Р Р• РЁ Р• Рќ Р Р• в„–260290
гр. Пловдив, 08.09.2020 г.
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
         ПЛОВДРР’РЎРљРРЇРў РАЙОНЕН РЎРЄР”, V -ти РіСЂ.
състав, РІ публично съдебно заседание на В
осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ: ДАФРРќРђ АРАБАДЖРЕВА
РїСЂРё
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното РѕС‚ съдията РіСЂ. Рґ. в„– 14898В
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В В В В В В В В
  Производството по делото е образувано въз
РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° предявен РѕС‚ „Венита-5“ ЕООД, Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР°
управление: град Ракитово, ул. „Хр. Смирненски” № 23, чрез пълномощника си адв.
Рђ.Рљ., против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес
на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Христо Г. Данов“, иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лева,
представляваща част от задължение в размер на 28 600 лева без ДДС,
представляващо обезщетение за ползване без основание на енергийни обекти за
периода 16.11.2016 г.- 14.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
С протоколно
определение от 18.08.2020 г. е допуснато изменение на размера на претенцията,
от която се претендира частично сумата от 10 000 лв., като съдът е приел,
че искът е предявен за сумата от 10 000 лв., частично от сумата 41185,96
лв.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е собственик на енергийни
обекти, представляващи елементи от електроразпределителната мрежа на ответното
дружество, съставляващи трафопостове-сгради, ведно със съоръжения, оборудване и
електропроводи, а именно: ТП „Т.“ – сграда с индентификатор 62004.5.27.3,
находящ се в гр. Р., разположен в поземлен имот с идентификатор
62004.5.27, със площ 64 кв.м. и ТП „АПК“
– сграда с идентификатор 62004.5.9507.3, находящ се в гр. Р., разположен на
поземлен имот с идентификатор 62004.5.9507, с площ 15 кв.м. Твърди се, че
ищецът е предоставил на ответника достъп до собствените си енергийни обекти за
целите на преобразуването и преноса на ел. енергия и до други потребители,
които ответникът бил присъединил като свои абонати. По смисъла на чл. 117 ал. 8
от Закона за енергетиката предоставянето на ползването на оператора до мрежата
за пренос на енергията до други клиенти ставало след сключване на договор.
Рщецът като собственик РЅР° РўРџ „Т.“ Рё РўРџ „АПК“, РЅРµ Рµ сключвал такъв РґРѕРіРѕРІРѕСЂ СЃ
ответника, нито пък е получавал от него насрещно плащане на друго основание за
това, въпреки отправеното РІ този СЃРјРёСЃСЉР» искане. Рзлага СЃРµ, че съгласно В§ 4, ал.
1 от ПЗРна ЗЕ, в срок до 12.12.2012 г. ответното дружество било длъжно да
изкупи от ищцовото дружество собствените му енергийни обекти и съоръжения,
представляващи елементи от разпределителната мрежа. Въпреки проведената между
страните законова процедура, приключила с оценка на обектите от 08.03.2018 г.,
ответното дружество необосновано отказвало да изкупи енергийните обекти на
ищеца. Поради това се счита, че ползването от страна на ответника до
собствените на ищеца съоръжения било без правно основание, като по този начин
операторът се обогатявал от неплащането на дължимото възнаграждение, а ищецът
обеднявал с цената, която трябвало да получава за предоставеното ползване на
собствените си съоръжения за пренос и преобразуване на електричество. В този
смисъл се моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума, ведно със
законната лихва. Претендират се и разноските в процеса.
Р’ СЃСЂРѕРєР° РїРѕ
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от пълномощника на
ответника, с който оспорва основателността на претенцията. Не се спори, че
ответното дружество е ползвало енергийните обекти ТП1 РТП2 собственост на
ищеца за целите на преобразуване и пренос на електрическа енергия. Не се спори
и, че в изпълнение на ЗЕ и по-конкретно
§ 4 от ПРЗ, била започната процедура по изкупване на процесните енергийни обекти, която към
настоящия момент не била приключила, поради това, че страните не са постигнали
съгласие за продажната цена на същите. В действителност при ползването на
енергийни обекти и съоръжения в тях, за целите на преобразуване и пренос на ел.
