РЕШЕНИЕ

№1441

гр. Перник, 27.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №06371 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на  И.К.С., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните суми: 800,00 лв. (Осемстотин лв.) , представляващи главница по Договор за паричен заем; 464,20 лв. (Четиристотин шестдесет и четири лв. и 20 ст.), представляващи договорна лихва: за периода от 11.07.2013 г. до 28.11.2013 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв. /Четиридесет и пет лв./, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 570,37 лв. (Петстотин и седемдесет лв. и 37 ст.), представляващи лихва за забава: за периода от 12.07.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   чрез назначения му особен процесуален представител, като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор,  с който се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Навеждат се твърдения, че договор за заем е нищожен, не е произвел действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия. Направено е и възражение, че претендираните суми са погасени по давност.

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че е  на 01.02.2014 г. е било подписано Приложение 1, съставено във вид на електронен докумен съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № *******/*.**.**** г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* който е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.  

             „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до И.К.С., е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/******* от 0*.**.**** г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договор за паричен заем № *******/0*.**.**** г. Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена от получателя. До ответникът е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ ***-*-***/******* от 15.05.2018 г., изпратено чрез куриер на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница N9 67970460 - писмото отново се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес.

              Съобразно практиката на ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение N9 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, поради което съдът приема, че ответника е бил уведомен за извършената цесия на вземането.

                Съответно на 0*.**.**** г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.К.С. /Заемател/ е бил сключен Договор за паричен заем с № *******. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия към него.   Погасителните вноски, които Заемателят се е задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1264,20 лв. като, договорната лихва по кредита е била уговорена от страните в размер на 464,20 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 28.11.2013 г. на 21 равни седмични погасителни вноски в размер на 60,20 лева всяка.

                Също така със сключения Договор за паричен заем, е било договорено в случай, че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи.  

 

              Видно от заключението на вещото лице Я.П.А. експерта е установил след проверка в счетоводството на ответното дружество, че   Договор за паричен заем № *******-0*.**.**** г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и И.К.С. е за сумата от 800,00 лева при условия описани в договора. Съгласно предоставените данни от ищеца, заемателят не е извършил плащания по договора за заем към „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и към „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

            Неплатените суми, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2018 г. и към експертизата, са в размер на 1 879.57 (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева 57 стотинки) лева, или : 800,00 лева главница, 464,20 лева договорна лихва, 45,00 лева разходи за събиране на вземането, 570,37 лева законна лихва за забава в плащанията до 31.05.2018 г. Вещото лице сочи, че   

Лихвата за забава за периода от датата след падеж на всяка неплатена погасителна вноска до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2018 г. включително, е общо в размер на 570,37 (петстотин и седемдесет лева 37 стотинки) лева — по всяка погасителна вноска посочено в колона 7 на таблица № 1.

           Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за кретид за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем, като е предоставил на ответницата заетата сума, поради което иска за главница се явява основателен и доказан.   

              Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, периодичните плащания като договорна лихва се погасяват с 3 годишен давностен срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е с вх. № от 31.05.2018 г., като съответно последната погасителна вноска е била с падеж 28.11.2013 г.  или при три години вземанията за договрна лихва преди 28.11.2016г. са погасени с изтичане на посочения срок. Предвид на това иска за заплащане на договорната лихва в размер на 464,20 лева, се явява неоснователен поради изтекъл 3 годишен давностен срок.               

             Съгласно заключението на вещото лице, посочено по- горе се установява, че  лихвата за забава в плащанията на главницата по погасителните вноски за периода три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г. е в размер на 240,24 (двеста и четиридесет лева 24 стотинки) лева. Предвид направеното възражени за погасителна давност и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди  законната лихва за забавено плащане върху дължимата главница в размер на  240,24 лева от  01.06.2015 г. до 31.05.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  На същото основание следва да се присъди и законна  лихва върху непогасената главница, от  датата на подаване на заявлението -  31.05.2018г.,  до окончателно и изплащане.    

 Относно исковете за заплащане на такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45,00  лева, и такса разходи за събиране на вземането, съдът намира, същите за недоказани. Наистина, както бе посочено страните са се договорили при подписване на договора, че се дължат посочените суми в същите размери, но настоящия състав намира, че в случая доколкото не се касае за дължима се сума, договорна лихва или неустойка, ищцовата страна на общо основание е следвало да докаже в настоящето производство, че наистина са стрени разноски за събиране на просроченото вземане и съответно точно какви разноски и всяка една в какъв размер, като например телефонни разговори, писма, куриерски услуги и пр. В противен случай би било налице неоснователно обогатяване, ако са били сторени разходи в размер под договорения. Предвид изложеното тези искове като недоказани следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

 Съдът намира направените възражения от ответната страна за нищожност на договора за заем за недоказани и неоснователни. 

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част на исковете, като съдът определя юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. На основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, като общия размер на разноските в двете производства е 487.23 лева.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

   

Р Е Ш И :

 

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  И.К.С., ЕГН **********,***, че  дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,    сумата от 800,00 лв. (Осемстотин лв.) , представляващи главница по Договор за паричен заем № *******сключен на 0*.**.**** г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.К.С. /Заемател/, сумата 240,24 лева представляващи лихва за забава: за периода от  01.06.2015 г. до 31.05.2018 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението за издаване на ЗИ – 31.05.2018г., до окончателното изплащане на главницата от 800.00 лева, като до пълния претендиран размер от 570,37 лв.  лихва за забавено плащане от 12.07.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда, сумато от  464,20 лв. (Четиристотин шестдесет и четири лв. и 20 ст.), представляващи договорна лихва: за периода от 11.07.2013 г. до 28.11.2013 г. (падеж на последна погасителна вноска); и сумата от 45,00 лв. /Четиридесет и пет лв./, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани,  неоснователни и погасени по давност.

            ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***, да запалти на   „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от  487.23  лева, представляваща направени разноски в настоящето и в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавни такси, хонорара на вещи лица и особен представител на ответника, изчислени съобразно уважената част на исковите претнеции.         

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ 03713/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: