№ 230
гр. Разград , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500164 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
Разпореждане № 59/ 05. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 200/ 2021 г. по описа на Кубратския
районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. ИВ. С. за
сумата 2 178 лв. – застрахователна премия за периода 12. 08. 2019 г. до 12. 05. 2020 г., както
и по съразмерност за деловодни разноски за разликата над 44, 90 лв. до 88, 46 лв. за
заплатена държавна такса и над размера от 50 лв. до 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Н. ИВ. С. за сумата 1 815, 74 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата 233, 32 лв.
възнаградителна лихва за периода 12. 08. 2019 г. до 12. 05. 2020 г.; сумата 195, 87 лв.
мораторна лихва за периода 13. 08. 2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда ;
сумата 2 178 лв. застрахователна премия за периода 12. 08. 2019 г. до 12. 05. 2020 г.;
деловодни разноски в размер на 88, 46 лв. за държавна такса, 150 лв. юрисконсултско
1
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в обжалваната част. Приел е, че длъжникът не
дължи застрахователна премия в размер на 2 178 лв. , тъй като заявителят е посочен в
застрахователната полица „като ползващо лице“, а не кредитор – застраховател, поради
което не му се дължи изпълнение на задълженията на посочения длъжник в качеството на
застрахован по полицата. По отношение на претендираните вземания за разноски за
заплатена държавна такса, съдът е съобразил материалния интерес и чл. 12, т. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а за размера на
юрисконсултското възнаграждение чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на
районния съд, че предвидената в договора дължима от кредитополучателя застрахователна
премия в размер на 2 178 лв. не се дължи от кредитополучателя. Застрахователната премия
при уговорен ГПР 50, 00 % реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за
кредитора по кредита. Явно е, че целта на договора за предоставяне на допълнителна услуга
- финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка
е да се получи плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Необоснован е изложеният довод в частната жалба, че след като престациите по договора за
застраховка не са свързани с усвояването и управлението на договора за кредит, кредиторът
може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги, както и че застрахователния
договор е сключен на друго основание. В т. 3 от договора за заем, както и в т. 39 от
Заключителни разпоредби към Общите условия на договора за заем се съдържа клауза, че
финансирането и разсрочване на застрахователната премия представлява допълнителна
услуга. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по
кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но претендираната застрахователна
премия не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива
услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение
към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение и др. Следователно клаузата, уговаряща финансиране на застрахователната
премия за сметка на кредитополучателя е нищожна на осн. чл. 21 от ЗПК и неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не поражда задължение за плащане. Налице е
нееквивалентност на престациите при уговорена главница от 3 300 лв. , да е дължима
застрахователна премия в размер на 3920 лв. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя
и не отговаря на изискването за добросъвестност. По изложените съображения, обосновано
и законосъобразно заповедният съд е приел, че застрахователна премия в размер на 2 178 лв.
2
не се дължи от длъжника.
Разноските, които се дължат на заявителя за заплащане на държавна такса са
определени, съобразно правилото на чл. 78, ал. 1, предвид уважената част от претендираното
вземане.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, когато юридическото лице е било защитавано от
юрисконсулт, в негова полза се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, чиито размер
се определя от съда. Законът не поставя изискване за минимален размер на
възнаграждението, като регламентира само максималният такъв, а именно определеният по
реда на чл. 37 от ЗПП за съответния вид дело. Съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към която препраща чл. 37 от ЗПП, за защита по бързи производства,
заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от
50 до 150 лева. Като съобрази изложеното, че заповедният съд е определил юрисконсултско
възнаграждение в рамките, указани в чл. 26 от Наредбата, както и, че конкретният казус не
предпоставя определяне на по-висък размер, съдът приема, че жалбата е неоснователна и в
тази й част, което налага отхвърлянето й.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част,
е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 59/ 05. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 200/ 2021 г. по
описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Н. ИВ. С. за сумата 2 178 лв. – застрахователна премия за периода 12. 08. 2019 г.
до 12. 05. 2020 г., както и по съразмерност за деловодни разноски за разликата над 44, 90 лв.
до 88, 46 лв. за заплатена държавна такса и над размера от 50 лв. до 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4