Р
Е Ш Е Н И Е
№
103/19.2.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурор Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 1117 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Е.Е.А. ***, подадена
чрез адв. Б. против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София,
бул.“К. Ал. Д.“ №.
Искът
е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 700 лева.
Било
е издадено наказателно постановление срещу ищеца от Директора на дирекция „Инспекция
по труда“, г. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414,
ал.3 от КТ, във вр. с чл.114а, за нарушение на чл.61, ал.1 от същия кодекс му е
наложена глоба в размер 1600 лева. Същото е било обжалвано пред Районен съд – Пазарджик,
като със свое решение № 283 от 13.05. 2019 г. по АНД № 1711 /2018 г., Районен
съд – Пазарджик е отменил НП., като същото решение е оставено в сила с Решение
№ 550/22.07.2019, постановено по КАНД 623/2019 по описа на Административен съд
Пазарджик.
Ищецът
твърди, че за защита пред двете съдебни инстанции е ползвал адвокатски услуги,
като е заплатил възнаграждение в размер на 700 лева, което представлява, според
него, имуществена вреда.
Иска
се от съда да осъди ИА “Главна инспекция по труда“ да заплати на ищеца сумата
от 700 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение за защита по обжалване на отменено от съда
НП. Претендират се и разноските по настоящото производство.
Ответникът, ИА
“Главна инспекция по труда“, редовно призован, не
се явява представител, но заявява писмено становище за неоснователност на исковата
молба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за основателност на исковата молба. Действително съобразно
тълкувателната практика, адвокатските възнаграждения представляват имуществени
вреди по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Освен това са налице приложени договори за
правна помощ, от които е видно, че претендираните суми са платени в брой. Предлага
съдът да уважи исковата молба.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № 13-001170/28.09.2018 г., издадено от директора на ДИТ Пазарджик на Е.Е.А. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1600 лева за нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ.
Против издаденото НП е подадена жалба до Районен съд
– Пазарджик, като по същата е образувано АНД № 1711/2018 год. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие
от 03.10.2018 год., в който е посочено, че на адвокат Г.Б. е платено в брой
договореното възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално
представителство в производството пред районния съд.
С Решение № 283 от 13.05.2019 год., постановено по АНД № 1711/2018
год., Районен съд – Пазарджик отменил като незаконосъобразно НП № 13-001170/28.09.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
Пазарджик. Решението на първостепенния съд е
обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд Пазарджик. С решение № 550/ 22.07.2019 г., постановено по КАНД
№ 623/2019 г. Административен съд Пазарджик е оставил в сила Решение № 283/13.05.2019
г. на районния съд. В касационното производство е представен договор за правна
помощ и съдействие, от който е видно че
ищецът е заплатил на адв. Б. за процесуално представителство в брой
сумата от 400 лева. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в
сила на 22.07.2019 г.
Настоящият иск е предявен на 01.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с влязло
в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане
от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен,
поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик
приема, че издаването на НП № 13-001170/28.09.2018 г. от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик е властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност
на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 700 (седемстотин)
лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Установено
е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него
наказателно постановление ищецът е упълномощил адвокат Б., като е договорил със
същата заплащане на възнаграждение в размер на общо на 700 лева за двете
съдебни инстанции. В договорите за правна помощ е удостоверено, че възнагражденията
са изплатени от клиента, тоест ищцовото имущество е намалено, поради заплащане
на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на
издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания
и субсидиарно приложимите правила на НПК не са предвиждали към онзи момент възможност за присъждане
на направените в хода на производството разноски. Направените в тези
производства разноски представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието
на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 700 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД
№ 1711/2018 год. по описа на Районен съд – Пазарджик и по КАНД № 623/2019 по
описа на Административен съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на постановяване на решението по
настоящото производство, до окончателното й изплащане. Искането за лихви се
явява основателно и следва също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция
следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищецът обезщетение
за имуществени вреди в размер на 700 (седемстотин) лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, НП № 13-001170/28.09.2018 г.
на Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ Пазарджик ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на постановяване на решението по настоящото исково
производство.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 370 лева, от които 360 лева
адвокатски хонорар и 10 лева внесена държавна такса.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул.“К. Ал. Д.“ № да заплати на Е.Е.А.,***,
сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща разноски по АНД № 1711/2018 год. на Районен съд – Пазарджик
и по КАНД № 623/2019 по описа на Административен съд Пазарджик, във връзка с
обжалване на НП № 13-001170/28.09.2018 г., издадено от директора на ДИТ Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на постановяване на настоящето решение до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул.“К. Ал. Д.“ №. да заплати на Е.Е.А.,***, направените по
настоящото дело разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/