№ 6
гр. Бургас, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501654 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на Е. В. С. от гр.Созопол
–ищец по гр.д. № 2852 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 1778/29.08.2024 год. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск против ЗЕАД“Булстрад Виена
Иншурънс Груп“-гр.София иск за заплащане на сумата 2589 лв.-
представляваща застрахователно обезщетение ,претендирано по договор за
имуществена застраховка „За дома“,обективиран в застрахователна полица №
221922346156,със срок на валидност от 08.06.2022 г. до 07.06.2023 г.-по щета
№ **********/164-23,ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до
окончателното плащане ,като ищцата е осъдена за заплати на ответника и 360
лв.-разноски по делото
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,постановено в противоречие с
практиката на ВКС .
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е тълкувал събраните по
1
делото доказателства ,включително и гласните ,които са тълкувани превратно
и недопустимо.Така разпитания по делото свид. Г. не би могъл да заяви ,че
уврежданията са от течове ,дължащи се на липсата на хидроизолацияна
терасата над студиото ,служеща за покрив на сградата в предходни периоди
,т.е. не би могъл да свидетелства за събития от 2022 г. ,защото той посещава
имота след 16.01.2023 г.,когато е установено от ищцата състоянието на имота
след завръщането й от София ,а през 2022 г. той не е посещавал имота ,за да
има каквито и да е впечатления от него относно хидроизолацията.
В обясненията си по чл.176 ГПК ищцата е заявила ,че преди няколко
години отново е имало подобно състояние ,ноне в такива размери и обем и
тогава застрахователното обезщетение й е било изплатено . Разликата е в това
,че последващото наводняване през зимата,при затворени повече от две
седмици врати и прозорци,при което влагата няма къде да отиде и се
разпространява в дълбочина и поради липса на проветрение кондензът няма
къде да отиде и се образува плесен и мухъл.Доводът за липса на
хидроизолация на покрива на трудиото ,което е и тераса на горния етаж ,е
напълно произволен и противоречи на установеното и от огледите на вещото
лице ,и на застрахователя ..В противовес съдът не е отрекъл наличие на
застрахователно събитие и затова са обсъдени различни хипотези на
възможни събитие,които биха могли да ангажират отговорността на
застахователя/напр.проливен дъжд,природно бедствие /,но за всички се
приема ,че не било адекватно доказване от страна на ищцата.Счита се ,че
изводът е неправилен и се обосновава ,че ситуацията е описана в
застрахователния договор и представлява именно настъпило застрахователно
събитие,като се цитират и Общите условия към договора..Оспорва се и
изводът ,че по делото липсвали доказателства ,че дъждът бил пороен
.Подчертава се ,че в случая е налице договор за зсастраховка ,покрит риск от
наводнение,а то е установено както от огледа на застрахователя,така и от
огледа на вещото лице по допуснатата СТЕ,съответно е налице основание за
приемане на увреждането като такова от наводняване на жилището на ищцата
.
Сочи се също ,че застрохователят трябва да е доказал ,че настъпването на
застрахователното събитие е вследствие неизпълнението на поставените
като условие в договора задължения от застрахования,което в случая не е
2
сторено.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с
което исковите претенции се уважат изцяло и се присъдят в полза на
въззивника-ищец направените разноски по делото . .Не се сочат нови
доказателства и нови обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .
В отговора на въззивната жалба въззиваемият-ответник ,чрез
процесуалния си представител , я оспорва и счита ,че при постановяване на
решението не са допуснати визираните нарушения ..
По същество се счита ,че исковите претенции не са доказани .Не е бил
установен както механизмът на процесното произществие ,така и
настъпването на застрахователното събитие ,покрито по процесния
застрахователен договор ..Оспорват се твърденията на въззивника по
отношение на настъпилите увреждане от плесен ,мухъл ,както и относно
цитираните в жалбата лица.В първоинстанционното производство не са
въвеждани твърдения в посочения смисъл.
Счита се ,че не е налице изключение по клаузза А т.4 от ОУ по застраховка
„За дома“,където се посочва ,че не са покрити загуба или повреда на
застраховано имущество ,причинени от проникване на дъжд,град ,сняг ,през
отвори ,повредени покриви ,или оставени незатворени прозорци и врати
;всъщност не е налице и изключение по клауза „А“ т.5 от ОУ-от
корозия,износване ,надрастване ,нащърбване ,конденз,лошо изпълнение
,влага,плесен ,мухъл и т.н.
Сочи ,че твърденията във въззивната жалба не кореспондират със
събраните доказателства ,при което не е установено по никакъв начин
настъпването на застрахователен риск по процесната полица.
Моли се за потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и не навеждат нови твърдения.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск по чл.405, ал.1, вр. с чл.400, ал.2 и чл.386 от КЗ,като се
е твърдяло от ищцата , че е собственик на недвижим имот – студио № 1,
3
находящо се в гр.Созопол, м.“Буджака“, ул.“Бакърлъка “ № 6, ет,2, за който е
сключила с ответника договор за имуществена застраховка “За дома“,
обективиран в застрахователна полица №221922346156,със срок на валидност
08.06.2022г. – 07.06.2023г. Сочи се в исковата молба , че в края на м. декември
2022г. – по Коледа и Нова година, ищцата е отсъствала от дома си и когато на
16.01.2023г. се е прибрала, е установила наличието на мухъл и плесен по
таваните и стените на жилището, в резултат на проливните дъждове и
наводняване на отделни участъци от външната фасада на сградата и покрива.
Твърди и че е уведомила надлежно застрахователя, който е образувал щета с
№ **********/164-23, но въпреки настъпилото застрахователно събитие –
покрит застрахователен риск по клауза Б /Вариант 1/ от договора – наводнение
/външни източници/, той е отказал да й плати застрахователно обезщетение –
сумата, необходима за покриване на разходите за отстраняване на
уврежданията от общо 2 589 лв. Затова се претендира заплащане на исковата
сума ,заедно със законната лихва и деловодните разноски.
Ответникът е оспорил претенцията по съображения, че отказът му да
плати застрахователното обезщетение е законосъобразен, тъй като не е
настъпило застрахователно събитие – покрит застрахователен риск по
договора, евентуално – че са налице изключенията по Клауза “А“, т.4 и т.5 от
Общите условия.
Установено е било по делото ,че на 07.06.2022г. страните са сключили
договор за имуществена застраховка – ”За Дома”, обективиран в
застрахователна полица №221922346156, със срок на валидност 08.06.2022г. –
07.06.2023г., по силата на който ответникът е приел да застрахова собствения
на ищцата недвижим имот – студио № 1, на адрес: гр.Созопол, м.“Буджака “,
ул.“Бакърлъка“ № 6, ет.2, за застрахователни рискове клаузи А /за движимо и
недвижимо имущество/, Б, В, Г, Д, Е и Й по Общите условия.
Застрахователната сума е била определена на 20 000 лв., а застрахователна-та
премия – на 36.71 лв., платена изцяло от ищцата на застрахователя.
На 19.01.2023г. ищцата е депозирала уведомление до ответното дружество
за възникнало събитие с претенция за обезщетение. Посочила в него е, че на
16.01.2023г. е имало силен теч на много места в студиото от горния етаж –
измокряне от съседи, в резултат на което са били увредени стените и таваните
на кухненския бокс, банята и коридора. Образувана е била е преписка по щета
4
№ **********/164-33
На 30.01.2023г. е извършен оглед на застрахования имот и е изготвен
констативен протокол от служител на застрахователя, в който са отразени
уврежданията от теча – по стените и таваните на кухнята, банята, коридора и
спалнята, със съответните квадратури за подмяна на гипсокартон и за
боядисване. Направен е и снимков материал. С писмо от 15.02.2023г.
ответното дружество е уведомило ищцата, че в случая не е налице покрит
застрахователен риск, поради което не й се дължи застрахователно
обезщетение. По повод искането на С. за преразглеждане на становището на
застрахователя по щетата, с писмо от 30.03.2023г., тя е била уведомена, че не
са налице основания за това.
От заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ се
установяват твърдяните в исковата молба и удостоверени с констативния
протокол на застрахователя увреждания по стените и таваните на
помещенията в имота на ищцата, както и стойността на разходите, необходими
за отстраняването им, а именно – 2 589 лв. В съдебното заседание експертът е
посочил, че течът най-вероятно е настъпил именно поради недобра изолация
на терасата на горното жилище, като при извършения на място оглед е
констатирал прясно запълване на фугите на плочките.
Разпитан по делото и сведетеля Р. Г. ,от показанията на когото се
установява, че когато за първи път е отишъл в процесното студио – през
2022г., между Коледа и Нова година, по стените и таваните е имало петна от
влага и мухъл, а мебелите са били дръпнат навътре в помещенията за да не се
увреждат. По негови думи, С. му е заявила, че влагата е от дъждовете, които
са валяли през лятото и есента на 2022г., и е проникнала през плочките на
тераса на горното жилище, тъй като липсвала изолация. Петната са били
третирани с препарати за почистване, включително и от свидетеля./следва да
се подчертае ,че съдът е възприел правилно показанията на този свидетел и не
е приемал ,че той е свидетелствал за събития от 2022 г. ,свидетелят е
пресъздал чутото от ищцата ,че мухълът се е образувал от влагата ,проникнала
в жилището вследствие проливните дъждове през лятото и есента на 2022 г. /.
По делото е приета и справка от НИМХ, Филиал Варна –
Хидрометеорологична обсерватория Бургас, за измерените количества валеж
за периода от 23.12.2022г. до 15.01.2023г.
5
При тази фактическа обстановка и тези представени по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел ,че е установено по делото,
че между страните е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно
правоотношение, основано на договор за имуществена застраховка по
отношение на собствения на ищцата недвижим имот – на адрес: в гр.Созопол
м.“Буджака “, ул.“Бакърлъка “ №6 , ет.2, студио № 1, сключен на 07.06.2022г.
и обективиран в цитираната по-горе застрахователна полица , със срок на
валидност от 08.06.2022г. до 07.06.2023г., както и че С. е изпълнила
задължението си по него да заплати изцяло уговорената застрахователна
премия на ответника. Установено е също така и че в срока на действието му –
на 19.01.20223г., ищцата е уведомила застрахователя за наличие на
увреждания в имота – петна от влага и мухъл по стените и таваните на
помещенията, които са били констатирани и описани от служител на
дружеството в нарочен протокол на 30.01.2023г., както и че стойността на
разходите, необходими за отремонтирането им, е 2 589 лв. – така заключението
на вещото лице по СТЕ.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса
обаче,първостепенният съд е приел ,че именно С. е следвало да установи и
наличието на настъпило застрахователно събитие – покрит застрахователен
риск, в резултат на което да са възникнали тези щети, включително и
надлежното изпълнение на задълженията си по договора за уведомяване на
застрахователя и предприемане на необходимите действия за предотвратяване
и ограничаване на вредите.
Тези задължителни предпоставки за основателността на предявената
претенция обаче не са били установени от ищцата по пътя на пълното и главно
доказване .Първоначално, в уведомлението си до застрахователя, ищцата е
посочила, че вредите са настъпили от теч в имота на горния етаж на
16.01.2023г. В исковата й молба се твърди, че в периода от края на месец
декември 2022г. /Коледните и Новогодишните празници/ до 16.01. 2023г. е
имало проливни валежи, в резултат на което влагата е проникнала в жилището
й. С уточняваща молба от 19.05.2023г. пък пълномощникът й е заявил, че се
касае за настъпване на застрахователно събитие наводнение от външни
източници /в договора – водоизточници/ – застрахователен риск по Клауза Б,
Вариант 1 от полицата.
6
В тази връзка съдът е посочил, че в Общите условия, приложими за
процесния застрахователен договор, е дадено определение за покрития риск
по клауза Б ”наводнение”, а именно – заливане с вода, причинено от вълни,
приливни вълни или изтичане на вода извън границите на водоизточници,
намиращи се на повърхността на земята като езера, язовири, резервоари, реки,
в т. ч. и в резултат на снеготопене. Т.е. в случая очевидно не е налице подобна
хипотеза, а с оглед твърденията в исковата молба, следва да се приеме, че се
касае за позоваване на условията по клауза А от застрахователния договор –
”Пожар и други опасности”, и по специално в т.4 – природни бедствия,
включващи и проливен дъжд. Определение за това застрахователно събитие
също се съдържа в приложимите Общи условия, а именно – падане на големи
количества валеж за кратко време, като застрахователят е в риск и изплаща
обезщетения за щети, причинени от проливен дъжд в случаите, когато за
определено време е паднал минимум валеж на 1 кв. м., съгласно приложената
таблица. Видно от справката на НИМХ обаче е, че само за един от дните –
13.01.2023г., е отчетено количество на валеж, което може да бъде релевантно
по делото – 8.8 л. на кв. м. за едно денонощие, но не се установява дъждът да
е бил с продъл-жителност от 30 или 35 минути, с оглед определянето му като
проливен. В крайна сметка, при нейна доказателствена тежест, С. не е
установила наличието на застрахователно събитие – покрит застрахователен
риск по процесния застрахователен договор, включая твърдяното в исковата
молба такова, в резултат на което да са настъпили безспорно констатираните
щети в имота й. Нещо повече – от показанията на водения от нея свидетел/а и
от обясненията на самата ищца ,дадени по реда на чл. 176 ГПК/ се установява,
че уврежданията са от течове, дължащи се на липсата на хидроизолация на
терасата над студиото, служеща и за покрив на сградата, в предходни периоди
– от валежи през лятото и есента на 2022г.
Районният съд е приел ,че само по себе си това е достатъчно основание за
отхвърляне на претенцията изцяло ,като неоснователна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от
първостепенния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
При тези мотиви правният резултат не е основан на разпоредбата на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ, а на наличието на " изключен риск ". Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
7
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при
настъпване на съответното вредоносно събитие - изобщо или само в случай на
изпълнени допълнителни условия. Общите условия трябва да определят ясно
и недвусмислено покритите и изключените рискове / чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ /. В
чл. 408 КЗ, съответно чл. 211 КЗ (отм.) са визирани хипотези, при които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение,
но при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит, според
застрахователния договор и общите условия, застрахователен риск. В тази
хипотеза се изследва причинност между неизпълнението на конкретните,
визирани в договора и Общите условия задължения на застрахования и
настъпилите вреди, както и значителността на неизпълнението, с оглед
интереса на застрахователя. Задълженията на застрахования са две групи.
Първата група са задължения с предоговорен характер, за обявяване от
кандидата за застраховане на съществени за застрахователя обстоятелства
/посочени във въпросник/, от значение за определяне на степента на риска и от
там - на условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен
/чл. 189, ал. 4 КЗ/. Другата група задължения са за неизпълнение на поети с
договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл.
206, ал. 3 КЗ, неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл.
207, ал. 2 КЗ. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно
плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 408 КЗ, съответно чл.
211 КЗ (отм.). Разпоредбите, обаче, намират приложение само при настъпило
застрахователно събитие, съставляващо покрит, а не изключен риск. Когато в
Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които кореспондират на уговорен изключен риск,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. В този случай чл. 408 КЗ, съответно чл. 211 КЗ (отм.), не
намират приложение при уреждане на застрахователни правоотношения. В
този смисъл са решения по т. д. № 4554/2013 г. на І т. о., т. д. № 1262/2013 г. на
ІІ т. о., т. д. № 656/2019 г. на І т. о. на ВКС. В последното изрично е обоснован
отговор на правен въпрос, според който определено поведение на работници и
служители на застрахования / за чиито действия последният по начало носи
гаранционно - обезпечителна отговорност... може да бъде уговорено като
"изключен риск". В случая, спорната клауза от ОУ визира именно поведение
8
на служител на застрахования, чрез чиито действия или бездействия се
обективира поведението на самия застрахован, в качеството на ЮЛ /
съобразно мотивите на решение по т. д. № 656/2019 г. на І т. о. ВКС /,
квалифицируемо като "груба небрежност". Решаващ мотив на въззивното
решение в цитирания случая е именно квалифицирането на поведението на
водача на застрахованото МПС - навлизане в кръгово кръстовище на червен
сигнал, в причинност с което е и възникналото ПТП - като "груба
небрежност", към който мотив тангира формулираният трети въпрос.
В настоящата хипотеза на " изключен риск " въззивният съд няма повод
да разсъждава относно предпоставки, визирани в нормата на чл. 408 КЗ и
конкретно – на ал. 1, т. 3 от същата. Затова и изложените във въззивната
жалба доводи в тази връзка не следва да бъдат обсъждани . Цитираната
съдебна практика от ищцовата страна ,включително и в писмените бележки
пред първата инстанция / е в потвърждение на преждеизложеното
разграничение.Верно е ,че районният съд е посочил за основателни
възраженията на ответното дружество за наличие на обстоятелства
,изключващи задължението за заплащане на застрахователното обезщетение
.Но доколкото ,те не са определящи за основния извод за липса на покрит
застрахователен риск ,настоящият съдебен състав ги счита за ирелевантни .
Ето защо решението следва да бъде потвърдено ,като на осн.чл.78 ал.8
ГПК вполза на въззиваемия-ответник следва да бъдат присъдени направените
разноски пред настоящата инстанция- в размер на 300 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1778/29.08.2024 г. постановено по гр.д. №
2852/2023 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Е. В. С. , ЕГН **********,от **** да заплати на ЗЕАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София , пл.”Позитано .” №5 сумата 300 /триста /лева-
9
направени разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10