енергия до други потребители, различни от собственика, съгласно чл. 117, ал. 8
от ЗЕ при липсата на сключен договор между страните, енергийното дружество
следвало да заплати обезщетение на собственика. Посочва се, че обезщетението се
определя на база приетата от ДКЕВРМетодика за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители
през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на ел. енергия. В тази връзка в действащата, одобрена
от КЕВРМетодика, е изрично посочено, че цената за достъп следва да бъде
определена като месечна цена за достъп въз основа на балансовата стойност на
енергийното съоръжение като дълготраен материален актив, която се предоставя от
собственика на съоръженията, преминалите количества ел. енергия, отчетни от
измервателите средства, и коефициент на обслужване, който се определя ежегодно
от КЕВР, т.е. същият е различен за всяка година и отразява разходите на
предприятията в сектора. В чл. 3.2 от методиката е посочено, че за изчисленията
се взима предвид балансовата стойност на активите от инвентарните книги на
юридическите лица, предоставящи достъп към края на годината, предхождаща
прилагането на цената за предоставен достъп. Твърди се, че ищецът не е
предоставил на ответното дружество данни за разходите за обслужване на
съоръженията, доказателства за балансовата стойност на дълготрайните материални
активи към края на предходната година, поради което нямало как да се определи
реалната цена за достъп по Методиката. Към настоящия момент ищецът все още не е
представил инвентарните книги на дружеството си, от които да е видно каква е балансовата стойност /счетоводна остатъчна
стойност/ на всеки един от процесните обекти поотделно, въпреки дългогодишната
кореспонденция между страните и многократните покани от страна на ответното
дружество. Твърди се, че единствено и само в резултат на пасивното поведение на
ищеца, не е сключен договор по смисъла на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Липсата на
предоставени документи от страна на ищеца, които съдържат необходимите данни за
изчисляване на цена по методиката, води до невиновно неизпълнение на
задължението на ЕРЮг да изплати обезщетение. В случая се сочи, че не е налице
хипотезата на чл. 81 от ЗЗД и ответното дружество не носи отговорност за
неизпълнението на задължението си по договора с ищеца. Предвид изложеното моли
искът да отхвърли като неоснователен. Евентуално, в случай че съдът не споделя
посочените по-горе доводи за неоснователност, то счита, че неизпълнението на
ответното дружество да заплати обезщетението се дължи на обстоятелства, за
които ищцовото дружество е отговорно, поради изложените съображения –
непредставяне на необходимите документи, които съдържат данни за изчисляване на
цена РїРѕ методиката. Ето защо счита, че Рµ налицеВ
основанието по чл. 83, ал. 1 ЗЗД за освобождаване или намаляване на
отговорността на ответника, поради неизпълнение на задължението на ищеца.
Съдът, като
РІР·Рµ предвид становищата РЅР° страните Рё събранитеВ
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В решение № 198/26.11.2010 г. по
търг. дело № 1025/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС е прието следното:
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника;
липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от
ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на
тези предпоставки следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни
изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение
собствеността и/или ползването на която такива съществуват. Когато вещта е със
статут на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа на страната,
по смисъла съответно на т. 23 и т. 22 от ДРна ЗЕ, по отношение на него е
приложима правната регламентация, съдържаща се в специалния закон – ЗЕ. В
решение № 179/18.05.2011 г. по търг. дело № 13/2010 г. на II-ро търг. отд. на
ВКС, решение № 6/02.02.2015 г. по търг. дело № 184/2014 г. на II-ро търг. отд.
на ВКС и решение № 291/27.02.2015 г. по гр. дело № 4016/2014 г. на I-во гр.
отд. на ВКС е прието и че при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях,
собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 (сега ал. 8) от ЗЕ
и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се
определи на база приетата от ДКЕРметодика. Съгласно ясната разпоредба на чл. 3 от Методиката,
изчислението се извършва по формулата в чл. 3.1, съгласно която разходите на лицето,
предоставящо достъп (в случая ищеца), за обслужване на уредбите и съоръженията,
са не действително направените разходи за съответния период, а балансовата
стойност по инвентарните книги към края на годината, предхождаща предоставянето
на достъпа, на съответните дълготрайни материални активи – уредби или
съоръжения, до които се предоставя достъп, умножена по коефициент за
обслужване. Съгласно § 4, ал. 4а от ПЗРна ЗЕ (в сила от 01.05.2018 г.) В случай че сделката по изкупуване не е
осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок
три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща
наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на
съоръжението.
Не се оспорва и от приетите по
делото писмени доказателства- Нотариални
актове, техническа документация, разрешение за ползване, скици се установява, че ищецът е собственик на
енергийни обекти, представляващи елементи от електроразпределителната мрежа на
ответното дружество, съставляващи трафопостове-сгради, ведно със съоръжения,
оборудване и електропроводи, а именно: ТП „Т.“ – сграда с индентификатор
62004.5.27.3, находящ се в гр. Р., разположен в поземлен имот с идентификатор
62004.5.27, със площ 64 кв.м. и ТП „АПК“
– сграда с идентификатор 62004.5.9507.3, находящ се в гр. Р., разположен на
поземлен имот с идентификатор 62004.5.9507, с площ 15 кв.м.
РќР° 15.11.2016 Рі. РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ
получено от ответника писмо за конкретизиране на исканията, ищцовото дружество
е подало заявление за сключване на договор за цена за достъп до енергийно
съоръжение и мрежа.
РЎ РїРёСЃРјРѕ РѕС‚ 22.11.2016 Рі.
ответното дружество уведомява ищеца, че още през 2012 г. е изразено желание за
изкупуване РЅР° обектите, РЅРѕ РЅРµ СЃРµ представят доказателства Р·Р° това. Рзразено Рµ
желание за изкупуване на ТП АПК и ТП Т., като са изискани определени документи
за сключване на договор за изкупуване на енергийните обекти.
На 23.01.2017 г. ответникът е
отправил предложение до ищеца за изкупуване на енергийните обект, ведно с
оборудване и сервитутни права за общата сума в размер от 16042 лв. без ДДС.
След получаване на писмото управителят на ищцовото дружество е посочил в писмо
до ответника, че балансовата стойност на двата обекта е 74 000 лв. без
ДДС, поради и което не става ясно по какъв начин е изчислена предлаганата
стойност. Поискана е среща във връзка с процедурата за изкупуване. Разменена е кореспонденция и с КЕВР.
На 04.12.2017 г. ищецът в
качеството на собственик на гореописаните обекти, които се ползват от ответника, е поискал извършване на
оценката им. По така депозираното искане, както и депозираното от ответника,
КЕВРсе е произнесла с Решение от 31.01.2018 г. Определено е оценката на
сградата с площ от 15 кв.м., оборудването на СрН на трафопостовете на ТПК АПК и
ТП Т., трансформатори с мощност 400 кВА и 2х630 кВА и електропроводи 2 броя да
се извърши от Г. А. Г.. Разходите за оценка да се поделят между ЕРЮГ ЕАД и
собственика на съоръженията.
На 08.03.2018 г. е изготвен
оценителен доклад, в който е определена окончателна пазарна стойност на
енергийния обект 96 хил. лв. На
08.04.2020 г. управителят на ищцовото дружество е изпратил писмо до КЕВРи до
независимия оценител, в което се сочи, че офертата на ответното дружество
противоречи на добрите практики, както и че считано от 30.04.2018 г. с оглед
липсата на съдействие от ползващия – ответник по делото по уреждане на
отношенията във връзка с ползването на енергийните обекти, ще се стигне до
изключване на захранването, считано от 30.04.2018 г. с цел продажба на част от
съоръженията. Във връзка с така
депозираното писмо е изпратено до КЕВРи становище от ответното дружество, в
което се сочи, че ищецът няма право да преустанови захранването, като това му
действие представлява нарушение, за което е предвидена административно – наказателна
отговорност. Сочи се, че все още не е завършена процедурата по определяне на
окончателна пазарна стойност и изкупуване на енергийните обекти.
По делото приета като писмено доказателство цитираната
от ответника в отговора на исковата молба и приложима в отношенията по повод
процесните обекти Методика за определяна на цените за предоставен достъп до
преносно или разпределително предприятие от потребителя през собствените му
уредби и/или съоръжения до други потребите за целите на преобразуването и преноса
на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на
природен газ. Съгласно чл. 3. от методиката един от елементите при определяне
на цената за достъп е стойността на дълготрайните материални активи (ДМА),
която всъщност представлява балансовата им стойност от инвентарните книги на
юридическите лица, предоставящи достъп към края на годината, предхождаща
прилагането на цената за предоставен достъп. В случай, че лицата, предоставящи
достъп не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, то за
стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност. В методиката са определени компонентите,
използвани при изчисляване на цена за достъп, като е прието, че изчислената
цена за достъп е пределна, като при съгласие между страните може да се определи
и по – ниска цена.
По делото е прието заключение на
съдебно – техническата експертиза, от което се установява, че ТП „АПК“ е
присъединен към въздушен електроповод на ЕРЮГ ЕАД (предходно наименование ЕВН ЕР),
с диспечерско наименование ВЛ 20 кV „Мрамор“ посредством
кабел 20 кV с дължина 30 м. Оборудването на
трафопоста се състои от входна част 20 кV, силов трансформатор с
мощност 400 ква и табло ниско напрежение. Посочва се, че понастоящем таблото
ниско напрежение, находящо се в сградата, не се използва. Вместо него, вън
вдясно от входната врата на трафопоста ЕВН ЕРса монтирали ново табло ниско
напрежение, електрозахранвано от силовия трансформатор и съдържащо комутационна
апаратура и електромери за потребителите по изводи. По отношение ТП „Т.“ е установено, че
оборудването на трафопоста се състои от въздушен вход 20 кV, силови трансформатори 2 броя с единична мощност на
всеки от тях – 630 ква и 2 табла ниско напрежение, електрозахранвани от двата
силови трансформатори. Двете разпределителни табла ниско напрежение съдържат,
едното – 7 броя изводи, а другото – 5 броя изводи. Трафопостът е установено, че е
електрозахранван по въздушен електроповод, съдържащ 2 стоманено – решетъчни
стъбла и също е присъединен към ВЛ 20 кV „Мрамор“. Вещото лице
посочва, че процесните трафопостове функционират и електрозахранват, описаните
в т. 4 потребители, както следва: ТП „АПК“- 7 юридически лица и ТП „Т.“- 19
юридически лица, като някои от тях са захранвани още от 2006 -2007 г. Посочва
се, че тъй като процесните съоръжения електрозахранват повече от един
потребител, по своите функции двата енергийни обекта представляват елементи от
електроразпределителната мрежа РЅР° ответника.В
Относно един РѕС‚ клиентите, Р° именно РњРРќРђ РљРЄРњРџРђРќР РћРћР” СЃРµ посочва, че Р·Р°
периода от 10.05.2010 г. до 23.11.2017 г. титуляр на електромера е бил Н.
Т.. Вещото лице при разпита в съдебно
заседание посочва, че са налице само два стълба към съответните трафопостове,
като третият е част от електропровода Мрамор, който е собственост на ЕВН, но
храни и други трафопостове т.е. той е от разпределителната мрежа. Вещото лице твърди, че проектът, който е от
1994 г. предвижда 4 стълба, но в настоящия момент има два стълба, които са
отклонение от електропровода. Видно от обяснителната записка, приета като
доказателство по делото е предвидено изграждане на 4 стълба.
Прието е заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице М.М., в което е отразено, че
не е представена счетоводна документация за процесния период относно
балансовата стойност на всеки от активите ТП „АПК“ и ТП „Т.“, затова
експертизата използва данните от инвентарната книга и публикуваните счетоводни
отчетни в Търговския регистър общо за енергийните съоръжения, както следва: към
31.12.2015 г.- 3 хил. лева, към 31.12.2016 г. – 18 000 лв. и към
31.12.2017 г. – 16 000 хил. лева. На база на така направените изводи е
изчислена цена за достъп – 2016 г. – 52.50 лв. месечно без ДДС или за периода от 16.11.2016 г. – 31.12.2016 г.-
77 лв. без ДДС, за 2017 г.- 315 лв.
месечно без ДДС или Р·Р° цялата РіРѕРґРёРЅР°В
3780 лв. без ДДС и за 2018 г. – 280 лв. месечно без ДДС или за периода
от 01.01.2018 г.- 14.09.2018 г. – 6227, 67 лв. без ДДС. Относно заприходяване на двата трафопоста в
активите на ищцовото дружество се посочва, че на вещото лице е предоставена
инвентарна книга, в която по счетоводна сметка 202 – сгради се установяват
следните записвания – трафопост с инвентарен номер 02 с първоначална стойност
3 000 лв. и трафопост голям, придобит с протокол без вписан номер с
първоначална стойност 16 000 лв. В
инвентарната книга не е отразена друга информация относно година на въвеждане в
експлоатация, дата на заприходяване, амортизационна норма и сума на годишна
амортизация. Вещото лице посочва, че не са представени аналитични регистри със
записвания по счетоводните сметки за ДМА, ГФО с приложени ДМА и други
необходими счетоводни документи за определяне на балансовата стойност на
енергийните обекти към горепосочения период от ноември 2016 г. до септември
2018 г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че отразените в заключението
стойности са на база записвания в инвентарните книги в сметка сгради, като
липсват данни, от които точно да се определи балансовата стойност на
енергийните обекти.
От приетото по делото заключени
на съдебно оценителната експертиза, изготвено от независим оценител Т.Б. се
установява пазарната стойност на енергийните обекти към 2015, 2016 и 2017 г.
Вещото лице е отразило в заключението си, че пазарната стойност включва
стойност на сграда, право на строеж, стойност подземен електропровод и
оборудване и за ТП АПК, който е с подземен електропровод е в размера на 18792,
43 лв. за 2015 г., 18126, 06 лв. за 2016 г. и 18161, 19 лв. за 2017 г. За ТП
Т., който е с въздушна линия и е налице собственост на идеална част от
поземления имот и който снабдява 19 клиенти – юридически лица са изчислени
следните стойности: за 2015 г.- 91013, 75 лв., 2016 г. - 88771, 14 лв. и 2017
г. – 89279, 97 лв. Заключението на
вещото лице е оспорено от ответното дружество, като съдът е приел, че същото е
компетентно изготвено, обективно и в пълнота отговаря на поставените въпроси. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че е посетило на място оценяваните
обекти, като е констатирало, че има 6 броя прекъсвачи, а не както се твърди от
ответника 3 броя. Отговаря в пълнота и на останалите възражения на ответника,
като посочва, че отразеното в заключението – констативно – съобразителната
част, по отношение на установените обстоятелства и налично оборудване напълно
отговарят на действителното положение на процесните обекти. Обяснено е и поради
каква причина е използван метода на непосредственото сравнение, както и
механизма РЅР° направените изчисления.В
Съдът изцяло възприема заключението на съдебно – оценъчната експертиза,
като същото отразява изводите на вещото лице въз основа на непосредствения
оглед на обектите. Не е налице противоречие с изложеното от вещото лице в СТЕ,
доколкото там също е отразено, че в далечината има ЖРстълбове, като вещото
лице счита, че те са собственост на ЕВН ЕР, за което обаче липсват
доказателства. Още повече, че в
оценителния доклад, изготвен от определения от КЕВРоценител, който е посетил
обекта на място, също е отразено, че има 4 броя заземени ЖРстълба – един
ъглов. Наличието на ъглов стълб не се оспорва и от вещото лице К., изготвил
РЎРўР•.
Въз основа на приетото по делото
заключение на съдебно – оценителната експертиза е възложено изготвяне и е
прието заключение на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице
изчислява въз основа на установените от независимия оценител стойности на
енергийните обекти – цени за достъп, както следва: за ТП АПК – месечна цена за достъп за 2016 г.- 328,87 лв. без ДДС или
за периода от 16.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – 482,34 лв. без ДДС; за 2017 г. – месечна цена за достъп – 317,21 лв. без
ДДС или за цялата календарна година 3806,47 лв. без ДДС и за 2018 г. за периода
от 01.01.2018 г. до 14.09.2018 г.- 2690,88 лв. без ДДС. Общият размер на цената
за достъп до съоръженията на ТП „АПК“ за периода от 16.11.2016 г. до 14.09.2018
г. е 6979,69 лв. без ДДС. По
отношение на ТП „Т.“ се установява следното, а именно: месечна цена за достъп
за 2016 г.- 1592,74 лв. без ДДС или за периода от 16.11.2016 г. до 31.12.2016
г. – 2336,02 лв. без ДДС; за 2017 г. – месечна цена за достъп – 1553,49 лв. без
ДДС или за цялата календарна година 18641, 94 лв. без ДДС и за 2018 г. за
периода от 01.01.2018 г. до 14.09.2018 г.- 13228,32 лв. без ДДС. Общият размер
на цената за достъп до съоръженията на ТП „Т.“ за периода от 16.11.2016 г. до
14.09.2018 г. е 34206,28 лв. без ДДС. Общият размер на цената за достъп за
периода от месечна цена за достъп за 2016 г.- 397, 76 лв. без ДДС или за
периода от 16.11.2016 г. до 31.12.2016 г. - 583, 38 лв. без ДДС; за 2017 г. –
месечна цена за достъп – 387, 46 лв. без ДДС или за цялата календарна година
4649, 55 лв. без ДДС и за 2018 г. за периода от 01.01.2018 г. до 14.09.2018 г.-
3297, 26 лв. без ДДС. Общият размер на цената за достъп до съоръженията на ТП
„АПК“ за периода от 16.11.2016 г. до 14.09.2018 г. и за двата енергийни обекта
е в общ размер от 41 185, 96 лв.
Не се спори и както беше посочено
по – горе от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е собственик на процесните енергийни обекти. Не се оспорва и от приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че двата
трафопоста се ползват от ответното дружество, като през тях се извършва пренос
на електроенергия за общо 26 юридически
лица – клиенти на ответното дружество – 7 от които са електрозахранвани от ТП
АПК, а 19 са електрозахранвани от ТП Т.. От приетата по делото методика за
изчисляване на цената за достъп е видно, че един от компонентите, включени във
формулата е именно сума от прогнозни годишни потребления на електрическа енергия
на потребителите, които получават енергия през уредби и съоръжения, до които е
предоставен достъп без потреблението на лицето, което е предоставило достъп. В
т.3.3. от методиката изрично е предвидено, че при липса на балансова стойност,
цената за достъп се определя въз основа на пазарната стойност на дълготрайните
материални активи. Вещото лице при изслушването му за приемана на заключението
на съдебно – счетоводната експертиза изрично посочва, че липсват счетоводни
документи, установяващи балансовата стойност на енергийните обекти. Не може да
се приеме, че вписването в инвентарната книга като сграда на един от двата
трафопоста и последващото вписване без конкретизация какво включва в себе си на
другия трафопост представлява балансова стойност. Съдът не възприема и изводите
на вещото лице по приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
направени въз основа на публикувания в търговския регистър счетоводен отчет,
доколкото не може с категоричност да се установи, че същите отразяват действителната
балансова стойност на енергийните обекти, собственост на ищцовото дружество.
