Решение по дело №241/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от А.Ц.И., против решение № 300/21.10.2022 г., постановено по АНД № 677/2022 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 354/08.06.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на касатора А.Ц.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за нарушение по чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ).

В жалбата се развиват подробни съображения за това, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено оспореното решение, като бъде отменено НП. В с.з. касатора, чрез адв.Т. подържа жалбата и излага доводи по същество.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: На 05.04.2022г. свид. И. Н. - горски инспектор при РДГ-Берковица извършил проверка на дневника за експорт на дървесина, съхраняван от администрацията на ГКПП „Дунав мост - 2“ и по-специално на 10 бр. превозни билети. Установил, че А.И. в качеството си на лице упражняващо частна лесовъдска практика е издал ПБ № ********** от 21.02.2022г. на МПС с рег.№ ВН 1703 АК за повторен превоз на дървесина, на база издаден предходен ПБ №********** от 14.02.2022г. за МПС с рег. №ВН 2012 АК, като за последното МПС било отразено в дневника, че е на 14.02.2022г. е преминало през границата на страната и е навлязло в територията на Р.Румъния. Като дата на извършване на деянието е посочена 21.02.2022 г., като дата на откриване отново – 21.02.2022 г., а като място: територията на РДГ-Берковица.

Въз основа на констатациите бил съставен АУАН № 354/06.07.2022 г., по който уличеният не направил възражения. Въз основа на установените факти било издадено процесното пред ВРС постановление.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е неоснователна, а нарушението за извършено от обективна и субективна стрна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При така установената горна фактическа обстановка , Съдът намира, че решението на ВРС е неправилно, издаденото НП е незаконосъобразно.

След като обсъди доводите на страните и обжалваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав намира, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни и не почиват на събраните доказателства по преписката. Основателни са изложените твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в касационната жалба.

В АУАН като нарушени са посочени нормите на чл. 15, ал. 1, т. 1 от НКОГТ във връзка с чл. чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, и в процесното НП също.

С оглед обстоятелството, че чл. 257 от ЗГ урежда санкцията, а чл. 211 от ЗГ, правомощието на лицата – респективно качеството на нарушителя, то обсъждането на нарушението се свежда до приложената разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 1 от НКОГТ. Според нея се забранява "издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец". От така цитираната разпоредба е видно, че тя също е обща такава и следва да препрати към конкретно посочване на нарушените изисквания, за да е ясно кои са те.

Административнонаказващият орган обаче се е ограничил до посочване на въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от него деяние коя точно разпоредба нарушава, респ. къде са уредени въпросните изисквания, които са нарушени. В този смисъл и нае става ясно и какви точно са те. До фазата на касационното производство, остава неизяснена правната квалификация на нарушението. Не става ясно каква е конкретната нарушена правна норма, респ. къде са уредени изискванията, които са нарушени, за да е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, където обвинението за съответното административно нарушение следва да бъде пълно, точно и ясно, съответно да отговаря на изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Неясното обвинение е съществено нарушение на императивните разпоредби, с което се нарушава правото на защита на уличеното лице, обуславящо незаконосъобразност на НП. Това нарушение не е отчетено от състава на ВРС.

Изводите, обратни на тези в оспореното решение, са за неспазване на формалните изисквания относно съдържанието на АУАН и НП по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, с което е нарушена възможността на нарушителя да разбере правните рамки на административното обвинение, респ. да упражни правото си на защита в производството.

Без да е налице коректно и правилно посочена нарушената правна норма, както в АУАН, така и в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването на НП, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неконкретизирането на нарушената правна норма и твърденията от страна на наказващият орган в тази насока в АУАН и в НП, водят до незаконосъобразност на НП. Още повече, че едва когато нарушението е коректно и правилно описано, включително и е посочена нарушената правна норма, едва тогава нарушителят би могъл да организира адекватна защита и съответно да ангажира доказателства. В противен случай е налице нарушаване на правото му на защита, което от своя страна е категорията на съществените такива, които не биха могли да бъдат санирани от която и да било съдебна инстанция и при наличието, на които обжалваното НП подлежи на отмяна.

НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяна на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните във връзка със съществото на спора.

С оглед гореизложеното решението на районния съд, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго по съществото на правния спор, с което да бъде отменено атакуваното НП.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. В производството пред първоинстанционния районен съд, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Т., е формулирал своевременно искане за присъждане на разноски, в настоящото производство – също. С оглед така формулираните искания, предвид изхода на спора и на основание посочените разпоредби на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата общо в размер на 650.00 лева., 300.00/триста/ лева за платено адвокатско възнаграждение пред районен съд и 350.00 /триста и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение пред АС Видин.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – Видин

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 300/21.10.2022 г., постановено по АНД № 677/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 354/08.06.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 354/08.06.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на А.Ц.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за нарушение по чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ). 

ОСЪЖДА РДГ Берковица да заплати на А.Ц.И. сумата от 650.00 лева представляваща разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.