Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. Кюстендил,
09.05.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и
с участието на
прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното
от съдия Стойчева
КАНД № 50 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Областна дирекция на МВР - Кюстендил, представлявана от главен юрисконсулт Б Л, е предявила касационна жалба срещу решение № 280 от 07.12.2022г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 1118/2022г., с което е отменен електронен фиш серия К, № 5763358. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни съображения за безспорна установеност на административното нарушение от фактическа страна, а във връзка с правната му квалификация се сочи приложимост на правомощието на съда по чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.С.И. ***, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Кюстендил, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменен електронен фиш серия К, № 5763358, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на Д.С.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00лв.
От фактическата страна на спора е установено, че на 08.02.2022г., в 19,26 часа, с АТТС с № 10752D9A010800BB, е заснето движение на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***в с. Б, на ВП ІІ-62, км. 4+730, със скорост от 75 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч. В оспорения ЕФ се сочи, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 4899941.
В производството пред КРС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че административното нарушение е установено със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400, която е от одобрен тип и е технически годна за експлоатация, видно от Протокол от проверка № 30-СГ-ИСИС/02.09.2021г.
Към електронния фиш е приложен клип
/снимка/ от паметта на използваното техническо средство, в който се съдържат данни за датата, мястото,
регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и
наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с
посочените в оспорения фиш. За установяване на квалифициращия признак от
състава на нарушението – повторност, АНО е представил разпечатка от АИС АНД, от
която е видно, че ЕФ серия К, № 4899941 е издаден срещу нарушителката и е
влязъл в сила на 16.09.2022г.
При
изложените доказателства, от правна
страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения
електронен фиш и го е отменил. Решаващите
доводи са за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с
правната квалификация на деянието. Сочи се, че последното е квалифицирано по
чл.182, ал.4 от ЗДвП без връзка с основния състав по чл.182, ал.1 от ЗДвП.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е
правилно, поради което и на осн.чл.221,
ал.2 от АПК следва
да се остави в сила. Решаващите правни изводи
за незаконосъобразност на ЕФ са
обосновани и правилни. Съдът е изпълнил
задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14,
ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички
обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени
средства; надлежно е обсъдил и
анализирал фактите от значение за спорното право и е извел изводи, които
се възприемат изцяло. Атакуваният
съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушения на материалния закон,
съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са
неоснователни.
Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са
правните изводи на районния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на
оспорения ЕФ във връзка с
правната квалификация на деянието. Видно е, че същото
е квалифицирано като повторно административно нарушение по
чл.182, ал.4 от ЗДвП без да
е посочена връзка с основния състав по чл.182, ал.1
от ЗДвП. Според
чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 –
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая АНО се е ограничил с
обосноваване и доказване на квалифициращия признак за повторност на
деянието съобразявайки дефиницията в §1, т.33 от ДР на ЗДвП, но е
пропуснал да посочи приложимия състав по чл.182, ал.1,
т.1-т.5 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
съответстващ на установеното превишение на скоростта в населено място. В
резултат от горното, предявеното обвинение е неясно и правото на защита на
нарушителя е съществено ограничено. Липсата на връзка с конкретния основен състав на деянието не
позволява да се провери и законосъобразността
на наложеното административно наказание, размерът на което е в зависимост от
приложимата хипотеза по основния състав.
Налице са основания за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш,
поради което решението на районния съд за отмяната му е правилно. Дължимото от касационната инстанция решение е за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
Настоящият състав на съда счита за неоснователно предявеното от
жалбоподателя искане за преодоляване на процесуалното нарушение в ЕФ чрез
изменение на същия на осн. чл.63,
ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН. Освен, че с горното правомощие
разполага районния съд, но и в случая не са налице предпоставките за
прилагането му. Оспореният ЕФ не съдържа правна квалификация на
административното нарушение, което изключва процесуалната възможност
същият да бъде изменен на основание чл.63,
ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН.
С оглед изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал. 2 от
АПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №
280 от 07.12.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 1118/2022г.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.