№ 1331
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216452 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. С. В., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №24-4332-023509/07.10.2024 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова, на
длъжност Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.638,
ал.3 от Кодекса на застраховането (КЗ).
В депозираната жалба се оспорват констатациите на административнонаказващия
орган (АНО), като се твърди, че те не съответствали на действителната фактическа
обстановка. Жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като за
управлявания от него лек автомобил е имало пораждащ действие към датата на проверката
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Възразява се и срещу
неправилно определено наказание. Формулирано е искане за цялостна отмяна на атакувания
административнонаказателен акт.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и дава обяснения, в които излага собствена версия за събитията. На
заседанието, в което е даден ход по същество, В. и неговият процесуален представител не
участват.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
отношение по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.09.2024 г., около 03:58 ч., в гр.София, по ул. „Стоян Михайловски” жалб. Д. С.
В. управлявал лек автомобил „ПП 4С Дизел”, с рег. №ХХХ (собственост на НКС – Авто
Мечти“), като се придвижвал в посока от ул.”Никола Габровски” към бул.“Пейо Яворов“.
Заедно с него като пътник се превозвал негов познат. В близост до гара „Пионер“, на
ул.“Стоян Михайловски“, превозното му средство било спряно за проверка от полицейските
служители – свидетелите С. Г. К., К. А. М. и колегата им МГП – полицаи при 04 РУ - СДВР.
В нейния ход били изискани документи на водача и автомобила. От представената полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ проверяващите констатирали, че същата е с изтекла
валидност. Очевиден бил и фактът, че на предното панорамно стъкло не бил залепен
валиден стикер. Извършили проверка посредством служебен таблет и в публично
достъпната платформа на „Гаранционен фонд“, където първоначалните им констатации за
липса на валидно сключен застрахователен договор били потвърдени. Последният валиден
такъв бил е прекратен, считано от 27.08.2024 г., поради незаплатена поредна вноска.
Свидетелят К. преценила, че е извършено административно нарушение и затова
съставил срещу В. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA,
бл. №1138260 за това, че на същата дата, в посоченото време и на отразеното място, е
управлявал горепосочения лек автомобил без валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Било отразено, че е нарушена разпоредбата
на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил съставен в присъствието на очевидците М. и П и на
нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без да впише възражения в
съответната графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Единствено в
допълнение жалбоподателят представил пред ОПП – СДВР копие на нова застрахователна
полица, която сключил след извършената спрямо него проверка.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление
№24-4332-023509/07.10.2024 г. от Даниела Димитрова Дескова - Началник Сектор при ОПП-
СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Атакуваният санкционен акт бил връчен на В. на
21.10.2024 г. Жалбата срещу него била подадена на същата дата.
От приложената служебно по делото справка - извлечение от публичния регистър на
сключените договори „Гражданска отговорност”, поддържан от Гаранционния фонд (ИЦ на
ГФ) при КФН, се установява, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е имало
застраховка „ГО”, сключена на 09.05.2024 г. и с начало на покритието от същата дата, която
е била прекратена на 27.08.2024 г. Нарушението е констатирано на 09.09.2024 г. (т.е.
четиринадесет дни по- късно - бел.с.) В периода между двете така посочени дати липсват
данни за извършено поредно плащане по посочения по- горе договор, а нов е сключен едва
след извършената полицейска проверка на 09.09.2024 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните
пред съда свидетели Коваева и М. и частично обясненията на жалбоподателя, както и в
приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства:
извлечения от публичния регистър на сключените договори за застраховка „Гражданска
отговорност”, поддържан от Гаранционен фонд към КФН, справка от картон на водача В.,
писмен отговор от „Гаранционен фонд“, копие на застрахователна полица
№BG/07/124002898675 и контролен талон, история на регистрациите на л.а.“ПП“, с рег.
№ХХХ и за собствеността върху него, Заповед №513з-4531/31.05.2022 г. на Директора на
СДВР, заповед №8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед
№4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетеля К., като ги намира за
2
логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН. При
проведените непосредствен разпит същата сподели детайлни спомени за хронологията на
протеклата проверка и констатираното в нейния ход нарушение. Потвърди, че изводите си е
направила, както въз основа на личните си наблюдения върху отсъствието на документи у
водача, удостоверяващи факта на сключен и пораждащ действие договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, така и след извършване на
справка в електронните ресурси с бази данни в официалната страница на „Гаранционен
фонд“ към КФН. В тази връзка е принципно вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от
по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява
неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази
насока/, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетеля
не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на
доказване. За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал МПС, за което
не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод
еднопосочно се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства, в частност
справка – извлечение от регистър на Гаранционен фонд към КФН.
Потвърждение фактите намират и в показанията на свид. М., присъствал към момента
на установяване на нарушението. Макар последният да не успява да пресъздаде ясни
спомени за случая, той не отрича положения под АУАН свой подпис, заявявайки, че със
сигурност е участвал в протеклата процедура и е удостоверил верността на вписаното в
изготвения процесуален документ.
