РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Русе,26.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 51 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 9б, т. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка със Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Агрола Екоинвест“
ООД със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Г.И.П., против
Уведомително писмо (УП) № 132/подмярка 4.2 с изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019
г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, с което в частта му по раздел ІІ е извършена корекция в
проектобюджета на предложение на оспорващия, с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0291
в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг
на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г. Със същото е уведомен, че Оценителната комисия е приела за недопустими за
финансиране една част от разходите, което е довело до оспорената редукция. С
жалбата се твърди, че атакуваният административен акт, в отказната му част, е
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като в същото време се развиват доводи и относно пороци във формата
на акта. Посочва се, че оспореното уведомително писмо не съдържа относими и
пълни мотиви на органа, касаещи всеки отделен отказан разход. Твърди се, че
отказаните разходи отговарят напълно на изискванията на условията за
кандидатстване по посочената мярка иса съобразени изцяло с Условията за
кандидатстване и приложимата нормативна уредба, поради което отказването на
финансиране за тях се явява в противоречие с материално правни разпоредби (без
да се сочат изрично такива). На последно място в жалбата се посочва, че
административният орган не е спазил изискването на чл. 36 от Наредба № 20 от
27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2.
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (за краткост само Наредба №
20/2015 г.) като не е уведомил жалбоподателя за установена липса или
нередовност в подадените документи като по този начин дружеството е било лишено
от възможност да предостави допълнителни документи и да изложи своите
съображения по спорните факти.
По тази жалба първоначално е
образувано адм.д.№ 714/2019 г. по описа на АдмС – Русе, което е приобщено към
настоящото съдебно производство. Съдът е разгледал така подадената жалба и е
постановил Решение № 16/23.07.2020 г., с което е отменил оспореното
уведомително писмо в частта му по Раздел ІІ, досежно определените като
недопустими разходи по т. 1, подточка първа (29 389 лв. за автовезна) и
подточка трета (52 143,30 лв. за климатизация на производствен цех), т. 2
(11 178,00 лв. за подови нагреватели) и т. 3 (31,50 лв. за трипътна
инспекционна лента). В тази част преписката е изпратена на административния
орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. В останалата част
(за останалите определени като недопустими разходи – по т. 1, подточка втора
(66,24 лв. за армировъчни работи), т. 4 (74,03 лв. за озеленяване ) и т. 5
(1 696,64 лв. за вертикална планировка) жалбата на „Агрола Екоинвест“ ООД е
отхвърлена.
Отменителната част на решението е
била предмет на касационен контрол по касационна жалба на изпълнителния
директор на ДФЗ и именно в тази част решението на АдмС – Русе е отменено с Решение
№ 687/19.01.2021 г. по адм.д.№ 11609/2020 г. по описа на ВАС, V отд. и делото е
върнато на настоящия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, като е
образувано настоящото дело. В останалата си част решението на АдмС – Русе по
адм.д.№ 714/2019 г. като неоспорено е влязло в сила.
С оглед на това предмет на настоящото
съдебно производство е само тази част от жалбата на „Агрола Екоинвест“ ООД, с
която се оспорват определените в Уведомителното писмо като недопустими разходи
по т. 1, подточка първа (29 389 лв. за автовезна) и подточка трета
(52 143,30 лв. за климатизация на производствен цех), т. 2 (11 178,00
лв. за подови нагреватели) и т. 3 (31,50 лв. за трипътна инспекционна лента).
В хода на делото с протоколно
определение от 22.04.2021 г. производството по жалбата в частта й против т. 1,
подточка първа от уведомителното писмо (относно 29 389 лв. за автовезна) е
прекратено поради оттегляне на жалбата в тази част от жалбоподателя.
Така предмет на разглеждане в
настоящото производство е жалбата на „Агрола Екоинвест“ ООД срещу Уведомително
писмо (УП) № 132/подмярка 4.2 с изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено
от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, в частта по раздел ІІ, точка 1, подточка трета, точка 2 и точка 3, с
които е извършена корекция в проектобюджета на предложението на оспорващия по
Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. като са определени като недопустими
разходи в размер на 52 143,30 лв. за климатизация на производствен цех
(т.1.3), в размер на 11 178,00 лв. за подови нагреватели (т. 2) и 31,50
лв. за трипътна инспекционна лента (т. 3).
Иска се отмяна на УП № 01-2600/6120/10.10.2019
г. в оспорената част. Претендира се и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция гр.
София, с делегирани правомощия от ръководителя на Управляващия орган на
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по прилагане
на мерките от ПРСР, вкл. дейностите по определяне на критерии за допустимост и
за подбор; по одобряване и отхвърляне заявленията за подпомагане и други, чрез
упълномощен представител гл. юрисконсулт Ж.. Иска се отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди изложените в
жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото, включително и
събраните доказателства по адм.д.№ 714/2019 г. по описа на АдмС – Русе (приложено
към настоящото) и становищата на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
активно легитимирана страна, с установен правен интерес от оспорването, при
спазване на преклузивния срок от чл. 149, ал. 1 АПК. Във връзка с последното
съдът установи, че оспореното уведомително писмо е съобщено на жалбоподателя на
23.10.2019 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне
(л. 69 от адм.д.№ 714/2019 г.) и изискана информация от „Български пощи“ ЕАД
(л. 28 от адм.д.№ 714/2019 г.). С оглед на това срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК
за обжалване на УП изтича на 06.11.2019 г. (сряда – работен ден). Жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото дело е изпратена до съда по пощата на
07.11.2019 г. (л. 8 от адм.д.№ 714/2019 г.), но видно от представената от
административния орган преписка жалба със същото съдържание е депозирана пред
него на 06.11.2019 г. и е заведена в деловодството му с вх. № 01-2600/6120 от
06.11.2019 г. (л. 60-62 от адм.д.№ 714/2019 г.).
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Уведомително
писмо изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено от Изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" – РА, с което е извършена корекция в
проектобюджета на предложение, подадено от „Агрола Инвест“ ООД гр. Русе, с
идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0291 в ИСУН по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции
в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. Със същото жалбоподателят е уведомен,
че проектът му е включен в списъка за финансиране по процедурата, с одобрен
размер на безвъзмездната финансова помощ от 1 903 607,20 лв.,
представляващи 50% от одобрените инвестиционни разходи, като в част II на УП са
извършени корекции в проектобюджета, поради недопустимост за финансиране на
изрично посочени видове, заявени от жалбоподателя, разходи, както следва: 1.
Разходи за изграждане на „Подобект 1. Изграждане на производствена сграда“ в
общ размер на 81 598,54 лева, от които за изграждане на „Автовезна“ към
част Архитектура – 29 389,00 лева, разходи за армировъчни работи към част
Конструктивна – 66,24 лева и разходи за климатизация, към част Климатизация –
52 143,30 лева; 2. Разходи за „Подови нагреватели – комплект към част
Хладилна“ в размер на 11 178,00 лева; 3. Разходи за „Трипътна инспекционна
лента“ в размер на 31,50 лева; 4. Разходи за „Подобект 2. Озеленяване“ в размер
на 74, 03 лева и 5. Разходи за „Подобект 3. Вертикална планировка с площадкови
мрежи“ – 1 696, 64 лева.
Със Заповед № РД09-79/09.02.2018 г.
на Заместник министър на МЗХГ (л. 70-71 от адм.д.№ 714/2019 г.), в качеството
му на ръководител на Управляващия орган на Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г., е открито процесното производство за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор по реда на чл. 29 и
следващите от ЗУСЕСИФ. Утвърдени са Насоки за кандидатстване по процедура чрез
подбор на проектни предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции
в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от ПРСР за 2014-2020 г. Последните
включват Условия за кандидатстване; Условия за изпълнение на одобрени проекти и
Обява за откриване на процедурата, достъпни на интернет страницата на ответника
– https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/. Представена е горецитираната
заповед и обявата като не се спори, че всички документи, посочени в заповедта,
са публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и на
интернет-страницата на МЗХГ.
На 15.05.2018 г. оспорващото
дружество е подало заявление, представляващо Приложение № 2 към Условията за
кандидатстване, съдържащо основната информация за проектното предложение, ведно
с изискуемите декларации (заявлението с приложените към него документи са представени
с преписката в отделен класьор). Едновременно с това е депозирал и Бизнес план (л.
12-24 от преписката) за „Изграждане на предприятие за преработка на плодове в
с. Новград, общ. Ценово, обл. Русе“, с обща стойност на инвестицията по проект,
без включен ДДС, 3 901 793,11 лева. Последното формира размера на
безвъзмездната финансова помощ, за която се кандидатства, от 1 950 896,56
лева, представляваща 50% от инвестиционните разходи. Към заявлението и
бизнес-плана е приложен и одобрен инвестиционен проект, съдържащ количествени
сметки за всяка от частите на проекта и по подобекти.
Видно от представения Договор № РД50-74/09.04.2015
г. за делегиране на функции по прилагане на ПРСР за периода 2014-2020 г.,
сключен между Ръководителя на УО на Програмата и Държавен фонд
"Земеделие"-Разплащателна агенция, представляван от изпълнителния
директор, одобрен от Министъра на земеделието и храните, по аргумент от чл. 2д
ал. 2 ЗПЗП и съпътстващите го Споразумения е, че считано от 27.11.2015 г. на
ответния орган е делегиран договореният с чл. 3, ал. 2 обем от правомощия по
отношение на подмярка 4. 2, включена и в Приложение 1
към чл. 3, ал. 1 от Договора, което сочи на материална компетентност на
издателя на оспорения акт. Това е така, защото по процесната по делото
подмярка, като част от ПРСР, управляващият орган е определен съгласно чл. 2д
ал. 1 ЗПЗП, вр. с § 4, ал. 1 ЗУСЕСИФ, с Решение на Министерския съвет, каквото
не е публикувано, но е установимо в масивите на правно-информационната програма
АПИС, а именно Решение № 792 на МС от 17.12.13 г. (на което има изрично
позоваване в обсъждания Договор) за определяне на органи, отговорни за
управлението, контрола, координацията и одита на европейските структурни и
инвестиционни фондове и други инструменти и инициативи на ЕС през периода
2014-2020 г. Съгласно т. 2 от същото, функциите на УО на ПРСР се изпълняват от
дирекция "Развитие на селските райони" на Министерството на
земеделието и храните (сега Министерство на земеделието, храните и горите).
Този орган, при условията на чл. 66 § 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на ЕП и
на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета, може да делегира част от възложените му задачи на
друга национална структура, като остава изцяло отговорен за ефективното и
коректно управление на средствата от ЕЗФРСР. С чл. 2д ал. 2 ЗПЗП, националният
законодател е определил допуснатата с Регламента делегация, да се извършва след
одобрение на министъра на МЗХГ, чрез договор, и то само на част от функциите по
прилагане на програмата, на ДФ "Земеделие"-РА, който съгласно чл. 20,
т. 3 ЗПЗП се представлява от изпълнителен директор (какъвто е издателят на
процесното по делото УП), а съгласно чл. 20а ал. 1 ЗПЗП е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Следователно, същият е действал в
условията на надлежно делегирана му компетентност, вкл. при издаване на
процесния по делото акт.
Уведомителното писмо е в писмена
форма, включително в частта за корекция на бюджета, която е предмет на оспорване,
при което административният акт следва да отговаря на изискванията на чл. 59,
ал. 2 от АПК. В конкретния случай съдът намира, че тези изисквания са спазени,
противно на твърденията на жалбоподателя, поддържани в първоначалната жалба. В
УП, макар и доста лаконично, за всеки от разходите, които административният
орган е приел за недопустими, е посочен размера на конкретния разход, за какво
се отнася той и от какво се определя недопустимостта му, както и конкретните
разпоредби от утвърдените Условия за кандидатстване, които определят съответния
разход като недопустим. Така уведомителното писмо на практика съдържа мотиви,
въз основа на които съдът може да извърши проверка за законосъобразността на
акта.
Процедурата за предоставяне на БФП
чрез подбор е уредена в Глава Трета, Раздел ІІ „Предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор“ от ЗУСЕСИФ – чл. 29-42, който закон, както вече се
посочи, е приложим за процесната подмярка 4.2 "Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от ПРСР за 2014-2020 г. Правилата за
провеждане на производството по цитираната подмярка са детайлизирани в Наредба
№ 20/2015 г., а по отношение на конкретната процедура за подбор № BG06RDNP001-4.001 – в утвърдените на основание чл. 26
от ЗУСЕСИФ Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 4.2 и в частност съдържащите се в тях Условия за
кандидатстване. Именно в тях, в Условията за кандидатстване, в раздел 13
„Допустими дейности за финансиране“ са определени както допустимите дейности (р.
13.1), така и условията за допустимост на дейностите (р.13.2), а също и
недопустимите за подпомагане дейности (р.13.3). По същия начин в Условията за
кандидастване в раздел 14 са дефинирани и категориите разходи, допустими за
финансиране чрез посочване на допустимите разходи, условията за допустимостта
им и недопустимите разходи. В раздел 21 от Условията за кандидатстване е уреден
и редът за оценяване на проектните предложения. Процедурата включва три етапа –
предварителна оценка (р.21.1), оценка на административното съответствие и
допустимостта (р.21.2) и техническа и финансова оценка (р.21.3), при която
проектните предложения се оценяват съобразно утвърдените критерии.
Със Заповед № 03-РД/3728 от 18.09.2018
г. на изпълнителния директор на ДФЗ и множество последващи изменителни
заповеди, е определен състава на Оценителна комисия за разглеждане, извършване
на оценка, класиране на подадените проектни предложения и изготвяне на
административни договори за безвъзмездна финансова помощ (БФП) по процедурата. По
делото са приложени множество протоколи от работата на оценителната комисия,
отразяващи взети от комисията принципни решения относно оценителния процес,
свързан с кредитирането или не на определени факти, обстоятелства и
доказателства, както и действията на комисията при установени конктретни
обстоятелства. Между страните не се спори, а това е посочено и в оспорваното УП,
че заявлението на жалбоподателя е сред одобрените за подпомагане като
проектното му предложение е оценено със 75 точки по одобрените критерии за
оценка.
В раздел 21.2, т. 20 от Условията за
кандидатстване изрично е посочено, че Оценителната комисия може да извършва
корекции в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката (във
фазата на оценка на административното съответствие и допустимостта – ІІ етап от
подбора) се установи: а) наличие на недопустими дейности и/или разходи;
б)несъответствие между предвидените дейности и видовете заложени разходи;
в)дублиране на разходи; г) неспазване на други условия за допустимост в
настоящите условия за кандидатстване; д)несъответствие с правилата за
държавните помощи и е) неоснователност на разходите. Съгласно точка 21 от същия
раздел 21.2 на Условията за кандидатстване корекции по т. 20, б. „б“ и „в“ се
извършват след изискване на допълнителна пояснителна информация от кандидата.
В конкретния случай от съдържанието
на оспореното уведомително писмо и съображенията на административния орган за
коригиране на бюджета на проектното предложение на жалбоподателя, става ясно,
че оценителната комисия е извършила корекциите на конкретните разходи поради това,
че ги е приела за недопустими, т.е. в хипотезата на раздел 21.2, т. 20, б. „а“
от Условията за кандидатстване. Това означава, че цитираното по-горе
императивно правило на т. 21 за изискване на допълнителна пояснителна
информация от кандитата е неотносимо за настоящия случай. В случая изискването
на допълнителна информация може да бъде свързано с липса или нередовност на
някои от представените документи в хипотезата на точка 7 от раздел 21.2 на
Условията за кандидатстване. При оценката на проектното предложение на
жалбоподателя оценителната комисия е изисквала от него представяне на
допълнителна информация за обстоятелства, за които е установила, че е налице
неяснота като водената в тази връзка кореспонденция чрез ИСУН е представена с
преписката (л. 190-305 от
преписката).
Доколкото уведомителното писмо касае
седем отделни разхода (описани в пет точки), от които предмет на оспорване в
настоящото производство са само три, но изводите за недопустимост на тези
разходи се обосновават с различни документи и на различни основания, съдът
намира, че следва да обсъди паралелно спазването на процесуалните правила и
правилното, респективно неправилното приложение на материалния закон за всеки
от оспорените разходи поотделно.
В
т. 1, подточка трета от част ІІ на уведомителното писмо административният орган
е посочил, че счита за недопустими и разходите от 52 143,30 лв. за
климатизация към част Климатизация на производствен цех, тъй като за тези
разходи не е представена количествена сметка, заверена от правоспособно лице
съгласно изискванията на т. 23 от раздел 13.2 на Условията за кандидатстване. Тази
констатация на административния орган не кореспондира с наличните по преписката
доказателства. Видно от приложената по преписката количествено-стойностна
сметка за част Климатизация производствен цех (л. 110 – гръб от преписката) разходът
от 52 143,30 лв. се отнася за 4 броя изпарител комплект с ТРВ и ЕМВ – GHF045.2H/27-ENW50.E,
101 метра текстилни ръкави Ø800 и 1 комплект монтаж и монтажни материали
(метална конструкция, крепежни елементи, ел.проводници, отводнителни
тръбопроводи и др.). Посочените елементи се откриват в количествената сметка на
стр. 67-68 от преписката в раздел ІV. Климатизация на позиции съответно 30, 34
и 36, която количествена сметка е подписана от инж. Костадин Терзийски,
притежаващ пълна проектантска правоспособност по части Отопление, Вентилация,
Климатизация, Хладилна техника, Топло и Газоснабдяване, видно от приложеното в
преписката удостоверение рег. № 12200 (л. 233 от преписката).
В
изпълнение на дадените с Решение № 687/19.01.2021
г. по адм.д.№ 11609/2020 г. по описа на ВАС, V отд., указания по настоящото
дело е назначена СТЕ, която да даде отговор на въпросите какъв вид според
критериите на Условията за допустимост на разходите са активите, по отношение
на които е постановен частичен отказ от финансиране; заложени ли са разходите
за климатизация в производствен цех (в размер на 52 143,30 лв.) в частта
за СМР от количествената сметка, заверена от правоспособно лице; заложени ли са
в количествената сметна към техническия проект „Подови нагреватели – комплект
към част „Хладилна“, в PDF
– формат или фигурират само в КС в електронен вариант – xls, както и колко лева е разликата
между избраната от жалбоподателя оферта за „Трипътна инспекционна лента“ и
офертата с най-ниска цена.
Отношение към разглеждания до тук
разход има отговора на втория въпрос от експертизата. Заключението на вещото
лице е, че разходите за климатизация в производствен цех в размер на
52 143,30 лв. са посочени по вид и количество в частта за СМР от
Количествената сметка, заверена от правоспособно лице.
В
този случай изводът е, че в проектното предложение на жалбоподателя се съдържа
количествена сметка, заверена от правоспособно лице съгласно изискванията на т.
23 от раздел 13.2 на Условията за кандидатстване, за разходите от
52 143,30 лв. за климатизация на производствен цех, противно на приетото
от административния орган. В тази част извода на органа за недопустимост на
разходите е необоснован.
Следващият
определен като недопустим разход, който се оспорва в настоящото производство е
разходът по т. 2 от уведомителното писмо, а именно разходи за „Подови нагреватели
комплект към част Хладилна“ в размер на 11 178,00 лв. Прието е, че за тези
разходи също не е представена количествена сметка, заверена от правоспособно
лице съгласно т. 23 от раздел 13.2 на Условията за кандидатстване. При
първоначалния преглед на приложените в преписката доказателства съдът установи,
че цитираният разход за процесните подови нагреватели е заявен въз основа на
сключен договор между жалбоподателя и „Тара системс“ ЕООД за доставка и монтаж
на оборудване (л. 112-115 от преписката). В приложение № 1 към този договор е
описано подробно подлежащото на доставяне и монтаж оборудване, като в част ІІ.
Хладилни камери – нискотемпературни под номер 9 фигурират „подови нагреватели –
комплект“ – 3 броя на обща стойност 11 178,00 лв. Необходимото хладилно и
климатично оборудване е описано в количествена сметка към инвестиционния
технически проект на производствената сграда (л. 67-68 от преписката),
подписана от инж. Терзийски, притежаващ необходимата проектантска
правоспособност. В тази количествена сметка обаче, в раздел ІІ. Хладилни камери
– ниско температурни, действително не фигурират процесните подови нагреватели.
Изложеното сочи на извод, че въобще не е предвидено поставяне на подови
нагреватели, при което разходи за закупуването и монтажа на такива се явява
необоснован, т.е. би било налице основание за коригиране на бюджета на проекта
съгласно раздел 21.2, т. 20, б. „е“ от Условията за кандидатстване – поради
неоснователност на разходите, а не поради тяхната недопустимост (по раздел
21.2, т. 20, б. „а“ от същите условия), както по същество е прието от
ответника. Налице е несъответствие между установените факти и приетото
основание за отказ.
В
заключението си вещото лице Р.Д. посочва, че в количествената сметка към
техническия проект в .xls
формат са заложени „Подови нагреватели – комплект 3 броя към част
„Хладилна“ и по-конкретно част „Хладилни
камери“, а в количествената сметка в .pdf формат фигурират 3 броя „Тръбна разводка –
комплект част „Замразителна камера“, в част „Хладилни камери –
нискотемпературни и в част „Хладилни камери – плюсови“. За изясняване на
въпроса дали в конкретния случай посочените два компонента от количествените
сметки са едни и същи съоръжения е назначена отделена СТЕ с вещо лице –
специалист по хладилна техника. В заключението си в.л. Б. посочва, че „тръбна
разводка“ – от една страна и „подови нагреватели – комплект“ от друга, не
представляват едно и също съоръжение, а са две различни както по вид, така и по
проектно разположение съоръжения.
С
оглед на двете заключения от СТЕ по делото безспорно се установява, че между
представените от жалбоподателя със заявлението документи в pdf. формат и в xls. формат е налице несъответствие в
съдържанието на един и същ документ, представен в двата формата. Съгласно
раздел 24.1, т. 23 от Условията за кандидатстване, кандидатите в процедурата
следва да представят със заявлението си подробни количествени сметки, заверени
от правоспособно лице в случай, че проектът включва разходи за СМР, какъвто е
настоящия случай, като това става във формат „pdf“ и „xls“ (едновременно).
Съдът
счита, че в конкретния случай е налице неизясненост на релевантно за
произнасянето на административния орган обстоятелство, което оценителната
комисия като помощен орган на ответника е следвало да изясни. За да достигне до
този извод съдът, освен заключенията от приетите СТЕ, взе предвид следните
доказателства: От една страна съдържанието на приложение № 1 към договора с
„Тара системс“ ЕООД съответства напълно на представената от фирмата изпълнител
оферта (л. 151-152 от преписката) по запитване за оферта (по образец) отправено
от жалбоподателя към изпълнителя, като оферти за същите артикули, вкл.
процесните подови нагреватели са представени и от други две фирми. Това
означава, че жалбоподателят, изисквайки от трите фирми да представят оферти им,
е предоставил количествена сметка, съдържаща процесните подови нагреватели. От
друга страна, детайлният и съвкупен анализ на представената със заявлението
документация, включително представените след допълнително изискване обяснителни
записки към отделните части на инвестиционния проект, сочи, че в проекта за
изграждане на процесната производствена сграда, представляваща предприятие за
преработка на плодове, е предвидено използване на подови нагреватели в
нискотемператирните хладилни камери, каквито според заключението на СТЕ не е
предвидено да бъдат поставени в останалите помещения (в т.ч. за „замразителна
камера“, за „хладилни камери – плюсови“, за „замразител на плодове“, за
„климатизация“). Тези подови нагреватели не са посочени в част ОВКХ на
техническия проект, където фигурират останалите хладилни и климатични
съоръжения, включени в количествената сметка от л. 67-68 на преписката, а са
посочени в проекта в част Енергийна ефективност на техническия проект (л.
212-223 от преписката), където по отношение на пода на минусовите хладилни
камери (т.е. на нискотемпературните хладилни камери) е предвидено в пода да се
поставят два нагревателни кръга (вторият кръг е резервен, включва се при
повреда на първия) за предотвратяване на нежелателни последици от замръзване на
почвата (това обстоятелство също е потвърдено в експертното заключение на в.л. Б.).
При това положение очевидно в документацията на жалбоподателя е налице
несъответствие в представените количествени сметки, като в заверената от правоспособно
лице количествена сметка за част Хладилна не са включени подови нагреватели, а
в същото време поставянето на такива е предвидено в проекта, като те са
посочени само в електронния вариант във формат xls. на същата количествена смеска. В този
случай оценителната комисия е била длъжна да изиска от жалбоподателя
отстраняване на несъответствията в подадените със заявлението документи, а
именно несъответствието между двата формата на количествената сметка. В случая
това не е сторено. Отправените до жалбоподателя искания от оценителната комисия
за представяне на документи и изясняване на обстоятелства не касаят
обстоятелствата коментирани до тук досежно отказаното финансиране на разходите
за подови нагреватели. Изложеното бездействие на оценителната комисия
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като оставя неизяснени
релевантни за случая факти, което води до необоснованост на извода за
недопустимост на разходите за подовите нагреватели.
В
т. 3 от уведомителното писмо (последната оспорена в настоящото производство
част от писмото) са отразени разходи за „Трипътна инспекционна лента“ на
стойност 14 700,00 лв., от които 31,50 лв. административният орган е счел,
че са недопустими за финансиране, тъй като кандидатът не е представил писмена
обосновка за мотивите, обусловили избора му на оферта с по-висока цена, каквито
са изискванията на т. 11 от раздел 14.2. на Условията за кандидатстване.
Съгласно
чл. 30, ал. 11 от Наредба № 20/2015 г. за
всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на
проектното предложение не е включен в списъка по ал. 9, кандидатът представя
най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат
наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на
офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на
активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и
решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец
съгласно приложение № 9, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена
обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва
съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти,
като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако
кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор.
В конкретния случай жалбоподателят е
отправил запитване за оферта за доставка на следното технологично оборудване:
„1. Флуидизационен тунел за бързо замразяване на плодове с капацитет около 1
тон/час; 2. Елеватор от неръждаема стомана за подаване на продуктите към тунела
и 3. Трипистова инспекционна лента с осветление за замразения продукт след
тунела.“ до три фирми, които са представили своите оферти за исканото
технологично оборудване. Офертата на „Датра“ ООД е за доставка на „Технологична
линия за преработка на плодове и зеленчуци, бързо, индивидуално замразяване и
финална инспекция“, включваща флуидизационен тунел за 402 315 лв.,
елеватор за 21 905 лв. и трипътна инспекционна лента за 14 700 лв.
като общата стойност на офертата е 432 920 лв. без ДДС (л. 139-141 от
преписката). Офертата на „Спектър 91“ ЕООД включва тунел за замразяване на стойност 525 140 лв., елеватор за
захранване на тунела за 24 000 лв. и трипътна инспекционна лента за
17 990 лв. или е на обща стойност 567 130 лв. без ДДС (л. 142-143 от
преписката). В третата оферта от „Термохран Инженеринг“ АД цените на
оферираното технологично оборудване са в евро, като се предлага машина за бързо
индивидуално замразяване на стойност 269 000 €, елеватор за 12 500 €
и трипътна инспекционна лента без изрично посочена цена (л. 144 от преписката).
Посочена е общата цена на оборудването без ДДС – 289 000 € или
565 235 лева по фиксинга на БНБ. В съставен протокол за направен избор на
изпълнител за доставка на хладилно оборудване по проекта (л. 153 от преписката)
жалбоподателят е избрал за изпълнител „Датра“ ЕООД, „поради най-ниска предложена цена“. При тези данни комисията е
изискала от жалбоподателя информация за начина на съпоставяне на трите оферти
(л. 190 от преписката – т. 7). В отговора си (л. 191 от преписката)
жалбоподателят посочва, че е избрал „комплексно
най-ниската оферта, т.е. дори и да има машина с по-ниска цена, общата цена на
офертата е водеща“.
При тези данни оценителната комисия е
възприела подход за съпоставка на оферираните цени за всеки от елементите на
технологичното оборудване по отделно, без това да е изрично посочено изрично в
нито един от наличните по преписката документи. Очевидно (също без да е
посочено изрично) комисията е изчислила, че оферираната от „Термохран
Инженеринг“ ЕАД трипътна инспекционна лента е с цена 7 500 € (289 000
€ - 269 00 € - 12 500 €) или 14668,50 лева (при курс 1 € = 1,9558 лв.). По
този начин е прието, че именно това е офертата с най-ниска цена по отношение на
инспекционната лента и избирайки офертата на „Датра“ ЕООД със стойност
14 700 лв. (с 31,50 лв. в повече) жалбоподателят е следвало да представи
изрична мотивировка за това. Съдът намира, че приложения от административния
орган подход се основава на превратно тълкуване и прилагане на закона. Безспорно
е, че целта на въведената процедура за избор на изпълнител в случаите, в които
не са определени референтни разходи, е да бъде избрана икономически
най-изгодната оферта, като е дадена възможност показателя най-ниска цена да не
бъде водещ, само ако това е мотивирано изрично от кандидата. В случая, видно от
данните по делото, жалбоподателят е избрал най-ниската по цена оферта,
съпоставяйки общата стойност на трите оферти, като прави впечатление, че
избраната оферта на „Датра“ ЕООД е с почти 25 % по-ниска от офертите на
„Термохран Инженеринг“ ЕАД и на „Спектър 91“ ЕООД. Съдът намира, че възприетият
от жалбоподателя подход при избор на оферта в конкретния случай чрез
съпоставяне на общата стойност, а не по отделно на цената на всеки артикул е
обоснован и правилен. От приложената по преписката обяснителна записка по част
Технологична (л. 263-270 от преписката), където е описана технологията на
производство в бъдещото предприятие за преработка на плодове, включително
фазата на замразяване и опаковане, е видно че се касае за поточна линия. Не без
значение е и факта, че в случая от изпълнителите са поискани общи оферти за
трите елемента от оборудването, при което оферираните цени, макар и посочени
поединично, са формирани именно на база обща доставка. По тази причина не може
да се твърди, че при доставката поединично на всеки от артикул, той би бил
предложен от изпълнителите на същата цена.
Действително по делото липсват
доказателства, че в конкретния случай оферираните съоръжения представляват едно
общо оборудване, което да не може да бъде разкомплектовано и да не може да бъде
формирано от компоненти, доставени от различни доставчици (производители), но
както вече се посочи, избраната от жалбоподателя оферта е не просто за доставка
на флуидизационен тунел, елеватор и трипътна инспекционна лента, а за доставка
на „Технологична линия за преработка на плодове и зеленчуци, бързо,
индивидуално замразяване и финална инспекция“, включваща посочените компоненти,
т.е. предвидена е комплектация между отделните елементи, която формира едно
цялостно оборудване. Следва да се отбележи още, че изборът доставката на един
от компонентите да се извърши от друг доставчик само и единствено поради
предложена от него по-ниска (и то незначително по-ниска) цена само за този
елемент от поточната линия, би могло да доведе и до извършване на други разходи
за адаптиране и комплектоване на отделните елементи от поточната линия,
доставени от различни производители, които разходи биха могли да са и далеч
повече от процесната разлика в цената на трипътната инспекционна лента от 31,50
лв.
В заключение за разходите по т. 3 от
уведомителното писмо съдът намира, че в тази част административният акт е
необоснован поради превратно прилагане на относимите за случая правила за
определяне на недопустими разходи.
В обобщение на всичко изложено до тук
настоящият състав приема, че оспореният административен акт, в обжалваната му
част – по раздел ІІ, т. 1, подточка трета, т. 2 и т. 3 на уведомителното писмо,
макар и издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, е
постановен при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие
със закона, вкл. с публично оповестените и непроменяни Условия за
кандидатстване по процесната процедура, одобрени със Заповед №РД
09-79/09.02.2018 г. на Ръководителя на УО на ПРСР за периода 2014-2020 г.,
съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Това налага
отмяна на уведомителното писмо относно наложената корекция в бюджета на проекта
с изброените разходи.
Разноски по делото своевременно са
поискани както от жалбоподателя, така и от ответника. С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция, съдът намира и двете претенции за частично
основателни, предвид
частичното прекратяване на производството поради оттегляне на жалбата. Разноските,
които претендира жалбоподателя по делото са 815,99 лв. – заплатена държавна
такса, 650,00 лв. – депозити за вещи лица и 2 800 лв. без ДДС – заплатено
в брой адвокатско възнаграждение или общо 4 265,99 лв. От своя страна
ответникът претендира единствено заплащане на юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. С Решение №
16/23.07.2020 г. по адм.д.№ 714/2019 г. по описа на АдмС – Русе ответникът е
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 800,14 лева, представляваща съответстващата
на уважената част от жалбата (92 741,80 лв., при общ размер на материалния
интерес от на обжалвания акт – 94 578,71 лв.) държавна такса. В тази част
решението на АдмС – Русе не е отменено с решението на касационната инстанция.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и във
връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК жалбоподателят има право на
такава част от направените разноски, която е съответна на уважената част от
жалбата. Материалният интерес по настоящото дело е в размер на 92 741,80
лв. като производството е прекратено по отношение на сума в размер на 29 389
лв. В останалата част жалбата на „Агрола Екоинвест“ ООД е уважена изцяло. В
същото време съдът отчита, че разходите за вещи лица са свързани с изготвяна на
експертизи в пряка връзка с тази част от жалбата, като е разгледана по същество
и е уважена, поради което съдът намира, че заплатените от жалбоподателя суми за
депозити за вещи лица следва да бъдат присъдени в негова полза в цялост, а не
пропорционално.
Пропорционално на уважената част от
жалбата следва да бъде изчислен само претендирания адвокатски хонорар. Тук е
мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Както вече
се посочи, материалният интерес по настоящото дело е в размер на 92 741,80
лв. и съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение е над 3 300 лв., като в настоящия случай се претендира
присъждане на сума от 2 800 лв.
С оглед на изложеното до тук
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя 1 912,71 лв.
за адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от жалбата в
настоящото производство, както и 650 лв. внесени депозити за вещи лица или сума
в общ размер на 2562,71 лв.
В частта, в която производството по
настоящото дело е прекратено (досежно разходите по т.1 подточка първа –
29 389 лв. за Автовезна) на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответната
страна има право на разноски, съобразно размера на прекратената част. В случая пропорционално
на тази част на ответника са дължими и разноските направени пред касационната
инстанция. При изчисляването на тази пропорционална част не следва да се
включва претендираното пред касационния съд юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред АдмС – Русе при първоначалното разглеждане на делото, тъй
като своевременно искане за това не е направено в хода на адм.д. № 714/2019 г.
по описа на АдмС – Русе. Така при общ материален интерес от 92 741,80 лв.
по настоящото дело и прекратено производство по отношение на сумата от
29 389 лв., както и при заявена претенция за присъждане на 741,68 лв. –
държавна такса пред ВАС, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция и 240 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
настоящия съд за производството по настоящото дело на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, дължимата на ответника сума за
разноски е в размер на 342,77 лв. /(741,68+100+240) х 29389/92741,80/.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 пр. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Административният съд гр. Русе
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Агрола Екоинвест“ ООД
със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Г.И.П.., Уведомително писмо
№ 132/подмярка 4.2 с изх. № 01-2600/6120 от 10.10.2019 г., издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, в частта му по раздел ІІ за извършена корекция в проектобюджета на
предложение на оспорващия, с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0291 в ИСУН
по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2
"Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., досежно определените като недопустими
разходи по т. 1, подточка трета (52 143,30 лв. за климатизация на
производствен цех), т. 2 (11 178,00 лв. за подови нагреватели) и т. 3 (31,50
лв. за трипътна инспекционна лента).
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по същество по
заявлението на жалбоподателя за подпомагане, досежно разходите, за които
уведомителното писмо е отменено, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, с административен адрес: гр. София, бул. "Цар
Борис III" № 136, да заплати на „Агрола Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Димитър Атанасов“ № 3, вх. 1,
представлявано от управителя Г.И.П., сумата от 2 562,71 лева (две хиляди
петстотин шестдесет и един лев и седемдесет и една стотинки) – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Агрола Екоинвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Димитър Атанасов“
№ 3, вх. 1, представлявано от управителя Г.И.П. да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, с административен адрес: гр.
София, бул. "Цар Борис III" № 136, сумата от 342,77 лева (триста
четиридесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) – съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: