Решение по дело №22/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3280
Дата: 21 юли 2015 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200900022
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 4318

Номер

4318

Година

16.10.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.08

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росица Бункова

Секретар:

Атанаска Китипова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Атанаска Китипова

дело

номер

20141200600193

по описа за

2014

година

Производството по делото е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв.А. Б., повереник на Д. И. Т., частен тъжител по нчхд №1112/2013г. по описа на РС Петрич, против присъда №236/11.04.2014г., постановена по същото дело.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на проесуалните правила. По обвинението, по което подсъдимият е бил признат за виновен, той е наказан с глоба в размер на 1000 лева, а за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146 от НК е предвидено наказание "глоба" от 3000 до 10 000 лева и "обществено порицание". Съдът е определил наказанието под минимално предвидения размер, като не е наложил кумулативно предвиденото друго наказание. Размерът на уважения иск за неимуществени вреди е несправедлив, тъй като тъжителката е била публично унизена пред нейните колежки, доказани са вредите от това деяние, но съдът не ги е оценил правилно. По делото е доказано, че има извършено и престъпление по чл.144, ал.1 от НК, но въпреки това съдът е оправдал подсъдимия по това обвинение. Поради това се иска изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното административно наказание, като се увеличи глобата в размер на 3000 лева и се наложи и наказанието "обществено порицание", да се уважи изцяло иска за обезщетение по чл.146 във вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК в размер на 400 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и да се отмени присъдата в оправдателната й част и подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението по чл.144, ал.1 от НК, като се уважи и гражданския иск, претендиран въз основа на това обвинение. Иска се потвърждаване на необжалваната част на присъдата, както и да се осъди подсъдимият да заплати възнаграждение на повереника за явяване пред въззивната инстанция след представяне на договор за правна помощ.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв.Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Защитникът на подсъдимия оспорва жалбата като неоснователна и заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, като такава пледира да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, след съобразяване на въззивната жалба и събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото.След анализа на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

Тъжителката Т. е чистачка в Г. „П.К.Я.“ в [населено място], а подсъдимият Р. е огняр в същото училище, няколко месеца преди процесната дата отношенията им били влошени, а допреди това те били близки. На 16.09.2013г. около 15 часа тъжителката заедно със своите колежки Т., С., М., А. и колегата Т.в излизала от училището, когато подсъдимият се появил в коридора на първия етаж откъм стълбите за парното. Той извикал на Т. „църна гюпка, мангявка, курво“, тя не му обърнала внимание и продължила през двора на училището към църквата „Св. Б.“, а подсъдимият последвал групата и на улицата пред цървквата отново извикал на Т. „курво“. На следващия ден сутринта, когато тя отивала на работа, той казал да „мълчи, защото ще ти издуя муцката“. Тъжителката се оплакала писмено на ръководството на училището от това поведение, като посочила в оплакването с вх.№ от 20.09.2013г., че подсъдимият е обидил нея и колежките й, а също и че на следващия ден й се заканил, че ако говори, ще й издуе муцката.Поискала от директора Р. да бъде предупреден да преустанови това поведение, за да не се стигне до инцидент. След случилото се тъжителката била уплашена от евентуално агресивно поведение на подсъдимия спрямо нея, била притеснена, опитвала се да не бъде сама, а сред колежки, здраволсовното й състояние се влошило, получила припадък на улицата и била откарана в болница, където е хоспитализирана на 01.10.2013г. с диагноза тахикардия, изписана е на 03.10.2013г. след подобрение.

Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС Петрич затова, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което го е признал за виновен, както и че обвинението по чл.144, ал.1 от НК не е съставомерно, поради което по отношение на него е постановено оправдаване. Престъпното деяние, по което подсъдимият е бил признат за виновен, е правилно квалифицирано като обида, изречена публично, при условията на продължавано престъпление, отправена към пострадалата чрез изричане на думите „църна гюпка“ и „курва“, които са унизителни за честта и достойнството на Т.. Първостепенният съд в цялост е анализирал всички свидетелски показания, обосновал е на кои дава вяра и на кои не, поради което правилно подсъдимият е бил признат за виновен именно в осъществяване на престъпление, квалифицирано по този състав. Действително отделните деяния са осъществени при условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като обидите са били отправени към пострадалата при еднородност на вината и през непродължителен период от време – подсъдимият обидил Т. в коридора на първия етаж, след което я последвал и в близост до училището повторил обидната дума „курва“ спрямо нея. Поради това се касае за едно продължавано престъпление, което действително, както е обосновал и първоинстанционния съд, е извършено при условията на пряк умисъл, защото Р. е осъзнавал, че по този начин засяга честта и достойнството на Т., което е било и негова цел, като отправил на публично място пред колегите й обиди към нея. Поради това и с оглед предвиденото за това престъпление наказание „глоба“ от 3000 до 10 000 лева и обществено порицание, както и чистото съдебно минало на дееца, правилно е било прието, че са налице предпоставките да се признае Р. за виновен, като се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Налице са били всички предвидени от законодателя по чл.78а от НК предпоставки за това, поради което съдът намира за несъстоятелни доводите на повереника, че на подсъдимия следва да ес наложи и наказание „обществено порицание“, такава възможност при освобождаване от наказателна отговорност за пълнолетно лице не е предвидена. Не е основателно и искането за увеличаване на размера на наказанието глоба, тъй като същото е съобразено с чистото съдебно минало, желанието за помирение, съжалението, липсата на други противообществени прояви, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. По отношение на искането за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл.144, ал.1 от НК, въззивният състав прие, че то също е неоснователно. Обосновано е посочено в мотивите към присъдата, че това деяние не е съставомерно, защото се претендира, че чрез израза „ще ти издуя муцката“ тъжителката е била заплашена. За да е обективно съставомерно като закана, поведението на дееца трябва да съдържа закана за извършване на престъпление против личността на друго лице, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В конкретния казус обаче употребеният израз към тъжителката не би могъл да се тълкува еднозначно като закана, защото от една страна, е изречен под условието тя да мълчи, а от друга страна, съгласно съдебната практика този израз не би могъл да се свърже с причинно-следствен процес, годен да увреди лицето, а заплашването във всички случаи трябва да бъде част от реалността. В случая този израз не би могъл да се приеме като закана, насочена против здравето на тъжителката именно поради липса на конкретно престъпление, с което тя да е била заплашена. Поради това са правилни изводите на РС, че подсъдимият не е осъществил този престъпен състав, поради което е било постановено оправдаването му и е бил отхвърлен гражданският иск за обезщетение на претендираните от това деяние неимуществени вреди в размер на 600 лева.

С въззивната си жалба частната тъжителка е поискала увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението обида, което настоящият състав намира за основателно, а в тази си част първоинстанционният съдебен акт следва да претърпи корекция. Съдът намира, че присъденият размер на гражданския иск, при определянето му по справедливост, е занижен, предвид степента и характера на уврежданията, които е претърпяла пострадалата, както и че макар при условията на едно продължавано престъпление, обидите са били нанесени на две различни публични места – в коридора на училбище и пред църква, където биха могли да станат достояние на неограничен кръг от хора. Освен това тъжителката е била с влошено здравословно състояние, дори е пребивавала в болница, като в епикризата е било отразено, че то нейни данни е била емоционално натоварена. Тези обстоятелства следва да се отчетат при възмездяване на неимуществените вреди, като се уважи гражданският иск в пълния му размер от 400 лева.Присъдата следва да се коригира и относно присъдената държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, която неправилно е била определена за сумата от 25 лева, тъй като минималния предвиден размер в този случай е 50 лева.

Не може да бъде уважено искането да се присъди възнаграждание на повереника за явяване пред въззивната инстанция, тъй като не са представени доказателства за заплащане на такова.

Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваната присъда в наказателната й част и увеличаване на размера на присъденото обезщетение за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 и чл.337, ал.3 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №236/11.04.2014г., постановена от Районен съд Петрич по нчхд № 1112 по описа за 2013 г., в частта, с която подсъдимият И. Ж. Р. от [населено място], ул.“Б., с ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на Д. И. Т. сумата от 200 /двеста/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като УВЕЛИЧАВАсъщата на 400 /четиристотин/ лева и увеличава държавната такса, която подсъдимият е осъден да заплати върху уважения размер на гражданския иск, от 25 на 50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъда №236/11.04.2014г., постановена по нчхд №1112/2013 г. по описа на РС Петрич, в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: