№ 1484
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263743/09.06.2021г., постановено по гр.д. № 10366/2018г. по описа на
СГС, I ГО, 6 състав са частично уважени субективно съединени искове с правно основание
чл.432 КЗ вр.чл.52 и чл.45 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъден да заплати на Р. Ш. Ф. и
И. М. Ф., /починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 ГПК/
от Р. Ш. Ф., участваща в процеса на лично основание и от К. И. Ф., сумите от по 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лв./ на всеки един ищец, или общо сума в размер на 300 000 лв., от
която на ищцата Р. Ш. Ф. сумата от 262 500 лв., а на К. Ф. сума в размер на 37 500 лв., с
оглед настъпилото наследствено правоприемство в хода на настоящото производство, която
обща сума, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син К. И. Ф. /на 24г./,
настъпила при ПТП, реализирано на 21.06.2017г. на път III-197, на територията на община
Доспат, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.06.2018г. до
окончателното им изплащане.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове за
неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран
размер от по 250 000 лв.
Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъден да заплати на
осн.чл.38, ал.2 ЗА на адв.Р. И. М., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на
1
9 133,21 лв. с вкл. ДДС, а в полза на СГС д.т. в размер на 12 000 лв. и сумата от 240 лв.
/двеста и четиридесет лв./-възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
По компенсация Р. Ш. Ф., е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД, сумата от 256,50 лв. /двеста петдесет и шест и 0,50 лв./ разноски, а К. И. Ф.,
сумата от 85,50 лв. /осемдесет и пет и 0,50 лв./ разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника, в лицето на К. Ф. Я..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част - за сумите над по 48 000лв. за всеки от първоначалните ищци до 150 000
лв. и молят съда да отхвърли исковете в тази им част. Изтъкват факта, че при заявените с
исковата молба твърдения и приобщените по делото гласни доказателства съдът, за
определяне размера на обезщетенията е посочил, че изхожда от действително установените
по делото факти и взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността
търпените от ищците неимуществени вреди, степента на преживяните от тях отрицателни
емоции, близката връзка, привързаността между ищците и техния първороден син, възрастта
на пострадалия, споделянето на общ дом, помощта при отглеждане на селскостопанските
животни, както и периода между събитието и момента на настъпване на леталния изход на
пострадалия, в който период К. Ф. е бил в кома. Твърди, че от съдържанието на
свидетелските показания не става известно кои твърдяни с ИМ факти съдът е възприел за
доказани пълно, спрямо кой от ищците и как тези факти са се проявили поотделно спрямо
тях, съответно - как са преценявани и в каква насока с оглед определяне на конкретния
размер на обезщетението, присъдено за всеки от тях. Посочва, че конкретни твърдения за
вътрешното съдържание на отношенията между пострадалото лице и всеки от ищците не са
заявени в ИМ. Съобразно изложеното в съдебния акт, свидетелските показания на В. Ч. са за
непрекъснати отношения на ищците с пострадалия, нормални отношения в семейна среда, за
участие на пострадалия в отглеждане на животни и селскостопанска работа, както и за
отдръпване на ищците от активни социални контакти след произшествието. Подобни по
съдържание са и данните, изложени от св.М. Ф.. Въз основа на тези общи, субективно
оценъчни изявления на свидетелите, без посочване поради какви възприети от самите
свидетели факти заявява изложеното, съдът е приел спрямо ищците да са възникнали
нематериални вреди, за които е справедливо да бъде присъдена определената, но
изключително висока, съществена в своето финансово изражение, парична сума. Твърди, че
съдът е присъдил значителна парична сума за неимуществени вреди в полза на всеки от
ищците, без да изследва в какво конкретно съдържание са установени отношенията между
пострадалото лице и претендиращия обезщетение, с оглед определяне на отделни и
конкретни критерии спрямо всеки от тях, поради което определената като обезщетение
парична сума е незаконосъобразно завишена поради несъотносимост към доказаността на
исковите претенции.
2
На второ място посочва, че съдебното решение е неправилно и в частта относно
възражение за съпричиняване на пострадалото лице, което е доказано пълно и главно, чрез
приобщените по делото доказателства и определя принос на пострадалия повече от 50%.
Пострадалият К. Ф. се е возил на задната седалка, в дясно, без поставен предпазен колан.
СГС е приел, че СМЕ безспорно установява, че със или без поставен предпазен колан,
травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия, биха настъпили отново.
Оспорва този извод, тъй като в обсъждането, дадено след т.7 на стр.12 от заключението на
СМЕ е посочено, че с оглед повредите на автомобила около мястото, където е седял
пострадалият Ф. по време на ПТП, ако тялото му е било фиксирано с правилно поставен
предпазен колан, не може да се изключи настъпване на смъртен изход. Вещото лице не е
посочило, че със или без поставен колан, травматичните увреждания, довели до смъртта на
пострадалия, биха настъпили, а само че при поставен колан също не може да се изключи
смъртен изход, поради повреди на автомобила вдясно - хлътване на 12 см.
На трето място намира за неправилен и незаконосъобразен извода на съда и относно
възражението за съпричиняване на пострадалия, поради знанието му за повлияване на
водача от упойващи вещества и себепоставяне в риск, тъй като е бил в известност за
превоза му от водач под влияние на алкохол, съгласието му доброволно и без оказване на
принуда да бъде превозван като пътник в л.а., управляван от алкохолно повлиян водач,
съответно е приел риска от превоза при посочените условия. По делото е приета като
доказателство Присъда, постановена по НОХД №20195400200043 по описа на ОС- Смолян
за 2019г., с която водачът е признат за виновен за деянието, извършено в „пияно
състояние“, концентрация на алкохол в кръвта 2,13 промила. Затова е поискан разпит
на свидетел - очевидец на произшествието - С. Й. Д., който не е разпитан, тъй като е прието,
че същият не се намира на адреса, което е съществено процесуално нарушение. С молба е
представен протокол от разпит на С. Й. Д., проведен на 21.06.2017г. пред съдия, по НОХД
№92/2017г. по описа на РС-Девин по реда на чл.223 НПК, което се образува в случаите,
когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест,
продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно
явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания
на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина.
Намира, че протоколът за разпит на свидетел пред съдия, в производство, образувано по
реда на чл.223 НПК е документ с материална удостоверителна сила. От изложените от св.Д.,
пред съдия, по НОХД №92/2017г. по описа на РС- Девин данни се доказва пълно и главно
възражението им за съпричиняване от пострадалия поради себепоставяне в риск, поради
знанието му за употребата на алхохол от страна на водача, въпреки което знание се е
съгласил да бъде превозван в л.а. след съвместна с водача употреба на алкохол, продължила
около 7 ч. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Р. Ш. Ф., /лично и в качеството си на наследник на И. М. Ф./
и К. И. Ф. /като наследник на И. М. Ф./ спорват жалбата и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че вината на водача е безспорно
3
установена с Присъда № 5 от 19.09.2019г.г. постановена по НОХД № 43/2019 г. по описа на
ОС- гр.Смолян, която е влязла в законна сила на 14.07.2020г. Със същата К. Ф. Я. е признат
за виновен в това, че на 21.06.2017г., около 05.50ч. на четвъртокласен път SML 1080 на
около 2 км. от разклона за с. ***. обл. Смолян в посока с. ***, при управление на л.а. модел
,,БМВ 320 И купе“, с per. № ***. е нарушил правилата за движение- чл. 20, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта иа К. И. Ф.. От представеното по делото
Удостоверение за наследници на починалото лице е видно, че двамата ищци - Р. и И., са
родители на починалия К. Ф.. Считат, че СГС правилно е отчел младата възраст на
починалия към момента на ПТП- едва на 24 г., както и обстоятелството, че със смъртта на
своя син, ищците са лишени завинаги не само от един от най-близките си хора, но и от
необходимата им през годините помощ и подкрепа. Правилно в решението си съдът е взел
предвид и обстоятелството, че приживе починалият не е бил семеен, поради което
родителите му са били неговото единствено семейство, на което той изцяло е разчитал. При
определяне на конкретния размер на обезщетението правилно съдът е отчел и
обстоятелството, че Р., И. и К. са живеели заедно, в едно домакинство, споделяли са своето
ежедневие и са били изключително близки помежду си. Отчетено е, че техният син им е
помагал при отглеждането на животните и непрекъснато е подпомагал родителите си, че
около един месец след произшествието К. се е намирал в кома, на болнично лечение, през
който един месец родителите му непрекъснато са го посещавали и са се намирали в
мъчително очакване и надежда, че синът им ще се оправи.
На второ място, от приетата по делото АТЕ се установява, че процесният л.а. в
резултат на ПТП е напуснал платното за движение и е преминал през множество храсти и
дървета и канавка, намиращи се отляво спрямо посоката му на движение, като е получил
множество удари при преминаването му през тях. Освен това л.а. е претърпял значителни
материални щети, голяма част от които в областта на задна дясна част, точно там, където е
пътувал и пострадалият К. (,,дясната врата има деформация под ръчката за отваряне и малко
под лайсната., вижда се голяма деформация на ламарината непосредствено заа дясната
врата, където ламарината е хлътнала навътре седалката /задната/, около 12 см. Същата тази
деформация обхваща и задния десен прозорец. Също така вещото лице посочва, че
процесното ПТП се характеризира с напускане на пътното платно в ляво с едновременно
завъртане на автомобила около масовия си център по посока обратна на часовниковата
стрелка. При това завъртане на автомобила, телата на пътуващите в автомобила са се
наклонили в дясно. При последващите удари в предната част на автомобила и
същевременно страничните удари в дясната му част при завъртането, телата са се наклонили
напред и надясно. Вещото лице е категорично, че при завъртането на автомобила обратно на
часовниковата стрелка и при страничните удари в дясната му странична част, тялото на
пострадалия К. се накланя на дясно по посока на деформациите на лекия автомобил и при
това отклонение на тялото на дясно, предпазния колан не може да ограничи движението
на тялото така, както би могло да го ограничи при челен удар. Прави извод, че при
такъв страничен удар на лекия автомобил, предпазният колан е неефективен и не може
да предпази тялото на пътуващия на задна дясна седалка пътник от настъпване на летален
4
изход. Същото се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото СМЕ, в която вещото
лице изрично посочва, че с оглед повредите по автомобила около мястото, където е стоял
пострадалият Ф. по време на ПТП, ако тялото му е било фиксирано с правилно поставен
обезопасителен колан, не може да се изключи настъпването на смъртен изход. В
конкретният случай предпазният колан е неефективен и пострадалото лице дори и с
правилно поставен такъв, е можел да получи травми, водещи до леталния му изход. Ето
защо считат, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е
отхвърлено правилно. Правилно съдът е отхвърлил и като недоказано твърдението, че К. Ф.
е знал, че водачът на процесния автомобил е употребил алкохол, поради което съгласявайки
се да предприеме пътуване със същия, сам се е поставил в опасност за живота и здравето си.
Посочва, че така представения протокол за разпит, обективира показанията, които
свидетелят е дал в хода на наказателното производство. Така представените свидетелски
показания са събрани в хода на друго производство, а не по реда на ГПК, затова не следва да
се ценят. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 21.06.2017 г. К. И. Ф. пътувал в управлявания от К. Ф. Я. л.а.м. „БМВ
320 И купе“ с ДК № ***, като на няколко километра преди разклона на път III-197, на
територията на община Доспат, водачът изгубил контрол върху управлявания от него
автомобил, поради шофиране с несъобразена скорост с релефа на местността и с пътните
условия, в резултат на което напуснал пътното платно и се ударил в крайпътни дървета. При
инцидента тежко пострадал синът им К. И. Ф., вследствие на което починал. Посочват, че
живеели заедно в едно домакинство, отношенията им били основани на привързаност,
уважение, взаимопомощ и обич, К. бил опора и единствена подкрепа на своите родители.
Ищците имали силна емоционална връзка със сина си, който бил само на 23 години, все още
несемеен, а смъртта му настъпила неочаквано. Затова изключително тежко понасят смъртта
на своето дете. Ритъмът им на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба,
станали затворени и тревожни, отбягват да общуват с други хора. Виновният за настъпилото
ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди се покрива от застраховка „ГО “ с полица № BG/22/116002273167, валидна от
30.08.2016г. до 29.08.2017г., сключена с ответното дружество. Ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, като на 01.03.2018г. отправили претенция до застрахователя, но
ответното дружество не изплатило обезщетение. Претендират сумата от по 250 000 лв. за
всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син К. И. Ф.,
настъпила при ПТП, реализирано на 21.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 01.06.2018г. до окончателното издължаване на сумите.
5
Ответникът оспорва изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди по
основание и размер. Позовава се на съпричиняване с оглед факта, че починалият е пътувал
на задна дясна седалка без поставен колан. При използване на колан, то той не би получил
травми като възникналите, а много по-леки с реална възможност да бъде избегнат летален
изход. Твърди, че пострадалият отделно е съпричинил настъпването на заявените
неимуществени вреди чрез себепоставяне в риск, тъй като е бил в известност за превоза от
водач под влияние на алкохол и наркотици, съгласил се е доброволно и без оказване на
принуда да е пътник в автомобил и е приел риска. Оспорва претенциите по размер като
изключително завишени. Оспорва иска за лихви. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 21.06.2017г. около 05,50 ч. на четвъртокласен
път № SML № 1080 на около 2 км. от разклона за с.***, обл.Смолян в посока с.***, при
управление на МПС-л.а.м.“БМВ 320И Купе“ рег.№ *** К. Ф. Я. е нарушил правилата за
движение регламентирани в чл.20, ал.1 ЗДвП-като водач не е контролирал непрекъснато
управлявания от него л.а. и поради превишена скорост от 119 км/ч. и погрешно боравене с
органите за управление, е загубил попътна устойчивост, отклонил се е наляво и е напуснал
платното за движение вляво, като по непредпазливост е причинил смъртта на К. И. Ф., а
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,13
промила, като деецът е избягал от местопроизшествието.
Гореизложеното се установява от влязла в сила на 14.07.2020г. Присъда № 5 от
19.09.2019г., постановена по НОХД № 43/2019 г. по описа на ОС-Смолян, която е
задължителна за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК./л.196/
От заключението на депозираната на л.129 автотехническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че причината за
настъпване на произшествието е управлението на автомобила от страна на водача със
скорост по-голяма от 119,67 км/ч, при която е загубил напречната си устойчивост и при
опит да овладее същия, е напуснал платното в ляво спрямо посоката си на движение. След
напускане на платното за движение, е преминал през множество храсти и дървета и канавка,
намиращи се отляво спрямо посоката му на движение, като е получил множество удари при
преминаването му през тях. Освен това л.а. е претърпял значителни материални щети,
голяма част от които в областта на задна дясна част, точно там, където е пътувал
пострадалият К. (,, дясната врата има деформация под ръчката за отваряне и малко под
лайсната., вижда се голяма деформация на ламарината непосредствено зад дясната врата,
където ламарината е хлътнала навътре седалката /задната/, около 12 см. Същата тази
деформация обхваща и задния десен прозорец'*). Вещото лице посочва, че процесното ПТП
се характеризира с напускане на пътното платно в ляво с едновременно завъртане на
автомобила около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка. При това
завъртане на автомобила, телата на пътуващите в автомобила са се наклонили в дясно. При
последващите удари в предната част на автомобила и същевременно страничните удари в
дясната му част при завъртането, телата са се наклонили напред и надясно. Вещото лице е
категорично, че при завъртането на автомобила обратно на часовниковата стрелка и при
6
страничните удари в дясната му странична част, тялото на пострадалия К. се накланя на
дясно по посока на деформациите на л.а. и при това отклонение на тялото на дясно,
предпазният колан не може да ограничи движението на тялото така, както би могло да
го ограничи при челен удар. Прави извод, че при такъв страничен удар на л.а.,
предпазният колан е неефективен и не може да предпази тялото на пътуващия на задна
дясна седалка пътник от настъпване на летален изход.
От заключението на депозираната на л.225 съдебно-медицинска експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че смъртта
на К. Ф. се дължи на съчетаната травма с развилите се усложнения, с водеща черепно-
мозъчна травма. Между причината за смъртта и получените при процесното ПТП
увреждания съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Вещото лице
посочва, че в СМЕ на труп е отразено, че К. е седял на задна дясна седалка, което се
потвърждава и от обясненията на третото лице помагач. Вещото лице дава заключение, че с
оглед повредите на автомобила около мястото, където е седял пострадалия Ф. по време на
ПТП, дори ако тялото му е било фиксирано с правилно поставен предпазен колан, не
може да се изключи настъпване на смъртен изход.
С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед липсата на правилно поставен
предпазен колан. Правилни и напълно законосъобразни са изводите на първа инстанция, че
поведението на пострадалия не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и още по-малко вредите, тъй като дори и при правилно поставен колан,
вещите лица намират, че смъртта отново би настъпила с оглед механизма на ПТП. Ето защо
правилно е изключен принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и причинна връзка с вредите по
това възражение.
Що се отнася до възражението за знание за употреба на алкохол от водача на л.а. и поемане
на риска да бъде превозван от него, видно от влязла в сила на 14.07.2020г. Присъда № 5 от
19.09.2019 г., постановена по НОХД № 43/2019г. по описа на ОС-Смолян, която е
задължителна за гражданския съд - деянието е извършено в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта 2,13 промила, а деецът е избягал от местопроизшествието.
Първа инстанция е приела, че ответникът не е доказал главно и пълно, че пострадалият е
знаел, респ. че е имал възможност да узнае, че водачът на автомобила е употребил алкохол и
въпреки това се е качил в автомобила, с оглед на което възражението за принос е преценено
като недоказано. Действително в обясненията си пред съда третото лице помагач заявява, че
пострадалият е знаел, тъй като четиримата са пили алкохол заедно цяла вечер. Тези
обяснения СГС е кредитирал с ниска доказателствената стойност, доколкото са дадени от
страна в процеса, заинтересована от установяването на принос от страна на пострадалия и
тъй като не са подкрепени с никакви други доказателства.
Пред въззивна инстанция бе допуснат разпит по делегация и на свидетеля - очевидец на
произшествието - С. Й. Д., въз основа на които показания категорично се доказва факта, че
пострадалият и деликвентът се намирали в една обща компания цяла вечер. Там на масата
7
К. употребил бира с алкохол, но не е виждал последния да е употребил другиупойващи
вещества. Посочва, че всеки от тях е употребил алкохол, че заведението е затворило към
22.30ч., но те продължили да пият в беседката, после отишли до бензиностанция, за да си
купят още алкохол /4 галона бира/, който изпили в колата, а накрая към 5.50 часа сутринта,
К. Ф. Я. предложил да се качат в неговия л.а. и да ги закара по домовете им. К.
първоначално не бил съгласен, искал да продължат да пият у тях, вкъщи, но после и той се
съгласил и всички тръгнали заедно с колата. т.е. починалият е бил наясно както с
употребеното количество алкохол от шофьора, така и с риска, който е поел, качвайки се в
неговата кола. Свидетелят Д. заявява дословно:„ На 20.06.2017г., около 22.00ч. аз и К. И. Ф.
от с. *** отидохме в заведението на П. в с. ***. Седнахме отвън на маса в беседката. На
масата имаше и други хора. След малко на нашата маса дойдоха К. Я. /водача/ и А. Б.. Аз
пиех бира. Другите на масата също пиеха алкохол, но не знам какъв. По едно време
заведението затвори, но ние си останахме да пием в беседката. По някое време К. Я. стана и
каза, че ще иде до тях да си докара колата, за да слушаме музика и отиде и я докара при
беседката. След това продължихме да пием. Към 05.00ч. К. Я. ни каза, че ще си ни закара по
къщите и ние се съгласихме. След това аз, А. Б., К. Ф. и шофьора К. Я. се качихме в колата
му, марка „БМВ", червено и бяло на цвят. Колата е с две врати."
В о.с.з. на 21.06.2022г. вещото лице М. /депозирал СМЕ пред първа инстанция/ бе
преразпитан и изрично уточни, че: при 2,13 промила, 96% от околните ще забележат, че
е алкохолно повлиян, съгласно таблицата в книгата Острото алкохолно отравяне на проф.
А.. Счита се, че при стойности на алкохола в кръвта над 1,5, над 1,7, индивидът е сигурно
повлиян от алкохола, което е много лесно забележимо за околните. Тъй като пострадалият е
бил без поставен предпазен колан, затова е получен този комплекс от травми. Ако е бил с
поставен предпазен колан, там щеше да има травма в мястото на хлътването. Причината за
смъртта е практически съчетаната травма с водещи черепно-мозъчната травма.
Индивидуална поносимост към алкохола е на този, който е консумирал алкохола, а не е на
околните. При 2,13 промила, спрямо таблицата със сравнение на индивиди, правени са
изследвания с концентрация на алкохол от-до и колко процента от хората отстрани ще
забележат, че индивидът в съответната концентрация ще бъде забележим за околните. 96%
от хората възприемат, че е така. Има само 4% за възможност да не го видят и
забележат.
Именно затова и в противоречие с изводите на първа инстанция, САС намира
възражението на застрахователя в тази насока за доказано пълно и главно. Приносът
се определя на 50%.
От приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ АПИО-225/12.07.2017 г. на
Община Доспат, се установява, че ищците са родители на починалия при ПТП К. И. Ф..
Бащата И. е починал в хода на производството на ***г. и е заместен от своята съпруга и
ищца Р. и от дъщеря им К. по реда на чл.227 ГПК. Следователно последните разполагат с
активна материално-правна легитимация по предявените искове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св. Ч.
8
/братовчед/ и Ф. /брат-близнак/ разпитани в о.с.з. на 22.10.2019г., както и обясненията на
третото-лице помагач, дадени по реда на чл.176 ГПК, които следва да се кредитират при
условията на чл.172 ГПК, тъй като е деликвент /признат за виновен/. Последният посочва,
че всички в колата били приятели, цяла вечер пили заедно в едно заведение, а на
сутринта решил да ги закара по домовете, но никой не е поставил колан.
От своя страна св.Ч. посочва, че познава К. Ф.. Ищците били нормално семейство, което се
грижи изключително добре за децата си. К. е израснал при нормални условия, имали
нормални отношения, грижели се за него. До смъртта си К. и неговите родители живеели
заедно в една къща. К. не е лишаван от нищо, споделял с родителите си, много им помагал
при гледането на животните, при селскостопанската работа, не бил семеен, затова живеели
заедно. След катастрофата около един месец К. бил в кома в болница в Пловдив. Родителите
му го посещавали редовно, почти всеки ден и се чувствали сломени, много тежко приемали
нещата. След смъртта му, родителите много се затворили, много тежко я приели, били
подтиснати и нещастни, не излизали много от дома си. Твърди, че до момента не са
преодолели загубата на К.. Той много им помагал, много работел, а когато баща му
отсъствал, той поемал нещата в свои ръце с работа, с дърва, с животни.
Св.Ф. твърди, че те са добро семейство, нормални хора, уважавали си децата,
обичали ги, гледали ги и се грижели за тях. К. е първото дете в семейството. При неговото
раждане те били много щастливи като първороден син, момче. К. се чувствал добре. В
повечето случаи искал да ходи с баща си да му помага в работата, защото гледали животни и
времето си го прекарвал покрай животните с баща му. К. помагал вкъщи за каквото има
нужда, при прибирането на реколтата. К. и родителите му живеели заедно към момента на
смъртта. След смъртта, животът и на двамата коренно се променил, не общуват с хората.
Преди били по-общителни с близки, с комшии, а сега всеки ден говорят само за К..
Родителите му са съкрушени, загубата не е малка.
Между страните не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
21.06.2017 г. за л.а.м. „БМВ 320 И купе“ с ДК № *** е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/22/116002273167,
валидна от 30.08.2016г. до 29.08.2017г. На 01.03.2018г. двамата ищците са заявили
извънсъдебно претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното
дружество, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0000-1000-01-18-
7173/01.03.2018г., по която и до момента ответникът не е изплатил застрахователни
обезщетения.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
9
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача, който е признат за виновен, по
силата на влязла в сила на 14.07.2020г. Присъда № 5 от 19.09.2019 г., постановена по
НОХД № 43/2019 г. по описа на ОС-Смолян. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда, както и споразумението, одобрено от наказателния съд, е задължителна за съда
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищците вреди и смъртта на сина им, настъпила един месец по-
късно.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан. Второто
възражение обаче въззивния съд намира за доказано пълно и главно, както бе посочено по-
горе, доколкото починалият и водачът на л.а. цяла вечер се намирали в една обща компания
в заведение, където всеки от тях е употребил количество алкохол, продължили навън в
беседка, а едва към сутринта всички се качили в колата т.е. поели са риска да бъдат
превозени от пиян водач. Отделно от това квалифициращ елемент от фактическия състав на
престъплението е, че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 2,13 промила.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД е решен в противоречие със съдебната
практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г., според
които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за
противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д. №
525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009 г.,
ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Затова
възражението на ответника за наличието на съпричиняване, поради липсата на правилно
поставен колан остава недоказано, но второто от тях се намира в пряка причинно-следствена
връзка със смъртта му.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и фактическа съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
10
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – първородния им син
/който има брат-близнак, разпитан като свидетел/.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил само на 24 години към
датата на ПТП през 2017г., с когото според свидетелските показания, ищците живеели
заедно в едно домакинство, били задружно и сплотено семейство, починалият не семеен,
живеел и споделял общ дом със своите родители, помагал им активно при отглеждане на
животните и непрекъснато ги подпомагал. За по-висок интензитет на неимуществените
вреди сочи и обстоятелството, че около един месец след произшествието К. се е намирал в
кома в болнично лечение в гр.Пловдив, през което време родителите му непрекъснато го
посещавали и се намирали в мъчително очакване и надежда, че синът им ще се оправи.
Двамата тежко преживят загубата на сина си. Смъртта дава неблагоприятно отражение на
целия им живот, емоционално и психическо състояние, предвид на факта, че завинаги са
лишени от възможността и правото да бъдат обичани, обгрижвани от него, както и да
получават любовта, закрилата и подкрепата, която само той би могъл да им осигури, които
обстоятелства безспорно изпълват със съдържание биологичната връзка между родител и
дете. В разцвета на живота си майката е загубила възможността да получава обич и
подкрепа, в морален и финансов аспект, от своя син, което неминуемо води до нервно-
психическия стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна
в стереотипа на изградения начин на живот на семейството им. В хода на делото пред първа
инстанция на ***г., е починал бащата И. само на 50г., което е още една индиция за силно
изживения стрес от смъртта на сина му, което се е отразило и на физически план. На
следващо място, от показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за установено, че
смъртта се е отразила изключително тежко на ищците - изпитали силен стрес от смъртта на
К., както и непрежалимата загуба, свързана с липсата на материална помощ и морална
подкрепа в бъдеще, които те ще търпят до края на живота си, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г. и сегашната конюнктура в страната, вкл. и с оглед възрастта на ищците, съдът
намира, че правилно е определено обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях.
От тези суми следва да бъде отчетен принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в размер на 50%
или по 75 000 лв. Така остават дължими по 75 000 лв. за всеки от първоначалните ищци,
ведно със законната лихва, считано от датата на поканата 01.03.2018г. до окончателното им
изплащане. С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото ищците претендират
законната лихва от по-късен момент, а именно: 01.06.2018 г. /изменение на претенцията
заявена с допълнителната ИМ л.50/, то съдът присъжда лихвата от претендираната дата.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част за разликата
над по 75 000 лв. до по 150 000 лв. за всеки от ищците и потвърдено в останалата обжалвана
част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
11
Обжалваем интерес от общо 204 000 лв. като жалбата на застрахователя е частично
основателна до общо 150 000 лв. Затова в полза на последния се дължат разноски за
настоящата инстанция съобразно уважената част.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 4080 лв., от които дължими с
оглед уважената част от жалбата са само 3000 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК в полза на
жалбоподателя е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК застрахователят дължи в полза на въззиваемите страни
направените разноски за въззивното производство, но такива няма и не следва да се
присъждат. На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.М. е дължим адв.хонорар за оказана
безплатна помощ в размер на по 3336 лв. с 20% вкл.ДДС за всеки от въззиваемите.
Разноските присъдени от първа инстанция следва да бъдат преизчислени както следва:
Ищците първоначално са освободени от д.т. и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, а
впоследствие и предвид влязлата в сила присъда, същите са освободени на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС д.т. в размер на 6000 лв.
вместо посочените 12 000 лв.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, адвокат М. е
осъществявала безплатна правна помощ на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.2,
ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДДС, тъй като е регистрирана по ЗДДС, за всеки един от
предявените искове или по 3336 лв. за всеки от ищците.
При произнасяне по искането за разноски съдът следва да вземе предвид практика по
решение № 72 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 553/2015 г. на ІІ г.о. В него се приема, че един
адвокат може да представлява няколко клиента и доколкото интересите им съвпадат, да
извършва общо процесуални действия от тяхно име, но независимо дали упълномощаването
е извършено с един или с отделни самостоятелни актове, то в такъв случай възникват
толкова договори за извършване на адвокатски услуги, колкото са и клиентите и по всеки от
тези договори се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 36 ЗА.
Ответникът е направил общо разноски в размер на 855 лв., от която сума 400 лв.-депозити
вещи лица, 5 лв.-държавна такса съдебно удостоверение и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК. От тази сума ищците ще следва да
бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника сумата от 598.50 лв.
вместо посочените 342 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /350 000
лв. при обща цена от 500 000 лв./
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263743/09.06.2021г., постановено по гр.д. № 10366/2018г. по описа на
СГС, I ГО, 6 състав, в обжалваната осъдителна част за разликата над по 75 000 лв. за всеки
от родителите до присъдените по 150 000 лв., д.т. за разликата над 6000 лв. до 12 000 лв. и
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от Р. Ш. Ф., ЕГН **********, обл.
***, общ. ***, с. *** и И. М. Ф., ЕГН ********** /починал в хода на настоящото
производство и заместен на основание чл.227 ГПК от Р. Ш. Ф., ЕГН **********, участваща
в процеса на лично основание и от К. И. Ф., ЕГН **********, обл.***, общ.***, с.***/ за
разликата над по 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ за всеки от ищците до сумата от
по 150 000 лв.,/сто и петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния син К.
И. Ф. /на 24г./, настъпила при ПТП, реализирано на 21.06.2017г. на път III-197, на
територията на община Доспат, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
01.06.2018г. до окончателното им изплащане, като неоснователни в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. Ш. Ф., ЕГН **********, обл. ***, общ. ***, с.*** и К. И. Ф., ЕГН
**********, обл.***, общ.***, с.*** ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А, сумата от 3000 лв./три хиляди лева/ направени разноски пред въззивна инстанция,
както и сумата от 300 лв./триста лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция на осн.чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, както и сумата от 598.50 лв./петстотин деветдесет и
осем лева и петдесет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от
6000 лв./шест хиляди лева/ вместо посочените 12 000 лв. дължима д.т. на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат Р. И. М.,
ЕГН **********, гр.***, ул.„***“ № 1, ет.4 адв.възнаграждение в размер на по 3336 лв./три
хиляди триста тридесет и шест лева/ с вкл.ДДС за всеки от жалбоподателите заа явяване
пред въззивна инстанция, както и сумата от по 3336 лв./три хиляди триста тридесет и шест
лева/ за всеки от двамата ищци вместо първоначално посочените общо 9 133,21 лв. с вкл.
ДДС /девет хиляди сто тридесет и три и 0,21 лв. с ДДС/ за явяване пред първа инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника, в
лицето на К. Ф. Я..
13
В останалата необжалвана осъдителна част до сумата от по 48 000 лв. за всеки от ищците,
както и в отхвърлителната част, решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14