О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. Плевен, 16.03.2022г.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
в закрито съдебно заседание на шестнадесети
март, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:Цветелина Кънева
Снежина Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №168/2022г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба
от Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт И.Д., против Определение №15/12.01.2022г. постановено по гр.дело
№497/2021г. по описа на РС-Червен бряг, с което на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото до решаване с влязъл в сила съдебен акт
по гр.дело №485/2021г. по описа на Районен съд Червен бряг.
В частната жалба са изложени доводи, че съдебният акт
е неправилен. Твърди се, че гр.дело №497/2021г. е образувано по жалба от Н.
против Протокол №0003/15.01.2018г. на Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг,
с който на наследниците на Н. Х. Н. се отказва да бъде признато правото на
възстановяване на собственост върху земеделска земя в размер на 6.670дка в
землището на гр.Червен бряг, а гр.дело №485/2021г. е образувано по подаден от Н.
срещу АГКК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за
установено, че не съществува имот държавна собственост, означен в АГКК с
идент.80501.236.9 и нанесен на кадастралната карта. Счита се, че общото между двете дела е само това, че
всички площи – 14,671дка, 6.670дка и 12.000дка са заявени за възстановяване по
преписка №504/92г. за обезщетяване на наследниците на Н.Х.Н.за признатото им,
но невъзстановено право на собственост в землището на гр.Червен бряг. Счита се,
че произнасянето на административния орган за правото на собственост върху
14.671дка, респ. 6.670дка, които Н. претендира, не е обвързано с произнасянето
на административния орган за правото на собственост върху останалите 12дка.
Сочи се, че като не е съобразил това обстоятелство, районният съд е достигнал
до погрешни правни изводи за преюдициалност на гр.д.№485/2021г. по отношение на
гр.д.№497/2021г. В допълнение се сочи, че дори да бъде отменен Протокол
№0003/15.01.2018г. на ОбС“Земеделие“-Червен бряг, то това няма да доведе до
реално възстановяване на правото на собственост на Н. нито върху 6.670дка, нито
върху 12дка в границите на имот с идент.80501.236.9. Твърди се, че преценката
на административния орган дали да уважи или да отхвърли реституционните
претенции на Н., не е обвързана с това дали имот с идент. 80501.236.9 е
държавна собственост, а се формира въз основа на това дали даден поземлен имот,
независимо кой е той, подлежи на реституция. В заключение се иска отмяна на
определението за спиране и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
От ответника е депозирано възражение по частната жалба с доводи за нейната
неоснователност. Иска се определението за спиране да бъде оставено в сила.
След като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази закона, настоящият състав намира от фактическа страна следното:
По жалба на Н.Н. против решение по Протокол №0003 от
15.01.2018г. на Общинска служба по земеделие гр.Червен бряг, с който е отказано
да бъде признато правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на 6.670дка земеделска земя в землището на гр.Червен бряг, е
образувано гр.дело №119/2018г. по описа на РС-Червен бряг.
С Решение №405/19.11.2019г. по гр.дело №119/2018г. е
оставена без уважение жалбата на Н. против решение по Протокол №0003 от
15.01.2018г. на Общинска служба по земеделие гр.Червен бряг.
При инстанционен контрол, с Решение от 15.01.2021г. по
КАД №460/2020г. по описа на Административен съд Плевен е отменено Решение
№405/19.11.2019г. и делото е върнато на
друг състав на Районен съд Червен бряг за ново разглеждане, при съобразяване с
мотивите в съдебния акт.
В Районен съд Червен бряг е образувано гр.дело
№497/2021г. по описа на съда. В хода на производството по делото, във връзка с
молба вх.№3681/20.09.2021г. на Н., с протоколно определение от 21.09.2021г., на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК съдът е спрял производството по гр.дело
№497/2021г. до решаване на гр.дело №485/2021г. с влязъл в сила съдебен акт.
При инстанционен контрол, с определение
№1692/20.12.2021г. по ЧКАД №893/2021г. на АС-Плевен е отменено определението за
спиране и делото е върнато на същия състав на РС-Червен бряг за продължаване на
съдопроизводствените действия по него и ново произнасяне по искането за спиране
на производството, при съобразяване на мотивите в съдебния акт.За да отмени
определението касационната инстанция е посочила, че районният съд не е изискал
доказателства, от които да е виден предмета на гр.дело №485/2021г. и фазата, на
която то се намира, както и не е изложил мотиви, от които да е видно защо се
приема, че решението по гр.дело №485/2021г. е от значение за правилното
решаване на спора по гр.дело №497/2021г. Предвид последното касационната
инстанция е счела, че не е в състояние да осъществи проверка и преценка за
наличие или липса на предпоставките, визирани от разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4
от ГПК. Дадени са задължителни указания, а именно районният съд да събере
доказателства за предмета на гр.дело №485/2021г. и фазата, на която се намира
производството по него, след което да извърши преценка за наличие или не на
предпоставките за спиране на производството по гр.дело №497/2021г.
След отмяна на определението за спиране и връщане на
делото за ново произнасяне, с Определение №15/12.01.2022г. Районен съд Червен
бряг е спрял на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството по гр.дело
№497/2021г. до решаване с влязъл в сила съдебен акт на гр.дело №485/2021г. по
описа на Районен съд Червен бряг. В определението съдът подробно е описал
предмета на всяко едно от двете дела и процесуалните действия, които са
извършени по тях, като е отбелязал, че е съдия-докладчик и по двете граждански
дела. За да постанови това определение съдът е приел, че гр.дело №497/2021г. и
гр.дело №485/2021г. имат връзка помежду си, тъй като актовете, които се
обжалват по двете дела са постановени по една и съща преписка №504/1992г.,
образувана пред ОбСЗ-Червен бряг по едно и също заявление от едни и същи
наследници, измежду които е Н., като гр.дело №485/2021г е по-рано образуваното.
Счел е, че между двете дела има връзка относно това, че първо по гр.дело
№485/2021г. съдът ще се произнесе има ли процесуална легитимация Н. да води
такива дела след постановяване на решение №610/05.12.2011г. на РС Горна
Оряховица, с което е прогласена нищожността на решение №10С/05.12.2000г.,
решение №10-ОБ/03.04.2001г. и решение №10-Б/21.05.2001г. на ОбСЗ Червен бряг,
за което Н. твърди, че го легитимира като собственик в производството по
гр.дело №497/2021г.
Именно това определение е предмет на настоящето
съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, касационният
състав счита частната жалба за допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Определението е неправилно.
На първо място следва да се посочи, че районният съд
не е изпълнил дадените с определение №1692/20.12.2021г. по ЧКАД №893/2021г. на
АС-Плевен задължителни указания, а именно да събере доказателства за предмета
на гр.дело №485/2021г. и фазата, на която се намира производството по него,
след което да извърши преценка за връзка между делата. Фактът, че районният
съдия е съдия-докладчик и по двете граждански дела и е запознат с техния
предмет и движение, не отменя задължението му да изпълни дадените от
касационната инстанция задължителни указания за събиране на доказателства.
Именно последните, например справка за предмета, страните и движението на
гр.дело №485/2021г. и копие от исковата молба по това дело, ще обосноват
правните изводи на районния съд за преюдициалност на едното спрямо другото
дело. Тяхната липса води до невъзможност касационната инстанция да извърши контрол за правилност на изводите
на районния съд за наличие на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
На следващо място е необходимо да се посочи, че
мотивите представляват писмени съображения на съда, обхващащи преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на
които съдът обосновава крайния си извод, изведен в диспозитива на съдебния акт.
Мотивите дават възможност за преценка на констатациите и изводите на съда. В
конкретния случай, мотивите на районния съд са кратки и лаконични, като не са
подкрепени и с никакви доказателства, от които да може да се направи извод за
връзка между делата. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено като необосновано и неправилно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№15/12.01.2022г. постановено по гр.дело №497/2021г. по описа на РС-Червен бряг,
с което на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото
до решаване с влязъл в сила съдебен акт по гр.дело №485/2021г. по описа на
Районен съд Червен бряг.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се изпратят на страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/