Вещото лице не може да даде категоричен отговор на въпроса дали отразените в
инвентарната книга и в ГФО стойности касаят само сградите или енергийният
обект, състоящ СЃРµ РѕС‚ сграда Рё оборудване. Рменно поради липсата РЅР° балансова
стойност, то съдът счита, че цената за достъп следва да се определи въз основа
на установената пазарна стойност. Направените от ответника възражения за
неприложимост на разпоредбите на т.3.3. от методиката в настоящия случай са
неоснователни. Още повече, че искане за определяне на пазарна стойност е
направено от ответното дружество през 2017 г. пред КЕВРи установената от
определения от КЕВРоценител стойност е близка до установената от вещото лице
по приетото заключение на съдебно – оценителната експертиза.
Съдът приема, че за
определяне на цената на достъп, с оглед изложените по-горе съображения, следва
да се вземе като основа изчислената от вещото лице по приетото
заключение на съдебно оценъчната експертиза пазарна стойност на съоръженията,
която е и справедливата тяхна стойност, а не изчислената по съдебно-счетоводна
експертиза – на база балансовата стойност на актива,
доколкото не се установява, че именно отразеното в инвентарната книга е балансовата
стойност на енергийния обект, а не само тази на сградата. В крайна сметка целта
на настоящото производство е да се установи действителното правно положение, а
именно реално с каква сума ищецът се е обеднил за сметка на ответника, като
съдът приема, че това е именно сумата изчислена от  вещото лице по приетото допълнително
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено въз основа на
приетото заключение на съдебно – оценъчната експертиза на база пазарната
стойност на актива, а не на  отразена в инвентарните книги стойност на
сграда,
която не отговаря на справедливата такава.
На основание гореизложените
доводи съдът счита, че се установиха елементите от фактическия състав на
претенцията на ищеца, поради и което искът следва да бъде уважен изцяло, като
доказан по основание и размер.
Съдът счита за основателна и
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на
претендираните разходи в общ размер от 2380 лв., включващи заплатена държавна
такса в размер от 400 лв., депозити за вещи лица – 680 лв. и 1300 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви
СЃСЉРґСЉС‚
В В В В В В В В В
Р В Р•В
РЁВ Р :
        ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: град Пловдив, СЂ-РЅ Централен,
СѓР». „Христо Р“. Данов“ РґР° заплати РЅР° „Венита-5“ ЕООД, Р•РРљ *********, СЃСЉСЃ
седалище и адрес на управление: град Ракитово, ул. „Хр. Смирненски” № 23 сумата
10 000 лева, представляваща част от задължение в размер на 41185,96 лева без
ДДС, представляващо обезщетение за ползване без основание на енергийни обекти –
ТП „АПК“ с адрес на сградата – гр. Р., разположен в поземлен имот с
идентификатор № 62004.5.27 със застроена площ от 64 кв.м. и ТП „Т.“ с адрес на сградата – гр. Р.,
разположен в поземлен имот №
62004.5.9507 със застроена площ от 15 кв.м. на един етаж за периода 16.11.2016
г.- 14.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба -17.09.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 2380 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНРЕТО подлежи РЅР° обжалване пред РћРЎ – Пловдив РІ
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението РґР° СЃРµ връчи РЅР° страните.В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ:/Рї/
Вярно с оригинала!
РљР“В