№ 16723
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110147120 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от И.Б.С., с която е
предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 3310.95 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 20.02.2018 г. по гр.д. № 63062/2017
г. по описа на СРС, 67 състав, поради погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 63062/2017 г. по описа на СРС, 67 състав и е издаден изпълнителен
лист от 20.02.2018 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 149/2023 г. по описа на ЧСИ Б.Б..
Поддържа, че давността била изтекла на 10.03.2023 г. още преди образуването
на изпълнителното дело. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
издаденият по изпълнителен лист от 20.02.2018 г. по гр.д. № 63062/2017 г. по
описа на СРС, 67 състав било образувано изп. д. 301/2018 ЧСИ ***. Твърди, че
в рамките на изпълнителното производство са извършвани действия,
прекъсващи 5-годишната погасителна давност за процесните вземания, като
последното изпълнително действие било на 04.01.2019 г. Подържа, че било
образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Б.Б. с № 149/2023 г., което било
приключило на 15.01.2024 г. на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу И.Б.С. е издаден изпълнителен лист от 20.02.2018 г.
по гр.д. № 63062/2017 г. по описа на СРС, 67 състав.
По делото е представен препис от изп. д. № 2023***149 по описа на ЧСИ
Б.Б., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от
ответника на 01.02.2023 г., като с молбата на съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
20.02.2018 г. по гр.д. № 63062/2017 г. по описа на СРС, 67 състав.
По изп. д. № 2023***149 по описа на ЧСИ Б.Б. се намират девет броя
платежни нареждания, с които И.Б.С. е погасил изцяло задълженията си по
него, което е видно и от изготвените протоколи за извършени погасявания от
страна на съдебния изпълнител.
На 15.01.2024 г., е разпоредено приключване на изп. д. № 2023***149
срещу И.Б.С., поради изпълнение на цялото задължение от страна на
длъжника.
При отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в
тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска.
Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като
в хипотеза, в която твърденията на ищците за правен интерес от иска не се
установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и
същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за
наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася по основателността на иска. В конкретния
случай по делото не се спори, а и от представените платежни нареждания,
протоколи за извършени погасявания и от разпореждането от 15.01.2024 г.
постановено по изп. д. № 2023***149 по описа на ЧСИ Б.Б. се установява
изпълнени на задължението от длъжника по отношение на процесните суми
предмет на изпълнителния лист от 20.02.2018 г. по гр.д. № 63062/2017 г. по
описа на СРС, 67 състав. Настоящият състав намира, че в случаите, когато
сумите са били заплатени на взискателя /ответник/, то длъжникът в
изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу
взискателя /ответник/, поради което следва да се приеме, че отрицателния
установителен иск е недопустим, тъй като за тази сума той няма интерес да
води иск по чл. 439 ГПК. Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението,
като поиска установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че
основание за правен интерес у длъжника от предявяване на този
2
установителен иск е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист. При условие че процесните сумите са били
преведени на взискателя /ответник/ и той е изцяло удовлетворен, не е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ГПК.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че
взискателят /ответник/ е бил изцяло удовлетворен, то настоящото
производство по реда на чл. 439 от ГПК се явява недопустимо поради липса на
правен интерес, поради което следва да бъде прекратено.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 от ГПК
ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от И.Б.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. В. Т. срещу ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 3310.95 лв., представляваща главница за топлинна
енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.02.2018 г. по гр.д. №
63062/2017 г. по описа на СРС, 67 състав, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА И.Б.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.
Т., да заплати на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл. 78, ал. 4 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., разноски в
производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3