Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261134 12.10.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и девети септември Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6767 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, против Л.И.З. искова молба, с която
се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2 906,16 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски револвиращ кредит № ******/******* г., сумата от 605,06 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода 01.12.2018 г. - 07.06.2019 г. и
161,29 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 07.06.2019
г. – 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4106/2020 г. на БРС. Претендира се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и
в исковото производство. В исковата молба се твърди, че на 13.03.2017 г. между
страните е бил сключен горепосоченият договор за потребителски револвиращ
кредит, в който е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лв., като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани
с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането й. Твърди се също така, че на 01.12.2018 г. ответникът е
преустановил обслужването на кредита, поради което кредитната карта е била
блокирана, като на 10.06.2019 г. кредиторът е изпратил покана за доброволно
изпълнение на задължението, след което ответникът е направил едно доброволно
плащане на стойност 151,87 лв. (на 12.11.2019 г.), а неплатени са останали
процесните суми. При условие на евентуалност, а именно
ако установителният иск бъде отхвърлен, ищецът е предявил осъдителен иск за
същите суми, като моли да бъде прието, че исковата молба има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съдебно заседание
не се явява процесуален
представител на ищеца,
но с нарочни писмени молби е заявено поддържане на иска, ангажирани
са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правни основания чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди,
че искът е неоснователен. Заявено, че в подписания между страните договор за
кредит липсва конкретно посочване на елементи, които са от съществено значение,
а именно не са посочени общият размер на отпуснатия кредит, лихвеният процент и
ГПР по кредита, дължимите такси, размерът на минималната месечна вноска и т.н.,
каквото е изискването на ЗПК, а тези детайли се съдържат в приложението по т.
21 от договора, което е подписано само от кредитора, съответно ответникът не е
изявил насрещна воля за приемането им и не може да се счита обвързан от тях.
Твърди се също така, че договорът е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е
разписана методиката на формиране на ГПР. Заявено е също така, че липсва яснота
относно това какво се включва в общите разходи за потребителя, поради което става
ясно дали тези разходи са включени при формиране на ГПР или не. Поради това
ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК
и кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита. На следващо място
ответникът твърди, че не е получил издадената от ищеца кредитна карта. Предвид
изложеното, се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебно
заседание се явява упълномощен процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора, не са ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 4106/2020 г. на БРС, на 27.07.2020 г. в полза „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – Франция е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжника Л.И.З. за следните суми: 2 906,16 лв. -
главница по договор за отпускане револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *******
от ********** г., 605,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.12.2018
г. – 07.06.2019 г., 161,29 лв. - мораторна лихва за периода 07.06.2019 г. - 16.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и 123,45 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което на заявителя е била указана възможността за предяви установителен иск за
вземането си, в резултат на което е предявен настоящият иск.
По
делото е представено копие на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *********** от *******
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (кредитор) и Л.И.З. (кредитополучател), от чието съдържание е видно, че в
него са инкорпорирани два отделни договора за потребителски кредит: 1/ договор
за потребителски паричен кредит в размер на 1 355,19 лв., която сума е
била предназначена за финансиране покупката на телевизор и е била изплатена от
кредитора пряко на търговеца, от който е закупена стоката, и 2/ договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта с максимален кредитен лимит в размер на 10 000 лв., като е
предвидено, че всяка транзакция с кредитната карта от кредитополучателя
представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. Видно е
също така, че по отношение на двата договора са уговорени различни условия,
вкл. различни лихвени проценти и ГПР, като клаузите им се съдържат в различни
части на общия договор.
Видно
от твърденията на ищеца, по настоящото дело не се претендира неизпълнение на
сключения между страните договор в частта относно потребителския стоков кредит,
а в частта относно револвиращия кредит, предоставен на ответника чрез лимит по кредитна
карта, клаузите на който се съдържат в чл. 12 и сл. на договора.
Съгласно
чл. 12 на договора, кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лв., като издаването на кредитната карта следва да бъде не по-късно от 18 месеца
от първата погасителна вноска по стоковия кредит и ако не бъде издадена в този
срок, разделът от договора, касаещ издаването на кредитна карта не произвежда
действие между страните.
В
чл. 13, изр. последно, е предвидено, че кредитният лимит представлява
револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя
за ползване посредством кредитната карта.
Съгласно
чл. 16 на договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на
ползване на кредитния лимит, както и ще заплати на кредитора предвидените такси
за ползването на кредитната карта, като лихвата и таксите ще бъдат посочени в
приложение по чл. 21 от договора. В чл. 21 е предвидено, че кредитната карта ще
бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като с нея ще бъде доставен и
документ – приложение, представляващо неразделна част от договора, съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата.
По делото е приложено и копие на горепосоченото приложение
към договора за кредит, което е с № *************, като в същото е посочено, че
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
2 500 лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в същото
приложение. Описана е процедурата за активиране на кредитната карта, чрез която
може да бъде ползван револвиращия кредит. Посочени са лихвения процент (35 %),
ГПР по договора (44,90 %), дължимите от кредитополучателя такси, размерите на
дневните лимити за теглене на пари в брой и за покупки на ПОС, както и
минималната погасителна вноска, която е различна в зависимост от размера на
усвоения кредитен лимит. В приложението е посочено, че същото представлява
неразделна част от договора за кредит, но е видно, че то е подписано само от
представител на дружеството-кредитор, но не и от Л.З., т.е. кредитополучателят
не е изразил воля за приемане на тези клаузи от договора. С оглед на това и тъй
като двустранно подписаният договор между страните не съдържа клаузи относно
конкретния размер на кредитния лимит, лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите
по кредита, както и какви допускания са използвани при изчисляване на ГПР, а
същите се съдържат само в едностранно подписаното от кредитора приложение към
договора, съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 22
от ЗПК същият е недействителен. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК кредитополучателят
следва да върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е
установило, че ответникът е усвоил парични средства по процесния кредит, като е
изтеглили общо 3 610 лв. от банкомат, както и е платил общо 625,14 лв. през ПОС
терминал, като съдът намира, че именно тези суми представляват чистата
стойността на кредита и същата е в
размер на 4 235,14 лв. В усвоените суми вещото лице е включило и сумата от 118,20
лв., представляваща такса за теглене през банкомат, както и сумата от 9,60 лв -
такса за справка за разполагаем лимит през банкомат, но съдът счита, че тези
суми не са част от чистата стойност на кредита, тъй като представляват такси за
предоставените от кредитора услуги и на осн. чл. 23 от ЗПК кредитополучателят
не дължи тяхното връщане. Ето защо следва да се приеме, че чистата стойност на
кредита е в размер на 4 235,14 лв., а не в посочения от вещото лице размер
от 4 362,94 лв.
В
експертизата е посочено (в таблицата на стр. 3), че платените от ответника суми
по договора за кредит са в общ размер от 2 714,32 лв., като части от тази
обща сума са били отнесени от кредитора за погасяване на главница, лихви, такси
и мораторни лихви. Предвид обстоятелството, че на осн. чл. 23 от ЗПК ответникът
не дължи връщане на лихва
или други разходи по кредита,
съдът намира, че от дължимата от него чиста стойност на кредита в размер на
4 235,14 лв. следва да бъде приспадната платената от него обща сума в
размер на 2 714,32 лв., в резултат на което се налага изводът, че дължимата
от ответника по договора за кредит сума е в размер на 1 520,82 лв. и
представлява неплатена част от главницата. На осн. чл. 23 от ЗПК ответникът не
дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за
главница в размер на 1 520,82 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й
изплащане, а в останалата му част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
оглед частичното отхвърляне на установителния иск, следва да бъде разгледан
предявения осъдителен иск по отношение на сумите, за които установителният иск
е отхвърлен, а именно относно главница в размер на 1 385,34 лв., възнаградителна
лихва в размер на 605,06 лв., дължима за периода 01.12.2018 г. - 07.06.2019 г.
и мораторна лихва в размер на 161,29 лв., дължима за периода 07.06.2019 г. –
16.07.2020 г.
Съдът
намира, че така предявеният осъдителен иск за възнаградителната и законната
лихви е неоснователен по изложените по-горе мотиви, а именно поради факта, че на
осн. чл. 23 от ЗПК ответникът – кредитополучател дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи по договора за кредит.
По
отношение на претендираната главница (в частта, за която установителният иск е
отхвърлен, а именно за сумата от 1 385,34 лв.), съдът намира, че същата не
се дължи, тъй като тя е заплатена от ответника чрез внесените от него суми по
договора за кредит, които са в общ размер от 2 714,32 лв.
Предвид
частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 296,61 лв., представляваща част от всички направени
от него разноски в заповедното и в исковото производство, съответна на
уважената част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 263,65 лв., представляваща част от направените от него разноски по
делото, съответна на отхвърлената част от иска
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Л.И.З., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж
под № ************, със
седалище и адрес на управление бул. ********** П*******, Ф******,
действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С****, ж.к **********************, сумата от 1 520,82 лв.
(хиляда петстотин и двадесет лв. и осемдесет и две ст.), представляваща
неплатена част от главницата по Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 1769/27.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4106/2020 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж
под № ************, със
седалище и адрес на управление бул. ******** П****, Ф*****,
действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление гр. С******, ж.к *********************, против Л.И.З., ЕГН **********,***, евентуален
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта, а именно: 1 385,34 лв. (хиляда триста
осемдесет и пет лв. и тридесет и четири ст.) – главница, 605,06 лв. (шестстотин
и пет лв. и шест ст.) – възнаградителна лихва, дължима за периода 01.12.2018 г.
- 07.06.2019 г., и 161,29 лв. (сто шестдесет и един лв. и двадесет и девет ст.)
– мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 07.06.2019 г. –
16.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.И.З., ЕГН **********,***,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” – Париж, рег. № ********, със седалище и
адрес на управление бул. ************* П*****, Ф******,
действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК: *************, със седалище и
адрес на управление гр. С******, ж.к ****************,
сумата от 296,61 лв. (двеста деветдесет и шест лв. и шестдесет
и една ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” –
Париж, рег. № ************, със седалище и адрес на управление
бул. ********** П*****,
Ф*******, действащо на територията на РБ чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление
гр. С*****, ж.к *****************, да заплати на Л.И.З., ЕГН **********,***, сумата от 263,65 лв. (двеста шестдесет и три
лв. и шестдесет и пет ст.), представляваща част от направените от ответника разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