Проследената в разказа на актосъставителя хронология разкрива съвпадение и с
предложената от жалбоподателя в неговите обяснения, дадени в съдебното заседание. В. не
отрича отсъствието на валидно сключен договор за задължителна застраховка, а единствено
се придържа към версията, че не е знаел за този факт. Последното признание обаче, макар да
изключва умисъла в неговото поведение, не може да обори тезата за проявена
непредпазливост, под формата на небрежност. В. е бил длъжен като водач да се увери в
изправността на всички документи, касаещи превозното средство, което управлява, като е
могъл безпроблемно да стори това дори и без книжа на хартиен носител, предвид наличието
на неограничен достъп до публичните ресурси на „Гаранционен фонд“. Още повече когато
върху превозното средство не е имало стикер, а наличният документ видимо е бил с изтекла
валидност, съобразно и показанията на свид. Коваче, които съдът няма основание да
дискредитира.
В обобщение, не се разкриват фактически данни, които да компрометират споделения
пред съда разказ на свид. Коваева като основен пряк доказателствен източник. Извод в
противната насока не би могъл да се формира и въз основа на жалбата, в която формално се
оспорва фактът на проявлението на възведеното с издадения санкционен акт
административно нарушение, без да се навеждат допълнителни доводи за обстоятелства,
които съдът би могъл да провери.
Липсата на съществени противоречия в така формираната съвкупност от
доказателства не налага отделното обсъждане на нейните елементи по аргумент от
разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните
свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на
доказателствените материали доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
3
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. В описанието се откриват всички релевантни към отговорността на
въззивника факти, като настоящата съдебна инстанция счита, че макар и кратко, ясното и
точно представяне на обстановката на нарушението е достатъчно, за да се приеме, че са
съобразени задължителните правила в производството по налагане на административното
наказание. Изложението на фактите напълно удовлетворява изискванията за пълнота на
обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочната й функция по
защита на нарушителя.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Д. С. В. е ангажирана на
основание чл. 638, ал. 3 КЗ, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 09.09.2024 г., около
03:58 часа, в гр. София, на описаното в НП място, жалбоподателят управлява лек автомобил
марка „ПП 4С Дизел“, с рег. №ХХХ, собственост на „НКС – Авто Мечти“ЕООД, без
сключена задължителна застраховка ГО към месец септември 2024 г. Видно от приложената
по делото справки- извлечения от Информационния център към Гаранционния фонд при
КФН по отношение на посоченото превозно средство застраховката е била прекратена
четиринадесет дни по- рано, а именно на 27.08.2024 г. Към момента на извършената
проверка от контролните органи – 09.09.2024 г. автомобилът не е разполагал със сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователен договор е сключен едва
след инициирането на административнонаказателната процедура.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 КЗ се предвижда отговорност за
физическо лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Задължителността на последната произтича
4
от правилото на чл. чл.461, т.1 от КЗ. С текста на чл.638, ал.3 от КЗ законодателят е
предвидил отговорност за всеки водач, който управлява МПС без изискуемата задължителна
застраховка, дезинтересирайки се от обстоятелството, дали същият е носител на определено
вещно право по отношение на превозното средство. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон също е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, в нейната разновидност небрежност. Нарушителят не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, но е бил длъжен и е могъл да се увери, в
качеството си на правоспособен водач, в изправността на документите, съпътстващи и
изискуеми при управление на повереното му превозно средство, но не е сторил това без да
са съществували обективни пречки, които да са го възпрепятствали.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата
е въведена в абсолютен размер от 400,00 лева. Не съществува юридическа възможност
наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не
се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба и временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. Определена в този
вид и размер, санкцията съответства на принципите за законоустановеност и справедливост
и на високата обществена опасност на извършеното нарушение.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни отлики спрямо
нарушенията от същия вид. В тази връзка не могат да бъдат игнорирани данните от
приложената по делото справка – картон на водача В., в която са отразени множество и
различни по своя непосредствен обект предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата. Те свидетелстват за отсъствие на инцидентност в поведението му да не
съобразява действащото законодателство, регулиращо реда за извършване на движение по
пътищата. От друга страна, към датата на нарушението е пораждало действие правилото на
чл.189з от ЗДвП, въвеждащо забрана за приложение на института на маловажния случай по
чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Последното е от ключово значение за постигане на целите на
административнонаказателното производство - да се предупреди и превъзпита нарушителят
и да се въздейства предупредително върху другите граждани за строго спазване на
установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената опасност на
административните нарушения (така и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС). Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-023509/07.10.2024 г.,
издадено от Даниела Димитрова Дескова – Началник Сектор към ОПП - СДВР, с което на
5
жалбоподателя Д. С. В., ЕГН **********, е наложена „Глоба” в размер на
400,00 (четиристотин) лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6