Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….…/…………………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юли през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 658 по описа
за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Л.С.Ш.М.“ ООД ЕИК **********, със
седалище ***, подадена чрез адв. Б.П. от САК, против
НП № 03-012439 от 12.02.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270,
ал. 2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения
на процес. правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че НП е издадено
от орган, който няма правомощия да налага административни наказания. С такива
според жалбоподателят в конкретния случай разполагали органите на Морска
администрация съобразно нормите на чл. 384, ал.2 и 3 от Кодекса за търговското
мореплаване (КТМ) и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. Сочи, че размерът на санкцията бил
завишен, както и че дори и да се приеме, че било извършено нарушение то било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията
на алтернативност моли да бъде намален размера на наложената санкция.
В съдебно заседание за
въззивното дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание,
представител не се явява.
Въззиваемата страна се
представлява от ю.к. Ошавкова – Кафалийска,
която в пледоарията си по съществото на делото пледира за потвърждаване на НП
считайки, че нарушението е безспорно доказано. Претендира присъждане на
разноски.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
След като прецени събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец януари 2020год.
служители на Дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка на въззивното дружество във
връзка със спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката въз
основа на представените от въззивника документи – ТД № 42/20.03.2018год. и
допълнително споразумение към него, разчетно платежна
ведомост за месец ноември 2019год., както декларация по чл. 402 от КТ изходяща
от К.Н.А. съставена от същата на 08.01.2020год. в момента на проверката на
място в офиса на въззивника в гр.Варна, проверяващите установили, че въззивното
дружество като работодател не изплатило на лицето К.Н.А. ЕГН **********, на
длъжност „корабен мениджър“, уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа през месец ноември 2019год. в срок до 30.12.2019год., до която дата
възнаграждението следвало да бъде платено.
За констатираното нарушение на
въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-012439/03.02.2020год., в който било
посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ, както и че нарушението било
извършено на 30.12.2019год. в гр.Варна, ул. „Кавала“ № 4 – седалище и адрес на
управление.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия дружеството на 03.02.2020год., който го подписал без
възражения. Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на
12.02.2020год. директора на Дирекция „ИТ“ – Варна издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 вр.
чл. 270, ал.2 и 3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на
2500лв..
В съдебното производство показания
като свидетел е дала К.Н.А., която заявява, че е получавала заплатата си по
банков път и потвърждава, че е получила заплатата си за месец ноември 2019год.
едва през месец март 2020год.
Като писмени доказателства към
АНП освен АУАН са приложени разчетно-платежна
ведомост за месец ноември 2019год, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К.Н.А.,
ТД № 42/20.03.2018год. сключен между въззивното дружество като работодател и К.Н.А. като работник – корабен менажер; допълнително
споразумение №1 към ТД № 42/20.03.2018год. идентификационна карта, призовка по
чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка № ПР2000411/03.02.2020год.,
както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год..
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се
кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно
описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки
изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатата за
месец ноември 2019год. на К.А. – корабен менажер, посочени са дата и място на
нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и
доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното
обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя
да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ
определя начините за плащане. Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не констатира.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение досежно това, че НП било издадено от некомпетентен орган то
не се споделя от съда по следните съображения:
В случая отговорността на
въззивника е ангажирана за нарушение на КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности
се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени
от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
„ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната
насока е приложената по делото заповед на ИД на ИА „ГИТ“ издадена на
12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на ИА „ГИТ“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ИТ“. В случая АУАН е би съставен от Невена
Зидарова – гл. инспектор при Д „ИТ“ Варна, поради което и именно директора на Д
„ИТ“ е опровамощения орган да издадена НП.
На следващо място, вярно е
посоченото в жалбата, че по отношение трудовите правоотношения с моряци и други
служители на корабособственика са налице специални норми
на КТМ и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения
между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. КТМ урежда общи и специфични правила за
трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб, като срок на
договора, работно време, продължителност на рейса, почивки и отпуски на
екипажа. На свой ред Наредбата урежда условията за наемане на работа и
сключване на трудови договори, регламентира реквизитите на трудовия договор, в
това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово
възнаграждение, както и периодите на изплащането им / чл. 6, ал. 2, т. 7 от
Наредбата/. Нито един от двата посочени по-горе нормативни акта обаче не урежда
отношенията свързани със срочността на заплащането на
работната заплата, съответно последиците при забава на заплащането. Цитираната
от жалбоподателя в жалбата норма на чл. чл.35в от Наредбата касае възможността
на членовете на екипажа и на обслужващия персонал да се обърнат за съдействие
за изплащане на работната заплата към органите на държавния пристанищен
контрол, когато работодателят е забавил изплащането на месечното трудово
възнаграждение на член на екипажа или на обслужващия персонал с повече от един
месец. Това е една правна възможност за горепосочената категория лица, да
потърсят съдействие от органите на пристанищния контрол. Нормата обаче не
предписва правила за поведение относно изплащане на трудовото възнаграждение в
уговорения срок. Във връзка със срочността на
заплащане на трудовото възнаграждение обаче приложим съобразно препращащата
норма на чл. 88д от КТМ се явява КТ, съответно служителите на ИА
"Инспекция по труда" разполагат с компетентност да извършват проверки
и да налагат санкции за нарушения.
На следващо място К.Н.А. не се
явява лице по отношение на което да действат нормите на КТМ, респ. Наредбата,
тъй като същата е на длъжност „корабен менажер“ в администрацията на
дружеството и трудовите правоотношения между нея и последното се уреждат от КТ.
Събраните по делото
доказателства категорично налагат извод за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на
труда.
По делото няма спор по отношение
на това, че въззивното дружество има качеството работодател по отношение на К.Н.А..
В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства –
показанията на самата К.А., ТД № 42/20.03.2018год. сключен между нея и
въззивното дружество, разчетно-платежна ведомост. Не
е спорно и това, че заплатата на А. за месец ноември 2019год. не е била платено
в уговорения в ТД срок, като в тази насока са показанията на А. и приложения
към АНП ТД № 42/20.03.2018год. видно от последния в него е уговорено трудовото
възнаграждение да се заплаща до 25-то число на следващия месец, а от
показанията на А. се установява, че тя е получила заплатата си за месец ноември
2019год. едва през месец март 2020год., което е след извършване на проверката и
съставяне на НП.
Неизпълнението на задължението
от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в
установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа на К.А. за месец ноември 2019г. по някой от способите,
предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение
на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ.
С оглед на изложеното, правилно
е приложен от АНО материалния закон, като е квалифицирано деянието като
извършено нарушение на чл. 128 т.2 във вр. 270, ал.2
и ал.3 от КТ.
В случая е ангажирана
обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради
което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната
отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по
делото спор, че заплатата не е била изплатена в определения срок няма.
Според настоящия съд, както
очевидно и според АНО, нарушението не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, не е
маловажно, тъй като не разкрива значително по-ниска степен обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от този вид. Напротив нарушението е типично,
а от показанията на св. А. се установява, че същата е получила заплатата си със
значително закъснение – едва през месец март 2020год. като е изпитвала
финансови затруднения.
Съдът счита обаче, че жалбата се
явява основателна досежно изложените доводи за несправедлив размер на
наложеното административно наказание.
В случая АНО е наложил на
въззивното дружество наказание имуществена санкция съобразно нормата на чл.
414, ал.1 от КТ което определил в размер на в 2500лв. при фиксиран минимум на
санкцията в закона – 1500лв.
Като отчете, че в НП липсват
каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна
и от друга, това че нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на
доказателства за това въззивникът да бил санкциониран в предходен момент за
нарушение на трудовото законодателство, съдът прецени че така наложното на
въззивното дружество наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. се явява
прекомерно. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би
постигнало целите на адм. наказания предвидени в
нормата на чл. 12 от ЗАНН и би имало нужния превантивен ефект спрямо конкретния
нарушител, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера
на наложеното наказание имуществена санкция от 2500лв. на 1500лв.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда от пороци, които го
правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален
размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
По разноските.
Разноски се претендират само от
въззиваемата страна, която своевременно, до приключване на делото пред
настоящия съд, чрез процес. си представител е формулирала искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такива се дължат съобразно чл.
63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78,
ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на
иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните
изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско в размер на 48лв. като посочената сума следва да бъде заплатена
от въззивното дружество „Лоу Сий
мениджмънт“ ООД в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
03-012439/12.02.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което на „Л.С.Ш.М.“ ООД ЕИК *********, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500лв., за нарушение на чл.
128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ , като
намалява размера на санкцията на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Масимо
Ла Пира да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сумата от 48лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при
Районен съд – Варна: