ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500640 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК и е
образувано въз основа на подадена частна жалба от „А.Б.“ ЕАД, със седалище в гр.С. и
адрес на управление район „И.“, ул.“К.“ № **, с ЕИК ****, чрез адв. Б. Хр.,
преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, със съдебен
адрес гр.С., пл.“Света неделя“ № 4, ет.4 против Определение № 901056/13.04.2021г.,
постановено по гр.д.№ 280/2021г., по описа на РС-Сандански.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
съдебен акт, като се прави искане същият да бъде отменен с произтичащите от това
законови последици.
Релевират се съображения, че в срока за отстраняване на нередовностите на подадената
искова молба ищецът е подал молба за спиране на производството по делото, на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като същата е оставена без разглеждане с определение от
08.04.2021г., което по никакъв начин не е достигнало до знанието на ищеца за да може да
предприеме действия и да упражни надлежно правата си. С оглед на това се твърди, че това
определение е порочно действие на съда, увреждащо правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място се излага в жалбата, че ищецът е упражнил предоставеното му от
закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение,
като на 11.02.2020г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д.
№ 152/2020г. РС Сандански е издал Заповед за изпълнение, като е осъдил длъжника Е.Д. да
заплати претендираните със заявлението суми. Сочи се, че в хода на заповедното
производство на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск, като
съдът е констатирал, че указанията са връчени надлежно на 01.02.2021г. Излага се, че с
определение № 900644, по посоченото ч.гр.д. издадената заповед за изпълнение е била
обезсилена, като съдът е приел, че посочения едномесечен срок не е спазен. Поддържа се в
жалбата, че посоченото определение за обезсилване на заповедта е обжалвано с частна жалба
пред Окръжен съд Благоевград, като първо е следвало да бъде решена съдбата на
обезсилената заповед за изпълнение, преди да се изпълняват указания по производство,
което се основава на същата. Твърди се, че с обжалваното определение, с което е прекратено
производството е обезсилена вече обезсилената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№152/2020г., което е неправилно.
1
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, материалите по делото и закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от
жалбоподателя „А.Б.“ ЕАД искова молба против ЕМ. АЛ. Д., с правно основание чл.422 от
ГПК за установяване на вземанията предмет на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение постановена по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански.
С Разпореждане от 05.03.2021г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищеца, да представи документ за внесена по сметка на съда
държавна такса в размер на 159,34 лв. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените
указания исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Съобщение за
постановеното от РС Сандански разпореждане е връчено на ищеца на 01.04.2021г.
С молба от 07.04.2021г., подадена по куриер с дата 06.04.2021г., в определения от съда
срок, ищеца е направил искане производството по делото да бъде спряно на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Изложено е, че съдът следва да съобрази, че издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 152/2020г. е обезсилена поради неспазване на срока за депозиране
на искова молба, като ищецът счита, че определението за обезсилване е неправилно и
възнамерява да обжалва същото с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград.
С определение на съдията докладчик от 08.04.2021г. е оставена без разглеждане молбата
на ищеца за спиране на производството по образуваното гражданско дело. Това определение
не е съобщено на ищеца.
С определение № 901056/13.04.2021г. постановено по гр.д.№ 280/2021г. по описа на РС
Сандански, е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца,
като е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
375/13.02.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански. В мотивите на
съдебния акт е прието от съда, че в указания срок нередовностите на исковата молба
посочени в разпореждането на съда не са отстранени, поради което са налице основанията
на чл.129, ал.3 от ГПК за прекратяване на производството, като с оглед т.13 от ТР – 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС заповедта подлежи на обезсилване.
Съобщение за постановеното определение е връчено на ищеца на 19.05.2021г. чрез юрк.
Митко Тодоров. Частната жалба срещу прекратителното определение е подадена на
27.05.2021г. по куриер със запазено пощенско клеймо от 26.05.2021г.
С определение №1006/21.09.2021г. въззивният съд в настоящия състав на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по в.ч.гр.д.№ 640/2021г. по описа на ОС
Благоевград, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ч.гр.д.№
152/2020г. по описа на РС Сандански, с оглед произнасяне от Окръжен съд Благоевград по
подадената частна жалба срещу определението за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение, което е преюдициално за произнасянето по жалбата, с която е сезиран съда.
С дата 31.12.2021г. е изготвена служебна справка в деловодните програми АСУД и ЕИСС
на Окръжен съд Благоевград, като е установено че в БОС на 30.11.2021г. е образувано
в.ч.гр.д.№ 1045/2021г. по частна жалба с вх.№ 903088/07.04.2021г. подадена от „А.Б.“ ЕАД
срещу Определение № 900664/05.03.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на
РС Сандански. Посочено е в справката, че по делото има постановен съдебен акт
Определение № 1307/20.12.2021г., с който частната жалба е оставена без уважение и делото
с писмо с изх.№ 6053/21.12.2021г. е върнато на първоинстанционния съд. Към справката е
приложено копие от Определение № 1307/20.12.2021г.
Съдът като съобрази, че производството по ч.гр.д.№ 152/2020г. по описа на РС Сандански
е приключило с влязло в сила определение, с което е оставена без уважение частната жалба
срещу определението с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение, намира, че са
отстранени пречките за движение на настоящото дело и същото следва да бъде възобновено,
съобразно чл.230, ал.1 от ГПК, като съдът следва да се произнесе по подадената жалба.
Съдът намира, че частната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна, като същата е насочена против съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол,
поради което е допустима.
Жалбата е и редовна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Константна е съдебната практика, че произнасянето по жалба насочена против
определение по чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба, като нередовна по
необходимост налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без
движение, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване и срещу него ищецът
няма друг път за защита. В случая съдът намира, че с постановеното разпореждане, с което
исковата молба е оставена без движение, първоинстанционният съд е дал ясни, точни и
изчерпателни указания за отстраняване на констатираната нередовност, като е указал на
страната да внесе дължимата държавна такса по делото и да представи документ
удостоверяващ заплащането, като е посочен конкретния дължим размер на таксата.
В срока за отстраняване на нередовностите ищецът е подал молба за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, която първоинстанционния
съд правилно е оставил без разглеждане, съобразявайки актуалната практика на ВКС по
този въпрос, намерила израз в Определение № 149/01.04.2020г. по д.№ 259/2020г. на ВКС, II
т.о, която се споделя от настоящия съдебен състав.
В определения от съда срок, ищеца не е отстранил нередовностите на исковата молба,
както правилно е констатирал съда в обжалваното определение, поради което същото
законосъобразно е прекратено.
Въззивният съд намира, че не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя,
за неправилност на определението, поради това, че не му е съобщено, че искането за спиране
на производството е оставено без разглеждане. Предвид това, че съдът е отказал да спре
делото, неговото по-нататъшно развитие не е било преградено. Отделно от това, липсва
изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на отказа на съда за спиране на
производството. С оглед обстоятелството, че постановеното определение по искането за
спиране не подлежи на самостоятелно обжалване, по аргумент от чл.7, ал.2 от ГПК, съдът не
е имал задължение да връчва препис от същото на ищеца, който следва сам да прояви
процесуална активност и да следи движението на делото. Следва да се посочи, че ищецът е
следвало да изпълни задължението си за внасяне на дължимата държавна такса в
определения от съда срок, и паралелно да оправи искане за спиране, като е имал
възможността при влизане в сила на определението за обезсилване на заповедта да измени
иска си от установителен в осъдителен.
С оглед неизпълнение на указанията на съда за заплащане на дължимата държавна такса, в
срока по чл.129, ал.3 от ГПК, който е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата
на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба, правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по
образуваното пред него дело. Към настоящия момент с оглед обезсилване на издадената
заповед за изпълнение с влязло в сила определение, предявения установителен иск към
настоящия етап се явява и недопустим.
Въз основа на изложеното атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е
прекратено производството е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу
него частна жалба в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на определението в частта, с която исковия съд е обезсилил издадената
заповед, след като вече същата е била обезсилена с определение на заповедния съд следва да
се посочи, че същото е неправилно. След като заповедния съд е постановил обезсилване на
издадената заповед поради непредставяне в срок на доказателства за предявяване на
установителния иск, като постановеното определение е обжалвано от заявителя, исковия съд
независимо от прекратяване на производството по установителния иск и постановките на ТР
№ 4/2013г. не е следвало да обезсилва повторно заповедта. Към настоящия момент с
определение на Окръжен съд Благоевград е оставена без уважение частната жалба срещу
постановеното от заповедния съд обезсилване на издадената заповед, като същото е влязло в
сила, поради което и постановеното определение в посочената част за повторно обезсилване
на заповедта, като неправилно следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно ч.гр.д.№ 640/2021г. по описа на Окръжен съд
Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „А.Б.“ ЕАД, със седалище в гр.С. и
адрес на управление район „И.“, ул.“К.“ № ** с ЕИК ****, чрез адв. Б. Хр.,
преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, със съдебен
адрес гр.С., пл.“Света неделя“ № 4, ет.4 , против Определение № 901056/13.04.2021г.,
постановено по гр.д.№ 280/2021г., по описа на РС-Сандански, в частта с която е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба на ищеца.
ОТМЕНЯ определение № 901056/13.04.2021г., постановено по гр.д.№ 280/2021г., по описа
на РС-Сандански, в частта с която е обезсилена издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 375/13.02.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 152/2020г.
по описа на РС Сандански.
Определението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4