Р
Е Ш Е Н И Е №135
гр. Кюстендил, 28.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Р. С. след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в.гр.д.№ 131/2019 г. по описа на
КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат М.Д.- особен представител на Ц.И.А.
със съдебен адрес:***, адв. М.Д., обжалва решение № 28/10.01.2019 г.,
постановено по гр.д. №1157/2018 г. по описа на ДнРС, с което признато за
установено по отношение на Ц.А., че дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, сумите: 626, 65 лв. – главница по договор за потребителски кредит
№ ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението–
06.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; 123, 60 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 05.11.2015 г. – 30.06.2016 г.; 26, 10 лв. -
такса за оценка на кредитното досие за периода 17.12.2015 г. – 30.06.2016 г.;
495, 88 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома" за периода
05.11.2015 г. – 30.06.2016 г.; 46,65 лв. - обезщетение за забава за периода от
19.05.2017 г. до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК. Във въззивната
жалба се твърди, че решението на районен съд е
неправилно. Искането е за отмяната му и постановяване на друго, с което
да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се
оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на
решението на районен съд.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от
лице, имащо право и интерес от обжалване
и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
Пред районен съд е бил
предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, срещу Ц.И.А. иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за
потребителския кредит за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите: 626, 65 лв. – главница
по договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата; 123, 60 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.11.2015 г. –
30.06.2016 г.; 26, 10 лв. - такса за оценка на кредитното досие за периода
17.12.2015 г. – 30.06.2016 г.; 495, 88 лв. - такса за използване на услуга
„Кредит у дома" за периода 05.11.2015 г. – 30.06.2016 г.; 46, 65 лв. -
лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК.
Районен съд е уважил исковете, приемайки, че
ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 05.11.2015 г.,
след което не е правила плащания нито към стария, нито към новия кредитор,
както и че са неоснователни оспорванията и относно сключването на договора за
кредит и за ползване на допълнителна услуга „кредит у дома“.
По делото се установява, че
на 05.05.2015 г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД и Ц.И.А. e сключен договор за потребителски кредит
№ ****, съгласно който кредиторът е отпуснал сума
в размер на 1100 лв., а кредитополучателят се е задължил
да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от договора с подписването му
кредитополучателят е
декларирал получаването на сумата, предмет на кредита. Ответницата се
задължила да я върне на 60 седмични погасителни вноски по
37, 23 лв., като
общият размер на дължимата сума е 2 233, 23
лв.- главницата, фиксирана договорна
възнаградителна лихва ( 216, 96 лв.), такса за оценка на кредитното досие ( 55 лв.) и
такса за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл.
25 от договора (861, 27 лв.) На 19.05.2017 г. е подписан договор за
прехвърляне на парични задължения между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, по силата на който и задължението по посочения договор за заем е прехвърлено на въззивното
дружество, за която цесия длъжникът е уведомен с исковата молба.
Ответникът чрез
назначения си на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, както в
отговора на исковата молба, така и във въззивната си жалба, оспорва клаузите от
договора за потребителски кредит, касаещи услугата „кредит у дома”, услугата
„оценка на досие” и възнаградителната лихва, като твърди, че те са нищожни.
Като основание за
нищожност на клаузата, уговаряща услугата „кредит у дома” въззивницата сочи,
че е в противоречие на разпоредбата на
чл. 10а от ЗПК. Съдът намира, че възражението е основателно.
В чл. 25 от договора е посочено, че услугата
"Кредит у дома" се изразява в предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски отново по
неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е равна на
разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с разходите
за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че тази такса е
дължима от клиента при подписване на договора, но е платима на равни вноски
през периода на кредита за негово улеснение. От анализа на тази клауза се установява, че тя се състои
от два компонента- разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната
цена и разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента Съдът счита, че в първата си част клаузата противоречи
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по
договора, да предостави заемната сума. По отношение на втория компонент съдът
счита, че също е нищожна, тъй като по същество
представлява печалба на
кредитора. В договора е посочено, че общо дължимата такса "Кредит у
дома" е в размер на 861.27 лв., като при изчисляване на посочения общ
годишен размер на разходите от 48 % не е включена тази такса. Посочената сума
следва да бъде взета предвид при преценка на действителния годишен процент на
разходите по кредита, доколкото въпросната такса е начислена като покупна цена
на твърдяната услуга, респективно представлява разход за потребителя. Следователно
с нея се заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо
максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена
с постановление на Министерския съвет, поради което е нищожна.
Съдът счита, че уговорката за такса за оценка на
досието, също е нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената
таксата е уговорена в чл. 3 от договора
като задължителна. Според тази клауза таксата се начислява за "услуги по
оценка на досието на клиента", платима е при подписване на договора, но е
включена в седмичните вноски за улеснение на клиента. Съдът счита, че посочената уговорка не
отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става
ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се
заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент
на чл. 21, ал.1 от ЗПК. Съдът счита също
така, че доколкото оценката на досието
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Съдът счита, че е
неоснователно възражението на жалбоподателката за нищожност, поради противоречие
с императивната норма на чл. 19, ал.4 от ЗПК на клаузата, касаеща дължимата
възнаградителна лихва, тъй като годишният процент на разходите, включващ
договорена възнаградителна лихва, такса оценка на досие и такса услуга „кредит
у дома” надхвърля пет пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да
се посочи следното:
Договорената между страните
лихва представлява печалба за кредитодателя за това, че кредитополучателят
ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има възнаградителен характер, поради
което се дължи така, както е уговорена. Видно от представения договор общият
размер на същата е 216.96 лв. Договореният процент на разходите се равнява на
48 % и не надвишава посочения в нормата
на чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв- до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно размерът на
възнаградителната лихва не надхърля посочения в цитираната норма размер, поради
което съдът счита, че не е нищожна клаузата, установяваща размера на
възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита.В случая следва да се отчете, че по отношение на реда
за погасяване на вземанията по договора приложение намира уговорената между
страните в чл. 9 от същия поредност за погасяване на задълженията, а именно
законна лихва за забава, възнаградителна лихва и след това и главницата. От
съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че общо изплатените
суми от ответницата по отпуснатия
паричен заем са на общ стойност 961 лв. Установява се също така, че размерът на
лихвата за забава за исковия период от 19.05.2017 г. до 07.02.2018 г. е в размер
на 46.65 лв. Следователно с платената от ответницата сума е погасена лихвата за
забава и възнаградителната лихва или общо сумата 263.61 лв. Погасена е и част
от главницата- 697.39 лв. или ответницата остава да дължи сумата 402.61 лв. За
тази сума искът е основателен.
Предвид гореизложено
съдът счита, че решението на районен съд е законосъобразно в частта, в
която е признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 402.61 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит № ****/*** г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 06.02.2018 г. до окончателното й изплащане, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по по ч. гр. дело № 260/2018
г. по описа на ДнРС. В останалите части решението е незаконосъобразно и следва
да се отмени, като се отхвърли иска за признаване да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца главница по договора за потребителски кредит над сумата от
402.61 лева до пълния предявен размер от 626.65 лева, както и за сумите от
123.60 лева - договорна лихва за периода 02.09.2016 г. - 17.02.2017 г., 143. 52
лева - лихва за забава за периода 05.11.2015 г. - 30.06.2016 г., 26.10 лева -
такса за оценка на досие за периода 17.12.2015 г. – 30.06.2016 г.; 495.88 лева-
такса за услуга "Кредит у дома" за периода 05.11.2015 г. - 30.06.2016
г.46.65 лв. лихва за забава за исковия период 19.05.2017 г. до 07.02.2018 г
като неоснователен.
Решението следва да се отмени и в частта за
разноските, които Ц. А. е осъдена да заплати на ответното дружество, а именно
над 23 лв. по ч.гр.д. №260/2018 г. на
ДнРС и над 259 лв. за пред първата инстанция.
Мотивиран от
горното, Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №28/10.01.2019 г., постановено по гражданско
дело № 1157/2018 г. на Дупнишкия районен съд в частта, в която е признато за
установено по отношение на Ц.И.А., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** над сумата 402.61 лв. до сумата 626, 65 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до
окончателното изплащане на на разликата в сумата; в частта за сумата 123, 60
лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.11.2015 г.
– 30.06.2016 г.; в частта за сумата 26, 10 лв., представляваща такса за оценка
на кредитното досие за периода 17.12.2015 г. – 30.06.2016 г.; в частта за
сумата 495, 88 лв., представляваща такса за използване на услуга „Кредит у
дома" за периода 05.11.2015 г. – 30.06.2016 г.; в частта за сумата 46, 65 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявление по чл.410
, както и в частта, в която Ц.И.А. е осъдена да заплати на Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ****, над сумата 259 лв. - разноски по водене на делото
пред районен съд, както и разноски по ч.гр.д. № 260/2018 г. по описа на ДРС за
размера над 23лв. и вместо него
постановява:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** срещу
Ц.И.А., ЕГН ********** искове за признаване за установено по отношение на Ц.И.А.,
че дължи на основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **** сумата
над 402.61 лв. до сумата 626, 65 лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит № ****/**** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до окончателното изплащане на разликата
в сумата; в частта за сумата 123, 60 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 05.11.2015 г. – 30.06.2016 г.; в частта за
сумата 26, 10 лв., представляваща такса за оценка на кредитното досие за
периода 17.12.2015 г. – 30.06.2016 г.; в частта за сумата 495, 88 лв.,
представляваща такса за използване на услуга „Кредит у дома" за периода
05.11.2015 г. – 30.06.2016 г.; в частта за сумата 46, 65 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.