НЧХД № 79/2017год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.Панагюрище тъжба от Н.Й.У. ***, с която са повдигнати обвинения против:

1. подсъдимия Н.П.С.  за извършени престъпления по:

- чл.148, ал.1, т.1във връзка с чл.146, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекъл ********************, като обидата е нанесена публично

- чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище публично е разгласил позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекъл ******************** в присъствието на други лица

- чл.130, ал.2 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище е причинил лека телесна повреда на Н.Й.У. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето

 

2. подсъдимата Р.Р.С.  за извършени престъпления по:

- чл.148, ал.1, т.1във връзка с чл.146, ал.1 от НК за това,че на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище е казала нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекла ********************, като обидата е нанесена публично

- чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище публично е разгласила позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекла ******************** в присъствието на други лица.

          Обвиненията са прецизирани от адв.К. – повереник на частната тъжителка в съдебно заседание, проведено на 03.07.2017 г.с уточнение, че престъпленията обида и клевета са извършени от подсъдимите в идеална съвкупност, т.е. с инкриминираните  в тъжбата едни и същи изрази : *******и ********. Това било така, тъй като с тези изрази се засягала  себеоценката на тъжителката от една страна, а от друга – оценката на другите за нея, тъй като изразите били изречени в присъствието на три лица, посочени в тъжбата.

 В съдебно заседание частната тъжителка  се представлява от адвокат К. и адв.К., които поддържат  изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледират за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите по всички обвинения.

          Подсъдимите  се явяват  лично в съдебно заседание и със защитник. Дават  обяснения. Чрез защитника си и лично пледират да бъдат оправдани.

С протоколни определения на съда от 03.07.2017 г. са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частната  тъжителка  против подсъдимите  общо пет броя  граждански искове  по чл.45 от ЗЗД ( три броя срещу подс. Н.С. и 2 бр. срещу подс. Р.С.), всеки в размер  на 1 000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Със същия съдебен акт частната  тъжителка  бе конституирана и като граждански ищец  в  процеса.

          Поверениците на частната тъжителка  пледират  за уважаването на предявените  граждански искове в пълен размер.

Подсъдимите и защитникът им пледират за отхвърляне на предявените от частната  тъжителка  граждански искове като неоснователни.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Н.С. и Р.С. са съпрузи. Частната тъжителка Н.У. е майка на подсъдимата Р.С.. Тъжителката и подсъдимите живеели в къща в град Панагюрище, като ч.тъжителка Н.У. живеела на първия етаж, а подсъдимите на втория етаж. Домакинствата им били отделни.  Подсъдимият Н.С. представлявал „Никис” ЕООД, като осъществявал търговска дейност в магазин, собственост на частната тъжителка, в който работили последната и дъщеря й – св. Л.М.. През месец юни 2016 г. между подсъдимите и частната тъжителка възникнали имуществени спорове, свързани с магазина. Споровете  довели до влошаване на отношенията им. Подсъдимият С. съкратил от работа св. Л.М.. В знак на несъгласие тъжителката също напуснала работа. Оттогава тъжителката заживяла в село край град Казанлък при приятеля си – св.А.Г.. На 12.04.2017 г. частната тъжителка, заедно със св. Г. ***. Вечерта те поканили на гости св. Д.М. и съпругата му в знак на благодарност, че св.М. бил поправил хладилника на сестрата на тъжителката. Компанията се веселила. Говорили на различни теми. Съпругата на св.М. пеела стари градски песни.

 Тъжителката решила да сподели на св.М. и съпругата му за влошените отношения с дъщеря й Р.С. и нейния съпруг Н.С.. Започнала да се оплаква от подсъдимия Н.С., когото виняла за това, че ги е съкратил от работа, заедно с дъщеря й – св.Л.М.. Разказала за ежедневните грижи, които била полагала за семейството на подсъдимите, включително и като им готвила, а те се оказали неблагодарни. Тъжителката казала за подсъдимия Н.С., че е „стиснат”, свързвайки това му качество с породилите се имуществени спорове с магазина. Тъжителката говорила на висок тон. Времето било топло, прозорците били отворени. По тази причина казаното от тъжителката се чувало на терасата на горния етаж, на която се намирала подсъдимата Р.С.. Тя извикала съпруга си, за да чуе какво говори майка й. Двамата подсъдими силно се подразнили от това, че тъжителката споделя за отношенията им с външни хора. Афектирани, те слезли на етажа й. Влезли през незаключената врата. Подсъдимият се отправил към тъжителката, хванал я с ръцете си за мишниците и  казал: „Защо си поканила тези хора, да им кажеш колко съм лош ли, и  защо ги лъжеш? Кажи им истината! Крадла! Лъжкиня!” Думите ******************** подсъдимият изрекъл неколкократно, гледайки тъжителката и стискайки я силно с ръцете си за дясната мишница.  На свой ред подсъдимата Р.С. също се обърнала към тъжителката и я нарекла със същите епитети: „Крадла! Лъжкиня!”. Св.М. се намесил, като казал на подсъдимите че не постъпват правилно. Тогава подсъдимите напуснали и се качили на етажа си. Казаното от тях силно разстроило тъжителката. Свидетелят Г. и гостите се възмутили от постъпката на подсъдимите.  От стискането на дясната мишница, тъжителката получила синини. На следващия ден тя отишла при местен хирург – св.М., който обективирал кръвонасяданията в медицинско свидетелство. 

Случилото се на 12.04.2017 г., описано горе, тъжителката преживяла тежко. Често се сещала за това. Ежедневно споделяла дискомфорта си със св.Г.. Питала го защо се е случило всичко това. Артериалното й налягане се повишило.  Губила апетит. Имала безсънни нощи.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите А.Г., Д.М., Л.М. и  В.М., отчасти от обясненията на подсъдимите, отчасти от показанията на свидетелите Д.С., М.Г. и Н.Г., изцяло от заключението на съдебно-медицинската експертиза, приобщена по делото чрез разпита на вещото лице Б.П., като и от представените от страните и приети от съда писмените доказателства. 

  Съдът дава пълна вяра на показанията на  свидетелите очевидци  Г. и М., т.к. същите са хронологично точни и достоверни и се намират в синхрон с приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Подсъдимите не отричат в обясненията си, че са нарекли тъжителката с инкриминираните обидни изрази, като подс. С. твърди, че тя ги е провокирала, тъй като непосредствено преди това, в присъствието на свидетелите Г. и М., го е нарекла  „лъжец, крадец, измамник, мошеник, евреин“  и това било чуто от тях. Показания със същото съдържание дава св.Д.С., дъщеря на подсъдимите, както и свидетелите М.Г. и Н.Г., техни съседи, които били чули обидите от отворения прозорец на стаята, когато се прибирали. Съдът не дава вяра на коментираните гласни доказателства. Св.Д.М., който е един незаинтересован от изхода на делото свидетел и очевидец на случилото се категорично отрича тъжителката да е обиждала подс. С.. Твърди, че си е позволила единствено да каже, че е „стиснат”, като от оплакването ставало ясно че е неблагодарен за грижите, полагани от тъжителката. Достоверността на показанията на св.М. явства от тази част от обясненията на подсъдимия С. и свидетелката Д.С., в която установяват, че когато влязъл в стаята подсъдимият попитал тъжителката: „Защо лъжеш хората, защо не им кажеш истината”. Самият въпрос, който подсъдимият С. задал на тъжителката идва да покаже, че тя не го е обиждала, а му е приписвала действия, така както твърди св.М., а именно че ги е съкратил от работа със св.М., че е обгрижвала цялото семейство, а той  неоснователно предявява имуществени претенции и т.н. Ако тъжителката беше обиждала подсъдимия С., т.е. ако го беше наричала с обидни епитети, то неминуемо той щеше да й потърси сметка защо го нарича по този начин, т.е. „Кой е мошеник, кой е крадец?!”  Няма как и е нелогично подсъдимият да пита тъжителката защо лъже че е евреин, мошеник и т.н. и да каже истината, т.е. че не е такъв. Зададеният от подсъдимия въпрос към тъжителката предполага, че тя му е приписвала поведение на неблагодарен човек, точно така, както установява св.М., затова я приканил да каже истината. Ето защо, и като не кредитира показанията на свидетелите Д.С., М.Г. и Н.Г., както и обясненията на подсъдимия С., че непосредствено преди това тъжителката го е обиждала с подобни на изречените от него обидни изрази, съдът счита че института на реторсията е неприложим.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че от преживяния инцидент на 12.04.2017 г. частната тъжителка Н.У. е получила следните травматични увреждания: три кръвонасядания по дясната мишница с размери 3 х 1 см. всяко, които са й причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесени удари или стискане с ръце по дясната мишница към момента на инкриминираната дата. По време на нанасянето на травмата тъжителката е била обърната към нападателя си с дясната страна. Болката и страданията са били най-силни в момента на травмата и постепенно са намалели по сила и интензитет до пълното им отзвучаване за около 2-3 дни.  В разпита си св. М., който е освидетелствал тъжителката на следващия ден, установява че не е възможно хематомите да са в резултат на самонараняване, като изключва възможността да са получени от повърхностни кръвоносни съдове, уточнявайки че на травмираното място такива са изключителна рядкост. Ето защо, и като кредитира показанията на свидетелите Г., М. и М., както и заключението на съдебномедицинската експертиза, съдът намира за несъмнено доказано, че травматичните увреждания на тъжителката на дясната мишница са причинени от подс. С., който  обиждайки я,  я стискал с ръцете си за дясната мишница и по този начин й е причинил описаните в медицинските документи кръвонасядания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.С. е осъществил престъпния  състав на   чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекъл ********************, като обидата е нанесена публично. Отделно от подс. С., подсъдимата С. също е осъществила престъпния състав на престъплението публична обида, като на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище е казала нещо унизително за честта и достойнството на Н.Й.У. ***, в нейно присъствие като я нарекла ********************, и обидата е нанесена публично.

Използваните от подсъдимите спрямо частната  тъжителка  изрази ******************** са обидни, от естество да засегнат себеоценката й –нейната чест и достойнство.

Тук е мястото  да се посочи, че за разлика от клеветата, при обидата е без значение доказването на истинността на факти, във връзка с които е отправена обидата. В този смисъл твърдението на подс. С., че тъжителката го е лъгала и крала, е ирелевантно за съставомерността на престъплението.

При установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. С. е осъществил и престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, като  на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище е причинил лека телесна повреда на Н.Й.У. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Съдът призна подсъдимите за невиновни  и ги  оправда по повдигнатото  обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2017 г. в гр. Панагюрище публично са  разгласили позорно обстоятелство за Н.Й.У. ***, като я нарекли  ******************** в присъствието на други лица.           Съдът е на становище, че идеална съвкупност между обидата и клеветата не може да съществува. Изразите следва да се квалифицират като обидни или клеветнически, в зависимост от това дали приписват качество или действие. Така например клевета би представлявал израз като „ти лъжеш, ти крадеш“, но такова обвинение не е повдигнато против подсъдимите. Обвиненията са за  *********и *******.  Фактът, че инкриминираните изрази са употребени в присъствието на други лица, означава единствено че унизителните думи са казани публично, т.е. обосновават квалифициран състав на престъплението обида, но не представляват клевета. Ето защо съдът оправда подсъдимите по обвинението за публична клевета.

Авторството на деянията  по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимите са имали  представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите. Всеки един от тях е съзнавал, че казаните от него думи за тъжителката са обидни и унизителни за нея.

На следващо място подсъдимите са съзнавали, че обиждат  тъжителката  публично, пред присъстващите свидетели А.Г., Д.М. и съпругата му, т.е.   налице е и квалифициращият признак по т.1, на чл.148, ал.1 от НК.

Несъмнено доказано е и авторството на деянието по чл.130, ал.2 от НК, извършено от подс. Н.С..

Престъпленията са извършени при форма на вината пряк умисъл по смисъла на  чл.11, ал.2 от НК.

При определяне размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същите.

Подсъдимите са личности с ниска степен на обществена опасност, доколкото не са осъждани, липсват данни да са  криминално проявени и не са   негативно охарактеризирани.

 Подбудите за извършване на деянията се коренят в личността на подсъдимите, в недостатъчното зачитане на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни по местоживеене, доколкото за противното не се събраха сведения, както и признанието за авторството на инкриминираните изрази. Смекчаващо обстоятелство е и фактът, че подсъдимите са били провокирани до известна степен от частната тъжителка, която ги е представяла пред гостите си като неблагодарници. Отегчаващи  обстоятелства -  не се установиха.

Предвид това и като отчете конкретната обществена опасност на деянията и на дееца, съдът наложи на подс. Н.С. за извършеното от него престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и чл.55, ал.2 от НК, а именно глоба в размер на 1 500 лева, както обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение за присъдата на предвиденото за това място в Община Панагюрище за срок от един месец. За извършеното от подсъдимия Н.С. престъпление по чл.130, ал.2 от НК , съдът му наложи наказание глоба в размер на 300 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия  Н.С. едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 1 500 лева, към което присъедини наказанието обществено порицание.

          За подс. Р.С. съдът отчете фактите, че за престъплението по   чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко  наказание глоба от три  хиляди до десет  хиляди лева, както и обстоятелствата, че подс. С. е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че по отношение на подс. С. са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А, ал.1 от НК - за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Предвид това и като отчете индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А, ал.1 от НК съдът счете, че на подс. Р.С. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1 000  лева, с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства – основно показанията на свидетеля А.Г., съобразявайки вида, естеството и смисловото съдържание на обидните изрази, начина на отправяне, създадения в резултат на това душевен дискомфорт у пострадалата, съдът намери за доказани по основание предявените  от тъжителката  против двамата подсъдими граждански искове по чл. 45 от ЗЗД. Още повече, че според константната съдебна практика, вредните последици при обидата съставляват една необорима законова  презумпция и не подлежат на доказване.

С оглед на това и спазвайки правилата на справедливостта съдът намери, че по размер гражданските  искове за престъплението публична обида  са  частично основателени и осъди всеки един от подсъдимите да заплати на частната тъжителка и гражданската ищца Н.У. парична сума в размер на по 400 лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно 12.04.2017 г. до окончателното  й изплащане. За разликата до претендирания размер от по 1000 лева гражданските искове  като неоснователни, бяха  отхвърлени. За да определи присъдения размер на обезщетенията, който е сравнително нисък,  съдът взе предвид и обстоятелството,  че подсъдимите са били провокирани до известна степен от частната тъжителка, която ги е представяла пред гостите си като неблагодарници.

При този изход на делото и съобразявайки вида на нанесените на  частната тъжителка от подс. С. телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалата, съдът намери за основателен предявеният от тъжителката против подсъдимия Н.С. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за престъплението по чл.130, ал.2 от НК и го осъди  да заплати на частната тъжителка и гражданската ищца Н.У. парична сума в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за причинените й в резултат на извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно 12.04.2017г. до окончателното  й изплащане. За разликата до претендирания размер от 1000 лева гражданският иск като неоснователен, бе отхвърлен.

Предвид оправдаването на подсъдимите за престъпленията по чл. чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК, съдът отхвърли като неоснователни предявените от частната тъжителка граждански искове против двамата подсъдими, всеки в размер на по 1 000  лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха  осъдени да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Панагюрище държавни такси  върху размера на уважените  граждански искове.  Подсъдимите  бяха  осъдени да заплатят  в полза на частната тъжителка и гражданска ищца част от сторените по делото  разноски, съответна на броя на  повдигнатите срещу тях обвинения и осъжданията им. Предвид това, че адвокатските хонорари и други разноски ( ДТ в размер на 12 лева)   са в размер общо на 1 612 лв , обвиненията против подс. С. са три, по две от които подсъдимият беше осъден, а по останалото едно оправдан, като взе предвид и разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК, съдът присъди в полза на тъжителката  разноски в размер на 645 лв., платими от подс. Н.С., а претенцията на тъжителката  до пълно претендирания размер от  967 лв. ( 3/5 от общо претендираните разноски, съответни на броя на обвиненията) беше отхвърлена като неоснователна.

Като взе предвид, че обвиненията против подс. Р.С. са две, по едно от които подсъдимата беше осъдена, а по другото оправдана, като взе предвид и разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК, съдът присъди в полза на тъжителката  разноски в размер на 322 лв., платими от подс. Р.  С., а претенцията на тъжителката  до пълно претендирания размер от  645 лв. (2/5  от общо претендираните разноски, съответни на броя на обвиненията)  беше отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: