О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр.Стара Загора, 20.01.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА частно кас.адм.дело № 875
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Образувано е по
частна жалба на П.Й.С. против Определение
№ 2205 от 23.11.2022 година, постановено по
адм. д. № 779 по описа за 2022
г. на Административен съд-Стара Загора. С обжалваното
определение съдът е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима
подадената жалба, против мълчаливия отказ на
Министъра на правосъдието да се проендесе по молбата му с вх. № 94-П-28 от
16.02.2022 година.
За да постанови този резултат съдът е
приел че е не е налице мълчалив отказ тоест годен обект на обжалване. С. е
направил до административния орган две искания. Първото от тях да се разпореди на началника на затвора
гр.Стара Загора да му разреши да държи при него си вещ, универсален електронен
подпис чрез съответния материален носител . Съдът е приел, че по това искане
няма формиран мълчалив отказ, тъй като на С. му е отговорено със съответното
писмо, за което той е уведомен лично.По второто му искане министъра на правосъдието
да включи тази вещ в списъка на разрешените вещи по чл. 122 ,ар.1 от ЗИНЗС
съдът е изложил мотиви , че липсва формиран мълчалив отказ , защото за
административния орган не е възникнало задължение за произнасяне по искане на
лицето
Определението е правилно .
Правилно е прието от съда, че по отношение на
първото искане не е формиран мълчалив отказ . Налице е уведомяване на лицето,
че не може държи исканата от него вещ, тъй тя не е включена в разрешените вещи
от списъка по чл. 122от ЗИНЗС.
Правилно е определението, че липсва годен
обект за обжалване по искането на включване на
електронния подпис в разрешените вещи
в списъка чл. 122,ал.1 от ЗИНЗС,
който се утвърждава от министъра на правосъдието
Искането за включването на определена вещ
представлява искане за допълване на съдържанието му тоест де факто се
оспорва нецелесъобразността му и ограничителното му съдържание, което сочи липсата на годен за обжалване акт. Тези
оплакванията за съдържанието на списъка, предвид включените в него вещи не могат
да бъдат предмет на съдебно производство. Съдържанието на списъка е приет в
преценка по целесъобразност. Преценката обективира в акта съображения за
сигурност, безопасност и превантивен ефект в местата за лишаване от свобода.
Обемът и характерът на отговорността на администрацията в този аспект определя
и естествената невъзможност за намеса в тази преценка. Същата по аргумент на чл.
145, ал. 1 АПК, във вр с. чл.
83, ал. 2, чл.
97, ал. 1 АПК подлежи на оспорване само по административен ред пред
по-горестоящия адм. орган. Съответно настоящият съдебен състав няма правомощия
в този аспект- по аргумент от чл.
172, ал. 2, във вр. с &
1, т. 3 АПК. На следващо място не е налице и правен интерес за
жалбоподателя да оспори отказа за включване
в списъка на допълнителна вещ,
който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на
жалбата. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е
конституционно изискване, изрично посочено в чл.
120, ал. 2 КРБ. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата
на чл.
147, ал. 1 АПК. Тeзи разпоредби определят обжалваемост на всички
административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да
засяга лицето. Граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби води
до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от
наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато
оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава
опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни
интереси, или непосредствено създава задължения за него. В административния
процес правото на жалба зависи от въздействието, което административният акт
оказва върху правната сфера на лицата. Оспорването следва да цели премахване на
неблагоприятните правни последици, които актът поражда за оспорващия,
респективно към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за
него. На преценка подлежи налице ли е негативен правопроменящ, правопрекратяващ
или правопогасяващ ефект спрямо конкретен субект. В случая нито една от тези
предпоставки не е налице.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорващият не разполага с правен интерес да оспорва адм. акт,
тъй като, макар че той засяга негови права и законни интереси, това засягане не
е негативно и не е налице застрашаване или нарушаване на правата му. Жалбоподателят
не е адресат на акта, за него от заповедта не произтичат пряко задължения и
липсва пряк правен интерес. Одобреният списък е позитивен, т. е. определя кръга
на разрешените вещи. С предвидената
възможност да се ползват и държат определени вещи не могат да бъдат нарушени
или застрашени права, или законни интереси на жалбоподателя. С оглед изхода на
делото на Министерство на правосъдието следва да се присъдят разноски в размер
на 100 лева
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2205 от 23.11.2022 година, постановено по адм. д. № 779 по описа за 2022
г. на Административен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА П.Й.С. да заплати на Министерство на
правосъдието разноски в размер на 100/ сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.