 3 години.
С така
наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генералната превенция на закона и ще се въздейства предупредително и
възпитателно както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Водим от
горното, съдът постанови мотивите си.
Председател:
Членове: