Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 08.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 210/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба депозирана от „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б.чрез юрк. И. Н., против Д.Б.И., ЕГН **********,
с адрес: *** с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо
ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:
·
391.00 лв. – неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 3425165, сключен между „И. А. М.“ АД (частен
правоприемник на ищеца) и Д.Б.И.;
·
34.85 лв. - договорна
лихва от 15.05.2019 г. до 12.09.2019 г. (падеж на погасителната вноска);
·
38.35 лв. - обезщетение
за забава за периода от 16.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда,
·
законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението,
за които
претендирани суми е издадена Заповед № 260187/01.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 г. по описа на РС –
Ихтиман.
Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че на 15.01.2019 г. между „И. А. М.“ АД
и ответника Д.Б.И. е сключен Договор за паричен заем № 3425165. Ответникът не е
заплатил сумата от 391.00 лв. –главница
по договора, 34.85 лв. договорна лихва от 15.05.2019 г. до 12.09.2019 г. (падеж
на погасителната вноска), поради неизпълнението на задължението за плащане на
главницата е начислена мораторна лихва в размер на 38.35 лв., наречена от ищеца
обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.11.2019 г. Вземанията са били прехвърлени на ищеца с
договор за цесия, за която ответникът е уведомен. На тази основа се претендира
да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение.
С отговора на исковата молба процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове по основание и размер.
Развива доводи за наличие на неравноправни клаузи.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
След възражение
по реда на чл. 415 ГПК са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл.
86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Основателността
на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, придобито от
ищеца въз основа на сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и
трето за спора лице - цедент, елемент от съдържанието на което да е
задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за
потребителски кредит и за допълнителни услуги, породили правното си действие,
настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на
неудовлетвореното вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на
задълженото лице и неизпълнение от негова страна.
Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Акцесорният иск за законна лихва
предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото
задължение за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит в
претендирания период от време.
От представения по делото Договор за
паричен заем № 3425165 съдът приема, че на 15.01.2019 г. между „И. А. М.“ АД и ответника
Д.Б.И. е сключен договорът за потребителски кредит. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
600,00 лева, представляваща главница на кредита. Страните са постигнали
съгласие в чл. 3, ал. 2, че договорът за заем има силата на разписка, поради
което се приема за доказано, че заемната сума по договора е била предоставена
от заемодателя на заемателя. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 81,36 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
12.9.2019 г. на 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 85,17 лева
всяка.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводно експертиза от в.л. инж. Г.Й.,
което съдът кредитира в цялост, с изключение на частите, в които дава отговор
на правни въпроси, като обосновано, компетентно изготвено и даващо в пълнота
отговори на поставените задачи, се установява, че „И. А. М.“ АД като задължения по договора третира
сумите 394.16 лв. – неустойка и 45 лв. разходи за събиране на вземането. Може
да се направи извод, че неустойката е основана на чл. 4 от договора, предвиждащ
задължение за ответника да предостави на заемодателя обезпечение – 2 физически
лица, отговарящи на посочените в договора критерии или банкова гаранция. В
договора липсва основание за начисляване на суми за извънсъдебно събиране на
вземания и това е основано на тарифа.
От заключението на СТЕ се установява, че
до изтичане срока на договора ответникът е заплатил на „И. А. М.“ АД сумата от
459.50 лв., които са отнесени от дружеството в погашение на неустойки, лихви и
главница.
С подписано на 01.3.2020 г. Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от 16.11.2010
г., сключен между „И. А. М.“ АД и ищеца „А. С. В.“ ООД вземанеята на „И. А. М.“
АД, произтичащи от договор за паричен заем № 3425165/15.1.2019 г. са прехвърлени
в полза „А. С. В." ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържа изрична клауза – чл. 10 ,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „А. С. В.“ АД /сега „А. С. В." ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник
на „А. С. В." ООД, ЕИК *********
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника Д.Б.И., е
изпратено от страна на „И. А. М.“ АД чрез ищеца „А. С. В.“ ЕАД Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3425165 от 05.03.2020 г. за цедирането на вземанията.
Длъжникът е отказал да получи писмото. С това съдът счита, че е изпълнено
задължението за уведомяване от цедента. Дори обаче тези аргументи да не бъдат
възприети, то с връчване на исковата молба и приложенията към нея уведомлението
за цесия е достигнало до ответника и същата е породила действие спрямо него
(вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №
78/09.07.2014 г., по т. д. 2352/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.
на ВКС, ГК, III г. о.).
От заключението на СТЕ се установя, че ответникът не е
извършвал плащане на задължения по договора на ищеца.
Съдът намира за основателни възраженията на процесуалния
представител на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. Същите са се отразили на размера на задълженията на
ответника, поради което следва да бъдат обсъдени.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С
определение от 23.04.2021 г. на страните е указано, че съдът ще се произнесе по
наличието на неравноправни клаузи в договорите. Като съобрази клаузите, на
които са основани вземанията за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на
вземанията, начислени от „И. А. М.“ АД, намира същите за неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата в чл. 4 от договора е наравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. Същата предвижда задължение за
заемополучателя да осигури на кредитора надлежно обезпечение при подробно
регламентирани условия, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер,
който е приблизително 2/3 от стойността цялата заета сума. Предвидената клауза
излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредотодателя от
неизпълнението. На практика прехвърля изцяло риска от неизпълнение на
задължението на кредотора по чл. 16 от ЗПК за оценка на кредотоспособността на
кредитополучателя върху последния.
Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с близо 2/3 от заетата сума.
По съществото си тя е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява
сигурна печалба за заемодателя, без обаче да е включена в годишния процент на
разходите към момента на сключване на договора, заобикаляйки чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата за неустойка е
нищожна.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане
по делото. Вземането за сумата от 45 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
кредита е основано на неравноправна клауза. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е
установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до
размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК поради което на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Доколкото
плащанията на ответника са отнесени от „И.
А. М.“ АД в погашение на вземанията за неустойка и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, основани на наравноправни клаузи, то на основание чл. 19, ал. 6 ЗПК извършените
плащания следва да се удържат от плащанията по кредита.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводно експертиза и дадените
разяснения при изслушване на вещото лице в съдебно заседание следва извод, че
ако плащанията на ответника в размер на 445.50 лв. не бяха отнасяни в погашение
на посочените две вземания, основани на неравноправни клаузи, а в
последователността, предвидена в погасителния план, размерът на задълженията на
ответника са 228 лв. главница, 14.20 лв. договорна лихва за периода 15.05.2019 г. до 12.09.2019 г. и 3.95 лв. лихва за забава за периода от 16.05.2019 г. до
30.11.2020 г. Именно това е размерът,
който съдът приема, че ответникът е дължал на „И. А. М.“ АД към дата на
сключване на договора за цесия, като приема че ответникът не е изпълнил точно
задълженията си по договора за потребителски кредит. Не са заплатени в пълен
размер задълженията за главница и договорна лихва. Поради това заемодателят е
имал правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да начисли лихва за забава.
След като част
от вземанията на първоначалния кредитор - заемодателят „И. А. М.“ АД, към ответника
– заемополучател, са частично погасени чрез плащане, липсва предмет на
последващия договор за цесия в частите, в които е платено, сключен между
цедента „И. А. М.“ АД и цесионера – „А. С. В.“ - ЕАД- ищец, тъй като липсва
вземане, което да бъде прехвърлено и те са недължими.
При това
положение предявените обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с
чл. 99 ЗЗД следва уважени, както следва:
за сумата от 228
лв. – неизплатена главница по Договор
за паричен заем № 3425165, сключен между „И. А. М.“ АД (частен правоприемник на
ищеца) и Д.Б.И. и отхвърлен за разликата от пълния претендиран размер от 391
лв. като неоснователен по изложените по-горе съображения;
За сумата от 14.20
лв. договорна лихва за периода 15.05.2019
г. до 12.09.2019 г. и отхвърлен за разликата от пълния претендиран размер от
34.85 лв.;
За сумата от 3.95 лв. лихва за забава за периода от
16.05.2019 г. до 30.11.2020 г. и отхвърлен за разликата от пълния претендиран
размер от 38.35 лв.
Твърдението на процесуалния представител
на ответника, че договорът е сключен от ответника при крайна нужда и явно
неизгодни условия е без правно значение, тъй като не е скрепено с възражение
или иск за унищожаване.
С оглед изхода на делото на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно
уважената част от исковете.
Съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за особен
представител в размер на по 25 лв. за заповедното и исковото производство.
Цитираната разпоредба не установява минимум, а единствено максимум на възнаграждението.
Делото е типово за процесуалният представител на ищеца. Не разкрива по-високо
ниво на фактическа и правна сложност спрямо други дела от този вид.
Процесуалният представител не е осъществявал лично представителство, а
единствено е изготвил три документа – заявление за издаване на заповед за
изпълнение, искова молба и писмена молба. Същият е служител на дружеството,
т.е. не са налице разходи за реализиране на защита по делото. Предвид
изложеното размер по-висок от посочения по-горе е необосновано висок.
При това положение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26.52 лв. (13.26 лв. държавна такса и
13.26 лв. юрисконсултско възнаграждение) разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 26.52 лв. (13.26 лв. държавна такса и 13.26 лв.
юрисконсултско възнаграждение) разноски в исковото производство.
Съдът констатира, че е пропуснал да
укаже на ищеца да внесе държавна такса в размер на 25 лв., определен по реда на
чл. 415, ал. 4 вр. чл. 1 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс в размер на 2%, доколкото същата е
продължение заповедно производство, поради което следва да бъде осъден с решението
да заплати същата.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД, че ответникът Д.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
ищеца „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Бориславов Бончев:
сумата от 228 лв. – неизплатена главница по Договор за паричен заем №
3425165, сключен между „И. А. М.“ АД (частен правоприемник на ищеца) и Д.Б.И.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 391 лв.,
сумата от 14.20 лв. договорна лихва за периода 15.05.2019 г. до 12.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 34.85 лв.,
за сумата
от 3.95 лв. лихва за забава за периода от 16.05.2019 г. до 30.11.2020 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 38.35 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2020 г., за които претендираните суми е издадена Заповед № 260187/01.12.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 г.
по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б.13.26
лв. разноски в заповедното
производство, пропорционални на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б.13.26
лв. разноски в първоинстанционното
производство. производство, пропорционални на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б.да заплати по сметка на РС – Ихтиман сумата
от 25 лв. държавна такса в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: