№ 36463
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20221110108933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на заявителя „Софийска вода“ АД за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото определение № 29191/22.08.2023г., с което
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
обезсилена, а в полза на процесуалния представител на длъжника на основание чл. 38, ал. 2
ЗА е присъден адвокатски хонорар в размер на 360.00 лева.
Заявителят поддържа, че размерът на присъдения хонорар неправилно е определен
съобразно нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, считайки, че същият следвало да бъде определен по аналогия
съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, доколкото подаването на възражение по
чл. 414 ГПК не съставлявало същинско процесуално представителство.
В законоустановения едноседмичен срок адв. К. Б. е подала становище за
неоснователност на заявеното искане за изменение на определението за обезсилване на
заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Съдът намира искането за изменение на коментираното определение в частта за
разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (едноседмичен за
обжалване на определението) от лице с правен интерес да иска изменение на акта в
съответната част.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Според настоящия съдебен състав адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство следва да се определя по
правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно което за защита в производства за обезпечаване на
бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. На
първо място следва да се има предвид, че цитираната разпоредба не провежда каквото и да е
разграничение в дължимостта и размера на адвокатския хонорар съобразно
представляваната страна. Напротив, използва се общия израз „за защита в производства за
издаване на заповед за изпълнение“. Наред с това, коментираното правило не предпоставя
1
дължимостта на възнаграждение от предоставянето на „същинско процесуално
представителство“ на страната, каквото според заявителя е типичното процесуално
представителство в исковия процес, а от „защита“ на страната от адвокат, която с оглед
спецификата на заповедното производство се свежда до запознаване с книжата по делото, в
т. ч. със заявлението и приложените към него документи, установяване въз основа на това на
вида, характера, източника, начина и периода на формиране на задълженията с цел
запознаване на длъжника с тези данни и извършване на преценка дали вземанията се
оспорват или не, като подаването на възражението, което, макар и да е по утвърден от
Министъра на правосъдието образец, е само последната стъпка от предоставеното на
длъжника съдействие и защита във връзка със заповедното производство. Обстоятелството,
че депозирането на възражение не е дейност, изискваща специални знания и умения, само по
себе си не е годно да лиши длъжника от възможността да ангажира услугите на адвокат за
оказване на правна помощ и съдействие. Процесуалният закон не обвързва
представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността на
производството, в което същата участва, а Наредбата, от своя страна, не диференцира
„защитата“ в заповедното производство на защита на длъжника и таква на заявителя, който
впрочем, също е в значителна степен улеснен при предявяване на претенциите си по реда на
заповедното производство, доколкото също попълва заявление по утвърден образец.
По изложените мотиви съдът не споделя съображенията на заявителя, че по аналогия
действията по подаване на възражение следва да се приравнят на подаване на молба по
смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и дължимото в случая възнаграждение за процесуално представителство
следва да е 50 лв. Това е така, тъй като както от наименованието на раздел ІІ
"Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и заверяване на преписи
от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата", така и от началния текст на чл. 6
("възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори са следните") се
установява, че целият раздел регламентира възнаграждения, които не са свързани с
процесуално представителство по съдебни дела, каквото е уредено в следващия раздел ІІІ, т.
е. нормата на чл. 6, т. 5 от Наредбата не би могла да се приложи в случая. Още повече, че
както бе изяснено, е налице специална разпоредба, за която не съществува разумен правен, а
и житейски аргумент да не бъде прилагана по отношение на следващото се в полза на
длъжника адвокатско възнаграждение, в случай че се установи, че разноски се следват
именно на него.
По изложените мотиви искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, заявено с
молбата на кредитора от 23.08.2023г., следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя „Софийска вода“ АД за изменение
в частта за разноските на определение № 29191/22.08.2023г., постановено по настоящото
дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3