№ 2905
гр. В., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110106125 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от страна на
ищеца В. М. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ап.**, чрез
процесуалния представител адв. П. П. от АК В., против ОБ. а В., с ЕИК *******, седалище в
гр. В., ул. П. **
В исковата молба ищецът твърди, че работил по силата на трудов договор
№***/29.04.2011 г., сключен с ответната страна на длъжността „изпълнител-оперативен
дежурен на ОСС“ при в ОБ. а – В.. На 08.06.2020 г. този трудов договор бил прекратен, като
на същата дата между страните се сключил нов трудов договор с №***/08.06.2020 г.
Прекратяването на трудовия договор и повторното му сключване се наложило с оглед на
искането на работодателя да не признава вече професионалния опит на ищеца на сходна
позиция и да заплаща допълнително възнаграждение. Под страх да не загуби работата си
ищецът приел. Съгласно последния договор ищецът, приел да изпълнява длъжността
„изпълнител – оперативен дежурен на ОСС“, с основно месечно възнаграждение в размер на
610 лв., дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и
работно време по график на смени. С Допълнително споразумение от 05.01.2021 г. между
страните се уговорило, че процентът за трудов стаж и професионален опит ще бъде в размер
на 0,8%, считано от 01.01.2021 г. След завеждане на искова претенция от ищеца срещу
ответната страна, било образувано гр.д. №****/2023 г. по описа на ВРС, като след това на
14.12.2023 г. на ищеца била връчена Заповед №РД-23-****-**/14.12.23 г., съгласно която
трудовото му правоотношение с ответника било прекратено без предизвестие. Като причина
за прекратяването на трудовото правоотношение, в предизвестието било посочено
основанието по чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът получавал минималното трудово възнаграждение, съобразно
1
законовите норми – 780,00 лв. Той счел уволнението си за незаконно и го оспорил пред съда.
С влязло в законна сила на Решение № ****/10.04.2024 год., постановено по гр.д. №
****/2024 год. по описа на ВРС, било признато за незаконно уволнението на ищеца и той
бил възстановен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен ОСС“ при ОБ. а В., която
длъжност заемал преди уволнението. На 13.05.2024 г. ищецът получи нарочно съобщение от
Варненски районен съд, че гореописаното решение е влязло в законна сила и разполага с
двуседмичен срок да се яви при работодателя за заемане на длъжността. Във връзка с това
изпратил до ОБ. а – В. молба чрез системата за сигурно електронно връчване, с която
помолил да бъде допуснат до работа на дата 23.05.24 г. и да бъде вписан в графика, предвид
престирането на работна сила при сумирано изчисляване на работното време, за да заема
отново предишната си длъжност. Молбата била регистрирана под вх. № РД-24-****-
***/16.05.2024 г. В отговор Областният управител изпратил съобщение, сочещо, че в
изпълнение на решението на съда кани ищеца да се яви на 23.05.2024г в 09:00 ч в ОБ. а В.,
на която молба ищецът се отзовал. Той твърди, че за периода след 14.12.2023 г. до дата
23.05.2024 г., не е започвал работа при друг работодател.
Ищецът твърди, че признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна
пораждат за работодателя задължение да обезщети работника за вредите, претърпени в
резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да получи
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от 6
месеца, макар и след този срок уволненият да е продължил да бъде без работа. С оглед на
незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението
и оставането без работа, ищецът счита, че за него е налице основание да предяви иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и да претендира обезщетение, което счита, че следва да се
определи на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди
незаконното уволнение, като същото не може да бъде по-малко от размера на установената
за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа. Така за
дните между 15-31.12.23 г. счита, че му се дължи обезщетение на база размерите на МРБ към
онзи момент - 780 лв. като основно месечно трудово възнаграждение. За дните между
01.01.2024 г. – 22.05.24 г. работодателят следвало да го обезщети при размер на основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. Сочи, че съгласно чл.3 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. брутното трудово
възнаграждение се състои от: основна работна заплата и допълнителни трудови
възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт, в
колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор, като в наредбата е
регламентирано и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите. Размерът на допълнителното
възнаграждение на ищеца било определено с индивидуалния договор - 0,8% за всяка година
професионален опит. Със сключеното допълнително споразумение №585/16.09.2015 г., към
тази дата професионалният опит на ищеца на същата или сходна работна позиция, признат
от работодателя, бил 32 г.;11 м.; 2 дни. Към датата на уволнението - 14.12.2023 г. същият бил
41 г.; 2м; 0 дни. Обезщетението, което следвало ищецът да получи било в размер на 5 370 лв.
2
Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 5 370 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение от дата 14.12.23 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, ведно с всички сторени
разноски по делото.
В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния
представител заявява, че оспорва исковите претенции и ги счита за неоснователни. Твърди,
че с подписването на трудовия договор от 08.06.2020 г. ищецът е приел условията,
предложени от работодателя и не е бил принуждаван да приема условия, които счита за
несправедливи. В правилник за вътрешен трудов ред на ответната страна било вписано, че
процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС 212/1993 г. е
от 0,8% за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в ОБ. а В.. Ответната
страна счита твърденията на ищеца за непризнаване от работодателя на професионалния му
опит на сходна позиция за неоснователни. Това било съобразено независимо от дейността на
ищеца като военнослужещ. Задълженията му при ответната страна не били свързани с
професионалната му дейност по ЗОВС. Произтичащите от договора за военна служба
особености по отношение на изчисляване на трудовия стаж на ищеца и възраст за
пенсиониране, били различни от тези, при които възникнало правоотношението му с
ответната страна. Ответната страна сочи, че оспорва иска по основание и по размер. Твърди,
че ищецът придобил право на пенсия и разполагал с дублиращ доход преди да постъпи на
работа при ответника, където трудовото му правоотношение не му осигурявало основния
доход. Работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10
от КТ с лице придобила право на пенсия. Предвид това и тъй като правото на пенсия се
дължало на лица, за които законодателството презюмирало, че не са работоспособни, то
липсвали основания да се изплаща обезщетение на лице, което е освободено от работа и
което е било осигурено с друг социален доход.
Предвид така изложените в отговора обстоятелства, ответната страна моли исковата
претенция де бъде отхвърлена, като претендира присъждане на разноски.
Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е бил в трудовоправно отношение с ответната страна по силата на сключен
трудов договор №134 от 29.04.2011 г., като той е изпълнявал длъжността „Изпълнител-
оперативен дежурен на ОСС“, при основно месечно възнаграждение от 265 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионелан опит – 0,6, 40%. Този
договор е бил прекратен със заповед №РД-**-****-*/08.06.2020 г. На същата дата между
страните по делото е сключен нов трудов договор №134 от 08.06.2020 г., с който ищецът е
приел да изпълнява длъжността „Изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“, със задължения,
утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, която е неразделна част от
трудовия договор. Договорът е сключен за неопределено време и с него е договорено
3
месечно трудово възнаграждение за ищеца в размер на 610 лв. В договора е уговорено също
така, че служителят ще получава допълнително заплащане към основното си трудово
възнаграждение за професионален опит от 0,6% за всяка година придобит професионален
опит в ОБ. а В.. С допълнително трудово споразумение №7 от 05.01.2021 г. към трудовия
договор е договорено изменение на трудовото възнаграждение, като е определено такова от
650 лв. и изменение на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, като е определено такова от 7,2% /0,8% за всяка прослужена година/.
Със заповед №РД-23-****-**/14.12.2023 г. на ОБ. управител на об. с адм. ц. – В.
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.
Ищецът е подал искова молба с предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ пред РС – В.,
въз основа на която е било образувано гр.д. №****/2024 г. по описа на съда. С
постановеното по това дело решение №1235 от 10.04.2024 г., влязло в законна сила на
27.04.2024 г. съдът е признал за незаконно уволнението на ищеца, извършено с
горепосочената заповед на ОБ. управител на об. с адм. ц. – В. и го е отменил. Също така
съдът е възстановил ищеца на длъжността „Изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“.
Ищецът се е явил на работа на 23.05.2024 г.
За времето от прекратяването на трудовото правоотношение на 14.12.2023 г. и до
възстановяването на ищеца на работа на 23.05.2024 г., същият е бил без работа, което е
видно от представената по делото справка за актуално състояние на действащи трудови
договори на ищеца. Ищецът е пенсионер и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст
от 136 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да определи какъв е
размерът на обезщетението за оставането на ищеца без работа поради уволнението,
изчислено на база минималната работна заплата за страната през периода и какъв е размерът
на това обезщетение при минималната работна заплата, но и при условие, че бъде начислено
допълнително месечно възнаграждение, съобразно професионалния стаж и опит на ищеца.
Заключението на експертизата сочи, че в първия случай размерът на обезщетението е от
4 797, 81 лв., а във втория случай е 5 370 лв.
Гореописаните факти се установяват безспорно от представените по делото писмени
доказателства, също посочени по-горе, както и от заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза. На базата на така установените факти се налагат следните изводи:
Без съмнение ищецът е работил на длъжността „Изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“
при ответната страна по сключен трудов договор, който е бил прекратен. Категорично е
доказано, че уволнението на ищеца е признато за незаконно с горепосоченото решение на
съда и то е отменено, като ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност преди
уволнението. При празната незаконност на уволнението на ищеца се следва обезщетение на
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, при което предявеният от ищеца иск е доказан по
основание. Съдът счита за неоснователно възражението, депозирано от ответната страна, че
на ищеца не се следва обезщетение, тъй като той е пенсионер и разполага с пенсия,
представляваща дублиращ доход, който ищецът получавал независимо от оставането си без
4
работа. Незаконността на уволнението предпоставя обезщетяването на ищеца за времето
през което е бил без работа, без оглед на това дали е пенсионер или не. Това обезщетение
има за цел да компенсира работещия за липсата на трудов доход по причина на уволнението.
Пенсията няма характер на трудов доход и получаването й не следва да лишава уволнения
служител от обезщетение за безработица. Поради това съдът счита, че на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е бил без работа, в случая от 14.12.23 г. до 23.05.2024 г.
Относно размера на обезщетението съдът счита, че същият следва да е съобразно
заключението на изготвената експертиза, изчислила обезщетението във втория вариант, т.е. в
размер на 5 370 лв. Обезщетението при безработица е в размер на брутното трудово
възнаграждение, определено на осн. чл.228, ал.1 от КТ. Начинът на формиране на
възнаграждението е регламентиран в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, където в чл.17 е посочено какви възнаграждения се включват в брутното
трудово възнаграждение, като в т.3 на чл.17 са предвидени допълнителни трудови
възнаграждения, които са два типа - такива, които имат задължителен характер и
допълнителни плащания, които нямат задължителен характер. Допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит има задължителен характер, изплаща
се постоянно и се определя в трудовия договор, според чл.66, ал.1, т.7 от КТ, като
заплащането му от работодателя се дължи, независимо дали е вписано в договора или не. В
чл.12 от Наредбата е посочено кой период се зачита за трудов стаж и професионален опит,
като в ал.4, т.1 на чл. 12 е предвидено, че за такъв се счита и стажът, придобит на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В настоящия случай ищецът
е работил на сходна позиция, предвид данните от представената от него служебна бележка
№ЛС-**/21.07.2015 г., като този негов стаж е бил и признат от ответната страна при
сключването на първия от горепосочените трудови договори от 2011 г., като в
допълнителното споразумение към този договор №585/16.09.2015 г. изрично е вписано, че
ищецът има към онзи момент трудов стаж от 23 г., 11 м. и 2 д. Предвид това към брутното
трудово възнаграждение на ищеца, формиращо обезщетението за времето на оставането му
без работа следва да се включи допълнително месечно възнаграждение, съобразно
професионалния стаж на ищеца, който към датата на уволнението е 41 г., 1 м. и 15 д., така
както е посочено в заключението на назначената по делото експертиза.
Предвид горното и считайки предявеният от ищеца иск с правно основание по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ за основателен и доказан, съдът следва да осъди ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 5 370 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
14.12.23 г. - 23.05.2024 г., поради незаконно уволнение, извършено със заповед №РД-23-****-
**/14.12.2023 г. на ОБ. управител на об. с адм. ц. – В., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
ответната страна следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. От ответната
страна е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
5
от ищеца, което е в размер на 1100 лв. Съдът счита искането за основателно. Предвид
степента на фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед на материалния
интерес, следва да се приеме, че са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение. В случая следва да бъде съобразено и
постановеното от СЕС решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22, съгласно което Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В случая съдът счита,
че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1100 лева следва да бъде намалено на 800
лева, което съдът приема за адекватен размер на фактическата и правна сложност на делото
и материалния интерес. Така ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направени разноски по делото в общ размер от 800 лв.
Ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения иск
в размер на 214, 80 лв. Също така ищцовата страна следва да плати по сметка на съда и
разноските за изготвената по делото експертиза в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБ. а В., с ЕИК *******, седалище в гр. В., ул. П. **да заплати на В. М. Ф.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ап.**, сумата от 5 370 лв.
/пет хиляди триста и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода 14.12.23 г. - 23.05.2024 г., поради незаконно уволнение, извършено със заповед
№РД-23-****-**/14.12.2023 г. на ОБ. управител на об. с адм. ц. – В., ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на дължимите от ОБ. а В., с ЕИК
*******, седалище в гр. В., ул. П. **на В. М. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ап.** разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от 1100 лв. на 800 лв.
ОСЪЖДА ОБ. а В., с ЕИК *******, седалище в гр. В., ул. П. **да заплати на В. М. Ф.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ж.к. В., бл.**, вх.**, ап.** направени по делото
разноски в размер на 800 лв. /осемстатин лева/.
ОСЪЖДА ОБ. а В., с ЕИК *******, седалище в гр. В., ул. П. **да заплати по сметка
на РС – В. държавна такса в размер на 214, 80 лв. /двеста и четиринадесет лева и
осемдесет стотинки), както сумата от 400 лв. /четиристоти лева/ - разноски за изготвената
по делото експертиза.
6
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 31.07.2024 г.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7