№ 13
гр. Кюстендил, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „********“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез процесуалният представител по
пълномощие юрисконсулт Радина Иванова Илиева, насочена срещу
разпореждане № 837 на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№
2117/2021 г. по описа на същия съд.
Постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт се обжалва в
частта, с която съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „********“ ЕООД, ЕИК
******** срещу Кирилка Ганчева Грозденина, ЕГН **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. „Прогона“ № 43, ет. 1, ап. 1, за вземане за сумата от 288,90 лв. и
сумата от 845,71 лева, представляващи съответно неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“, произтичащи от сключен
между страните договор за потребителски кредит № 30039474927 от
18.09.2019 г.
Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС – Дупница
разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. По-конкретно
се твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителя черпи права. Изтъква, че за да се прецени дали искането се
основава на неравноправна клауза в потребителски договор, то същата следва
да е обявена за такава по надлежния процесуален ред. Акцентира, че
заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
1
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. Сочи, че пакетът от допълнителни
услуги предоставя право на длъжника да получи услуги, които не са свързани
с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото
конкретно житейско положение. Иска отмяна на разпореждането на ДнРС в
обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение и относно тези
претендирани вземания.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано
за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от
ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако
отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.
410 от ГПК от „********“ ЕООД, с което се поддържа искане за издаване на
заповед за изпълнение против Кирилка Ганчева Грозденина, ЕГН
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Прогона“ № 43, ет. 1, ап. 1, за парично
вземане в размер на: 1657,88 лв. - главница, 667,07 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 05.08.2020 г. до 04.08.2021 г., произтичащи от
сключен между страните договор за потребителски кредит № 30039474927 от
18.09.2019 г., 288,90 лв. - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 845,71 лв. - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“, 119 лв. -
лихва за забава от 06.10.2019 г. до 04.08.2021 г., 80,71 лв. - лихва за забава от
06.10.2021 г. до 27.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното и плащане.
Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК са
представени: Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№30039474927; Общи условия на „********“ ЕООД; Погасителен план към
процесния договор за потребителски кредит; Анекс № 1 към договор за
потребителски кредит; Погасителен план към Анекс № 1.
Съдът с разпореждане от 29.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2117/2021 г. отхвърлил искането за вземане за сумата от 288,90 лв. и сумата
от 845,71 лева, представляващи съответно неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“, произтичащи от сключен
между страните договор за потребителски кредит № 30039474927 от
18.09.2019 г., като за останалите претендирани със заявлението вземания,
2
заповедният съд е издал заповед за изпълнение.
За да постанови отхвърлителният диспозитив, съдът е констатирал
нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Отчел е, че претендираните разходи по
пакет допълнителни услуги, не са включени в ГПР, като по този начин е
нарушен ЗПК. Позовал се е на разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК,
регламентираща че клаузите, които предвиждат възнаграждения за
допълнителни услуги, надвишаващи посочените в ал.4 от същата разпоредба,
са нищожни.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на
неравноправна клауза. Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва
да бъдат съобразени от съда служебно. Съдът намира, че посоченото
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на
закона.
Сключеният между „********“ ЕООД и Кирилка Ганчева Грозденина
договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон.
Заявителят е претендирал сума в размер на 288,90 лв. и сумата от 845,71
лева, представляващи съответно неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителна услуга „Фаст“ и неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителна услуга „Флекси“, произтичащи от сключен между страните
договор за потребителски кредит № 30039474927 от 18.09.2019 г.
Според чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е.
възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
тези дейности не може да са свързани с управлението на кредита и освен това
трябва да са точно и ясно определени в договора. Освен това таксата може да
се събира само веднъж за едно действие. В заявлението заявителят не е
посочил изрично какви дейности са включени в пакета от допълнителни
услуги. В своята жалба заявителят поддържа, че сключването на
допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи
единствено от неговата воля. В заявлението е посочено обаче, че плащането
на това възнаграждение е включено в общия размер на месечната вноска по
кредита, според погасителния план.
На първо място в договора, респ. в процесното споразумение не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно, т. е. така уговореното
възнаграждение не отговаря на императивните изисквания на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
3
кредит.
На второ място, при така описаните допълнителни услуги, съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя, че тези услуги не са свързани с
дейността на заявителя по кредитиране. Касае се за дейности, които
представляват типични и характерни договорни права – да се одобри
кредитът, да се измени падежната дата, да се реорганизира
правоотношението, да се адаптира към променените условия и т. н., които по
съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между
равноправни субекти кредитодател и кредитополучател.
Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с
дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл.
10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на
подобни такси.
Изложените от жалбоподателят доводи, че длъжникът е подписал
договора при свобода на договарянето, не могат да бъдат споделени от съда,
тъй като се касае до заобикаляне на закона по смисъла на чл.33 от ЗКП.
Не може и да се сподели и твърдението на жалбоподателя, че тези
услуги са били реално използвани от потребителя. Дори да се презумира
вероятна възможност искането на кредитополучателя да е било приоритетно
разгледано предвид закупения пакет Фаст, то безспорно се касае за дейност,
свързана с отпускането на кредита, която представлява дейност по усвояване
на кредита и за същата уговорка е приложима забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга
процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на
становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително
са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника,
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително
уговорена с кредитора схема за плащания. По същество тази дейност касае
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и
предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. От друга страна заплащането на
допълнително възнаграждение „Флекси“ от потребителя е предварително, т.
е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-
горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор.
Според настоящия състав възможността за предоставяне на тези
допълнителни услуги не е равностойна на реалното им предоставяне.
Отделно, за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по
сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора, което, освен
всичко останало, означава, че той следва да плати предварително за
възможност, която обаче изцяло зависи от волята на кредитора.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява
нищожно и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправна клауза в
потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съобразена общо
като стойност с останалите договорни ангажименти, дължимата сума за
допълнителен пакет услуги надхвърля лимита, въведен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
4
което определя тази клауза за неравноправна. Таксата е и несъразмерно
висока спрямо отпуснатия кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер
на 2000 лв., уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги е 1560 лв., което води до съществено и неоправдано обременяване на
потребителя.
Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето"
на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните Договор. Според настоящия състав
възможността за предоставяне на тези допълнителни услуги не е равностойна
на реалното им предоставяне. Отделно, за да се възползва длъжникът от
всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква
одобрение от кредитора, което, освен всичко останало, означава, че той
следва да плати предварително за възможност, която обаче изцяло зависи от
волята на кредитора.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд не разполага с правомощия да се произнася по
валидността на договорни клаузи, настоящият съдебен състав счита, че
същото е неоснователно, тъй като съдът може служебно, без въведено
възражение от страната да констатира противоречието на договорни клаузи
със закона или добрите нрави и/или дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, каквото задължение му е вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Допълнителен аргумент за
това е и, че съгласно практиката на съда на ЕС, националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и по този начин да
компенсира тази неравнопоставеност /в този смисъл решения по дела С-40/08,
С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-
472/11 и С-618/10/. Доколкото потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо търговеца от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема
предварително установените от търговеца условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, то несъмнено съдът може служебно да констатира и
противоречието на договорни клаузи в потребителските договори със закона
или добрите нрави, без това да представлява нарушение на диспозитивното
начало.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 837 от 29.10.2021 г. на Районен съд
– Дупница, постановено по ч.гр.д.№ 2117/2021 г. по описа на същия съд в
частта, с която съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „********“ ЕООД, ЕИК
******** срещу Кирилка Ганчева Грозденина, ЕГН **********, с адрес: гр.
5
Дупница, ул. „Прогона“ № 43, ет. 1, ап. 1, за вземане за сумата от 288,90 лв. и
сумата от 845,71 лева, представляващи съответно неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“, произтичащи от сключен
между страните договор за потребителски кредит № 30039474927 от
18.09.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6