Р Е Ш Е Н И Е
№ 316 23.01.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 8566 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Д.Г.Д. и е за
установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, оспорени в заповедно
производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на „***“ АД срещу ответника в качеството му на длъжник по договор за заем с код ***,
които са му прехвърлени преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът възразява,
дружеството предявява исковата молба по делото.
В
законоустановения срок ответникът не депозира
отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на
дружеството ищец не се явява. Преди съдебното заседание депозира писмено
становище, в което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява. Преди съдебното заседание депозира
становище, в което посочва, че не оспорва дължимостта на процесните суми, но е
погасила част от тях в размер на 350 лева, за което представя доказателства.
Моли съда да разсрочи задължението й на основание чл.241 ГПК, като представя
доказателства за обосноваване на това искане.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
28.08.2013 г. между „***“ АД, от една страна, и Д.Г.Д., от друга, е сключен индивидуален
договор за заем – код: *** (за краткост Договора) със след следните параметри: заемна
сума – 750 лева; срок на заема в месеци – 12; размер на месечната погасителна
вноска – 124 лева; брой месечни погасителни вноски – 12; срок за плащане на
месечните погасителни вноски е посочен в погасителен план, а именно – първо
число на месеца; общ размер на всички плащания по заема – 1488 лева; лихвен
процент по заема – 150,22 %; годишен процент на разходите по заема – 276,17 %;
годишно оскъпяване на заема – 98,40 %.
Доколкото
ответникът не оспорва дължимите суми, то следва да се приеме, че е усвоила
сумата по кредита. На 06.12.2019 г., на 28.12.2019 г. и на 11.01.2020 г. по
банкова сметка ***, посочена в исковата молба, ответникът превежда общо 350
лева. Като основание за преводите се сочи „гр. дело № 8566/2019“, т.е.
настоящото исково производство.
На
17.08.2015 г. между „***“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземанията на първото
дружество към ответника по Договора са прехвърлени на ищцовото дружество.
Цедентът упълномощава адвокатско дружество да съобщи на длъжниците за цесията.
Адвокат Жельо Денев изпраща от името на цедента уведомление за цесията до
ответника, което получено на 14.06.2019 г.
На
13.08.2019 г. ищцовото дружество подава срещу Д.Г.Д. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № ***/2019 г. по описа на БРС. На 15.08.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение срещу Д. за следните суми: 750 лева главница по Договора; 714,14
лева договорна лихва за периода 01.10.2013 г. – 01.09.2014 г.; 228,33 лева
мораторна лихва за периода от 12.08.2016 г. до 13.08.2019 г.; законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението. Тъй като длъжникът възразява
против издаването на заповедта, дружеството предявява установителни искове по
настоящото дело за дължимите главница и мораторна лихва. Не е предявен
установителен иск за сумата от 714,74 лева договорна лихва, макар със заповедта
за изпълнение да е разпоредено на длъжника да я заплати.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и приложеното
частно гражданско дело.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване два установителни иска с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9
от ЗПК. По отношение на Договора приложими са разпоредбите на ЗПК и той следва
да бъде съобразен с неговите разпоредби.
Прехвърлянето
на вземането по Договора е надлежно съобщено на длъжника от упълномощено от
стария кредитор лице преди подаване на заявлението в съда.
Според
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, в редакцията й към датата на
сключване на Договора, последният трябва да съдържа наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от него, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден. Такива клаузи в
Договора не се съдържат нито в раздел I „Условия по договора“, нито в останалите раздели - раздел
II се отнася до
„последващо сключване на индивидуални договори за заем“, раздел III
до „обезпечаване на индивидуалните договори за заем“, а
раздел IV съдържа
„заключителни разпоредби“.
На
следващо място, според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, в редакцията й
към датата на сключване на Договора, последният следва да съдържа информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания.
Погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания и съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. Такава клауза не се съдържа в Договора.
Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в редакцията
й към датата на сключване на Договора, когато
не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.12 и т.20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо Договорът е
недействителен.
Нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им
съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор
(ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит), съдът е длъжен да
провери неговата действителност и без да има позоваване на нищожност –
в този смисъл Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение
№ 483 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2015 г., I г. о. Ето защо макар и ответникът да не се позовава на
нищожност, съдът е длъжен да прецени дали Договорът е действителен.
След
като Договорът е недействителен, кредитополучателят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
– чл.23 от ЗПК, т.е. Д. дължи връщане само на сумата от 750
лева, но не дължи лихва. Установи се, че тя е заплатила сума по Договора в
размер на 350 лева, които следва да бъдат отнесени именно към погасяване на
главницата, поради което Д. дължи сума от 400 лева, до която искът за главница
се явява основателен, а над тази сума до пълния претендиран размер от 750 лева
следва да бъде отхвърлен. Както вече се посочи, кредитополучателят не дължи
други суми по Договора, поради което искът за мораторна лихва също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има
право само на част от разноските в заповедното и исковото производства. За
заповедното производство Д. дължи разноски в размер на 8 лева, част от
заплатената държавна такса.
Ищцовото дружество претендира за исковото производство
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира,
че справедливо е такова в размер на 120 лева, определено на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Ищцовото
дружество е доплатило и държавна такса в исковото производство в размер на 85
лева. С оглед изхода от делото ответникът дължи разноски в исковото
производство в размер на 83,82 лева.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
дължат.
По искането на ответника за разсрочване на дължите суми:
Според
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, разгледал и
уважил иска по чл.
422 ГПК, е компетентен да се
произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на съдебно установеното
вземане. Ответникът е заявила надлежно искане за разсрочване на
задължението. Видно от представените доказателства тя е трудово ангажирана,
като получава брутно възнаграждение в размер на 650 лева, пенсия за инвалидност
в размер на 230 лева (призната й е трайно намалена работоспособност в размер на
75 % с решение на ТЕЛК към „УМБАЛ – БУРГАС“ АД от декември 2017 г.), но има две
непълнолетни деца, към които има алиментни задължения. Ето защо искането за разсрочване
следва да бъде уважено, като общата дължима сума, включително разноските, се
разсрочи за срок от три месеца.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Д.Г.Д., ЕГН – **********, дължи
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 400 (четиристотин) лева,
неизплатена част от главница (чистата стойност на заема) по индивидуален
договор за заем – код: *** от 28.08.2013 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 750 (седемстотин
и петдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, против Д.Г.Д., ЕГН – **********, иск за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на дружеството сумата от 228,33 лева
(двеста двадесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г., дължима по индивидуален договор за заем – код: *** от 28.08.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,
ЕГН – **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 8 (осем)
лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, и сумата от 83,82 лева (осемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно
уважената част от исковете.
РАЗСРОЧВА
на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
решението за заплащане на всички горепосочени суми, включително разноските,
както следва: общата дължима сума от 491,82 лева да се заплати на 3 вноски, всяка в размер на 163,94 лева, платими ежемесечно на
25-то число, като първата вноска е платима в месеца, следващ месеца, в който
решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