Решение по дело №1185/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 814
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия: Росица Георгиева Шкодрова
Дело: 20203110201185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 814/15.6.2020г.             Година 2020        Град Варна

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд      тридесет и осми  състав

На единадесети юни           Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1185 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                   

              

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-010889/06.03.2019г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на  «Г.М.к. ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.415В ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 300 на 100  лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

              

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №03-010889/06.03.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Счита се, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Процесуален представител на въззваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.019г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. М. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Г.М.к.“ ЕООД. Повод за проверката били постъпили в ДИТ сигнали за неизплатени възнаграждения.

На проверяващите били представени документи- отчетни форми; разчетно платежни ведомости и други, въз оснаова на които установили, че лицето Катерина Георгиева Стоилова е изпълнявала длъжността „сервитьор“ в обект – ресторант «Г.М.к. ***, Морско казино, Морска градина, стопанисван от «Г.М.к. ЕООД, като през месеците юли, август и септември 2018г. е положило труд по- малко от договореното. При въведеното сумарно изчисляване на работното време лицето следвало да положи труд в рамките на 432 часа за периода. Същото положило труд в размер на 362,5 часа и ползвало отпуск 3 дни поради временна нетрудоспособност. Полагането на по- малко труд не било по вина на лицето, както и на същото, с разчетно платежна ведомост от месец септември  не било изплатено уговореното трудово възнаграждение с размер 510,00 лева.

На 27.02.2019г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството «Г.М.к. ЕООД в обстоятелствената част на който подробно описала установените при проверката факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, конкретизиран бил сключения трудов договор, договорените часове работа и действително отработените такива,  както и липсата на изплатено трудово възнаграждение в пълен размер в срок. Посочени били и доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по АНП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-010889/06.03.2019г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.128 т.2 вр чл. 267 ал.1  от КТ вр. чл.9 «в» от НРВПО, чл.128 т.1 от КТ  и чл.13 от НДРЗ.

 

 

На дружеството е било наложено административно наказание , при отчитане на факта на отстраняване на нарушението , на основание чл.415В ал.1 от КТ – имуществена санкция над минималния предвиден размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства- отчетни форми ; ведомости за заплати; протокол от проверка; сведения и др. , както и гласните такива-показанията на св. М..

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд в рамките на месеците юли, август и септември в по- малък от договорения размер и неизплатеното в пълен размер , в срок дължимо трудово възнаграждение за извършената работа за м. септември 2018г. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по

чл.128 т.2 вр чл. 267 ал.1  от КТ вр. чл.9 «в» от НРВПО, чл.128 т.1 от КТ  и чл.13 от НДРЗ.

 

Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание, но неправилно е бил преценен размера на наказанието. Факта на извършване на нарушение за първи път и последващото му отстраняване занижават степента на обществена опасност на нарушението и сочат на адекватност на размер на административното наказание в предвидения в закона минимален размер. В този смисъл и съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като намали размера на административното наказание.

 

Що се отнася до наведените с възражения с искане за отмяна на наказателното постановление, тъй като е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

Установеното нарушение не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Правилно администартивнонаказващият орган е приел, че се касае за нарушение, доколкото са установени предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на този текст от КТ – нарушението е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, като на работника е била осигурена възможност да ползва средствата от дължимото му се трудово възнаграждение, съобразно уговореното с трудовия договор.

 

След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление като намали размера на наложеното административно наказание до минимално предвидения в чл.415В ал.1 от КТ.

 

Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните.

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: