Решение по дело №859/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 780
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20201100500859
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н  И  Е   

           

                                              Гр. София, 29.01.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ :   НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                       ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 859 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

            Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението на ЧСИ Д.В.по изп. дело №20198610401881, относно разноските, а именно постановление от 22.11.2019г., с което частично са намалени разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 280 лв. на 230лв. Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че едноличен собственик на капитала му е Столична община, а общините били „сигурни платци“. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване.  

Ответната по жалбата страна –взискателя И.М.В.е подал писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. В.Т., с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, без да е налице доброволно плащане, по делото има искане и за други действия - запор, поради което е извършено, уговорено и заплатено и за  процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство за действия по удовлетворяване на вземането и се следва възнаграждение.

            ЧСИ Д.В.е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за допустима, но неоснователна.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба взискателя И.М.В.от 12.11.2019г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2014г. от СРС въз основа на съдебния акт от 18.11.2013г. по гр.д. № 19645 от 2011г. на СРС, 88-ми състав, което определение е посочено, че е влязло в сила на 12.12.2013г., по силата който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати парично задължение в размер на 11,66лв. – разноски по делото по съразмерност. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е посочено, че адвокатското възнаграждение в размер на 280 лв., платимо в петдневен срок по банков път. Представена е вносна бележка на „Алианц банк България“ АД от 12.11.2019г., видно от която взискателят е внесъл сумата по сметка на ангажираното от него адвокатско дружество. Изпратена е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, която е получена на 13.11.2019г., в която са включени дължимите суми, освен главницата по изпълнителния лист, сумата от 280 лв. – разноски по изпълнението – адвокатско възнаграждение и 35,77 лв. – такси по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. От представената сметка № ********* от 18.11.2019г. е видно, че са начислени следните такси – 20 лв. – по т.1 за образуване на изп. дело, 20 лв. по т.5 – за връчване на книжа, или общо с ДДС по сметката разноските са 48 лв.

С възражение, заведено на 15.11.2019г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно поради изложените доводи, а също така и на таксата по т.26 от Тарифата.

С резолюция върху молбата от 19.11.2019г. ЧСИ е намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение от 280 лв. на 230 лв., както и таксата по т.26 е намалена на 29,77лв., за което жалбоподателят е уведомен със съобщение, получено на 22.11.2019г.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.  Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие.

По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне, което е от 19.11.2019г., връчено му на 22.11.2019г., жалбата срещу което е подадена на 02.12.2019г., т.е. в срок. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по същество.

            Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е уговорена като дължима сума 280лв. за адвокатско възнаграждение, което е за образуване и за водене на изпълнителното дело, а е представена и вносна бележка за заплащането на сумата.

По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

            Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.7/2019г., за удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. е 1/10 от възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.1, над 500 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение и над 1000 лв. – една втора. В случая сумата по изпълнителния лист е неолихвяема в размер 11,66 лв., т.е. следва се по тази точка възнаграждение в размер на 30лв. Следователно общият размер на следващото се адвокатско възнаграждение е 230 лв. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по администриране на настоящата жалба. Няма данни за доброволно плащане. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно определение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения, още повече, че е имал достатъчно време да стори това, предвид факта, че сумите са дължими по акт, влязъл в сила на 12.12.2013г. След като не е платил преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението.  

С оглед намаляване на възнаграждението следва да се намали и таксата по т.26 от Тарифата. Таксата по чл. 26 от Тарифата се дължи за събрани суми, а не само за начислени като дължими. Същевременно следва да се има предвид и разпоредбата на чл.73а от ГПК, която е приета с ДВ бр. 86/2017г., с която се регламентира максималният сбор от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника по едно изпълнително производство. В случая с атакувания акт на ЧСИ, обективиран в съобщението, частично е отменена и таксата по т.26 от Тарифата, като същата е намалена съобразно на намаления размер на адвокатското възнаграждение, а в жалбата не са изложени никакви конкретни аргументи и доводи относно таксата по т.26 от Тарифата. Следователно и в тази част жалбата се явява неоснователна.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, срещу постановлението за разноските от 29.11.2019г. на ЧСИ Д.В.по изп. дело №20198610401881, обективирана в съобщение с изх.№31885/19.11.2019г., връчено на 22.11.2019г., като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Вълков.                     

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                          2/