Решение по дело №437/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 356
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Анета Георгиева
Дело: 20214500500437
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Р., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Мария Велкова

Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500437 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ИВ. Й. ТР. чрез адвокат Р. е обжалвал решението на Беленския районен
съд,постановено по гр.д.№ 560/2020 год.по описа на съда в частта,с която са отхвърлени
предявените от него против „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД искове за обезщетение от
настъпило застрахователно събитие за размера над 4114,20 лева до 7800 лева,иска за
мораторна лихва върху главницата за периода 20.ІІ.2019 год.-19.VІІІ.2020 год.,обезщетение
за имуществени вреди ,представляващи платен данък МПС за 2019 и 2020 год.в размер на
369,36 лв. и иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лева.Развива оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части и иска отмяната му и уважаване на
предявените искове със законните последици по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД счита жалбата за неоснователна и иска
потвърждаване на решението .
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество,е неоснователна.
По делото не се спори,че страните сключили договор за застраховка“Каско“ за лек
автомобил „Рено Еспейс“с рег.№ Р 6133 КА,собственост на жалбоподателя и в срока на
действието му на 23.І.2019 год.по време на движение при излизане от с.Лозен в посока АМ
Тракия в автомобила таблото се запазило,избухнал пожар,който не могъл да бъде овладян и
1
обхванал целия автомобил.Пълномощник на жалбоподателя подал уведомление пред
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,по което е образувана преписка за
щета,приключила с решение за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с
мотива,че декларираните обстоятелства не съответстват на установените факти и събраните
данни относно настъпилото събитие.
Жалбоподателят е предявил пред районния съд иск за заплащане на сумата 7800
лева,каквато е уговорената застрахователна сума по договора,представляваща дължимо
обезщетение за настъпило застрахователно събитие-покрит риск по застраховка
„Каско“,обезщетение за забава върху тази главница за периода 20.ІІ.2019 год.до предявяване
на иска.Претендира също и сумата 369,36 лева имуществени вреди,представляващи платен
данък за МПС за 2019 и 2020 год.поради отказ на застрахователя да определи щетата като
тотална,да определи и плати обезщетение и да издаде изискуемото се по Наредба І -45 от
24.ІІІ.2000 год.удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС,както и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в създадени
неудобства,притеснение и напрежение в размер на 1000 лева.
Районният съд е уважил частично иска за обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие до размера от 4114,20 лв.Изводът за основателност на иска в тази част съдът е извел
въз основа на събраните по делото доказателства-заключението на автотехническата
експертиза за стойността на автомобила към датата на сключване на застрахователния
договор и като е съобразил разпоредбите в КЗ и Общите условия на договора ,обусловили
заключението му,че застрахователят дължи като обезщетение действителната стойност на
процесния автомобил след приспадане на стойността на ремонтните дейности,необходими
за възстановяване на описаните в протокол за оглед от 13.VІІІ.2018 год.детайли.Съдът е счел
за неоснователен иска за обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.ІІ.2019
год.до 19.VІІІ.2020 год. по съображения,че застрахователят не е изпаднал в
забава,доколкото пред него ищецът не е представил доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС поради тотална щета.По идентични съображения за липса на
документ за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил,съдът е отхвърлил като
неоснователен и иска за имуществени вреди в размер на 369,36 лева ,представляващи платен
от ищеца данък на МПС за 2019 и 2020 год.Счел е за недоказан и иска за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
Решението на съда в отхвърлителната част е предмет на разглеждане от въззивната
инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество,то се явява правилно
и следва да бъде потвърдено поради следното:
Страните не спорят,че в следствие на покрит от застраховката риск застрахованото
МПС е увредено до степен на „тотална щета“ по смисъла на чл.390,ал.2 КЗ,т.е.когато
разходите по възстановяване надвишават 70% от действителната стойност на
автомобила.Спорно е какъв размер на обезщетението дължи застрахователя-дали посочената
в сключения договор за застраховка застрахователна стойност от 7800 лева,каквато е тезата
2
на жалбоподателя или действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на
събитието,в какъвто смисъл са наведените от застрахователя възражения.Районният съд е
разрешил спора ,приемайки че застрахователят дължи като обезщетение действителната
стойност на процесния автомобил,намалена с подлежащите на ремонт детайли,описани в
протокола за оглед от 13.VІІІ.2018 год.До този извод стига и настоящият състав.Съгласно
чл.386,ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение за действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие.По делото е установено чрез приетото заключение
на САТЕ,че към датата на сключване на договора стойността на процесния автомобил е 5081
лева.Т.е.застрахователната стойност от 7800 лева надвишава действителната стойност на
автомобила,което сочи на „надзастраховане“ по смисъла на чл.388,ал.1 КЗ.Законът е уредил
последиците в такава хипотеза-договорът остава в сила,като застрахователната сума се
намалява до размера на действителната,а застрахованият,ако е действал добросъвестно,има
право да получи обратно частта от платената премия,надвишаваща дължимата съобразно
действителната стойност на застрахованото имущество.Даденото от районния съд
разрешение по спора съответства на законовата норма,предвиждаща застрахованият да
получи обезщетение,съответно на действително претърпените вреди.В този смисъл са и
клаузите в Общите условия ,съставляващи неразделна част от сключения между страните
договор за застраховка. В чл.4.5 от Общите условия отговорността на застрахователя е до
размера на застрахователната сума,но не повече от действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на събитието.Изложеното ясно сочи,в съответствие с разпоредбите на
КЗ страните са уговорили размера на отговорността на застрахователя ,която съответства на
действителната стойност на МПС към деня на настъпване на събитието,покрито от
съответния застрахователен риск.Цитираната разпоредба от ОУ съдържа отговор на въпроса
за отговорността на застрахователя при настъпване на съответно застрахователно
събитие,включително и когато последиците от него напълно са унищожили застрахованото
имущество.
Неоснователни са доводите в жалбата за неправилно определяне на дължимото
обезщетение чрез намаляване от определената от вещото лице стойност на МПС със
стойността на ремонтните дейности за възстановяване на описаните в огледния протокол
преди сключване на застрахователния договор детайли. Огледът е извършен в изпълнение
на клаузата по чл.3.5 от Раздел І на Общите условия.Съгласно чл.3.8 установените по време
на огледа увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетяване по условията на
договора,а отстраняването на щетите и възстановяването на липсващите части се
удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от застрахователя.Жалбоподателят не е
установил,че е възстановил щетите по автомобила при условие на цитираната разпоредба от
договора.В този случай следва да се приеме,че неотстранените щети или невъзстановени
части,както са описани в протокола за оглед,застрахователят не дължи обезщетение,в
какъвто смисъл е постановеното от районния съд решение.
За да бъде поставен застрахователят в забава,то застрахованото лице трябва да
3
представи пред него удостоверение за дерегистрация на автомобила според чл.390,ал.2
КЗ.Не се спори,че това условие не е изпълнено,поради което ответното дружество не дължи
обезщетение за забава за периода от 20.ІІ.2019 год.
По делото не се спори,че въпреки напълно унищоженото МПС ищецът е заплатил
дължимия за него данък за 2019 и 2020 год.в общ размер 369,36 лева.Платената сума не
представлява имуществена вреда за ищеца,която да е в причинна връзка с неоснователния
отказ на застрахователя да плати обезщетение.Съгласно чл.18а,ал.2,т.6/предишна т.5/ от
Наредба І-45 от 24.ІІІ.2000 год.при подаване на заявление за прекратяване на регистрацията
на МПС собственикът на напълно увреден вследствие на пожар автомобил може да приложи
документ от компетентен орган.Наредбата не предвижда като условие за прекратяване на
регистрацията платено от застрахователя обезщетение за тотална щета и поради това не са
налице обстоятелства,които да ангажират отговорността на застрахователя да заплати
обезщетение за претърпени имуществени вреди на ищеца за платения данък за МПС.
Ищецът не е доказал наведените в исковата молба твърдения за претърпени от отказа
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение неимуществени
вреди,поради което този иск като недоказан правилно е отхвърлен от районния съд.
По изложените дотук съображения и тези в мотивите на първоинстанционното
решение,към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата се явява
неоснователна.Решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на жалбоподателя разноските на
ответното дружество в производството пред окръжния съд за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 от 24.ІІІ.2021 година на Беленския районен
съд,постановено по гр.д.№ 560/2020 год.по описа на БРС в частта,с която са отхвърлени
предявените искове както следва:за заплащане на застрахователно обезщетение над 4114,20
лева до 7800 лева,за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 20.ІІ.2019
год.до 19.VІІІ.2020 год. в размер на 1185,17 лева,за претърпени имуществени вреди
,представляващи платен пътен данък за МПС за 2019 г.и 2020 год.в размер на 369,36 лева и
за неимуществени вреди в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Й. ТР. от град Б.,област Р. да заплати на „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД сумата 632 лева разноски в производството пред окръжния съд за
4
платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
В частта,с която иска за заплащане на застрахователно обезщетение е уважен до
размер от 4114,20 лева,както и в частта,с която е уважен иск за сумата 168 лева,направени
разноски за транспортиране на увредения автомобил,решението не е обжалвано и е влязло в
сила.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5