Р Е Ш Е Н И Е
№ 1124 16.09.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд V-ти
наказателен състав
На шестнадесети септември през 2019 година ,
в публично заседание в следния състав :
Председател : МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Д.Мкато разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 2466 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното
Производството
е по реда на чл.59 - чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***със седалище не
територията на „***“ АД административна сграда на *** ет.3
представлявано от управителя С.А.М.против
наказателно постановление №389/08.04.2019г издадено от зам.директора на ТД на
НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 118 ал.10 вр.чл.59в ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ е наложена имуществена санкция
на основание чл.185 ал.2 ЗДДС в размер на 500 (петстотин) лева.
Жалбоподателят
е редовно призован за открито съдебно заседание не се явява. Не се явява процесуален
представител. Със жалбата се навеждат
доводи за неправилно определена правна квалификация на нарушението довела до
невъзможност нарушителя за разбере в какво е обвинен. Алтернативно се сочи и
маловажност на деянието и молба за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Представителят
на наказващия орган, редовно призован се явява лично в лицето на ЮК Т.-надлежно упълномощена счита, че жалбата е неоснователна и
моли съдът да постанови решение, с което да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното :
Жалбата
е подадена в преклузивния 7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Същата съдържа
изискуемите от закона реквизити подадена е пред материално и териториално
компетентен съд и производството пред БРС е редовно образувано.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен за това, че на дружеството-жалбоподател,
на при извършена проверка на 21.11.2018г на обект–ведомствена бензиностанция
разположена на територията на *** база ***-Бургас
стопанисван от *** ЕООД с ЕИК ***било установено, че на 02.10.2018г били
доставени 2980 л дизелово гориво. Издаден бил акцизен данъчен документ АДД №0000000004079375/02.10.2018г (лист 18 от
делото). Изпратена била информация от нивомерната
система в обекта visi stick dl 300-2999/2992 при 15 гр. (лист № 14 от делото). Освен по този начин ***–Бургас ЕООД имало задължение да отрази документа,
чрез който е доставено горивото и посредством баркод-четец.
Върху този документ имало баркод и чрез баркод –четец, който следвало да бъде инсталиран към
електронната система с фискална памет (ЕСФП) и чрез дистанционната връзка е
трябвало да бъде отразена в базата данни на НАП. Свидетелите Ж.С.
и Д.Д. и двамата инспектори в ТД на НАП-Бургас
констатирали, че документът не е отразен и изобщо в ЕСФП не е бил инсталиран баркод-четец. Отчитайки това нарушение свидетелят С.
съставил протокол за извършената проверка на 21.11.2018 г (лист 11 -13 от
делото ) и поканил управителя на дружеството да се яви на 26.11.2018г в ТД на НАП-Бургас
за съставяне на акт. На посочената дата -26.11.2018г актосъставилят С. в присъствието на упълномощено лице (пълномощно
на лист 10 от делото) съставил АУАН №F447882 (лист
9 от делото), в който описал нарушението и му дал правна квалификация по чл.118
ал.10 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) вр.
чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ.
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
до органа постъпили обяснения от управителя на дружеството (лист 15 от делото).
В тези обяснения управителят твърди, че дори и да не е подавана информация чрез
баркод-четец, това не е довело да укриване на информация и до
неплащане на дължимите акциз, данъци и др. публични вземания.
В
подкрепа на тези обяснения е представил електронен акцизен документ (лист 16 от
делото).
Като
взел предвид акта и обясненията на управителя на дружеството наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление №389/08.04.2019г (лист 7 от делото),
в който при идентичност на описателната част на нарушението както в акта, е дал
друга правна квалификация на нарушението–такава по чл.118
ал.10 от ЗДДС вр. чл.59в ал.1 от Наредба Н-18 /2006 г
на МФ.
Постановлението
било връчено на 16.08.2019г
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
свидетелите както и от писмените доказателства находящи се в
административнонаказателна преписка.
От правна страна
съдът приема за установено следното :
Съдът счита, че
както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по ЗАНН.
Съдът
намира, че изложените възражения в жалбата са основателни. Налице е нарушаване
на нормата на чл.42 т.5 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са императивни норми.
Недопустимо е в акта и в наказателното постановление за едно и също нарушение
да бъдат правени различни правни квалификации. Това е довело до накърняване правото
на защита на нарушението и за съда е основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление без да се разглежда спора по същество.
По изложените
съображения и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН , Бургаският
районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №389/08.04.2019г издадено от зам.директора
на ТД на НАП, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***със седалище не територията на „***с“
АД адм.сграда на *** ет.3 представлявано от управителя С.А.М.за нарушение на чл. 118 ал.10 вр.чл.59в ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ е наложена имуществена санкция
на основание чл.185 ал.2 ЗДДС в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен
съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ : МАЯ
СТЕФАНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
К.С.