№ 41
гр. Ямбол, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по исковата молба на Д. С. Г. от с.******, обл.*****, с която
против ответницата М. М. Д. от. с. ****** е предявен иск за поставянето на ответницата под
пълно запрещение.
Излага се в исковата молба, че М. Д. страда от "Детска церебрална парализа",
като с ЕР на ТЕЛК от 2021г. е освидетелствана с призната 100% трайна неработоспособност.
Сочи се, че ответницата изостава от гледна точка на физическо и психомоторно развитие, не
ходи самостоятелно, трудно говори, говорът е несвързан, липсват активни движения в
крайниците, не може да се самообслужва, страда от слабоумие и е в невъзможност да се
грижи за своите работи, не може да ръководи постъпките си и да преценява последиците им.
В срока за писмен отговор такъв не е постъпил от ответницата.
В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител на ищцата - адв. К.,
която пледира съдът да постави ответницата под пълно запрещение, тъй като са налице
условията на закона за това.
Заключение в същия смисъл дава и прокурорът - за поставяне на ответницата
М.Д. под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответницата
М.Д. се намери неподвижна в лек автомобил пред сградата на Съдебната палата, на видима
възраст 12-13 години, неадекватна, с липсваща двигателна активност и говор, с пълна
дезориентация за време, място, събития и обкръжаващи я лица.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на Община-
Сливен, издадено по акт за раждане №0302/23.02.2004г., ответницата М. Д. е родена на
*********г. Ищцата Д. С. Г. (Д.) е нейна майка. Бракът на родителите на ответницата е
прекратен с влязлото в сила Решение №149/05.03.2010г. на ЯРС по гр.д.№434/2010г., като
упражняването на родителските права по отношение на М. са предоставени на майката Д.Д.,
с фамилно име след развода - Г..
1
От ЕР №***********г. на ТЕЛК при МБАЛ-Ямбол се установява, че
ответницата страда от "Друга детска церебрална парализа", поради което с решението на
ТЕЛК на М.Д. е определена 100% трайна неработоспособност за срок от 3 години.
По делото са представени две епикризи от Клиника по неврохирургия на
лечебно заведение в България, с които е установено, че ответницата страда и от
"Хидроцефалия интерна комуниканс и епилепсия", за лечението на които заболявания е
лекувана в клиниката. За лечението на същите заболявания в болница на Р. Е. в ***** също
са представени писмени доказателства - електроенцефалограма и епикриза от неврологичен
преглед.
Заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършило назначената по
делото съдебно-психиатрична експертиза потвърждава диагнозата на заболяванията, от
които страда ответницата - "Детска церебрална парализа, с квадрипареза в тежка степен,
Хидроцефалия, Епилепсия, Тежка умствена изостаналост". Това според експерта са
хронични мозъчни заболявания, които са възникнали в постнаталния период, същите са
трайни и няма медицински възможности за пълно възстановяване. Вещото лице е разяснило,
че детската церебрална парализа (ДЦП) е събирателен термин, обединяващ група хронични
непрогресиращи симптомокомплекси на двигателни нарушения, включващ различни
синдроми, които се изявяват още през първата година от живота на детето. Те са резултат на
неразвитие или увреждане на мозъка пренатално, интранатално или в периода на
новороденото, както е в разглеждания случай. Клинично се установява различен по сила на
изразеност и локализация двигателен дефицит, промяна на мускулния тонус, смущения на
координацията или поява на неволеви движения. При ответницата М. Д. вещото лице е
заключило, че от ранна детска възраст има изоставане в нервнопсихичното развитие и
нейната диагноза е "Тежка умствена изостаналост" -слабоумие, в резултат на която
освидетелстваната няма училищни знания, житейски познания, битови навици, няма
потенциал за самостоятелен живот, социална и трудова реализация. Освен моторните
разстройства, при ответницата М. Д. вещото лице е установило, че има увреда и на други
функции с моторни елементи - говор, хранене, фина моторика, очни движения, нарушение
на тазовите резервоари. Предвид наличното слабоумие, даденото заключение е, че
ответницата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си, тя е неспособна да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособна
е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си
нужди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от майката на ответницата, която е нейн
близък роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в
кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС
- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на
този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от
такава болест или слабоумие да разбира свойството и значението на постъпките си да се
грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на двете изисквания -
медицински и юридически, се постановява ограничаване на дееспособността или обявяване
на пълната недееспособност на лицето.
В разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и
компетентно, от другите медицински документи и от преките лични впечатления на съда се
установи, че в резултат на церебралната парализа, ответницата М.Д. страда от слабоумие
(тежка умствена изостаналост), което е медицинското основание за обсъждане на
възможността за обявяване пълната недееспособността на лицето. Установи се от
експертното заключение, че при ответницата няма възможности за развитие - при същата
наред с моторните разстройства, е налице увреда и на други функции с моторни елементи -
говор, хранене, фина моторика, очни движения, нарушение на тазовите резервоари.
Ответницата не е ориентирана житейски и социално, не различава събития и понятия, не
може да говори, възприятията й са неразумни и дори за елементарните й ежедневни нужди
има нужда от грижите друг човек - в случая нейната майка. Това състояние на М.Д. я прави
неспособна сама да удовлетворява жизнените си потребности, тя не може да разбира
2
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че слабоумието на
ответницата, резултат от церебралната парализа, е в причинна връзка с неспособността й да
се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано наличие на двете
изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и юридически, съдът следва да постави М.Д. под
пълно запрещение.
Водим от изложеното,ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС М. М. Д. от. с. ******, Община
*******, Обл.*****, ул.******№**, с ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община "Тунджа" за учредяване на настойнически съвет
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3