№ 635
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100513345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на Т. К. Г. - длъжник по изпълнително дело №
20158390400534 по описа на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 на КЧСИ срещу отказа
на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който отказ е обективиран в
Постановление изх.№ 11559 от 13.09.2021 г.
Жалбоподателката счита, че мотивите изложени в акта на ЧСИ са
неоснователни и са резултат от неправилно, превратно тълкуване на закона.
Твърди, че в периода от 10.07.2018 г.-07.08.2020 г. не са били извършвани
действия по принудителното изпълнение, нито са били искани такива от
взискателя по отношение на Т. К. Г., поради което и спрямо нея
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради настъпила
перемция на 10.07.2020 г. Счита също така, че нормата на чл.3, т.1 от
ЗМДВИППП не се прилага по отношение на срока за перимиране на
изпълнителното дело.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от ответната по
жалбата страна - взискателят „ЕОС М.“ ЕООД.
1
Счита подадената жалба за неоснователна с твърдението, че по силата на
чл.3, т.1 от ЗМДВИППП за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение, срокът е спрял да тече.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ депозира писмени мотиви. Поддържа
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
По молба на „А.Б.Б.” АД и въз основа на изпълнителен лист от
12.09.2015 г., издаден от Районен съд - Пловдив, Брачна колегия, 5 състав, на
основание Заповед за изпълнение № 6084/11.09.2015 г., издадена по ч.гр. дело
№ 11343/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, изпълнителен лист от
14.09.2015 г., издаден от Районен съд - Пловдив, Брачна колегия, 4 състав, на
основание Заповед за изпълнение № 6110/12.09.2015 г., издадена по ч.гр. дело
№ 11342/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, изпълнителен лист от
28.09.2015г., издаден от Районен съд - Пловдив, Гражданска колегия, 4
състав, на основание Заповед за изпълнение № 6469/24.09.2015 г., издадена по
ч.гр. дело № 11339/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив, изпълнителен
лист от 08.10.2015 г., издаден от Районен съд - Пловдив, Гражданска колегия,
4 състав, на основание Заповед за изпълнение № 6894/05.10.2015 г., издадена
по ч.гр. дело № 11339/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
изпълнителен лист от 12.09.2015 г., издаден от Районен съд - Пловдив,
Гражданска колегия, 6 състав, на основание Заповед за изпълнение №
6078/11.09.2015 г., издадена по ч.гр. дело № 11341/2015 г. по описа на
Районен съд - Пловдив и изпълнителен лист от 27.11.2015г., издаден от
Районен съд - Пловдив, 13 състав, на основание Заповед за изпълнение №
8825/26.11.2015 г., издадена по ч.гр.дело № 15661/2015 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, на 21.10.2015 г. е образувано изпълнително дело №
20158390400534. Към това дело са присъединени и следните изпълнително
дела: № 20158390400535, № 20158390400536, № 20158390400537 и №
20168390400255, срещу длъжниците Т. К. Г., действаща и като ЕТ "М.-Т. -
Т.Г.", М.Л.А., К.Й.А., Б.Л. Г. и "М.**" ООД. Жалбоподателката Т. К. Г.,
действаща и като ЕТ "М.-Т. - Т.Г." е длъжник по всички изпълнителни дела.
Като взискател по изпълнително дело № 20158390400535 и изпълнително
дело № 20168390400255 въз основа на договор за цесия на мястото на
2
„А.Б.Б.” АД е конституиран „ЕОС М.“ ЕООД.
Не се спори, че в периода 10.07.2018 г.-07.08.2020 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника Т. К. Г..
Изпълнителното дело е образувано на 21.10.2015 г. въз основа на
редовна молба на първоначалния взискател „А.Б.Б.“ АД с посочени в нея
изпълнителни способи.
На 17.11.2015 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху
недвижими имоти, собственост на Т.Г..
На 03.12.2015 г. е вписана възбраната.
На 27.04.2017 г. са наложени запори.
На 11.04.2018 г. взискателят е поискал извършването на опис на
движими вещи на длъжниците.
Последната молба, с която взискателят е поискал извършване на
изпълнителния действия спрямо длъжника Г. е входена под № 4478 от
10.07.2018 г. и до 07.08.2020 г. не е искано извършване на изпълнителни
действия, когато с молба вх.№ 5348/07.08.2020 г. новоконституираният
взискател-частен правоприемник по договор за цесия е поискал такива.
На 13.09.2021 г. длъжникът Т. К. Г. е подала молба с вх. №
9922/13.09.2021 г. с искане за прекратяване по отношение на нея на
изпълнителните дела, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното постановление с
изх. № 11559/13.09.2021г., с което е отказал да прекрати изпълнителните дела
по отношение на жалбоподателя по мотиви, че в периода 13.03.2020 г.-
13.05.2020 г. на основание чл.3, т.1 от ЗМДВИПП процесуалните срокове по
изпълнителни дела не са текли.
На 20.08.2020 г. производството по изпълнителното дело е спряно с
разпореждане на основание чл. 432, т. 1 във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК
по молба на длъжника, с която е представена Обезпечителна заповед,
издадена на 07.08.2020 г. по гражданско дело № 8410/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, въз основа на която е допуснато обезпечение на
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на принудителното
изпълнение“.
3
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок на 27.09.2021 г.
/съобщение за отказа е връчен редовно на жалбоподателя на 13.09.2021 г./,
срещу акт подлежащ на обжалване-отказ на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в постановление от 13.09.2021 г., а по съществото
си е неоснователна.
Не са налице предпоставките за прекратяване на принудителното
изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Изпълнителното производство е било образувано на 21.10.2015 г. с
редовна молба, в която е посочен изпълнителен способ. Между страните не е
спорно, че до 10.07.2018 г. взискателят е искал в определените срокове
извършване на изпълнителни действия. Не е спорно, че в периода от
10.07.2018 г. до 10.07.2020 г. не е имало искане спрямо длъжника-
жалбоподател за извършване на изпълнителни действия. Единственият спор
между страните се свежда до това дали в периода от 13 март 2020 г. до 13 май
2020 г. е текъл законоустановения двугодишен срок, с оглед разпоредбата на
чл.3, т.1 от ЗМДВИПП, като в зависимост от отговора на този въпрос, се дава
отговор на въпроса на коя дата е настъпила перемцията, т.е. на 10.07.2020 г.
или на 10.09.2020 г.
Според настоящият съдебен състав разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците е приложима в настоящия случай. В този смисъл възраженията
на жалбоподателката са неоснователни.
Съобразно тази разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните и давностните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение
на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.
Безспорно е прието в практиката и доктрината, че двугодишният срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, но и процесуален срок. В случая
се касае за процесуален срок за извършване на изпълнителни действия по
висящо изпълнително производство, поради което течението на този срок е
спряло на основание горецитираната разпоредба. В случая не се касае за
4
преклузивен срок за предявяване на иск, в който случай, срокът би спрял да
тече само за времето от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г., с оглед изменението на
закона от 09.04.2020 г., по силата на което е отпаднало спирането на
течението на други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправни субекти. Т.е. нормата на чл.3, т.1 от Закона е приложима по
отношение на процесуалния преклузивен срок за извършване на
изпълнителни действия и е неприложима по отношение на преклузивните
срокове за предявяване на иск. В този смисъл е Определение №
200/26.04.2021 г. по ч. т. д. № 317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., което е постановено
във връзка с отменителни искове в общото производство по несъстоятелност,
но според настоящия съдебен състав това разрешението е приложимо към
всички преклузивни срокове за предявяване на искове, тъй като не се касае за
процесуални срокове за извършване на действия по висящи съдебни
производства.
От горното следва, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да
тече от 10.07.2018 г. и текъл до 12.03.2020 г., през който период са изтекли
611 дни или 1 година, 8 месеца и два дни. След което и в периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. е спрял да тече на основание чл.3, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. Отново е започнал да тече от 22.05.2020 г., на основание § 13 от
ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
От 22.05.2020 г. е започнал да тече остатъка от 120 дни или 3 месеца и
29 дни, който е изтекъл съответно на 19.09.2020 г.
Предвид гореизложеното производството по процесното изпълнително
дело както към 07.08.2020 г. (когато взискателят е подал молба с искане за
предприемане на изпълнителни действия), така и към момента не е
прекратено по силата на закона, тъй като молбата на новоконституирания
взискател от 07.08.2020 г. е поставила течение на нов двугодишен срок, който
5
следва да изтече на 07.08.2022 г., но междувременно и на 20.08.2020 г.
производството по изпълнителното дело е спряно, т.е. срокът не тече.
Мотивиран от горното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, ЧЖ І-Б състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Т. К. Г. -
длъжник по изпълнително дело № 20158390400534 по описа на ЧСИ И.М.-К.
с рег. № 839 на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който
отказ е обективиран в Постановление изх.№ 11559 от 13.09.2021 г.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6