Решение по дело №15200/2019 на Софийски градски съд

                Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е   № ……

           гр. София, 05.01.2021 г.

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                    Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 15200/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №180832/31.07.2019 г. по гр. д. № 40724/2018 г. по описа на СРС, 72 с - в е признато за установено, по искове е правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, че М.Б.Т., ЕГН ********** дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 2 154. 53 лв. за доставена топлинна енергия през периода от м. 07.2013 г. до м. 04.2015 г. вкл., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и сумата от 28. 20 лв. за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2017 г. до изплащането й, за които е издадена заповед от 23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55383/17 г. на СРС.

С решението са отхвърлени исковете за установяване дължимост на главница за топлинна енергия за периода м. 05. и м. 06.2013 г. за разликата над 2 154. 53 лв. до 2 215. 26 лв. и изцяло са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 583. 29 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г. и в размер на 6. 79 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г. върху вземането на дялово разпределение. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва само частта, в която са отхвърлени претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху сумите за ТЕ и дялово разпределение, с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Ищецът се позовава на чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., както и на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г.,  обнародвани по установения в ЗЕ ред, в които е определен срока и реда, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ и изпадат в забава. Излагат се съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Поддържа се, че  за задълженията, които обхващат сезон 2014 г. - м. 04.2015 г., задълженията по общата фактура от 31.07.20915 г. стават изискуеми едва на 15.09.2015, от когато следва да тече давностния срок за тях. В разбивката на фактурата е посочено, че за периода са издадени съответните кредитни известия. С подаване на заявлението 11.08.2017 г. давността е прекъсната и процесните суми не са погасени. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част относно лихвите и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна М.Б.Т., чрез особения си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита, представена в първото заседание пред въззивния съд, особеният представител на ответника поддържа, че правилно СРС е приел за недоказано изпадането на ответника в забава, по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Обосновано СРС е отхвърлил исковете за лихви поради липса на покана. Моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в оспорената част.

Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението се оспорва само в частта, в която е отхвърлена  претенцията за установяване на задължения за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за ТЕ в размер на 583. 29 лв. и в размер на 6. 79 лв. - върху вземането на дялово разпределение и за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г.

В частите, в които са уважени исковете за установяване на суми за доставена топлоенергия и в която главният иск за ТЕ е отхвърлен до пълния предявен размер, решението не се оспорва от страните и е влязло в сила.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените части.

Доколкото главната претенция е обуславяща по отношение на акцесорните искове за лихви следва да се посочи само за пълнота, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредена възможност потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

В случая установяването на лихви за забава се претендира от 15.08.2014 г., за които период приложение ще намерят ОУ на дружеството от 2014 г., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Настоящият състав приема, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца.

За разлика от СРС настоящият състав приема, че доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството и не е установил изпадането в забава на ответника за претендирания период, акцесорната претенция законосъобразно и приета за неоснователна и е отхвърлена с атакуваното решение.

Относно отхвърлените претенции за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, в жалбата не се излагат конкретни  съображения. Настоящият състав не намира основание за промяна на извода направен от СРС - за недължимост на такива лихви. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че не са ангажирани доказателства за изпадане на длъжника в забава за задълженията за заплащане на суми за дялово разпределение, при липса на покана за заплащането им и даване на срок за изпълнение. Искът е изцяло неоснователен – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото изводите на СГС съвпадат като цяло с тези на районния съд, решението в оспорените отхвърлителни части следва да се потвърди както е постановено.

В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила.

По разноските пред СГС :

При този изход от спора право на разноски има ответника. Той е представляван от особен представител и не е направил разноски за настоящото производство, поради което такива не се присъждат в негова полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №180832/31.07.2019 г. по гр. д. № 40724/2018 г. по описа на СРС, 72 с - в, в частта, в която изцяло са отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу М.Б.Т., ЕГН **********, по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване вземания за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 583. 29 лв. и в размер на 6. 79 лв. върху вземането на дялово разпределение и двете за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г., за които е издадена заповед от 23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55383/17 г. на СРС.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в които са уважени главните искове с правно  основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, както и в частта, в която тези искове са отхвърлени до пълните предявени размери.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                   

 

 

 

 

 

          2.